Решение по дело №489/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 219
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20201420200489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 03.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

и като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д.№489/2020 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.             

Образувано е по жалба на К.И.А.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000104/26.02.2020 г., издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.58, ал.1, т.3 Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като случаят е маловажен и наложеното наказание е прекомерно. При това се моли за отмяна на санкционния акт.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Д. – САК, която поддържа тезата за маловажност на случая и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представляват и не взема становище по жалбата.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Л. К..

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 21.02.2020 г., около 12:00 часа, на път I-1 /Е-79/, км.92, жалбоподателя управлявал влекач ДАФ ФТ ХФ 105.460Т кат N3 с рег. №**** и прикачено към него полуремарке Шмитц СКО 24 от кат O4 с рег. №**** и извършвал международен превоз на товари от Австрия към България. Същият бил спрян за проверка от св. Л. К. – инспектор при ОО АА Враца, който установил, че жалбоподателят няма валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като неговото е изтекло на 14.04.2019 г. 

С оглед установеното св. Л. К. съставил на жалбоподателя АУАН №264404, в който посочил, че като извършва международен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на товари, жалбоподателят е нарушил чл.58, ал.1, т.3 Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателят и същият не е вписал възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, на 26.02.2020 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания свидетел Л. К., както и от писмените материали по делото. От показанията на свидетеля се установява, че е извършил проверка и е съставил АУНА за това, че жалбоподателят е без валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като същото е изтекло на 14.04.2019 г. Установява се и това къде е извършена проверката, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата инстанция няма да ги анализира по-прецизно.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

 

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 21.02.2020 г., около 12:00 часа, на път I-1 /Е-79/, км.92, жалбоподателя е управлявал влекач ДАФ ФТ ХФ 105.460Т и прикачено към него полуремарке Шмитц СКО 24 от кат O4 с рег. №**** и е извършвал международен превоз на товари от Австрия към България без валидно удостоверение за психологическа годност. С това от обективна страна е извършил нарушение по чл.58, ал.1, т.3 Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, с която разпоредба се въвежда задължение водачът на превозно средство, извършващ международни превози на пътници и товари, да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.

Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знаел, че при извършването на превоз е длъжен да има валидно удостоверение за психологическа годност. Съзнавал е също, че при неизпълнението на това си задължение, нарушава обществените отношения, регламентиращи условията при които се извършва превоз, но въпреки това е извършил нарушението.

Правилно е и приложението на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП. Съгласно тази норма „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. - при първо нарушение“. Именно в такъв размер е наложената на жалбоподателя санкция и с оглед абсолютния размер, в който законодателя е предвидил същата, правилата на чл.27 ЗАНН не могат да намерят приложение. Не се споделят изложените в тази насока в жалбата доводи, че неправилно не е приложена нормата на чл.28 ЗАНН. В разглеждания случай не са ангажирани каквито и да е доказателства, обуславящи наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да може случаят да се приеме за такъв с по-ниска обществена опасност от останалите случаи. Съобразяват се изтъкнатите от защитата доводи, че непосредствено след проверката жалбоподателят е подновил удостоверението си за психологическа годност, но това обстоятелство не се явява изключително смекчаващо отговорността, като няма спор, че за да продължи да изпълнява трудовите си задължения, същият е бил длъжен да се снабди с валидно такова удостоверение. При това не е налице основание да се приеме, че случаят е маловажен и да се претендира приложението на чл.28 ЗАНН.

При горните доводи, след като при извършената служебна проверка не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, ВрРС приема, че атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000104/26.02.2020 г., издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.58, ал.1, т.3 Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, на К.И.А.,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: