Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 16437 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на И.Ч., гражданин на Република Франция,
род. на ***г. срещу С.В.Ч. и Б.В.Ч., за
установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот, придобит по силата на наследствено правоприемство,
в качеството на наследник по закон, низходящ на Н.К.Ч., починала на
11.04.1979г., тя придобила го по силата на покупко
продажба обективирана в н.а. № 28/21.05.1955г., а именно: 1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор по КК
№ 68134.702.185, одобрена със Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр.София, р-н „Слатина“, кв. „Подуяне“,
ул. „*****, с площ по КК – 332кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване, номер по предходен
план – 185, см. 197, парцел Х, при съседи имоти с идентификатори по КК №№
68134.702.183, 68134.702.184, 68134.702.1687, 68134.702.186, 68134.702.181 и
68134.702.182, представляващ УПИ Х-185, кв. 197, площ от 32868134.702.1кв.м. по
плана на гр.София, м. Подуяне-Редута, както
и по иск на И.Ч., предявен срещу С.В.Ч., за установяване в отношенията
между страните, че ищецът е собственик по приращение,
в качеството на собственик по наследяване на 1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор по
КК № 68134.702.185, одобрена със Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.София, р-н „Слатина“, кв. „Подуяне“, ул. „*****,
с площ по КК – 332кв.м., в който е изградена СГРАДА с идентификатор по КК №
68134.702.1851.3., като наследник по закон, низходящ на Н.К.Ч., починала на
11.04.1979г., тя придобила го по силата на покупко
продажба обективирана в н.а. № 28/21.05.1955г., на
недвижим имот изграден към 1992г., а именно: 1/2ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., одобрена със Заповед
РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.София, р-н „Слатина“, кв. „*****,
който самостоятелен обект се намира в сградата 1, разположена в имот с
идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., с предназначение – Жилище, апартамент
и брой нива на обекта – 2, с обща застроена площ 172кв.м., от които първото
ниво застроено на 120кв.м., състоящо се от стая, хол, кухня, баня-тоалетна и
други сервизи, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта - 68134.702.1851.2.
и над обекта – няма, а второто ниво, съставляващо по документ за собственост –
„галерия“, застроено на площ от 52кв.м., състоящо се от три стаи с баня и
тоалетна, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
няма, заедно с прилежащите за този самостоятелен обект в сграда идеални части
от общите части на триетажната масивна жилищна сграда, както и за отмяна на н.а. № 152/1993г., до размер на
прехвърлената 1/2ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК №
68134.702.1851.3.
В исковата молба И.Ч. твърди, че с В.Д.Ч. са наследници по закон, низходящи на Н.К.Ч.,
починала на 11.04.1979г., която преживе придобила по
силата на покупко продажба обективирана
в н.а. № 28/21.05.1955г., собствеността върху следният недвижим имот: ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, одобрена със Заповед РД-18-138/24.07.2017г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр.София, р-н „Слатина“,
кв. „Подуяне“, ул. „*****, с площ по КК – 332кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване,
номер по предходен план – 185, см. 197, парцел Х, при съседи имоти с
идентификатори по КК №№ 68134.702.183, 68134.702.184, 68134.702.1687,
68134.702.186, 68134.702.181 и 68134.702.182, представляващ УПИ Х-185, кв. 197,
площ от 32868134.702.1кв.м. по плана на гр.София, м. Подуяне-Редута.
Преживе Н.К.Ч., починала на
11.04.1979г., с н.а. № 122/1968г., учредила в полза на синовете си И.Ч. и В.Д.Ч.
право на строеж за изграждане на масивна двуетажна жилищна сграда в ПИ,
съответно на втори и първи етаж. За себе си запазила правото да построи трети
етаж на сградата, оставайки собственик на дворното място.
След смъртта на Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г. и реализацията на правото
на строеж на първи и втори етаж от сградата, през 1992г. въз основа издадено
разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво в
полза на братята Ч.било извършено преустройство – пристройка и надстройка на
съществуващата към момента двуетажна сграда в ПИ, в резултат на което бил
изграден процесният обект: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., брой нива на обекта – 2. Новият обект
придобили в равни квоти братята Ч.по приращение, като
собственици всеки на по 1/2ид.ч. от ПИ, в който била изградена вече триетажната
сграда.
