Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 30.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на пети март през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 16732 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 13.06.2018 г. СРС, 72 с-в, по гр.д.№ 67512/16 г. е отхвърлил
предявения от А.Д.Т. иск по чл.422 ГПК вр. чл.200 вр. чл.79 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата А.Г.Р. дължи сумата от 18 000 лв. със
законната лихва от 31.03.2015 г. до изплащането й, представляваща продажната
цена по договор за покупко-продажба на мебели и оборудване за салон за красота
от 27.04.2010 г., присъдена със заповед от 14.07.2015 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 17865/15 г. на СРС, 72 с-в.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата А.Д.Т. с оплаквания,
че решението е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.Въззивницата
твърди, че първоинстанционният съд е базирал решението си само въз основа на
представената по делото разписка и съдебни експертизи, без да обсъди същите с
останалите доказателства по делото.Излага твърдения за наличие на противоречия
между разписката и приложения договор, в който е посочено, че цената се плаща
на вноски, както и със свидетелските показания, които са противоречиви и
неясни.Твърди, че разписката не е подписана от нея, както и че е налице кражба
на подпис.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло иска.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по
жалбата- А.Г.Р. оспорва същата.Излага доводи, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно, обосновано и се базира на събраните по делото
доказателства, които не са противоречиви.Твърди, че плащането е установено с
представената разписка и от приетите съдебни графологични експертизи, като без
значение за спора е дали плащането е следвало да се извърши на части или
наведнъж, каквито обстоятелства се въвеждат за първи път с въззивната жалба.Моли
съда да потвърди решението. Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.200, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.Ищцата- А.Д.Т. твърди,
че по силата на договор от 27.04.2010 г., сключен с ответницата А.Г.Р. й е
продала мебели и оборудване, използвани
в салон за красота „Диаманти“ и подробно описани в опис, неразделна част от
договора, като й е предоставила името на салона за ползване и продължаване на
дейността ведно с изработените и действащи електронен сайт, профил във Facebook и имейл поща към
него.В замяна ответницата се е задължила да й плати сумата в размер на
18 000 лв., разсрочена на 6 равни месечни вноски в размер на 3 000
лв. всяка една, като първата е дължима на 05.06.2010 г., а последната -на
05.11.2010 г.Твърди, че ответницата не й е заплатила дължимата сума, поради
което ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 18 000 лв. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, въз основа на което е образувано гр.д.№
17865/15 г. на СРС, 72 с-в.На 27.06.2016 г. съдът й е указал за възможността да
предяви иск за установяване на вземането поради оспорването му от длъжника.Ищцата
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че й дължи заплащането на сумата от 18 000 лв. по договор
от 27.04.2010 г. за продажба на мебели и оборудване, използвани в салон за
красота „Диаманти“ и за предоставените за продължаване на дейността име на
електронен сайт, профил във Facebook и имейл поща към
него със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Със
заявление вх.№ 3020054/31.03.2015 г. ищцата е поискала издаване на заповед по
чл.410 ГПК за сумата от 18 000 лв. със законната лихва от датата на
подаване на заявлението.На 14.07. 2015 г. е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за претендираната сума.С определение от 25.07.2016 г. СГС, 12 с-в е
приел възражението на А.Г.Р. на основание чл.423, ал.3 ГПК вр. чл.423, ал.1,
т.1 ГПК.На 27.10.2016 г. заявителката е уведомена за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си по съдебен път.Исковата молба е подадена на
25.11.2016 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
По делото е представен договор за покупко-продажба от 27.04.2010 г., по силата на който
А.Д.Т. е продала на А.Г.Р. на разсрочено плащане мебели и оборудване,
използвани в салон за красота „Диаманти“ и описани в списък към договора за
сумата от 18 000 лв. и е предоставила името на салона за ползване и
продължаване на дейността ведно с изработените и действащи електронен сайт,
профил във Facebook и имейл поща към него.Посочено е, че
плащането ще бъде извършено в брой съгласно посочения погасителен план-на шест
вноски от по 3 000 лв. всяка с първа дата на плащане-05.06.2010 г. и
последна дата-05.11.2010 г.Посочено е, че вещите, предмет на договора, се
предават в деня на подписване на договора.
Представена е
разписка от А.Д.Т. за получена сума от А.Г.Р. в размер на 17 000 лв.
