№ 33
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501755 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на ЕС, находяща
се в гр.Созопол, ул.“Г.Минчев“№7-9 в ПИ с идентификатор 67800.7.601 по КККР на гр.Созопол,
м.“Буджака“, представлявана от управител С. Н. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: *****,
чрез пълномощник адв. Ф. Горов от АК-Ст.Загора с адрес на кантората: гр.Стара Загора, ул.“Цар
Иван Шишман“ №125,вх.0, ап.7, против решение№1708 от 02.08.22г. по гр.д.№6818/21г. на БРС,
разглеждащо спор по чл.40 от ЗУЕС и отменящо като незаконосъобразни всички решения, взети
на проведеното на 10.09.21г. ОС на горепосочената ЕС и осъждащо горната да заплати на Г. Д.
съдебно- деловодните разноски, сторени в първата инстанция.
Решението се сочи за неправилно и незаконосъобразно. Моли се за отмяната му, ведно с
постановяването на ново, уважаващо жалбата, на посочените в нея основания, което съдът счита за
искане молбата по чл.40 от ЗУЕС да бъде отхвърлена.
Конкретно се твърди, че нормата на чл.2 от ЗУЕС е специална по отношение на останалите
норми на закона и следва да се отдели в специална част от управлението в отделната ЕС. Затова
управлението, уредено с договор, следвало да е с приоритет пред управлението на комплекса от
ОСЕС. Счита, че само при положение, че липсва управление на комплекса, съгласно цитираната
разпоредба, следва да се приеме управление на ОСЕС, както е в настоящия случай. Разбира се това
не дерогирало органите на управление на ЕС. Освен това законът не създавал задължение, а
възможност управлението на общите части в комплекс от затворен тип да се извършва чрез
договаряне с инвеститора, а не по общия ред от ОСЕС.
На следващо място счита, че поддръжката следвало да се заплаща както от обитаемите,
така и от необитаемите имоти, т.к. касае извършването на целогодишни дейности.Счита, че със
1
закупуването на имота в комплекс, собственикът създава една трайна връзка и ангажираност, като
на претенцията му имотът да е в поддържана среда, кореспондира ангажимент за заплащането на
тази услуга.
Посочвайки критериите за това, един комплекс да бъде определен като такъв от „затворен
тип“, въззивникът приема като безспорен за страните по делото изводът, че процесният по делото
отговаря на горните и съответства на определението за „жилищен комплекс от затворен тип“по
смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗУЕС. Входът към четирите сгради в комплекса е един и със
съответното ограничение за достъп(такъв имат само собствениците),а също е и охраняем. Затова
намира изводите на съда в обратен смисъл и за наличието на четири самостоятелни етажни
собствености за модули А1,А2,Б1 и Б2, за напълно необосновани и неверни. При обосноваването
на този извод, съдът не бил взел предвид и наличието на общи за четирите сгради съоръжения,
които подробно се изброяват.
Въззивникът намира заявените от ищцовата страна претенции за изцяло недоказани,
поради което и неоснователни. Затова приема за неоснователно и искането за разноски.
Според страната изводът, че такава ЕС за целия комплекс не може да съществува е
необоснован и неправилен и затова, че конкретната ЕС е осъдена да заплати деловодни разноски
на ищеца.
Счита също така за едностранчив-толериращ изцяло ищцовата страна и неправилен,
анализа на съда на събраните по делото доказателства. Поддържа, че всички решения на ОСЕС са
взети законосъобразно и правилно, при стриктно спазване на нормативните изисквания на ЗУЕС
относно свикването и провеждането на оспорваното събрание.Не ангажира нови доказателства и
претендира деловодни разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваема ищца Г. И. Д., с
ЕГН ********** и съдебен адрес: гр.София, бул.“Тотлебен“ №5, ет.3. Тя моли въззивната жаба да
бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.Твърдението за наличен „жилищен комплекс от затворен тип“ се правело за
първи път и след настъпването на преклузията по чл.266, ал.1 от ГПК , пред въззивната инстанция,
поради което е недопустимо.