С н.а. № 152/1993г. В.Д.Ч. и съпругата му А.Ч.прехвърлили чрез покупко продажба в полза на синът си С.В.Ч. целият ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, сутеренният етаж в изградената в него
триетажна сграда, втори гараж, както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., представляващ новоизграденият
трети етаж – на две нива.
С н.а. № 83/2008г. С.В.Ч. дарил на брат си Б.В.Ч. 1/2ид.ч. от ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185 и гараж.
Ответниците С.В.Ч. и Б.В.Ч. не оспорват, че преживе Н.К.Ч.,
починала на 11.04.1979г., като собственик на ПИ с идентификатор по КК №
68134.702.185, придобит по силата на покупко
продажба, учредила в полза на синовете си В.Д.Ч. и И.Ч. право на строеж за първи и втори етаж на
жилищна сграда в имота, като запазила за себе си правото да построи трети етаж
в същата и останала собственик на терена. След смъртта и и реализацията на
правото на строеж за двата етажа, в наследството и останал ПИ с идентификатор
по КК № 68134.702.185.
Възразяват, че ищеца не е собственик на процесните
ПИ и 1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185 на твърдяното
основание – наследяване и приращение, поради
следното:
Ищецът извършил отказ от наследството на своята майка Н.К.Ч., починала на
11.04.1979г., вписан в специалната книга на съда под № 9/29.01.1988г. С този
отказ увеличил наследството на вторият наследник по закон, низходящ на Н.К.Ч.,
починала на 11.04.1979г. - В.Д.Ч.. През 1992г., в качеството на единствен собственик
на ПИ с идентификатор по КК №
68134.702.185 по наследяване, както и като собстевник
на първият етаж от изградената в същия жилищна сграда, В.Д.Ч. започнал действия
по одобряване на строителни книжа за пристрояване и надстройка на
съществуващата двуетажна жилищна сграда. Името на ищеца фигурирало в
строителните книжа, т.к. пристрояването обхващало и собственият му втори етаж
от сградата. С изграждането на третият етаж на две нива - САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., като едноличен
собственик по наследяване на ПИ, в който е изградена сградата след извършеният
отказ от наследство от страна на ищеца, В.Д.Ч. придобил по приращение
собствеността върху него. Впоследствие след извършена покупко
продажба ответникът С.В.Ч. придобил собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор по КК № 68134.702.1851.3. и върху ПИ, а след
извършеното дарение собствеността върху
½ ид.ч. от дворното място придобил
ответникът Б.В.Ч..
Възразява, че искането за отмяна на н.а. № 152/1993г., до размер на
прехвърлената 1/2ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК №
68134.702.1851.3. е недопустимо, т.к. н.а. обективира
покупко продажба, а на отмяна подлежат само
констативни н.а.
В евентуалност ответниците възразяват, че са
придобили ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185 по давност, чрез владение
осъществявано при равни квоти, по 1/2ид.ч., което съвладение
е започнало от 29.01.1988г. Ответникът С.В.Ч. възразява, че е изтекла придобивна давност в негова полза по отношение САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., представляващ новоизграденият трети етаж – на две нива, което владение
започнало от 14.07.1999г.
В отговор на възраженията по иска ищецът
твърди, че отказът от наследството на майка му Н.К.Ч., починала
на 11.04.1979г., вписан в специалната книга на съда под № 9/29.01.1988г. е
нищожен, което е прието с влязло в сила решение по гр.д. № 4668/2009г. на СГС,
с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от В.Д.Ч. и А.Ч.,
срещу И.Ч. и Д.Ч., за установяване в отношенията между страните, че ищците са
собственици на 1/2ид.ч. от втори етаж, съставляващ самостоятелно жилище,
застроен в масивна жилищна сграда, находяща се в ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, и предаване владението върху същият имот,
както и е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С.В.Ч. срещу
И.Ч. и Д.Ч., за установяване в отношенията между страните, че ищеца е
собственик на1/2ид.ч. от втори етаж, съставляващ самостоятелно жилище, застроен
в масивна жилищна сграда, находяща се в ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, и предаване владението върху същият имот,
и предаване владението върху същият имот.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН по отношение дворното място, чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗС по отношение третият етаж на
две нива, чл. 537, ал. 2 ГПК по искането за отмяна на н.а.
