РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330114447 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г. П. Г. , ЕГН ********** против
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД , с ЕИК 694286, със
седалище и адрес на управление гр.София, пл. „Позитано“ № 5,
представлявано от Н.Ч. и И.Г., с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на **** около 10:20 часа на главен път
*** - ****, км. *** на разклона за с.***, с посока на движение от с. **** към
гр. ****, ищецът е управлявал МПС – марка / модел „****“ , с рег.№ ****,
рама № *****, собственост на „**** “ ЕООД, с ЕИК ***. След като
предприел маневра - завой наляво към с. *****, водачът на лек автомобил –
марка/модел „****“ ****, с рама ******, собственост на „****“ АД, с ЕИК
***** - А. Б. П., с ЕГН **********, не е спазил необходимото безопасно
разстояние от движещият се пред него автомобил, управляван от ищеца, при
което го блъска странично. Вследствие на удaра ищецът се преобръща с
управлявания от него автомобил на едната страна - вляво извън пътното
платно, а виновния водач излиза извън пътното платно и спира в
одводнителен канал намиращ се отстрани на пътя. Твърди се, че при
1
настъпване на ПТП-то виновният водач е имал сключена Застраховка
„Гражданска отговорност “ с полица № ** /**/ ****, при ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД, валидна до ***. За произшествието бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **** / **** от
дежурен ПТП при ОД на МВР – ****, РУ на МВР – **** – **** Н.И.Д.
Съставен е и АУАН № ***** / **** на виновния водач А. П., като с НП №
**** / **** същият е признат за виновен за нарушение по чл.179, ал.2,
предл.2 от ЗДвП - поради неспазване на дистанция е причинено ПТП, като
НП е влязло в сиал на ****.
След инцидента ищецът незабавно постъпил по спешност в ***** по
***** при УМБАЛ „****“–гр.П. Ищецът бил откаран в медицинското
заведение от екип на ЦСМП със силни, нетърпими болки в областта на ****,
****, ***** и с уплаха и притеснение от настъпилото ПТП. Поставена била
диагноза - *** – ************. Констатирано било и травматично увреждане
на **** – ****. Периодът на хоспитализиране продължил от ***** до ****
На ищецът бил издаден болничен лист № ***** за период от 22 дни, през
които бил нетрудоспособен. Твърди се, че за времето на хоспитализацията и
за 22 дни - болничен ищецът изпитвал силни до нетърпими болки в областта
на ****, ****, *****, *****, ***** и *****. Болките и страданията в началото
били с голям интензитет, като постепенно са отшумявали, но причинили
постоянен, ежедневен травматичен дискомфорт, който водел до ограничена
възможност за движение на засегнатата ръка, затруднено дишане и
болезненост, при извършване на ежедневни дейности по обслужване и тоалет,
които продължили повече от два месеца. Твърди се, че от емоционална и
психологическа страна ищецът преживял силен шок в резултат на
настъпилото ПТП, което не му позволило да управлява МПС близо 6 месеца,
поради страх от внезапен удър. Започнал да получава паник – атаки, изпитвал
и до днес уплаха и смущение от опасността да бъде връхлетян внезапно от
МПС. Към настоящият момент макар болките от травматичните увреждания
да са отшумели, емоционалния шок и ужас от катастрофата все още влияели
върху психиката на ищеца. Същият бил неспокоен при пътуване с МПС,
влошена била възможността му да шофира спокойно, разчитайки на това, че
останалите участници ще спазват правилата за движение по пътищата.
Преобръщайки се след удaра ищецът изпитал шок и ужас от това, че не знаел
къде ще се установи автомобила, изпитал огромен страх от това, че може да
2
навлезе в насрещното движение и да бъде премазан и убит от насрещно
движещото се МПС.
Твърди се, че ищецът инициирал процедура по чл.380 от КЗ пред
застрахователя като го уведомил за настъпилото ПТП с писмо, с обратна
разписка считано от ****. Застрахователят отказал да изплати
претендираното обезщетение и признал същото до сумата от 2000 лева.
Счита се, че този размер не отговаря на изживения шок и ужас от
преобръщането на автомобила и настъпилите травматични увреждания,
възстановителния период и периодът през който ищецът не е могил да
управлява МПС.
Моли се за осъждане на застрахователя да плати сумата от 10 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, изразяващи се в болки и
страдания, довели до разстройство на здравето, а именно: травми в корема,
травми на гръдния кош, контузия на рамото, както и уплах, шок и стрес,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
застрахователната претенция по чл. 380 КЗ – 07.08.2020г. до окончателното
погасяване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Не оспорва съществуването на
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № *** /**/ **** валидна до ****. Оспорва се ПТП – то да е
настъпило в срок на действие на полицата. Оспорва и настъпването на
застрахователно събитие, което да обективира отговорността на ответника.
Не били представени доказателства за настъпване на ПТП- то на *****, а от
представените такива не се установявало на посочената от ищеца дата да е
настъпило произшествие, при което са участвали две превозни средства. Не
се установявало къде е настъпило произшествието, в коя лента на движение е
настъпил удaра между двата автомобила, при какви обстоятелства, както и по
вина на кой от водачите е настъпило произшествието. Оспорва се механизма
на настъпване на ПТП, както и наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „****“. Оспорва се твърдението за
съставяне на АУАН и издаване на НП. Оспорва вида и характера на
травматичните увреждания във връзка с ПТП, както и причинно –
следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди.
3
Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Счита се, че
същият е бил без предпазен колан в момент на ПТП , поради което е
допринесъл за настъпването на вредите. Оспорва се и твърдението, че
застрахователят е определил обезщетение в размер на 2000 лева по чл. 380 от
КЗ, като и че към тази застрахователна претенция са представени документи
удостоверяващи събитието. Предявената от ищеца претенция приключила с
отказ от изплащане на застрахователно събитие, поради липса на
доказателства.
Оспорва иска по размер, като счита същия за прекомерен и
некореспондиращ нито на принципите залегнали в чл. 52 ЗЗД, нито на
съдебната практика по сходни случай.
По отношение на претендираната лихва, счита, че с оглед КЗ, в сила от
01.01.2016 г., приложим е чл. 497, в който изрично било уточнено точно от
кой момент застрахователя дължи лихва по чл. 409 КЗ.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 432, вр. с чл. 477 от КЗ,
в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност,
проявлението на следните материалноправни предпоставки: настъпване на
застрахователно събитие ( с конкретния случай ПТП ), виновният за
настъпването на събитието водач да е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“; в срока на застрахователното
покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; наличие на претърпените имуществени и/или
неимуществени вреди, чийто размер и обхват следва да бъде установен от
ищеца.
По делото не съществува спор, че към датата на настъпване на ПТП,
гражданската отговорност на „****“ *****, с рама *****, собственост на
„*****“ АД, с ЕИК ***** е била застрахована при ответното дружество,
което и ще отговаря за причинени на трети лица вреди при управление на
4
МПС от застрахования водач.
По отношение механизма на настъпилото ПТП: от съвкупния прочит на
материалите по делото се изяснява, че на дата на ****** около 10:20 часа на
главен път *** - ****, км. **** на разклона за с.****, с посока на движение от
с. **** към гр. ***, ищецът е управлявал МПС – марка / модел „****“ , с рег.
№ *****, рама № *****, собственост на „***** “ ЕООД, с ЕИК *****. След
като предприел маневра - завой наляво към с. ***, водачът на лек автомобил
– марка/модел „****“ ****, с рама ******, собственост на „*****“ АД, с
ЕИК ****** - А. Б. П., с ЕГН **********, не е спазил необходимото
безопасно разстояние от движещият се пред него автомобил, управляван от
ищеца, при което го блъска странично. За произшествието бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ******** / ****** от
дежурен ПТП при ОД на МВР – *****, РУ на МВР – ****** – ****** Н.И.Д..
Съставен е и АУАН № ***** / ****** на виновния водач А. П., като с НП №
***** / ****** същият е признат за виновен за нарушение по чл.179, ал.2,
предл.2 от ЗДвП - поради неспазване на дистанция е причинено ПТП, като
НП е влязло в силa на ******.
По отношение на причинените увреди на пострадалото лице и размера на
обезщетението за неимуществени вреди: от изготвената към момента на
настъпване на процесното ПТП медицинска документация и заключението по
изготвените СМЕ,СПЕ и СТЕ се установява, че вследствие на вредоносното
събитие, на ищеца са му причинени следните увреди: травматично увреждане
на ****** без открита рана в ***. Констатирано било и травматично
увреждане на ***** – *****, като съпътстващи заболявания ищецът страдал
от ***,***,***,***. В заключението, вещото лице д-р Б. е посочил, че
описаните травматични увреди са довели до болка и страдание със
сравнително лек интензитет, които са затихвали в хода на оздравителния
процес, който от своя страна е продължил около 20-25 дни. Д-р К. заключава,
че ищецът е страдал от разстройство на адаптацията за около 3-4 месеца,
което е причинено, както от преживения остър стрес от катастрофата, така и
от съпътставащата ***. В заключението по СТЕ е установено, че ищецът е
предприел маневра , когато това не е било безопасно, но от своя страна
водачът на ********** е имал възможност да избегне удара, чрез безопасно
спиране.