По същество твърдението било и неоснователно, т.к.не отговаряло на действителното
правно и фактическо положение. Входовете били два, винаги широко отворени и никога не
охранявани, а достъпът им не бил контролиран.Поддържа се също, че чл.2 от ЗУЕС изключва при
комплекс от затворен тип да бъде приета форма на управление и представителство чрез
Управителен съвет, Управител, Председател на УС и т.н.Дефиницията на понятието „жилищен
комплекс от затворен тип“, дадена в §1,т.3 от ДР на закона, сочи като различие между
обикновената ЕС и комплекс от затворен тип, присъствието на инвеститора, който е собственик
на обектите, а в повечето случаи и на земята, ползвана от собствениците на обектите, намиращи се
в режим на ЕС. Той се грижел за тяхната сигурност, контролирайки достъпа до комплекса на
външни лица.
Намира, че в случая съществуващата ЕС с общи за всички сгради органи на ЕС- общ
управител и ОС, не намира правна регламентация в закона, а проведеното ОС не представлява
дори съвместно такова по смисъла на чл.18 от ЗУЕС. ОСЕС в случая е надхвърлило
компетентността си и е сформирало орган на управление, противоречащ на правилата на ЗУЕС.
Това безусловно водело и до нищожност на взетите решения.Не се ангажират нови доказателства.
2
Дирят се съдебно-деловодните разноски за производството.
Проверката по чл.267 от ГПК, извършена от БОС, е посочила въззивната жалба за
допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо
първоинстанционното съдебно решение.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
горния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на
закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Бургаски районен съд по претенция с правно
основание чл.40,ал.1 от ЗУЕС, по молба на Г. И. Д. от ***, в качеството й на собственик на ап. 1,
ет.1 в Модул Б2 и ап. 3, ет. 1 в Модул А2, находящи се на административен адрес: ул.“ Г.
Минчев“№ 7-9 в гр. Созопол, подадена чрез процесуален представител, против ЕС, находяща се
на горепосочения административен адрес и касаеща урегулиран поземлен имот(УПИ І- 7006) по
ПУП за местността Буджака в землището на гр.Созопол, с идентификационен номер 67 800.7. 601,
представлявана от С. Н. С. от ******.
Страната е молила за отмяна на решенията на проведеното на дата 10.09.2021 г.ОСЕС на
горепосочения административен адрес, с твърдението, че са неправилни, незаконосъобразни и
приети в противоречие на закона.
Конкретните доводи са: за нарушена процедура по свикване и провеждане на общото
събрание, при липсващ кворум за това; свикване на ОСЕС от лице, самопровъзгласило се за
управител на етажната собственост, без надлежно уведомяване на всички собственици, а само на
определен кръг лица. Тъй като лицето С. не бил собственик на самостоятелен обект(СО) в
ответната етажна собственост, той нямал право нито да бъде избран за управител, нито да
извършва действия по управление, намиращи се в тази компетенция.ОСЕС било свикано при
нарушение нормата на чл. 13, ал. 1 и следващите от ЗУЕС, предвид обстановката в страната и
извънредното положение в нея, при уведомяване единствено на жалбоподателката, не и на
останалите собственици на обекти в етажната собственост; отразеното в протокола от проведеното
общо събрание упълномощаване на лица не отговаряло на истината, което нарушавало изискуемия
от закона кворум за провеждането на ОС, а също и за гласуване на решения в рамките на същото.
П.М., който не е собственик на СО в ЕС, представляващ на ОСЕС според протокола от
същото, собственика на апартамент №3- Т.Т., нямал пълномощно с нотариална заверка на подписа.
Нямало доказателства и Т. да е собственик на СО в ЕС. Липсвало и упълномощаване по чл.14, ал.
2 от ЗУЕС за собственик на СО „Енергоимпорт експорт“ ООД; към протокола от ОСЕС липсвал
присъствен лист и пълномощни, а такива не били изготвени и приобщени и в електронен вид. За
собствениците на ап.3 в модул А1 Т.Т. и Г.С., в протокола от събранието не били посочени
съответни квоти.
В имота били изградени общо четири броя двуетажни многофамилни жилищни сгради за
сезонно обитаване и не явствало от протокола на ОСЕС дали е проведено съвместно ОС при
условията на чл.18 от ЗУЕС и дали решаваните въпроси касаят общите части на четирите
самостоятелни сгради, както и дали съобразно правилата на чл.38 ЗУЕС те представляват отделни
етажни собствености.