За да се приеме, че е основателен предявеният срещу С.В.Ч. и Б.В.Ч. иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН по отношение дворното място, в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, че е собственик на последното на твърдяното основание – наследяване, в
качеството на наследник по закон на своята майка Н.К.Ч., починала на
11.04.1979г., тя придобила го по силата на покупко
продажба обективирана в н.а. № 28/21.05.1955г.
Следователно на първо място трябва да установи, че отказът от наследството на
майка му Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г., вписан в специалната книга на съда
под № 9/29.01.1988г., е недействителен.
За да се приеме, че е основателен предявеният срещу С.В.Ч. иск чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. чл. 92 ЗС по отношение третият етаж, в
тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, че е
собственик на последното на твърдяното основание – приращение.
Следователно на първо място в негова тежест е да установи, че е собственик на дворното място по
наследяване, в качеството на наследник на майка си Н.Ч., при липсата на
действителен отказ от наследството на последната, към момента на завършване на
третият етаж на две нива.
В тежест на ответниците е да установят
възраженията си по исковете, включително възражението, че е налице валиден
отказ от наследството на Н.Ч., извършен от ищеца.
Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че И.Ч. и В.Д.Ч. са
наследници по закон, низходящи на Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г., която преживе придобила по силата на покупко
продажба обективирана в н.а. № 28/21.05.1955г.,
собствеността върху следният недвижим имот: ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185,
одобрена със Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, находящ
се в гр.София, р-н „Слатина“, кв. „Подуяне“, ул. „*****, с площ по КК –
332кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – средно застрояване, номер по предходен план – 185, см. 197, парцел
Х, при съседи имоти с идентификатори по КК №№ 68134.702.183, 68134.702.184,
68134.702.1687, 68134.702.186, 68134.702.181 и 68134.702.182, представляващ УПИ
Х-185, кв. 197, площ от 32868134.702.1кв.м. по плана на гр.София, м.
Подуяне-Редута.
Преживе Н.К.Ч., починала на
11.04.1979г., с н.а. № 122/1968г., учредила в полза на синовете си И.Ч. и В.Д.Ч.
право на строеж за изграждане на масивна двуетажна жилищна сграда в ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, съответно на втори и първи етаж. За себе
си запазила правото да построи трети етаж на сградата, оставайки собственик на
дворното място.
След смъртта на Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г. и реализацията на правото
на строеж на първи и втори етаж от сградата, към 1992г. въз основа издадено
разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, било
извършено преустройство – пристройка и надстройка на съществуващата към момента
двуетажна сграда в ПИ, в резултат на което бил изграден процесният
обект: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК №
68134.702.1851.3., брой нива на
обекта – 2.
С н.а. № 152/1993г. В.Д.Ч. и съпругата му А.Ч.прехвърлили чрез покупко продажба в полза на синът си С.В.Ч. целият ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, сутеренният етаж в изградената в него
триетажна сграда, втори гараж, както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
по КК № 68134.702.1851.3., представляващ новоизграденият
трети етаж – на 2 нива.
С н.а. № 83/2008г. С.В.Ч. дарил на брат си Б.В.Ч. 1/2ид.ч. от ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185 и гараж.
Видно от Удостоверение вх. № 204/1988г. издадено от СРС, Р-н „В.Левски“, И.Ч.
е подал молба вх. № 204/29.01.1988г., с която заявява, че се отказва от
наследството на покойният наследодател Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г., който
отказ е вписан в специалната книга на съда, под № 9/29.01.1988г.
Видно от Решение от 09.08.2013г., влязло в сила на 17.02.2015г.,
постановено по гр.д. № 4668/2009г. на СГС, със същото е отхвърлен иск с правно
основание чл. 108 ЗС, предявен от В.Д.Ч. и А.Ч., срещу И.Ч. и Д.Ч., за
установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на 1/2ид.ч.
