РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Русе, 26.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично съдебно
заседание на 18 януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията АГУШ административно дело № 732 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „АКИРА БГ“ ЕООД, със седалище: гр. Ветово,
област Русе, депозирана чрез адвокат-пълномощник В. М. ***, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 392-ФК от 02.12.2020 г. на в.и.д. Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
търговското дружество е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) - запечатване
на търговски обект – бензиностанция и газстанция, находящ се в гр.
Ветово, област Русе, ул. “Сливница“ № 21, стопанисван от търговеца - ЮЛ, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „г“ oт ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от с. з.
В жалбата се релевират основания за
незаконосъобразност на заповедта поради
противоречие с материалноправни норми, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Изтъкват се съображения по наведените основания.
Претенцията
е съдът да отмени оспорената заповед.
Претендира
се и присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските с
приложени към него писмени доказателства за реалното им заплащане (л. л. 28 и
29, л. 17, л. л. 21 и 22 от делото).
Ответникът
по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 27.11.2020 г. е била извършена проверка на
търговски обект – бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Ветово, област
Русе, ул. “Сливница“ № 21, стопанисвана от
търговското дружество-жалбоподател.
При
проверката контролните органи установили, че жалбоподателят не е подал в НАП
данни за доставката на получените количества течни горива при постъпването им,
като документите за доставки, съдържащи уникален контролен номер (УКН) на
е-АДД, не са били въведени чрез баркод четец при постъпването им, с което е бил
нарушен редът и начинът за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП.
Периодът, за който липсвали документи за доставка бил 13.10.2020 г. -
03.11.2020 г. От органа по приходите е била разпечатана и заверена справка за
регистрирани съобщения за доставки на гориво, заверено копие на която е било
представено на представляващия търговеца (л. 22 от преписката).
При
извършената проверка жалбоподателят представя заверени копия на отчет доставка
по нивомер на доставените количества гориво за процесния период, становище на
сервизната фирма относно проблем с ЕСФП и отстраняването му на 23.11.2020 г.,
доставка по документи за доставените количества, като същите са били отразени
на дата 23.11.2020 г. и др. (л. л. 23 – 55 от преписката).
Съгласно
събраните писмени доказателства се установило, че за извършените доставки на
гориво през процесния период /с описани в ЗНПАМ конкретни е-АДД-та/ задълженото
лице е отчело доставки по нивомерна система, като за същите липсвали
своевременно /при постъпването им/ подадени в рамките на 24 часа отчет по
документи, съгласно изискванията на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Резултатите
от проверката са били отразени
в Протокол за извършена
проверка № 0430271 от 27.11.2020 г. (л. л. 19 -
21 от преписката).
На 08.12.2020
г. бил съставен и АУАН № F582139, с който на оспорващото
дружество било вменено извършено административно нарушение на чл. 59а от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС за това, че не е изпълнило задължението си при получаване на доставка на
течни горива да подава в НАП данни за документите за доставката им, като
документите за доставки, съдържащи УКН на е-АДД не са били въведени чрез баркод
четец при постъпването им (л. л. 56 и 57 от преписката).
Записаните констатации при проверката и съставеният АУАН за извършено административно
нарушение на чл. 59а от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, обосновали издаването на процесната ЗНПАМ № 392-ФК от 02.12.2020 г. на в.и.д. Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-928 от 05.07.2018 г., упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148
от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП (л. л. 58 –
61 от преписката).
С оспорената
заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „г“ от ЗДДС и чл.186, ал. 3 от ЗДДС, на търговското
дружество е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски
обект“ – бензиностанция и газстанция, находящ се в гр. Ветово, област Русе, ул. “Сливница“
№ 21, стопанисван от търговеца - ЮЛ,
както и забрана за достъп до него
за срок от 14 (четиринадесет) дни.