В срок е постъпил писмен отговор на иска от С. Н. С.(управител на ответната ЕС), чрез
процесуален представител адвокат, в който искът се определя за допустим, но неоснователен и
недоказан. Поддържа се, че протоколът от проведеното ОС е достоверен, отговаря на законовите
3
изисквания на ЗУЕС, не е нарушена процедурата по свикването и провеждането му, то се
осъществило при наличие на предвидения в закона кворум. С. черпи правата си на Председател на
УС на ЕС, придобити на учредително събрание на ЕС, проведено на 30.04. 2013г.
Поддържа, че всички собственици на имоти са били уведомени чрез поставяне покана за
свикване на ОСЕС с посочена дата, място и час на провеждане и дневен ред на събранието.
В самата покана било указано, че е поставена на информационните табла в четирите модула
в имота в 11,00 часа, а на 02.09.21 г. в 16:08 часа, С. излъчил поканата и на ел. поща на всички
собственици и ползватели, указани в книгата на етажната собственост. Специално Д. била
уведомена на двата посочени от нея електронни адреса. Оспорва и всички останали доводи за
незаконосъобразност на ОСЕС.
Първоинстанционният съд е постановил решение, уважаващо заявените претенции
изцяло, поради незаконосъобразност на проведеното на 10.09.21г. ОСЕС, произтичаща от това, че
в имота са изградени четири отделни постройки, за всяка от които по силата на закона е
възникнала отделна етажна собственост с оглед наличието на предпоставките по чл.38 ал.1 от ЗС,
изключващи възможността да възникне обща ЕС по решение на лицата, собственици на
самостоятелни обекти в четирите отделни сгради в имота,ОС на собствениците в която да вземе
процесните решения, че в случая липсват предпоставки проведеното ОСЕС да се приеме за
съвместно ОС на отделните ЕС, регламентирано в чл.18 от ЗУЕС, като също така е отбелязана
липсата на спор,твърдения и доказателства в насока, че се касае до „жилищен комплекс от
затворен тип“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС.
Въззивният съд изцяло споделя крайния правен извод на БРС за отмяна на решенията,
взети от ОСЕС на 10.09.21г., поради пълната му незаконосъобразност, извлечена от безспорния
факт, че в имота са налични отделни многофамилни сгради, всяка от тях представляваща
самостоятелна ЕС, възникнала по силата на закона, което изключва възникването на една единна
ЕС за всички тях, както и защото липсват данни процесното ОСЕС да е било свикано по реда на
чл.18 от ЗУЕС, като ОС на всички находящи се в имота ЕС. Освен това БОС изразява
солидарност с изводите на РС досежно релевантните за казуса факти и така посочените решаващи
правни аргументи, обуславящи крайния извод по спора, поради което препраща към мотивите на
обжалвания акт, на осн.чл.272 от ГПК.
С оглед оплакванията в жалбата, съдът добавя следното:
По възражението за неправилност на крайния извод, поради несъобразяване от БРС
на факта, че в случая се касае до „ жилищен комплекс от затворен тип“:
Въззивният съд отбелязва, че не следва да обсъжда изразените пространно във въззивната
жалба доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради несъобразяване на горния
факт и обстоятелството, че за този жилищен комплекс безспорно няма сключен договор по чл.2 от
ЗУЕС, а това позволявало управлението му да се осъществи от единна ЕС, чрез провеждане на ОС
на всички етажни собственици.
Това оплакване касае факти и свързани с техния анализ правни съображения, които не са
били въведени в първата инстанция от ищцата, нито със защитните възражения на ответника, а
позоваването на тях за първи път във въззивната инстанция е недопустимо, поради вече настъпила
преклузия по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК.
Тук е мястото да се отбележи като действително невярно посоченото в мотивите на
първоинстанционния акт, че страните не оспорват статута на четирите построени в поземления
4
имот сгради,като формиращи „жилищен комплекс от затворен тип“, защото този въпрос не е бил
поставян на разглеждане в първа инстанция и страните не са изразявали становища по него, нито
са ангажирали доказателства в такава насока. Следователно БРС би могъл да разсъждава по
предмета на спора и да прави изводи само от непозоваването на страните на този факт.
Обаче както е посочено в мотивите по т.2 към ТР№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г.- ОСГТК, „обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение,
а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.“.
Затова, присвоявайки си останалите съображения на БРС, изнесени като основание за
постановената отмяна на взетите от ОСЕС на дата 10.09.21г. решения, въззивният съд заявява, че
намира за законосъобразно разглеждането в конститутивното производство по чл.40,ал.1 от ЗУЕС
на въведения от ищцата довод за нищожността на оспорваните решения, произтичаща от това, че
са формирани от несъществуваща ЕС, доколкото той не е въведен чрез самостоятелен иск при
условията на обективно съединяване с главния иск при сезирането на РС.
Изводът за възникнали отделни ЕС за всяка самостоятелна сграда в имота се подкрепя
изцяло от безспорния факт, че горепосочените модули представляват четири отделни постройки в
един общ имот, което съответно на визираното в чл. 38 (1) от ЗС, обуславя образуването на четири
ЕС, създадени по силата на закона, поради общността на строителните елементи на всяка отделна
постройка върху: основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните
части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните
собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени
помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване.
Няма спор и по това, че всяка от постройките съдържа самостоятелни обекти,
принадлежащи на различни собственици, което определя изброените в чл.38 от ЗС строителни
елементи като общо принадлежащи им, но в рамките на съответната сграда.
Именно поради невъзможността така посочената в закона общност на строителни елементи
да засегне едновременно и четирите постройки в имота, в случая е невъзможно те да образуват
една единна ЕС, която да извършва управлението на общите части за всички сгради.
Освен това, по аргумент от чл.38 на ЗС, ЕС не може да се счете образувана по волята на
собствениците на самостоятелни обекти в сгради в режим на ЕС,т.к. се поражда от закона, при
наличие на визираните в него предпоставки.
Затова и след като нито ЗС, нито ЗУЕС предвиждат други критерии и предпоставки за
образуване на обща ЕС, съставена от няколко отделни сгради, а само в рамките на чл.18 от ЗУЕС
се допуска инцидентно провеждане на ОС на няколко ЕС, при общност на част от изброените в
чл.38 от ЗУЕС строителни елементи, какъвто настоящият случай не е, БОС също приема, че
взетите от процесното ОСЕС решения са извън материалната му компетентност и като такива – не
произвеждат действие.
Привидността, създадена с постановяването им в протокола от проведеното на 10.09.21г.
ОСЕС, следва да бъде преодоляна, чрез изричната им отмяна, в какъвто смисъл се е произнесла
първата инстанция.
5
По общото възражение за неправилна преценка и анализ на събраните в процеса
доказателства, довели до необоснованост на съдебния акт, въззивният отбелязва следното:
Оплакването е много общо заявено, а в акта си първата инстанция се позовава само на
установената в производството материална незаконосъобразност на взетите с процесното ОСЕС
решения, която въззивният съд споделя и обсъжда по-горе.
Съобразявайки, че БРС не е обосновала крайния си извод с нарушаване на визираната в
закона процедура за свикването и провеждането на ОСЕС, от която въззивникът да изразява
недоволство, БОС приема, че също не следва да извършва проверка в такава насока, след като
резултатът от нея във всички случаи не може да дерогира или измени извода за констатираната
материална незаконосъобразност на атакуваните решения.
В обобщение на изложеното дотук, съдът намира, че поради съвпадение на крайните
правни изводи на двете съдилища за незаконосъобразност на оспорваните решения на ОСЕС от
10.09.21г., отменящото ги като незаконосъобразни обжалвано решение на БРС, следва да бъде
потвърдено.
Съдът приема, че на основание чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода от делото, право на
разноски във въззивното производство има въззиваемата Д., заплатила като възнаграждение за
защитата и представителството си от един адвокат, сумата от 500лв..
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1708/02.08.22г. по гр.д.№6818/21г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ находяща се на ул.“Г.Минчев“7-9, гр.Созопол, м.
Буджака, представлявана от управител С. Н. С. от ******, да заплати на Г. И. Д., с ЕГН
********** и съдебен адрес: гр.София, бул.“Тотлебен“ №5, ет.3- адв. Деница Дянкова. от САК,
сумата от 500лв., представляваща съдебно –деловодни разноски, сторени по в.гр.д.№1755/22г. по
описа на БОС за възнаграждение на един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6