от втори етаж, съставляващ самостоятелно жилище, застроен в масивна жилищна
сграда, находяща се в ПИ с идентификатор по КК №
68134.702.185, и предаване владението върху същият имот, както и е отхвърлен
иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С.В.Ч. срещу И.Ч. и Д.Ч., за
установяване в отношенията между страните, че ищеца е собственик на1/2ид.ч. от
втори етаж, съставляващ самостоятелно жилище, застроен в масивна жилищна
сграда, находяща се в ПИ с идентификатор по КК №
68134.702.185, и предаване владението върху същият имот.
Съгласно мотивите на постановеното решение В.Д.Ч. и А.Ч., по иска с правно
основание чл. 108 ЗС, за установяване собствеността и предаване на владението
върху за 1/2ид.ч,. от недвижим имот:
ВТОРИ ЕТАЖ в жилищна сграда находяща се в ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, предявен срещу И.Ч. и Д.Ч., са основали
правото си на собственост на приращение с твръдението, че В.Д.Ч. е изключителен собственик на ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, в който е изградена сградата, част от
която е процесния имот, по силата на наследяване,
като наследник по закон – низходящ на своята майка Н.К.Ч., починала на
11.04.1979г., и на основание отказ от наследството на последната, извършен от И.Ч.,
вписан в специалната книга на съда под № 9/29.01.1988г., към момента на
завършване на надстрояването и пристрояването на вторият етаж от сградата. Като
собственик на терена, със завършване на надстрояването и пристрояването на
вторият етаж от сградата, ищецът В.Д.Ч. заедно със съпругата си придобили по приращение собствеността върху 1/2ид.ч. от вторият етаж.
Излагат, че с н.а. № 152/1993г. В.Д.Ч. и съпругата му А.Ч.прехвърлили чрез покупко продажба в полза на синът си С.В.Ч. целият ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, сутеренният етаж в изградената в него
триетажна сграда, втори гараж, както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., представляващ новоизграденият
трети етаж – на 2 нива.
В евентуалност твърдят, че придобили процесната
1/2ид.ч. от имот по давност, чрез владение осъществявано от 1993г., когато
вторият етаж бил завършен, а в евентуалност, че придобил собствеността чрез
преработване и пристрояване.
Ищецът С.В.Ч. твърди, че придобил собствеността върху процесната
1/2ид.ч. от втори етаж по приращение, като
изключителен собственик на ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185, в който е
изградена сградата, част от която е вторият етаж, придобит по силата на н.а. №
152/1993г.
Съгласно мотивите на решението ответникът И.Ч. е противопоставил на твъденията на ищците възражението, че е собственик на
1/2ид.ч. от процесният втори етаж по приращение, като собственик по наследяване, в качеството на
наследник по закон – низходящ на Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г., на 1/2ид.ч.
от ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185, в който е изградена сградата, част
от която е процесния имот. Възразява, че отказът от
наследството на майка му Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г., вписан в специалната
книга на съда под № 9/29.01.1988г., е нищожен. В евентуалност възразява, че е
собственик на пристроената и надстроена част от вторият етаж поради невъзможността
построеното да се отдели от главната вещ, без да я повреди.
При така установеното съдът намира, че спорният между страните въпрос за действителността на
отказа извършен от ищеца И.Ч., от наследството на майка му Н.К.Ч., починала на
11.04.1979г., вписан в специалната книга на съда под № 9/29.01.1988г., е
разрешен със сила на пресъдено нещо с Решение от
09.08.2013г., влязло в сила на 17.02.2015г., постановено по гр.д. № 4668/2009г.
на СГС.
Предмет на разглеждане в това производство по предявените искове с правно
основание чл. 108 ЗС от В.Д.Ч. и А.Ч.И.Ч. и съпругата му е било правото на
собственост на ищците върху 1/2ид.ч. от втори етаж, съставляващ самостоятелно
жилище, застроен в масивна жилищна сграда, находяща
се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185, по приращение,
в качеството на В.Д.Ч. на изключителен собственик на дворното място по
наследяване, като наследник на Н.Ч., защото отказът на И.Ч. от наследството на
майка му Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г., вписан в специалната книга на съда
под № 9/29.01.1988г., е действителен.