5
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени,
поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
В конкретния случай при определяне размера на заместващо
обезщетение съдът съобрази заключението по допуснатата медицинска,
психологическа и авто-техническа експертиза, от която се установява, че на
ищеца са причинени увреждания, които носят белезите на лека телесна
повреда по смисъла на Наказателния кодекс. Съдът съобрази и установеното
от експертното заключение, че болките и страданията, причинени на ищеца са
били с умерен до незначителен интензитет, като последните постепенно са
затихнали до пълното им изчезване в периода на оздравителния процес с
продължителност от около 20-25 дни. Прецени съответно и обстоятелството,
че за възстановяване на здравето на ищеца не са били необходими
медицински интервенции и оздравителния процес е преминал чрез
привеждане на организма в състояние на покой, в който период ищеца е
срещал затруднения при самостоятелното осигуряване на потребности от
битов характер. Съдът цени и показанията на свидетеля Г. при условията на
чл.172 от ГПК, който сочи, че ищецът изпитвал болки след инцидента, който
освен това причинил на последния и емоционален дискомфорт. С оглед на
така приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му при настъпване на
процесното увреждане неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е в
размер на 6000 лв. В рамките на производството от ответника е направено
възражение за съпричиняване, като това възражение следва да се подведе под
нормата на чл. 51 от ЗЗД, според която ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите
относно съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване
6
пред гражданския съд. /Решение № 51 от 03.05.2017 г. по т. д. № 1971 / 2016 г.
на ВКС, II-ро т. о./ На това основание и съдът следва да разгледа
възражението за съпричиняване. Ответникът твърди, че ищецът е предприел
маневра, без да се огледа и да пропусне автомобила, управляван от свидетеля
П. и така е нарушил ЗДвП. Доколкото ищецът навлязъл внезапно на платното
за движение, по начин който не обезпечава неговата безопасност, е нарушил
чл.20 от ЗДвП. В настоящия случай, от приетата САТЕ се установява, че към
момента на на процесното ПТП не се установява нещо различно, поради
което настоящият състав достига до извод за съпричиняване на вредоносния
резултат, тай като е задължение на ищеца е да съобрази поведението си с
конкретната пътна обстановка. Въз основа на гореизложеното, съдът
намира, че приносът на ищеца към вредоносния резултат възлиза на
50%. С толкова следва да бъде и намален размерът на определеното като
основателно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
– 6 000 лв. Така на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 3 000 лв., а
искът за горницата над 3 000 лв. до претендираните 10 000 лв. – да бъде
отхвърлен.
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищцата от процесното застрахователно
събитие е основателен, следва да бъде присъдена законната лихва върху
главницата от дата 07.08.2020г. до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски, съобразно уважената част от предявените искове. В производството
по делото ищецът е сторил следните разноски: 402,40 лв. за държавна такса,
1132,90 лв. за съдебни експертизи и сумата от 1 000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Следователно общият размер на сторените от
ищеца разноски в исковото производство е 2535.3 лв., от които с оглед
уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от
760, 5 лв.
В полза на ответника и съобразно с отхвърлената част от предявените
искови претенции, следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят
сторените в производството разноски. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
7
помощ определи размер на юрисконсултското възнаграждение в минималния
размер от 100 лв. Следователно общия размер на следващите се разноски на
ответника са за сумата от 300 лв./тъй като 200 лева са внесени от ответната
страна като депозит за вещи лица/ , от които по съразмерност следва да се
присъдят 210 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.
45, ал. 1 ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД , с ЕИК
694286, със седалище и адрес на управление гр.София, пл. „Позитано“ № 5,
представлявано от Н.Ч. и И.Г. да заплати на Г. П. Г., ЕГН ********** сумата
в размер от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно -
пътнотранспортно произшествие, настъпило на ****** около 10:20 часа на
главен път **** - ******, км. **** на разклона за с.****, с посока на
движение от с. ***** към гр. ***, ведно със законна мораторна лихва върху
тази сума, считано от 07.08.2020г до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 3 000 лв. до пълния му
предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪДЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”АД, с ЕИК 694286, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Ч. и И.Г. да заплати на
Г. П. Г. , ЕГН ********** сумата в размер от 760,5 лв. – съдебно-деловодни
разноски по настоящото дело.
ОСЪДЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. П. Г. , ЕГН **********
да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД , с ЕИК
694286, със седалище и адрес на управление гр.София, пл. „Позитано“ №
сумата в размер от 210 лв. – съдебно-деловодни разноски по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
9