Р Е
Ш Е Н
И Е 179/17.10.2022 г.
Гр.
Ямбол, 17.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в
публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Кр. Юрукова - Стоянова разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 240
по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на М.Г.П. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ **-****-****** от 21.07.2022 г. на Началник
на РУ –
Стралджа към ОД на МВР - Ямбол, с която на осн. чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на същия е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца“. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна от материалноправна гледна точка, тъй като
жалбоподателят не е собственик на процесното МПС – челен
товарач с рег. № ****** , както и че с наложената мярка се ограничават правата
му в степен, по-голяма от необходимото за постигане на поставената от закона
цел. Иска се отмяната й. Претендира се за присъждане
на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, участва лично и с упълномощеният
от него процесуален представител. Последният поддържа жалбата изцяло на
основанията, изложени в същата.
Ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание. Упълномощеният от нея процесуален представител
оспорва жалбата, като изразява
становище, че същата е неоснователна. Прави възражение срещу направеното искане
за присъждане на разноски, като посочва, че такива в производството, освен за
държавна такса, не са направени.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните по делото не се спори,
че на 21.07.2022 г. , около 13:30 часа, на път III –
707, в посока за с. Н.,
неправоспособният и непълнолетен Я.И.И. , е управлявал специална машина – челен товарач ***** *****
– *****с рег. № ******. За констатираното нарушение на жалбоподателя П.
бил съставен Акт № ******от 21.07.2022
г. за установяване на административно
нарушение, в който било записано, че същият,
в качеството си на собственик на въпросния товарач, е допуснал
управлението му от неправоспособен водач - нарушение по чл. 102,
ал. 1, т. 1 от от ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № **-****-****** по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 21.07.2022 г., въз
основа на горепосочения АУАН, Началникът
на РУ - Стралджа към ОД на МВР – Ямбол, постановил прекратяване на регистрацията на управляваното от Я.И.И.ППС
- товарач ***** ***** – *****с рег. № ******
за срок от шест месеца. Като адресат на
заповедта е посочен жалбоподателят М.Г.П.. Именно тази заповед е предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство.
Товарачът с рег. № ******, видно от
приложеното свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, е
собственост на Г.М.П..
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на административен
орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. Жалбата против нея е подадена
в законоустановения срок и поради това е
допустима. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат
да се прилагат принудителни административни мерки, а видно от чл. 23 от ЗАНН
случаите, когато такива могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон или указ.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната
административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При тази законова уредба е ясно, че
адресат на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП може да бъде само собственика на превозното
средство, но не и трето лице, каквото се явява жалбоподателят М.П.. Както вече
бе посочено по-горе, собственик на ППС е друго лице - Г.М.П.. Това обстоятелство е достатъчно
основание за отмяна на оспорената
заповед.
При този изход на делото, на
жалбоподателя М.П. следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото, които възлизат на 10 лева държавна такса.
Процесуалният представител на
жалбоподателя също е направил искане за присъждане на осн.
чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в
минималния размер, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложено е и адвокатско
пълномощно, от което е видно, че на П.
се предоставя правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на
адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е
установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на
страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в
размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2. За да упражни правото си,
адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.
Обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката не се нуждае от доказване. В
конкретния случай посочените
предпоставки са налице, поради което на адв. И.Г.
следва да се присъди възнаграждание в размер на 500
лева, което представлява минималният такъв по 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Я А С
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ПО жалба на М.Г.П. ***,
със съдебен адрес:***, *, чрез адв. И.Г. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-****** от 21.07.2022 г. на Началник
на РУ – Стралджа към ОД на МВР
–Ямбол, с която на осн. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП
на
същия е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца“.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на М.Г.П.
сумата от 10 (десет) лева за направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Ямбол да заплати на адвокат И.И.Г. адвокатско възнаграждение за оказана по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска помощ в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението, на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно. и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване .
СЪДИЯ: /п/ не се чете