По вторият иск с правно основание чл. 108 ЗС на С.В.Ч. срещу И.Ч. и Д.Ч.,
предмет на разглеждане е бил отново действителността на отказа от наследство,
доколкото ищеца е извличал правата си на собственик върху дворното място от
сделката по н.а. № 152/1993г., праводателите по която
основават правата си на собственици на ПИ, респ. на прехвърленият имот – част
от етаж, на действителността на същият отказ.
С Решение от 09.08.2013г., влязло в сила на 17.02.2015г., постановено по
гр.д. № 4668/2009г. на СГС е прието за установено, че ищците В.Д.Ч. и А.Ч.и С.В.Ч.
не са собственици на 1/2ид.ч. от втори етаж, съставляващ самостоятелно жилище,
застроен в масивна жилищна сграда, находяща се в ПИ с
идентификатор по КК № 68134.702.185, на твърдяното основание, респ е прието, че отказът от наследство е нищожен, т.к.
съгласно мотивите на решението от ищеца И.Ч. са извършени конклудентни
дейстия по приемане на наследството, преди отказа да
бъде извършен.
При това положени исковете предявени в настоящото производство са
основателни. Установено е, че в наследството на Н.К.Ч., починала на
11.04.1979г., е включен ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185. Следователно
след смъртта и същият е наследен в квоти по 1/2ид.ч. от наследниците и по
закон, низходящи - И.Ч. и В.Д.Ч.. Т.к. към момента на изграждане на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК № 68134.702.1851.3.,
представляващ трети етаж на две нива, находяща се в
ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185. или към 1992г.1993г., собственик на
1/2ид.ч. от последният е бил ищеца И.Ч. по наследяване, по приращение
и доколкото не са налице доказателства за отстъпено право на строеж в полза на
друго лице, И.Ч. е придобил
собствеността върху 1/2ид.ч. от самостоятелният обект – трети етаж на две нива.
Ако се приеме, че силата на пресъдено нещо на
Решение от 09.08.2013г., влязло в сила на 17.02.2015г., постановено по гр.д. №
4668/2009г. на СГС не обхваща действителността на отказът извършен от И.Ч. от
наследството на майка му Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г., вписан в специалната
книга на съда под № 9/29.01.1988г., доколкото е обсъдена само в мотивите, въз
основа задължителната сила на същите и като съобрази събраните гласни
доказателства в настоящото производство
– показанията на свидетелите И. Т.и А.Н.-Д.съдът приема, че преди да извърши
отказа от наследство на Н.Ч., И.Ч. с конклудентни
действия е приел същото. След смъртта на наследодателката
е взел нейни движими вещи, които е занесъл в домът си във Франция – черги,
книги, картина и др. В тази връзка цени показанията на свидетелите И. Т.и А.Н.-Д.,
като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по
делото. Затова им дава вяра изцяло. Цени показанията на свидетеля А.Ч.– съпруга
на В.Д.Ч. и майка на С. И Б. Ч., при условията на чл. 172 ГПК и не им дава
вяра, т.к. са изолирани и в противоречие с показанията на останалите
незаинтересовани свидетели. Не дава вяра и на показанията на свидетеля Р.Р.,
т.к. същите не са дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления от
семейните взаимоотношения между страните, а са само в резултат от контактите и
със семейството на ответника – съпруга, деца, и съдържат факти почерпени само
от последните. Съгласно показанията и тя не познава ищеца, както и не е била
свидетел на взаимоотношенията му с майката, брата и семейството му. Срещала го
е веднъж.
Недоказано е останало въведеното в евентуалност възражение на ответниците за придобиване по давност на ПИ с идентификатор
по КК № 68134.702.185, чрез владение осъществявано при равни квоти, по
1/2ид.ч., което съвладение е започнало от
29.01.1988г. Ответникът С.В.Ч. възразява, че е изтекла придобивна
давност в негова полза по отношение САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., представляващ новоизграденият
трети етаж – на две нива, което владение започнало от 14.07.1999г. Дори да се
приеме, че фактическа власт е била осъществена в твърдяните
периоди владението е на съсобствен обект. При това
положение в тежест на ответниците е било да установят
главно и пълно, че са довели до знанието на ищеца – съсобственик промяната в
намерението си, а именно: че упражняват фактическа власт като върху собствен
имот, с намерение за своене. Това не е установено.
