Р Е
Ш Е Н
И Е
№32/1.2.2017г.
гр. Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Девненският
районен съд, в публично съдебно заседание на десети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при
секретаря С.Г. като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
22 описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от Б.М.О. ЕГН *********** срещу Г.О. роден на ***г. в гр. с правно
основание чл.49 от СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, по вина на ответника. Ищцата твърди, че на 26.06.2013 г. в е
сключила граждански брак с ответника, за което обстоятелство е издаден акт
№36/03.09.2013г. от Община Д.. Твърди, че брака е първи за двамата. Твърди, че
са живели като семейство само 15 дни, тъй като след сключването на брака
ответника променил коренно отношението си към ищцата. Ищцата твърди, че на
15-тия ден след сключването на брака се прибрала в България, като съпругът й я
подложил на системен емоционален и психически тормоз по телефона. Задълбочили
се противоречията по между им. Твърди, че не й е известно местоживеенето на
ответника, не поддържа контакт с него.
Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника. Моли след прекратяване на брака да
носи предбрачното си фамилно име И.. Претендира разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът чрез назначения от съда особен
представител представя писмен отговор с които изразява становище за
допустимостта на иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.06.2013 г.
Б.М. И. и Г.О. са сключили граждански брак пред длъжностното лице по
гражданско състояние в ,
за което е съставен акт за гр. брак № 36 от 03.09.2013 г. в гр.Д..
Видно от представена в превод семейна фамилна книжка на Б.М.
И. и Г.О. видно от която брака е
регистриран на 26.06.2013г. в гр. .
Видно от представено
удостоверение от Община Д., О.Г. роден на ***г. няма регистрирани постоянен и
настоящ адрес ***.
Видно от удостоверение рег.№
117/11.02.2016г. на МВР ОД Варна Сектор Миграция, Г.О. род на няма данни за адресна регистрация на
територията на РБългария.
От показанията на разпитаните по
искане на ищеца И., сестра на ищцата, които съдът цени с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК, не опровергани от други доказателства, се установява че
съпрузите са се познавали от година и са сключили брак в . Живели са съвместно
по-малко от месец и от лятото на 2013г. са във фактическа раздяла. Преди брака,
съпругът се държал добре, след което не искал да пуска ищцата от стаята, удрял
е. Десетина дни след брака Б.О. се прибрала в България. Съпругът я търсил по телефона и я заплашвал.
От показанията на свидетеля Г. се
установява, че две седмици след заминаването си в ищцата се прибрала. О. я заплашвал по
телефона.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С
оглед наличието на международен елемент в процесното правоотношение, съдът
следва да обсъди компетентността си, както и приложимото право. Разпоредбата на чл.7 от КМЧП обуславя
компетентността на българския съд по брачни искове, когато единият съпруг (в
случая съпругата Б.О.) е български гражданин. Към момента на подаване на
молбата за развод страните нямат общо обичайно местопребиваване, обуславящо
компетентността на българския съд и приложимостта на българското семейно право,
съгласно разпоредбите на чл.7 и чл. 82, ал.2,
изр.2 от КМЧП. Ищцата е българска гражданка, поради което искът е
подведомствен на българските съдилища и в частност на Районен съд гр. Д., като
местно компетентен по арг. от чл. 107, ал.
1 ГПК. Следва да бъде приложен в процесните отношения българският
материален закон, която уредба се съдържа в Семейния кодекс.
За
успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 49 СК
следва да се установи по делото, че бракът между съпрузите е дълбоко и
непоправимо разстроен.
С оглед събраните гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, бракът
на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява своята
социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването
му би било вредно и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът им следва да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.
При тези обстоятелства, с оглед
продължителната фактическа раздяла между страните от лятото на 2013г., липсата на обич, взаимност и разбирателство между
страните, която липса е непреодолима и води до невъзможност за установяване на
нормална съпружеска връзка, следва да се приеме, че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Ищцата е направила искане за
разтрогване на брака по вина на съпруга.
Законовата уредба не дефинира
понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът
възприема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение
на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни
задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един към друг,
към децата им и към издръжката на семейството и тяхното съвместно живеене и други.
Ответникът чрез назначения от
съда особен представител, не е навел брачни провинения , които биха могли да се
вменят във вина на съпругата.
Съдът, на осн. чл.49, ал.3 от СК
по въпроса за вината, намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, има съпругът, изразяваща се в: не полагане на дължимата грижа и не заинтересуваност
към семейството, поведение което е несъвместимо с положението му на съпруг. От
събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е упражнявал
физическо и психическа насилие спрямо ищцата. Именно това поведение на съпруга,
за което той не би могъл да не съзнава, че причинява сериозна криза в
отношенията между съпрузите, обуславя и брачната му вина, довело е до
прекратяване на отношенията между тях и до опразване на брачната връзка от
съдържание.
След
прекратяване на брака, съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име И..
Съдът, предвид
материалното и имотното състояние на страните и на осн. чл.6, т.2 от ТДТСГПК и
съобразно характера на производството определя допълнителна държавна такса по
иска за развод в размер на 20.00 лв., която следва да се внесе от ответника, съобразно
разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК.
Предвид направеното искане за присъждане на разноски от ищеца, на осн. чл.329, ал.1
от ГПК, следва да се присъдят в тежест на
ответника. По делото е представено
доказателство за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв.
/л.87 – договор за правна защита и съдействие/, както и
внесена държавна такса в размер на 25.00 лв. ,15 лв. за съд.удостоверения, 40 лв.
за ДВ, 600 лв. за особен представител или общо 1680.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
с РАЗВОД брака между Г.О. роден на ***г., гражданин на Република , понастоящем с неизвестен адрес в Република и
Б.М.О. ЕГН **********, сключен в на
26.06.2013г., за което обстоятелство е бил съставен акт
за граждански брак № 36 на 03.09.2013 г. на Община Д., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание
чл.49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА,
че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГЪТ.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака,
жената да носи предбрачното фамилно име – И..
ОСЪЖДА Г.О. роден на ***г., да заплати на Б.М.О. ЕГН ***********, сумата от 1680.00 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет лева/,
на осн. чл.329, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Г.О. роден на ***г.,
да заплати държавна такса по иска за
развод в размер на 20.00 лв. /двадесет лева/, по сметка на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: