Р Е Ш Е Н И
Е № 133
Гр. Сливен, 04.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Милена
Радева
и при секретаря Радостина Желева,
като разгледа докладваното от Иглика Жекова КАНД № 115 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 252 по описа на Районен
съд гр. Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 263/21.07.2020
г., постановено по АНД № 252/2020 г. на Районен съд гр. Сливен е потвърдено
Наказателно постановление № 16-0804-000307/17.03.2016 г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на С.П.С.,
ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 150 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 предл. първо от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател С.П.С., който го
обжалва в срок, като в жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност
на съдебния акт. Твърди се че е
недопустимо участието в процеса на наказващия орган в качеството на свидетел.
От друга страна била изтекла и абсолютната давност за ангажиране на административнанаказателната отговорност, която е четири
години и половина, считано от датата на извършване на нарушението. Моли съда да
отмени обжалваното първоинстанционно решение и потвърденото с него наказателно
постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен адв. Д. И., който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Твърди,
че давността за ангажиране на административнонаказателна
отговорност е изтекла, тъй като нарушението било извършено на 13.01.2016 г. и
съответно – давността е изтекла на 21.07.2020 г. Претендира разноски.
В с.з. ответникът
по касационната жалба не се представлява. В писмено становище от упълномощен
процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в
сила първоинстанционното съдебно решение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна и
са налице условия решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е и по същество - основателна.
От всички събрани
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 13.01.2016 г. в 21.45
ч. в с. Тополчане, общ. Сливен на ул. „Ген. Столетов“ до № 4 полицейски служители
извършили проверка на водач на л.а. „БМВ 318 И“ с рег. № ***, при която
установили самоличността му – С.П.С. и извършили проверка с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510.
Проверката показала 1,45 промила алкохол в издишания въздух на водача, като
последният отказал медицинско изследване. Служителите извършили и справка в
ОДЧ, при която установили, че С. е неправоспособен, тъй като не притежава
свидетелство за управление на МПС. Установеното било квалифицирано като
административни нарушения по чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 150 от Закона за движението
по пътищата в съставен на 13.01.2016 г. Акт за установяване на административно
нарушение Г232741. Въз основа на съставения акт, на 17.03.2016 г. Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление №
16-0804-000307, с което на С.П.С., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по
чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на
основание чл. 177 ал. 1 т. 2 предл. първо от ЗДвП
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 (сто и петдесет)
лева. Наказателното постановление било връчено на неговия адресат С. на
07.02.2020 г.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено
по безспорен начин, че административното нарушение е извършена, както и е
установено по категоричен начин неговото авторство. Решаващият съд е приел още,
че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка на
събраните по делото доказателства и относимите материалноправни норми, настоящата съдебна инстанция
намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно, при следните съображения:
От гласните и писмени
доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се установява по
безспорен начин авторството на визираното в процесния санкционен акт
административно нарушение. Едновременно с това обаче, основателен е изложеният
в касационната жалба довод за изтекла абсолютна погасителна давност. Касационната
инстанция намира, че институтът на
давността действително е приложим и при административните нарушения и наказания
и същата е налице в процесния случай. Този правен институт е уреден в Раздел V,
Глава девета „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното
наказание” от Наказателния кодекс, чиито норми на чл. 80 и чл. 81 са приложими
субсидиарно по силата на чл. 11 от ЗАНН и към случаите на административните
противоправни деяния. Наказателният кодекс регламентира два вида давност за
престъпленията: давност, която изключва наказателното преследване (чл. 80 - чл.
81), и давност, която изключва изпълнението на наказанието (чл. 82). По силата
на горецитираното препращане, предвидената в НК давност следва да се прилага и
при административните нарушения, още повече, че административните нарушения
съставляват деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията.
ЗАНН регламентира в чл. 82 единствено давностен срок
за изключване изпълнението на наказанието. Такъв текст е визиран и в чл. 82 от НК, но доколкото тази давност е специално уредена в ЗАНН, се прилага
разпоредбата на чл. 82 от същия закон. В ЗАНН обаче не е уреден въпросът за
погасяване по давност на наказателното преследване за административни
нарушения. В случая, при липса на уредба в ЗАНН, както се отбеляза по – горе, с
оглед чл. 11 от същия закон, приложими са нормите на чл. 79 - чл. 81 от НК.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, изтичането на предвидената от закона
давност е обстоятелство, което изключва както наказателното преследване, така и
изпълнението на наказанието. Следователно, изтичането на предвидената от закона
давност е обстоятелство, което на основание чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл.
79, ал. 1, т. 2 от НК обуславя и изключване на административнонаказателното
преследване за административно нарушение. Действително, давността като срокове
за изключване на наказателно преследване е уредена в чл. 80 от НК, но нейното
прилагане се регламентира от нормата на чл. 81, в чиято ал. 3 е конкретизиран
срокът, след изтичане на който се изключва наказателното преследване. Съгласно
чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член 80. Тъй като давността е институт
на материалното право, същата следва да се определи с начална дата - датата на
извършване (довършване, по арг. от чл. 80 ал. 3 НК)
на нарушението и в разглеждания случай този срок е три години, съобразно чл. 80
ал. 1 т. 5 от НК. С прибавяне към този срок на още една втора (година и шест
месеца), при съобразяване с чл. 81 ал. 3 от НК, следва от датата на извършване
на административното деяние до претенцията на наказващия орган за изпълнение на
санкцията да са изтекли четири години и шест месеца. По делото е установено, че
административното нарушение, изразяващо се в нарушение на нормативно изискване,
вменено с разпоредба на ЗДвП, е извършено на 13.01.2016 г. и считано от тази
дата срокът от четири години и шест месеца (представляващ абсолютната давност,
т.е. тази, изключваща възможност за реализиране на наказателно преследване по
чл. 81 ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН) изтича на 13.07.2020
г. И тъй като към настоящия момент този срок е изтекъл, то се явява и правилно твърдението
на касационния жалбоподател за изтекла абсолютна погасителна давност. Съгласно
чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на 3 години, т.е. касае се за
относителна давност, която препятства образуването на наказателно производство
след изтичането на този срок. В случая наказателно производство е било
образувано с издаването на процесното наказателно постановление. Абсолютната
давност, изключваща наказателното преследване е уредена от законодателя в чл.
81 ал. 3 от НК и по горните съображения в настоящия случай тя е изтекла. В
случая възражение за изтекла давност не е формулирано пред първата съдебна
инстанция, а съдът не прилага служебно института на давността. Независимо от
това, към настоящия момент и пред касационната инстанция такова възражение е
наведено, което налага и горните констатации, водещи до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Същото следва да бъде отменено, с отмяна и на първоинстанционното решение.
С оглед изхода на
делото, основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива възлизат
на 300,00 (триста) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 14.05.2020 г. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно, доколкото договореното и заплатено такова в процесния случай е
на законовия минимум, определен с
разпоредбите на чл. 18 ал. 2 и чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение във вид на разноски следва да бъде възложено в тежест на
ответния орган.
Водим от горното,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
263/21.07.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 252/2020 г. по
описа на същия съд, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-0804-000307/17.03.2016 г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на С.П.С., ЕГН **********, с
адрес *** за нарушения по чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 150 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 предл.
първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00
(сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен да заплати на С.П.С., ЕГН **********,
с адрес *** разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.