Поради изложеното съдът приема, че наличието на горните предпоставки за
основателност на иска е установено. Исковете са основателни и подлежат на
уважаване.
Неоснователно е искането на И.Ч. за отмяна на н.а. № 152/1993г., до размер
на прехвърлената 1/2ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК
№ 68134.702.1851.3. Това е така, т.к. в н.а. № 152/1993г. е обективирана
сделка – покупко продажба, а отмяната на нотариален
акт е възможна единствено ако е констативен, за установяване право на
собственост, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 2112.00лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Ч., гражданин на Република Франция, род.
на ***г., със съдебен адрес: ***, адв. В.К. – САК и С.В.Ч.,
ЕГН ********** и Б.В.Ч., ЕГН **********,***, че И.Ч., гражданин на Република
Франция, род. на ***г., че И.Ч., гражданин на Република Франция, род. на ***г.,
е собственик на недвижим имот, придобит по силата на наследствено правоприемство, в качеството на наследник по закон,
низходящ на Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г., тя придобила го по силата на покупко продажба обективирана в
н.а. № 28/21.05.1955г., а именно:
1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185, одобрена със Заповед
РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, находящ се в
гр.София, р-н „Слатина“, кв. „Подуяне“, ул. „*****, с площ по КК – 332кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
средно застрояване, номер по предходен план – 185, см. 197, парцел Х, при
съседи имоти с идентификатори по КК №№ 68134.702.183, 68134.702.184,
68134.702.1687, 68134.702.186, 68134.702.181 и 68134.702.182, представляващ УПИ
Х-185, кв. 197, площ от 32868134.702.1кв.м. по плана на гр.София, м.
Подуяне-Редута,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Ч., гражданин на Република Франция, род.
на ***г., със съдебен адрес: ***, адв. В.К. – САК и С.В.Ч.,
ЕГН **********,***, ЧЕ И.Ч., гражданин на Република Франция, род. на ***г.
срещу С.В.Ч. и Б.В.Ч. е собственик по приращение, в качеството на собственик по наследяване на
1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор по КК № 68134.702.185, одобрена със Заповед
РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, находящ се в
гр.София, р-н „Слатина“, кв. „Подуяне“, ул. „*****, с площ по КК – 332кв.м., в
който е изградена СГРАДА с идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., като
наследник по закон, низходящ на Н.К.Ч., починала на 11.04.1979г., тя придобила
го по силата на покупко продажба обективирана
в н.а. № 28/21.05.1955г., на недвижим имот изграден към 1992г., а именно:
1/2ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК №
68134.702.1851.3., одобрена със Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на
АГКК, с адрес: гр.София, р-н „Слатина“, кв. „*****, който самостоятелен обект
се намира в градата 1, разположена в имот с
идентификатор по КК № 68134.702.1851.3., с предназначение – Жилище, апартамент
и брой нива на обекта – 2, с обща застроена площ 172кв.м., от които първото
ниво застроено на 120кв.м., състоящо се от стая, хол, кухня, баня-тоалетна и
други сервизи, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта - 68134.702.1851.2.
и над обекта – няма, а второто ниво, съставляващо по документ за собственост –
„галерия“, застроено на площ от 52кв.м., състоящо се от три стаи с баня и
тоалетна, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
няма, заедно с прилежащите за този самостоятелен обект в сграда идеални части
от общите части на триетажната масивна жилищна сграда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Ч., гражданин на Република Франция, род. на ***г., със
съдебен адрес: ***, адв. В.К. – САК, за отмяна на
н.а. № 152/1993г., до размер на прехвърлената 1/2ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор по КК № 68134.702.1851.3.
ОСЪЖДА С.В.Ч., ЕГН ********** и Б.В.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Ч.,
гражданин на Република Франция, род. на ***г., със съдебен адрес: ***, адв. В.К. – САК, сумата
2112.00 /две хиляди сто и
дванадесет/лв, представляващи сторените пред СГС
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: