Р Е Ш Е Н И Е
№ 260231 12.03.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Бургас 57-ми Наказателен състав
На 02 март 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Красимира Андонова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 5244 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на М.И.Н. против Наказателно постановление № 20-5393-000013/24.11.2020 г.
на Началник ГПУ към РДГП Аерогари , ГПУ
Летище – Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева
за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Претендира се отмяна на НП като неправилно –
жалбоподателката оспорва да е извършила вмененото й нарушение.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт, е изразила писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли съдът
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и
претендира юрисконсултско възнаграждение. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателката претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
атакуваното наказателно постановление жалбоподателката е санкционирана на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лева за това, че на 06.11.2020 г. около 13,45 ч. в гр. Бургас,
на КПП изход на летище Бургас, като водач управлявала лек автомобил «КИА СЕЕД»
с рег. № и по време на движение не използвала обезопасителен колан, с какъвто е
оборудван автомобилът.
НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Т
№ 373053/06.11.2020 г., като административно-наказващият орган е възприел
изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка и посочената от актосъставителя
нарушена разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателката е отказала да
подпише АУАН с възражение, че не е съгласна с предявения акт, респ. липсва
подпис в графата за нарушител. Отказът не е удостоверен чрез име, адрес и
подпис на свидетел в съответната графа.
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателката на 07.12.2020 г., а жалбата е
депозирана на 08.12.2020 г.
При така установените факти
от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице
и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Отговорността
на жалбоподателката е ангажирана за неизпълнение на задължение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба въвежда
изискване за водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3, и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Съгласно дефиницията в § 6, т. 12, б. “а” от
ДРЗДвП, лек автомобил е недвуколесно безрелсово МПС, което се използва за
превозване на пътници и в което броят на местата за сядане без мястото на
водача не превишава осем. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. “а” от ЗДвП, леките
автомобили попадат в категория М1 и водачите им са длъжни да спазват
задължението за използване на обезопасителен колан. Посоченият в АУАН и НП вид
на МПС – лек автомобил е индивидуализиран в
достатъчна степен и отговаря на елемент от състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – послужилото средство
за извършване на нарушението попада в категорията М1. Посочено е и конкретното
действие на нарушителя – актосъставителят и АНО са обосновали, че жалбоподателката има качеството на водач, като са посочили, че същата е управлявала лекия
автомобил – по смисъла на § 6, т. 25 от
ДРЗДвП. За това нарушение жалбоподателката, в
качеството на водач на лекия автомобил, е санкционирана съобразно административно-наказателната разпоредба на
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП с предвиденото наказание глоба в размер
на 50 лева.
Съдът
намира, че в хода
на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
обосноващо отмяна на наказателното постановление. В конкретния случай АУАН
не е подписан от нарушителя и е предявен при хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. С отказа да бъде
подписан АУАН нарушителят заявява изричното си нежелание да се запознава със
съдържанието му. Точно поради това, законодателят, като гаранция за
законосъобразно предявяване на акта при хипотезата на отказ, изисква този факт
да бъде удостоверен с подписа на един свидетел, името и точния адрес на който да бъдат отбелязани
в акта. Съгласно
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН нарушителят е
участник в административно-наказателното
производство от самото му начало. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН изисква съставеният
АУАН да бъде подписан от неговия съставител, поне от един от свидетелите, както
и от нарушителя. Липсата на подпис на актосъставителя или на нарушителя води до
недействителност на съставения АУАН на процесуално основание. В съдебната
практика е прието, че смисълът на подписа на нарушителя е последният да бъде
запознат със съдържанието на акта и за извършеното нарушение, тъй като
санкционираното лице има правото да се защити още в момента на съставяне на
акта, преди налагането на наказание. В чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е предвидено изключение от
общото правило за необходимостта от подпис на нарушителя при отказ на последния
да подпише съставения АУАН. Съобразно изискванията на закона, съставеният АУАН се предявява
на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му, като отказът му да положи
подписа си се удостоверява с подписа на свидетел, който лично е възприел отказа
на нарушителя да подпише АУАН. В настоящия случай е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, което обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление на процесуално основание. За
законосъобразното провеждане на административно-наказателното производство и
удостоверяване на действията на актосъставителя по съставяне, връчване и
предявяване на АУАН при отказ на нарушителя да положи подпис е необходимо
подписването на акта от нарочен свидетел. Спазването на горното правило и
надлежното удостоверяване на отказа на нарушителя да се подпише установяват, че
невъзможността да бъде предявен акта се дължи на поведението на санкционираното
лице. Ненадлежното изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и съответно липсата
на удостоверяването по надлежния ред на отказа на нарушителя да подпише акта представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
В обобщение, с
неспазването на всички изисквания по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН относно
удостоверяване на отказа да се подпише акта, административно-наказателната
процедура е незаконосъобразно проведена. Незаконосъобразно
протеклият процес на реализиране на административно-наказателна отговорност
обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателката не
е поискала присъждане на разноски в това производство, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-5393-000013/24.11.2020 г.
на Началник ГПУ към РДГП Аерогари , ГПУ
Летище – Бургас, с което на М.И.Н., с ЕГН **********,***, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А