съгласно договор за продажба от 27.04.2010 г., както и пощенски запис от
18.02.2011 г. за извършен превод от А.Г.Р. на А.Д.Т. на сумата от 1 000
лв.-вноска по договор за покупко-продажба от 27.04.2010 г.С определение от
11.10.2017 г. първоинстанционният съд е обявил за безспорно обстоятелството, че
ответницата е заплатила с пощенски запис на ищцата сумата от 1 000 лв.
Разпитаният по
делото свидетел Д.Л.твърди, че договорът от 27.04.2010 г. е бил сключен пред
него.В негово присъствие е извършено и плащането и са подписани документите за това.
В резултат на
оспорване авторството на разписката е прието заключение на почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Ю.М., от което е установено, че подписът
след думата „подпис“ в средната част на листа под печатния текст на разписка за
сумата от 17 000 лв. съгласно сключен договор за покупко-продажба от
27.04.2010 г. между А.Д.Т. и А.Г.Р., е положен от А.Д.Т..
На основание чл.201 ГПК по делото е допусната повторна графологична
експертиза, изготвена от вещите лица А.С., Г.М. и И.И.,
съгласно която подписът в разписката от 27.04.2010 г. е положен от А.Д. Т..Не са налице признаци на кражба на подпис.
Пред въззивната
инстанция е извършено повторно изслушване на вещите лица, изготвили тройната
графологическа експертиза по реда на чл.267, ал.2 ГПК.Вещите лица изясняват, че
подписът върху разписката е положен саморъчно , извършили са изследване и не са
установили признаци за имитация чрез възпроизвеждане или чрез копиране на
подписа, както и за пренасянето му от друг документ.Твърдят, че печатният текст
е отпечатан с лазерен принтер, което дава възможност да се установи
последователността на изготвяне на документа, отпечатване на текста и полагане
на подписа.При изследването вещите лица са установили наличие на тонерни частици върху белите полета и при изследване при
голямо увеличение тези тонерни частици са под
багрилото на подписа, т.е. под химикалната паста, което
обуславя извода, че първо е бил отпечатан текста, след това е положен подписа,
т.е. няма кражба на подпис.Същият е
положен саморъчно с пишещо средство тип химикалка със съчмен
пишещ връх и гъста химикална паста.В елементите от
подписа се наблюдава променлив излив на химикална
паста, т.е. няма постоянен силен натиск, който да свидетелства, че той е
копиран по някакъв начин, още повече, че има динамика на движенията.Хартията
също потвърждава това.При копиране на подписи с цел да се възпроизведат точно тези
движения, темпът е забавен, има наличие на спирания особено там, където се
променя посоката на движение.В случая подписът е положен с променлив натиск, с
излив на химикална паста и изтъняване на краищата при
завършващи елементи.Вещите лица заявяват, че крайният им извод остава
непроменен.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От
събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са
сключили договор за покупко-продажба на вещи, и че продавачът е изпълнил
задължението си да предаде стоките, предмет на договора на купувача.Спорен е
въпросът за заплащане на сумата от 17 000 лв., част от цената на
продадените вещи.
Настоящият
съдебен състав счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства може да се направи извод, че ищцата е подписала представената по
делото разписка и е получила цената на продадените стоки.В този смисъл са
изводите на приетите по делото единична и тройна графологични експертизи, който
се потвърди и от преразпита на вещите лица от
тройната експертиза.Разпитаният по делото свидетел също заяви, че е присъствал
по време на извършване на плащанията и подписването на документите във връзка с
процесния договор.Липсват доказателства, които да опровергават направения от
първоинстанционен съд краен извод.
Поради
изложеното съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивницата
за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Поради съвпадане на крайните изводи решението следва да се потвърди в
обжалваната част.
С оглед изхода на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение.Съдът
счита, че направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е
основателно, тъй като договореното и платено адвокатско възнаграждение от
2 100 лв. значително надвишава минималното такова съгласно чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което възлиза на 1 070 лв.С оглед обема на извършените процесуални
действия и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, което пред настоящата съдебна инстанция е
приключило в едно съдебно заседание на въззиваемата
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 070 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 13.06.2018 г. на СРС, 72 с-в, по гр.д.№ 67512/16 г.
ОСЪЖДА
А.Д.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***8 и със съдебен адрес:*** да заплати на А.Г.Р.
с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** сумата 1 070 лв.
/хиляда и седемдесет лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва през ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.