При така установените, релевантни за правния
спор факти и обстоятелства, съдът формира следните правни изводи:
Оспорената в настоящото производство заповед е
връчена с разписка (л. 1 от преписката) на управителя, представляващ
дружеството на 08.12.2020 г. Жалбата пред АдмС - Русе е подадена в указания 14-дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК – на 09.12.2020 г. (л. 5 от делото). При тези
данни съдът намира производството за допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган – в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ от ЗДДС.
Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка
Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции
„Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС. Със Заповед №
ЗЦУ-928 от 05.07.2018 г., Главният секретар на НАП е определил Красимир Ангелов
Ангелов да замества Бойка Генова – началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от Красимир Ангелов.
(л. л. 58 - 61 от преписката).
Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и
установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – Протокол за извършена проверка № 0430271
от 27.11.2020 г., връчен на управителя на дружеството, който може да се приеме
и като уведомление за започналото административно производство, съгласно чл.
26, ал. 1 от АПК. В протокола са посочени проверените документи, както и
събраните при проверката доказателства.
Заповедта е издадена в писмен вид, съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Записано е за какво
нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага процесната
ПАМ, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си да подава на НАП данни
за документите за доставка на гориво /конкретно са посочени е-АДД-та/ при
постъпването им, за които е подал данни чрез НИС.
В заповедта са изложени и мотиви относно
продължителността на наложената принудителна административна мярка.
Неизпълнението на задължението се обосновава с подаване на данни на 23.11.2020 г.,
след извършената проверка, приключила с ПИП № 0430264/21.11.2020 г., като
документите за доставка не били въведени чрез баркод четец при постъпването им.
Заповедта обаче е издадена при
несъблюдаване целта на закона. Основанията за тези изводи са следните:
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„г“, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е
предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „г“ от ЗДДС са формулирани по следния начин: „Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за
приходите.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, лицата
по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за
доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) –
приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото
количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са
декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен
документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД,
ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ,
въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на
еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ,
постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им,
а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран
по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в
бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични
търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения
акцизен данъчен документ.
В нормата на чл. 118,
ал. 10 от ЗДДС е предвидено задължение за данъчно задълженото лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на
датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. На основание чл.
118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от същия е неприложима
за случаите, в които в търговския обект се използва ЕСФП, какъвто е и настоящия
случай.
В изпълнение на предоставеното му от чл.
118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал наредба, с
която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите.
Това е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3, ал. 3, във вр. с
ал. 2 от която, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез ЕСФП, работеща в режим на
самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка
и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред непредаване на НАП на данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се
на неспазване на реда или начина за предаването на такива, административният
орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване
на обект и забрана за достъп до него“.
Органът съобразява продължителността на
срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай,
т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.
186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
Принудителната административна мярка е
израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта
на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „г“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В тежест на административния орган е да
обоснове с конкретни обективни данни, както факта на извършено нарушение и
вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от
налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай
извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, е установено
по безспорен начин. От събраните доказателства се установява, че за периода от 13.10.2020 г. до
03.11.2020 г. в НАП не са постъпили данни за
документите за доставка на гориво, като са цитирани конкретни е-АДД-та, за
което получателят на доставки на течни горива е подал данни чрез НИС. Същевременно
обаче се установява, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход (по чл. 3, ал. 2,
изр. 1 от Наредба № Н-18) е въвело в експлоатация фискално устройство,
изградена дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива, която има информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП. Санкционираното дружество ползва електронна
система от одобрен тип, липсват каквито и да било данни за модифицирани или
премахване на компоненти без уведомление до НАП, липсват данни, че в
обекта-бензиностанция се ползва софтуер, който не е включен в публичния
електронен списък на софтуерите за управление на продажби. Установено е, че
преди започване на проверката на 21.11.2020 г., в периода от 15:30 часа до
16:40 часа са констатирани 3 бр. продажби, за които е установено, че данните са
получени, като ФКБ съдържат задължителните реквизити, изброени в чл. 26 от
Наредбата. При проверката не е констатирана разлика между разчетената касова
наличност от ФУ и фактическата наличност. Освен това са събрани и доказателства
за това, че след извършената проверка на 21.11.2020 г., обективирана в ПИП № 0430264
от 21.11.2020 г., дружеството е предприело действия по коригиране на дейността
си, като видно от сервизен протокол от обслужващата сервизна фирма, съгласно
който на 23.11.2020 г. проблемът, довел до невъзможността данните за доставките
на горива по документи да бъдат изпратени към НАП, е бил отстранен. Според
записаното в този протокол, е бил извършен анализ, след който е установен проблем
в комуникацията на ФУ и компютърна система „Дианел плуюс“ от състава на ЕСФП.
