Решение по дело №50912/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18381
Дата: 11 октомври 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110150912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18381
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110150912 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

11.10.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №50912 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Правната квалификация е по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.9 от
ЗПК.
1
Образувано е по искова молба, подадена в законен срок от ......, ЕИК:......., със седалище
и адрес на управление: гр......., представлявано от ........ Изп. директори, чрез адв.С. З. от
САК, срещу пълно запретения Н. В. В., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сума от 21 249,65 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №FL......г., за периода от
10.08.2021г. до 06.07.2023г., сума от 2 965,19 лв., представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 10.08.2021г. до 23.05.2023г. и сума от 1 353,47 лв., представляваща мораторна
лихва, за периода от 10.08.2021г. до 06.07.2023г. Ищецът твърди, че на 10.03.2021г. между
...... и кредитополучателя ...... е сключен Договор за потребителски кредит №FL......г., за
сумата от 22 016 лв. за текущи нужди, при срок от 84 мес. Поради неплащане на погасителни
вноски № 5 и 6 с падежи на 10.08.2021г. и 10.09.2021г. ищецът е изпратил уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл.14 от процесния договор. В
процеса на уведомяване чрез ....., рег. №......., район на действие: СГС, ищецът е установил,
че кредитополучателят е починал. Поддържа, че законен наследник на последния е
ответникът, който е син на починалия кредитополучател. Твърди се, че уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост е било връчено на 23.05.2023г. по постоянен адрес
на ответника, чрез Д. А. Р.. На основание чл.3 от договора ищецът търси заплащане на
възнаградителна лихва и на мораторна лихва, за периода от 10.08.2021г. до 06.07.2023г.
Претендира се присъждане на разноски.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба, подаден чрез Д. А. Р., като
настойник на Н. В. В., чрез адв.К. А. от САК. Поддържа се, че ответникът е поставен под
пълно запрещение с Решение №126/27.01.2022г. по гр.д. №10546/2021г. по описа на СГС, I
брачен състав, влязло в законна сила на 17.02.2022г. Твърди, че е подадена молба за
извършване на отказ от наследството на ......, по което е образувано ч.гр.д. №38031/2023г. по
описа на СРС, 139 състав, което било висящо и към този момент. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложени към ИМ са преписи на Договор за потребителски кредит №FL......г.,
сключен между ищцовата банка и кредитополучателя ......а, за сумата от 22 016 лв., за
текущи нужди, платима на 84 погасителни вноски, с краен срок за изпълнение: 10.03.2028г.,
съгласно представен погасителен план, като в о.с.з от 04.07.2024г. са представени в оригинал
съотв. писмени доказателства по реда на чл.183 от ГПК., поради което е прието за ненужно в
о.с.з. от 04.07.2024г. извършването на исканата от ищеца ССч.Е.
Представено е от ищеца уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, поради неизпълнение от м.08.2021г., връчена чрез ....., рег. №......., район на
действие: СГС, като е установено, че кредитополучателят е починал и съобщение е връчено
на Д. А. Р. на 23.05.2023г.
Изискано е за послужване гр.д. №546/2021г. на СГС, ГО, I- брачен състав, като с
Решение №126/27.01.2022г., влязло в закона сила на 17.02.2022г., отв. Н. В. В. е поставен
под пълно запрещение и му е назначен за временен попечител- майка му Д. А. Р..
С Определение №1642/12.01.2024г. произв. по делото е спряно, на осн. чл.229, ал.1, т.4
от ГПК до приключване на произв. по чл.130, ал.3 от СК, висящо пред СРС, 139 състав по
ч.гр.д. №38031/2023г., като е служебно установено, че същото е приключило с влязъл в сила
съд. акт и е изискано съотв. дело, като с Определение №3826/24.01.2024г., влязло в законна
сила на 13.02.2024г., е оставено без разглеждане искане на молителя за даване на разрешение
за извършване на отказ от наследството, оставено от наследодателя на ответника по
делото.
В хода на процеса е постановено Решение №12266/21.06.2024г. по ч.гр.д.
2
№37309/2024г. на СРС, 37 състав, с което е допуснато, на осн. чл.61, ал.1 от ЗН, приемане по
опис на наследството, оставено от ......, починал на ......г., от наследника му по закон Н. В. В.,
поставен под пълно запрещение, действащ чрез майка си Д. А. Р., с посочени активи: право
на собственост върху капитала на ....... – в ликвидация, ЕИК:....... и пасиви: процесния
договор за кредит и задължение по изпълнителен лист от 20.12.2013г. по гр.д. №2758/2013г.
на САС, 8 състав, за следните суми: 39 000 лв.,- главница и мораторна лихва от 7 549,39 лв.,
издаден в полза на ........
Правните изводи на съда са следните:
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се
произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1,
