№ 1866
гр. С., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110162781 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал.
1 КЗ от ФИРМА АД срещу С.О. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи
сумата от 558,05 лева, представляваща регресно вземане, от които 548,05 лв. за изплатено
застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разходи по щета № ..., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /01.09.20212г./ до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2021 г. по ч.гр.д. 51290/2021 г. по описа на СРС, 176-ти
състав.
Ищецът твърди, че на 14.05.2018 г. около 11:30 ч. в гр. С. по локалното платно на
бул. ... срещу .... с посока на движение от бул. ... към ул. .... водачът А. Г. при управление на
собствения си л.а. марка „....“, модел „С 8“, с рег. № ..... попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, с което реализира ПТП. Твърди, че от инцидента са
причинени материални щети на автомобила. Сочи, че за настъпилото ПТП е изготвен
Протокол за ПТП № .... от 14.05.2018 г. Поддържа, че към дата на ПТП лекият автомобил е
застрахован по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество. Излага, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № .... В съответствие с
установените щети твърди, че е определено обезщетение в размер на 548,05 лева, което е
изплатено на собственика на автомобила. Сочи, че с изплатеното обезщетение ищцовото
дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и е
придобило право на регрес срещу ответника. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът сочи, че няма данни относно приемането на
приложимите ОУ към договора за застраховка. Поддържа, че протоколът за ПТП е съставен
от служител на СДВР на база описанието на ПТП от водача на МПС, както и че няма данни
относно вида на настилката и пътната неравност и дали не е бил наличен знак за
сигнализиране. Сочи, че не е налице и снимков материал относно огледа, извършен след
образуваната щета, който твърди да е задължителен съгласно ОУ на застрахователя.
Аргументира, че съгласно ЗДвП водачите са длъжни да избират такава скорост при
1
движение, позволяваща им спиране пред препятствие. С оглед последното и в условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е направено искане за конституиране на трето
лице „ФИРМА“ АД и едновременно с това срещу дружеството в условията на евентуалност
е предявен обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 558,05 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на отговора на исковата молба /17.12.2021 г./ Изложени са твърдения, че
между С.О. и „ФИРМА“ АД е сключен Договор № ...../11.06.2015 г., с предмет —
извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за
организация на движението в I ЗОНА „.....“. Твърди се, че в обхвата на посочения договор
попада и пътният участък, който се посочва като място на ПТП в исковата молба по главния
иск. При евентуално уважаване на главния иск се прави искане за осъждане на дружеството
„ФИРМА“ АД. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по обратния иск.
Ответникът оспорва настъпилите вреди да са резултат от действия/бездействия на
дружеството. Счита, че представените доказателства не установяват неизпълнение на
договорните му задължения. Твърди, че участъкът не е включен в списъка на улиците с
абонаментна поддръжка, т.е. счита, че е извън обхвата на задълженията му по договора.
Оспорва съдържанието и истинността на констативен протокол и протокол за месечна
инспекция за неизпълнение в участъка и развива съображения в тази насока. В заключение
излага, че не са установени обстоятелства, от които да е видно, че инцидентът се дължи на
неизпълнение на договорните задължения на дружеството, поради което се прави искане за
отхвърляне на обратния иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено следното:
На 28.11.2017г. е сключен застрахователен договор между ФИРМА АД и А. Г. със
застрахователна полица № .... за застраховка „Каско” на МПС, по силата на който
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване
на застрахователно събитие относно лек автомобил „....“ S8, с рег.№ .. .... .., със срок на
действие на застраховката от 29.11.2017г. до 28.11.2018г. Няма спор между страните
относно валидността на договора, както и относно това че процесното събитие представлява
покрит от ищеца застрахователен риск. Ирелевантно за валидността на договора е
обстоятелството дали общите условия към него са подписани от застрахования, доколкото с
нарочна декларация /лист 21 по делото/ застрахованият е посочил, че е запознат с общите
условия и е получил екземпляр от тях.
При застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета №....., въз основа
на уведомление за щета и декларация на водач на застраховано МПС, подадени от А. Г.. В
тях е посочено, че на 14.05.2018г. лек автомобил „....“ S8, с рег.№ .. .... .. при движение по
бул. .... попада в дупка на пътното платно пред сграда № ... Съставени са опис и доклад по
щета, приложени по делото, като е определено застрахователно обезщетение в размер на
548,05 лева за претърпените от ПТП вреди, която сума не е спорно, че е изплатена от
застрахователя с приложеното по делото платежно нареждане от 21.08.2018г.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е разпитан свидетелят А. Г.,
управлявал автомобила по време на процесния инцидент. Свидетелства, че се движил по
локалното платно на бул. ...., до офис сграда „....“ когато навлязъл в дупка на пътната
настилка, която по никакъв начин не е била обезопасена или обозначена. Не е могъл да
избегне дупката, нито да я заобиколи, тъй като пътният участък е тесен. След като минал с
автомобила през дупката, гумата се спукала. Свидетелските показания изцяло се подкрепят
2
от заключението на АТЕ, съгласно което описаните щети по лекия автомобил са в причинно
следствена връзка с описания механизъм на ПТП, а средната пазарна цена на материалите и
труда необходим за отстраняване на повредите по него, към датата на ПТП съответства и
дори надвишава платената от застрахователя сума. По делото е приет като писмено
доказателство протокол за ПТП с № ...., съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, като
констатациите в него, категорично подкрепят установения по делото механизъм и вреди от
ПТП.
По тези съображения, въз основа на съвкупната преценка на събраните гласни,
писмени доказателства и заключение на вещо лице, съдът приема за установен посочения
механизъм на ПТП, както и обстоятелството, че повредените части на МПС са пряка и
непосредствена последица от ПТП, настъпило поради наличието на неравност на пътното
платно.
Наличието на описаните вреди по автомобила се установява и по опис заключението
на образуваната при застрахователя щета с №....., а от приетото заключение по изслушаната
автотехническа експертиза се установява, че размерът на щетата, определен по средни
пазарни цени, съответства на платеното от застрахователя обезщетение в размер на 548,05
лева. Следователно, обезщетението съответства на обезщетителния характер на
застрахователното правоотношение и е адекватнo на стойността, необходима за ефективното
отстраняване на вредите, причинени на застрахования в резултат на настъпилото ПТП.
Установено е по делото, че пътнотранспортното произшествие е станало на улица в
населено място – гр.С.. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на С.О. е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в С., което включва и недопускането, съответно
отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си
или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС № 4/30.10.1975
г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.
50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са
причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, ответната община е и
собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, като
с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението за изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното
платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и
собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й,
общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача - участник в ПТП, е останало недоказано, тъй като липсват доказателства
автомобилът да се е движил със скорост, която не е позволявала на водача да забележи
своевременно дупката върху пътното платно, за която е установено по делото, че не е била
поставена сигнализация.
Доколкото въз основа на свидетелските показания, приетата автотехническа
експертиза и констативния протокол за ПТП е доказан механизмът на ПТП,
противоправното бездействие на служители на общината - неотстранили, съответно
3
необезопасили неравност върху пътна настилка в населено място, наличието на която е
довело до увреждане на автомобила - настъпване на посочените в описа на застрахователя
щети върху автомобила, както и действителният размер на вредата, който съгласно
заключението на вещото лице съответства на платеното от застрахователя обезщетение,
следва че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу С.О. за вредата до размера на платеното обезщетение от 548,05 лева, ведно с
ликвидационните разноски за определянето му в размер на 10 лева. Следователно
предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По обратния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД:
С оглед сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие – уважаването на
първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан предявеният в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и от приетия договор от 11.06.2015 г. се установява, че
С.О., в качеството на възложител, е възложила на „ФИРМА“ АД, в качеството на
изпълнител, извършване на територията на С.О. – I зона „.....“ на дейности по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, вкл. изграждане, изработване и
поддържане на средства за организация на движението. Съгласно клаузата на т.1.1.1 за
посочените в списък – Приложение 11 улици и булеварди поддържането се осъществява на
база показатели на изпълнение в зависимост от определеното ниво на поддържане, като
изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането
на изискуеми от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя,
а по отношение на цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвана на зоната и
извън списъка по Приложение 11 дейностите се извършват на база конкретно възлагане при
необходимост. Договорът е сключен със срок на действие от 48 месеца, т.е. до 11.06.2019 г.,
от което следва, че е действал към момента на процесното ПТП. Следователно е налице
валидно възникнало облигационно отношение между страните, с предмет – поддръжка на
уличната мрежа.
Спорно между страните е обстоятелството дали процесното ПТП е настъпило в пътен
участък, който се обхваща от сключения договор.