Причината вероятно била смущение в захранването. Бил извършен рестарт на ФУ,
след който доставките по документи били разпечатани от устройството и системата
работела нормално (л. 28 от преписката). Доказаният технически проблем в
дистанционната връзка с НАП не следва да се вменява в тежест на дружеството. Всички гореизброени обстоятелства
сочат изпълнение на редицата изисквания, въведени с Наредба № Н-18/2006 г. към
лицата по чл. 3, ал. 3 от с. н. По силата на тези установени факти липсва
основание да се постанови извод, че дружеството не е изпълнило задължението си
да предава на НАП данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Доказателство за това е
представената от административния орган справка за регистрирани съобщения за
доставка на гориво за периода 13.10.2020 г. до 31.10.2020 г. (л. 22 от
преписката), видно от която до НАП са регистрирани
съобщения от нивомерната система, които по своята същност предават същата информация
като тази от изпратените данни за документи за доставка, съдържащи УКН на е-АДД.
Предвид всички тези съображения, за съда
липсва основание да се приеме, че дружеството-жалбоподател е нарушило
съществено реда и начина за подаване на данни в НАП. В тежест на ответната
страна е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на
оспорения акт, като не са ангажирани доказателства, удостоверяващи тежестта на
формалното нарушение и настъпилия тежък вредоносен резултат, обуславящ
продължителността на наложената мярка.
По никакъв начин в оспорената заповед не е
отчетено, че допуснатото формално нарушение е отстранено, не е изследвана и
причината, довела до констатирания пропуск.
За да е законосъобразно наложена, ПАМ
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел.
Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“
от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати
извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.
В случая, с оглед на това, че не са
обсъдени и отчетени от административния орган обстоятелствата, при които е
извършено нарушението наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на
изискванията по разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, доколкото не е
налице основание за предприемане на крайни действия за предотвратяване
извършването на нарушения на фискалната дисциплина. Търговецът сам, още преди
установяване на нарушението е предприел действия по предотвратяване на
негативния ефект от него. При определяне на срока не е съобразен принципът на
съразмерност, не са взети предвид вида и големината на обекта, видовете стоки,
които се предлагат в него и изобщо всички негови особености на обект, в който
се извършва специфична дейност, каквато е доставката и продажбата на горива в
малко населено място. Мотивите на административния орган относно срока на ПАМ
не почиват на конкретни фактически основания и не съвпадат с целта на самата
принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен
характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. Съдът приема, че срокът от 14 дни за запечатване на обекта не
отговаря на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл.
22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Оспорената заповед в тази част не е в
съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел. По изложените
съображения съдът намира жалбата основателна и като такава тя следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 650 лева (л. л. 28 и 29, л. 17, л. л. 21 и 22 от делото).
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „АКИРА БГ“
ЕООД, със седалище гр. Ветово, област Русе, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 392-ФК от 02.12.2020 г. на в.и.д. Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
търговското дружество е наложена принудителна административна
мярка - запечатване
на търговски обект – бензиностанция и газстанция, находящ се в гр.
Ветово, област Русе, ул. “Сливница“ № 21, стопанисван от търговеца, както и
забрана за достъп до него, за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ oт ЗДДС и чл.
187, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, да заплати на „АКИРА БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Ветово, област Русе, ул. „Сливница“ № 21,
представлявано от Ш. Р. Г., сума в размер на 650 лева
– разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: