Определение по дело №254/2023 на Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 942/11.4.2023г.

 

гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, от открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

 

като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 254 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на А.И.П., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. С.Д., срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева, представляващо причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконното й задържане въз основа на отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/06.07.2022 г., издадена от Г.Н.от отдел „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност. Твърди се, че самият факт на поставянето на белезници в присъствието на малолетния й син – детето Д.В.И.при извършеното незаконно задържане, извършеният й впоследствие полицейски обиск, както и обективираното в отменената заповед неоснователно обвинение за извършено престъпление, са довели до накърняване на личното й достойнство, до унижение и негативни емоции. На следващо място се посочва, че: „Всички действия на органите на ОД на МВР – Пловдив по ДП 81/2022 г. на 06.07.2022 г., когато е извършено безрезултатно ПСД претърсване и изземване, уж в условията на неотложност, както и задържането на ищцата са незаконосъобразни, извършени са пред погледа на втрещените ищца и детето й, с което живее сама, като така и са довели до особено интензивни стрес и унижения за ищцата. Към момента на задържането на ищцата последната не е имала към кого да се обърне за да гледа малолетното й дете, след като тя самата пред него е отведена с белезници в МВР.“. Претендира се присъждане и на законни лихви от датата на влизане в сила на решението, с което заповедта е отменена, а така също и на разноски. Претендирано е и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител оспорва така заявената исковата претенция с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ както по основание, така и по размер, в т.ч. се иска прилагане разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира, че е сезиран с процесуално недопустим иск, който като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а образуваното съдебно производство по него да бъде прекратено.

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съдът констатира, че както ищцата, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7, ал. 1 от последния закон, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице. От изложеното следва, че както ищцата, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение.

Следва да бъде съобразено обаче, досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които по силата на ал. 2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, че е необходимо в случай, че се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, както е в конкретния случай – отмяната на този административен акт по съответния за това ред. Отклонение от този принцип е въведено в разпоредбите на чл. 204, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт, когато се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт или от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с влязло в сила на 14.12.2022 г. съдебно решение № 3977/28.11.2022 г., постановено по гр. дело № 8440/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. състав, е отменена Заповед за задържане на лице № 11773зз-30 от 07.06.2022 г., издадена от Г.А.Н., на длъжност служител на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа на А.И.П. в помещение за временно задържане на Второ РУ при ОД на МВР - Пловдив. Видно от горепосочената заповед, П. е бил задържана в 12,20 часа на 07.06.2022 г., съответно освободена на следващия ден в 11,05 часа.

Тук е мястото да се посочи обаче, че както в исковата молба, така и в писмените бележки, от страна на П. се твърди, че претендираните вреди произтичат от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/06.07.2022 г., каквато заповед нито има данни да е била издадена, нито дали е оспорена по съдебен ред, съответно отменена като незаконосъобразна. От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да приеме и че се касае до допусната техническа грешка при изписването на номера и датата на твърдяната като отменена незаконосъобразна заповед, доколкото в нея се говори единствено и само за действия, извършени на 06.07.2022 г. – т. напр. „..Всички действия на органите на ОДМВР Пловдив по ДП 81/2022 на 06.07.2022…“, съответно „…със Заповед за задържане на ищцата е постановено задържане за срок от 24 часа и е била задържана на 06.07.2022…“. Казано по друг начин, от ищцата се твърди, че е претърпяла вреди от задържането й на 06.07.2022 г., каквото задържане няма данни да е било осъществено. Едновременно с това, не се твърди посочената заповед да е нищожна или оттеглена от нейния издател по смисъла на чл. 204, ал. 3 от АПК. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищцата, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, а именно – отменена по съответния ред Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/06.07.2022 г., издадена от Г.Н.от отдел „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено. Изложеното налага определението, с което е даден ход по същество на правния спор, да бъде отменено.

За пълнота следва да се посочи, че няма пречка от страна на ищцата да се предяви нов иск със същото фактическо и правно основание при наличие на основанията за това, а именно: твърдяната от нея като издадена Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/06.07.2022 г. да е отменена по съответния ред. Що се касае до наведените в исковата молба твърдения за претърпени вреди от процесуално-следствените действия на разследващите, извършени по реда на НПК, е необходимо да бъде съобразено, че същите не са административна дейност, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1 от с.з., искът за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, се разглежда по реда на ГПК, съгласно ал. 3 на текста. С други думи казано, ищцата разполага с правото да заведе иск по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ в случай, че прецени, че правата й са били накърнени по някакъв начин от действията, респ. бездействията на посочените по-горе длъжностни лица.

С оглед изхода на спора, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски, съставляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, в размер на 100 лева.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на А.И.П., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес ***, срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева, представляващо причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконното й задържане въз основа на отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/06.07.2022 г., издадена от Г.Н.от отдел „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 254/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: