Р Е Ш
Е Н И Е
№ 287, гр. Пловдив, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 06.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7378/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-1030-008371/15.10.2018г. на Началника Група към ОДМВР –
Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на Я.Я.Р., ЕГН:
**********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по
чл.103 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.157, ал.8 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят,
в жалбата си оспорва цитираното наказателно постановление само в частта
отнасяща се до нарушението по чл.103 от ЗДвП, като моли съда то да бъде
отменено в тази част. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с адв. Х., който поддържа жалбата само в частта отнасяща се
до пункт 1 от НП, като в останалата част извършените от жалбоподателя нарушения
не се оспорват.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР, сектор „ПП“ гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 0304396 от 17.09.2018 г. било констатирано,
че на същата дата около 04:13 часа в община Марица, на път Втори клас № 56
жалбоподателят Я.Я.Р. като водач на лек автомобил
„Рено 19“ с рег*******собственост на М.А.М. с ДКН
*****, не спрял на своевременно подаден сигнал със стоп палка от униформен
служител на сектор „ПП“ гр.Пловдив, с което осуетил полицейска проверка. Стоп
палката била по образец на МВР, като същевременно полицейския служител
използвал и светлинен сигнал. След като бил догонен и спрян от св.Д.П.К. - мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Пловдив,
същия установил, че водачът управлявал процесното МПС
с НП с № Н/94456/30.06.18г. с изтекъл срок и неплатена глоба, както и че не
носил конролния талон от свидетелството за управление
на МПС. Актосъставителят приел, че с поведението си
Р. е нарушил разпоредбите на чл.103, чл.157, ал.8, и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът бил подписан без възражения от жалбоподателя, който получил и препис от
него,а в срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения, като въз
основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП.
В хода на съдебното
производство бе разпитан актосъставителят Д.П.К.,
който няма конкретен спомен за случая, но потвърждава отразеното от него в
АУАН. Констатациите в акта се подкрепят и от свидетеля М.К.З. - колегата на актосъставителя, който сочи, че на процесната
дата и място именно той е подал сигнал със стоп палка на жалбоподателя, който
вместо да спре продължил по пътя си, въпреки че в този момент св. К. заявява,
че не са проверявали друг автомобил. Свидетелят допълва, че след като вадачът не спрял на подадения със стоп палка сигнал двамата
с колегата му се качили на служебния си автомобил, пуснали светлинен и звуков
сигнал и настигнали жалбоподателя в ръкава преди той да се включи по
магистралата в посока гр. Бургас.
Съдът кредитира изцяло така
депозираните гласни доказателства, доколкото същите са логични, последователни
и изхождат от незаинтересовани източници. Съдът запази тази си
позиция по отношение на горепосочените гласни доказателствени
средства, въпреки че св. К. посочи, че нарушенито е
било установено през светлата част на денонощието, тъй като настоящият състав
съобрази, че от извършване на нарушението е изминал един сравнително дълъг
период от време, като освен това работата на свидетеля като полицейски служител
е свързана и с установяване на множество нарушения на ЗДвП, поради което не
може да се очаква от него да си спомня всички обстоятелства, свързани с
нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че и никой, нито жалбодателят, нито ангажирания от него свидетел не спорят,
че ситуацията се е развила през тъмната част на денонощието.
Съдебният състав кредитира
частично обясненията на свидетеля М.Х.Б., която е пътувала в автомобила с
жалбоподателя, в частта в която тя потвърждава, че на посочените дата и място в
тъмната част на денонощието тя и жалбоподателят, който управлявал описания
автомобил, преминали през процесното място, както и
че е съзряла светлинен сигнал, а впоследствие и патрулен автомобил, който ги е
настигнал и спрял, тъй като това си кореспондира със заявеното от полицейските
служители. Обясненията в частта от тях, в която твърди, че не е видяла да е бил
подаван сигнал със стоп палка, обаче, си противоречат изцяло със споделеното от
последните, поради което и не следва да се кредитират. Също така това, че тя не
е видяла подаването на знак със стоп-палка понеже било тъмно не означава, че
такъв не е бил подаден, а както се установи освен него е бил подаден дори и
светлинен сигнал, което самата свидетелка също потвърди, като освен това за
Борисова не е съществувало задължение да следи за подобни знаци, тъй като тя се
е возила в автомобила, а не го е управлявала. Отделно от това е житейски
нелогично да се пристъпва към преследване на конкретния водач и предприемане на
мерки срещу него, ако по отношение на същия в действителност не бе констатирано
да е извършител на вмененото му нарушение. В тази връзка следва да се има
предвид, че полицейските служители по презумпция изпълняват добросъвестно своите
задължения и доколкото в случая липсват доказателства за противното, няма как
да се приеме за истинно твърдяното от св. Б., че едва ли не полицейските органи
безпречинно са ги осветявали и са ги преследвали.
Настоящият състав следва да отбележи и че няма как да подмине факта, че за
разлика от полицейските органи, за св. Борисова е налице очевиден мотив да
отрича вмененото на жалб. Р. нарушение, тъй като се
установи, че тя е негова позната, което позволява същия свидетел да се определи
като заинтересована да излага информация насочена към оневиняване на Я.Я.Р..