Видно от представения списък Приложение 11 бул. .... – в участъка от ул. „.....“ до ....,
без кръстовището на бул. „...“, е включен в мрежата от улици и булеварди, поддържането на
които се осъществява на база показатели на изпълнение. Действително, както възразява
ответникът, не е конкретизирано дали пътният участък на бул. .... включва само основните
пътни платна или включва и локалното пътно платно. Тълкувайки действителната воля на
страните, съдът намира, че в пътният участък за поддръжка се включват, както основните
платна, така и локалното платно на булеварда. В противен случай, страните изрично биха
изключили локалното платно, както това е сторено по отношение на кръстовището на бул.
.... с бул. „...“. Освен това нито ЗЗвП, нито правилника за прилагането му правят
разграничение между основно и локално пътно платно, а дори напротив – съгласно т. 6 от
ДР на ППЗЗвП е дадена легална дефиниция на пътното платно, в което се включва общата
широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
движение.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение, че С.О. не го е уведомила с
уведомителен протокол за предприемане на СМР по пътното платно в локалното движение
на бул. ...., доколкото възлагането произтича от самия договор и Приложение 11 към него.
Още повече, видно от протокол за месечна инспекция и констативен протокол служители на
С.О. са извършили проверка в пътния участък на 14.05.2018г. и 15.05.2018г., като са
констатирали недостигане на необходимото съобразно договора ниво на обслужване и са
отправили изявление, че обектът не се приема, за което ответникът е уведомен с писмо с изх.
4
№ СОА18-ТД26-7341, а също така му е наложена и санкция.
Ето защо, съдът намира, че ответникът „ФИРМА“ АД не е изпълнил задълженията си
по поддръжка на уличната мрежа, произтичащи от договора от 11.06.2015 г.
По изложените съображения и доколкото се установи настъпването на процесното
ПТП чрез попадане на лекия автомобил в необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно – дупка в участък, за поддържането на който отговоря ответникът, то
предявеният обратен иск следва да се уважи за сумата от 558,05 лева, ведно със законната
лихва от предявяване на иска /17.12.2021г./ до плащането, както и разноските по главния
иск.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски по
главния иск разполага ищецът ФИРМА АД. Видно от ангажираните доказателства ищецът е
сторил разноски за исково производство в общ размер на 645 лева за държавна такса,
депозит за съдебно-автотехническа експертиза, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, при определен от съда размер 100 лева, както и разноски за заповедно
производство в общ размер на 75 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода от спора по обратния иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на
разноски разполага ищецът С.О.. Видно от ангажираните доказателства ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултстко възнаграждение при
определен от съда размер 100 лева. Доколкото юрисконсултсткото възнаграждение се дължи
за осъществено процесуално представителство и по главния, и по обратния иск, съдът
намира, че от него следва да се присъди 1/2 част за обратния иск, т.е. 50 лева. Ето защо, в
полза на С.О. следва да се присъдят разноски в общ размер на 100 лева.
Отделно в полза на С.О. следва да се присъдят разноските, за които е осъдена да
заплати на ФИРМА АД в размер на общо 720 лева /645 лева за исковото производство и 75
лева за заповедното производство/ по предявения обратен иск.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че С.О., с ЕИК: .....,
с адрес: гр. С., дължи на ФИРМААД, с ЕИК: .... на основание чл. 410, ал. 1 КЗ сумата от
558,05 лева, представляваща регресно вземане, от които 548,05 лева за изплатено
застрахователно обезщетение и 10 лева ликвидационни разходи по щета № ..., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /01.09.2021г./ до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2021 г. по ч.гр.д. № 51290/2021 г. по описа на СРС, 176-
ти състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .... да заплати на С.О., с ЕИК: ....., с адрес: гр. С. по
предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от
558,05 лева, представляваща регресно вземане, от които 548,05 лева за изплатено
застрахователно обезщетение и 10 лева ликвидационни разходи по щета № ..., ведно със
законната лихва от 17.12.2021г. до изплащане на вземането, както и 720 лева разноски,
ПРИ УСЛОВИЕ, че С.О., с ЕИК: ....., с адрес: гр. С., ул. ...., изпълни постановеното срещу
нея решение по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 410, ал. 1 КЗ за сумата от 558,05 лева,
ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до окончателното изплащане и за разноските в
размер от 720 лева.
5
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК: ....., с адрес: гр. С., ул. ...., да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ФИРМА АД, ЕИК ...., сумата от 645 лева – разноски за исково производство и
сумата от 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 51290/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .... да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
С.О., с ЕИК: ....., с адрес: гр. С., ул. .... сумата от 100 лева, представляваща разноски по
обратния иск.
Решението е постановено при участие на „ФИРМА“ АД като трето лице-помагач на
страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6