изр. I oт ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл.51, ал.1, изр.II oт ЗН, когато има заведено дело срещу наследника,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството
срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. В случаите, когато
кредитополучателят почине преди пълното погасяване на кредита, кредиторът следва да
проведе производство по реда на чл.51 от ЗН, след което може да иницира заповедно
производство за събиране на непогасения размер. До приключването на подобно
производство връчването на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
наследниците по закон на починалия кредитополучател не ползва ищеца, освен ако не се
приеме откритото наследство от съотв. наследници впоследствие. С ТР №1/2021г. на ОСГК
на ВКС, т.1, е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е
недопустим, което не следва да се прилага спрямо запретените пълнолетни лица.
Поставянето на едно лице под пълно запрещение води до лишаване от гражд. дееспособност
и вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители -
родители или настойници, на осн. чл.5, ал.3 от ЗЛС. Съгласно чл.61, ал.2 от ЗН,
недееспособният приема наследство само по опис. Съгласно чл.60, ал.2 от ЗН, наследникът,
който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
Приемането на наследството по опис по силата на чл.60, ал.2 от ЗН има като последица
ограничаване отговорността на наследника до размера на полученото наследство.
Наследникът отговоря пред кредитора на наследодателя до размера на стойността на
полученото наследство и може да насочи изпълнението само към описаното имущество,
останало от наследодателя. В процесния случай отговорността на ответника се ограничава
до размера на ликвидационния дял по чл.271 от ТЗ от ....... - в ликвидация, върху който
следва да се насочи изпълнението за задължението на починалия кредитополучател. По
останалата част от разпределените в доказат. тежест на ищеца въпроси не е налице спор
между страните, поради което не е допусната исканата ССч.Е от ищеца и не следва да се
обсъждат. С оглед на горното в полза на ищеца следва да бъде постановено осъдително
решение за наследения дълг, като изпълнението е ограничено по силата на закона до
размера на полученото и описано наследство от напълно запретения ответник, приел по
опис.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е сторил разноски за исковото производство за
заплатена държавна такса от общо 1 022,74 лв., която следва да се присъди в негова полза.
Представената фактура за заплатени по банков път адвокатски хонорар от общо 5 095,25 лв.
не покрива изискванията на ТР №6/2012г. на ОСГК на ВКС, т.1, което изисква съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение са се присъждат само когато страната е заплатила
възнаграждението. ВКС посочва, че в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
3
по банков път, задължително се представят доказателства за това. Доказването за
направените разноски трябва да е пълно, т.е. документално да е установено плащане на
възнаграждението за адвокат. В случая няма представени договори за правна защита и
съдействие, съгласно които да се заплаща адв. хонорар по банков път. Представянето само на
фактура за преведена сума от банката по посочено дело в полза на адв. дружество не
представлява пълно доказване за реално сторени разноски. Отделно в заповедното
производство не следва да се присъждат разноски за адв. хонорар, с оглед изхода на делото
по него, а именно постановено разпореждане, с което е оставено без уважение искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и са дадени указания по реда на чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН:**********, напълно запретен, действащ чрез настойника си
Д. А. Р., да заплати на ......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ........ Изп. директори, следните суми: сума от 21 249,65 /двадесет и една
хиляди двеста четиридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №FL......г., за периода от 10.08.2021г. до
06.07.2023г., сума от 2 965,19 /две хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и деветнадесет
стотинки/ лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода от 10.08.2021г. до
23.05.2023г. и сума от 1 353,47 /хиляда триста петдесет и три лева и четиридесет и седем
стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 10.08.2021г. до 06.07.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на съдебно сезиране- 13.07.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН:**********, напълно запретен, действащ чрез настойника си
Д. А. Р., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......, ЕИК:......., със седалище и адрес
на управление: гр......., представлявано от ........ Изп. директори, сума в размер общо на
1 022,74 /хиляда двадесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща
сторени съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.


Районен съдия:







Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4