При така изложената по
делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
В хода на настоящото производство се доказаха по
един безспорен и категоричен начин обстоятелствата, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и неговото виновно
поведение. Посочената разпоредба задължава водача на пътно превозно средство
при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безсъмнено от
показанията на св. К., които се подкрепят и от актосъставителя
се установява, че на процесната дата и място, при
ясно и разбираемо подаден сигнал от полицейски служител със стоп палка по
образец да спре, жалбоподателят Р. не е изпълнил задължението си, произтичащо
от горецитираната разпоредба на ЗДвП. Сигналът за спиране е бил
подаден от оправомощен орган на МВР, който съгласно
чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР е осъществявал
контролна дейност чрез извършване на проверки за
спазване на правилата за движение
по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни
средства, на водачите на моторни
превозни средства и при пътнотранспортните произшествия, като освен така подадения сиглан със стоп палка
е бил подаден и знак
с фенерче, но въпреки това водачът
не е изпълнил задължението си да спре. Предвид изложеното неспирането на жалбоподателя
при подадения сигнал от униформен полицай следва да бъде квалифицирано като
отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и
регулиране на движението, като с това си поведение Я.Р. е осъществил от обективна
страна фактическия състав на нарушението по чл.103 от ЗДвП. Изложеното в
жалбата, че не е видял нито полицейския служител, нито подадените от него
сигнали да спре, поради неосветеност на пътя, настоящия съдебен състав приема
за негова защитна теза. Това е така, тъй като самият жалбоподател признава още
в жалбата си, че е видял светлинен сигнал, но въпреки това е предприел
изпреварване на движещия се пред него автомобил, като ако в действителност
полицейските органи не са му подали сигнал и на са искали да го спрат, то те
нямаше да предприемат неговото преследване и настигане. Тезата на жалбоподателя
не беше подкрепена с необходимата категоричност и от показанията на
св.Борисова, която дори потвърждава както, че е бил подаден светлинен сигнал от
служители на МВР, така и че впоследствие полицейските органи са преследвали
жалбоподателят със служебния си автомобил. При това положение и с оглед презумптивната доказателствена
сила на АУАН, която в случая не беше оборена, съдът обосновава извод за
извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна нарушение на чл.103
от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.
Размерът на наложените наказания ,,глоба‘‘ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ са в
минимално предвидените такива в чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП и не позволяват на
съда да ги коригира в насока тяхното намаляване.
Относно нарушението по точка 3 от НП съдът намира,
че правилно е била посочена като нарушена разпоредбата именно на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, тъй като установеното поведение на водача, който при проверката не
е носил контролен талон към СУМПС на
практика не оспорва и от самия жалбоподател. Посочената норма предвижда
задължение за водача на моторно превозно средство да носи контролния талон към
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория. Съответна за нарушението по т.3 от наказателното постановление е и
отразената в диспозитивната част на наказателното
постановление санкционна разпоредба. Определеното наказание е във фиксиран
размер, като съдът не дължи произнасяне по отношение на него.
Що се отнася до нарушението по т.2 от НП съдът
счита, че по тази точка отговорността на Я.Р. следва да отпадне, въпреки че
самото нарушение не се оспорва от него. Това е така, тъй като жалбоподателят е
наказан и за това, че на същата дата е било установено, че носи връчено
наказателно постановление с изтекъл срок на плащане, като нарушението е
квалифицирано по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. Визираното наказателно постановление в
АУАН, за което е констатирано второто нарушение е НП Н/94456 от 30.06.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП наказателното постановление
заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила,
съответно решението или определението на съда при обжалване. Тази норма обаче е
без значение за ангажиране на отговорност, тъй като не вменява каквото и да
било задължение на водача. Тя само указва, че наказателното постановление
замества контролния талон за период от един месец след влизането му в сила,
съответно решението или определението на съда при обжалване. В този смисъл,
когато водачът управлява моторното превозно средство с постановление, заместващо
талона, влязло в сила преди повече от месец, той нарушава нормата на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което жалбоподателят е и санкциониран с процесните акт и НП, а не тази по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП,
тъй като тя не съдържа състав на административно нарушение и неспазваването й не води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Налице е нарушение на материалния закон, тъй като коректната квалификация на
деянието е по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която на водача се вменява
задължение да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство за
съответната категория, която притежава и контролния талон към него.
Неизпълнението на това задължение при проверка пред контролните органи ангажира
административнонаказателна отговорност на водача по
реда на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но както се посочи, тази отговорност вече
е била потърсена на жалбоподателя в точка 3 от настоящото НП. Предвид
изложеното съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно, а също и
санкционната норма.
Предвид изложеното съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление, издадено за нарушения по
чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено, а в
частта по т.2 от НП, касаеща второто вменено на
жалбоподателя нарушение, да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1030-008371/15.10.2018г. на Началника Група към
ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”, в частта в която на Я.Я.Р.,
ЕГН: ********** на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по
чл.103 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.
100, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-008371/15.10.2018г. на Началника Група към ОДМВР –
Пловдив, с-р „Пътна полиция”, в частта в която на Я.Я.Р.,
ЕГН: ********** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.157, ал.8 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.