РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 22.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6142 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Н.Б.К. ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени главни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: изискуема главница в
размер на 20 423.63 лева, от която - редовно падежирала главница в размер на 1
681.59 лева, начислена за периода от
10.09.2018 г. до 10.04.2019 г.
включително и предсрочно изискуема главница в размер на 18 742.04 лева; изискуема редовна лихва в размер на 631.35 лева, от която - изискуема
редовна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 616.04 лева начислена
за периода от 10.08.2018 г. до 10.04.2019 г. включително и изискуема редовна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 15.31 лева, начислена за
периода от 10.04.2019 г. до 15.04.2019
г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 339.05 лева, от която -
изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 98.58
лева, начислена за периода от 10.09.2018 г. до 16.05.2019 г. включително и
изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 240.47
лева, начислена за периода от 16.04.2019 г. до 16.05.2019 г. включително, ведно
със законната лихва за забава за периода от 17.05.2019 г. до изплащане на вземането както и евентуално предявен иск с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 20 423.63 лева, от която -
редовно падежирала главница в размер на 1 681.59 лева, начислена за периода от
10.09.2018 г. до 10.04.2019 г.
включително и предсрочно изискуема главница в размер на 18 742.04 лева; изискуема редовна лихва в размер на 631.35 лева, от която - изискуема
редовна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 616.04 лева начислена
за периода от 10.08.2018 г. до 10.04.2019 г. включително и изискуема редовна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 15.31 лева, начислена за
периода от 10.04.2019 г. до 15.04.2019
г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 339.05 лева, от която -
изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 98.58
лева, начислена за периода от 10.09.2018 г. до 16.05.2019 г. включително и
изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на
240.47 лева, начислена за периода от 16.04.2019 г. до 16.05.2019 г.
включително, ведно със законната лихва за забава както и законна лихва
върху всяко едно от претендираните вземания.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, връчено на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК , поради което за ищеца се породил правният интерес да
предяви настоящия
иск. Излага се, че на 26.06.2018
г. страните по делото е подписан Договор за потребителски кредит №
1806252373328815, по силата на който на
ответника е отпуснат кредит в размер на 20 630.00 лева, усвоен напълно от
кредитополучателя на 29.06.2018 г. Твърди се, че съгласно чл.1. от Договора
кредитът е следвало да бъде използван за потребителски нужди, като крайният
срок за погасяване на същия е 10.07.2025 г. сочи се, че съгласно чл.430, ал.2
от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен, Твърди се, че в чл.4. от
Договора страните са уговорили размера на възнаградителната (редовна) лихва, да
е в размер на 4.90 % за първите 12
месеца, считано от първата падежна дата на кредита, а след това дължимата
редовна лихва да е в размер на 6-месечен Sofibor и
надбавка в размер на 5.035, като редовната лихва се начислява върху усвоената и
непогасена главница на годишна база. Излага се, че страните отнапред са
определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя
на задължението за погасяване на главницата по кредита, като при забава в
заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка - наказателна
лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна
(редовна) лихва се надбавят 10 пункта годишно (чл.4.5. от Договора). Сочи се,
че наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за
главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. Твърди се,
че в чл.5.2. от Договора страните са уговорили, че кредитът ще бъде погасен на
84 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 10-то число от съответния
месец, считано от 10.08.2018 г. до 10.07.2025 г. включително, като размерът на
погасителната вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на Договора е
290.61 лева. Излага се, че банката е
изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит
и закона, като е отпуснала на кредитополучателя парична сума за възмездно ползване.
Сочи се, че от страна на кредитора не са нарушени императивни законови
изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и
промяната на договорните отношения между страните. Твърди се, че заемателят не
е изпълни основното си задължение да върне в срок предоставената сума. Излага
се, че съгласно чл.8.1. от Договора, неплащането на погасителни вноски по
кредита представлява случай на неизпълнение, като съгласно чл.9.2 от същия, при
настъпване на случай на неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по
кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Сочи се, че
кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски с падежни
дати - 10.09.2018 г., 10.10.2018 г., 10.11.2018 г., 10.12.2018 г., 10.01.2019
г.,10.02.2019 г.,10.03.2019 г. и 10.04.2019 г., поради което, Банката е обявила
всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Твърди се, че предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя Н.Б.К. на 16.04.2019 г. с писмо с
изх.№ ИЗХ-001-21634 от 25.03.2019 г., изпратено до адреса на кредитополучателя,
с което съгласно чл.11.8. от Договора, се счита за получено. Навежда пространни
доводи относно редовното връчване на съобщението за предсрочна изискуемост.
Излага се, че предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по
Договора за кредит е осчетоводена на 16.04.2019 г. поради изложеното моли съда
да уважи предявения иск. В случай на евентуалност, ако съдът не уважи същия
моли съда на основание чл.79 от ЗЗЛ, във връзка с чл.86 от ЗЗД и във връзка с
указаното от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013 г. (т.116) да осъдите ответника Н.Б.К., да заплати на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ процесните суми. Излага, че настоящата
искова молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада
в забава. Сочи, че исковата молба има
характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост
на вземанията за главницата. Твърди, че процесните вземания стават предсрочно
изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на връчване на
ответника на исковата молба. Претендира присъждането на разноски, както за
настоящето така и за заповедното производство.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ. Счита предявеният иск
за допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че ответникът не е уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост.Счита, че същата не може да се връчи на
особения представител, тъй като същият не притежава пасивна представителна
власт да приема волеизявления, свързани с промяна на материалното
правоотношение. Поради изложеното моли
съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не се представлява. Назначеният му особен представител
в нарочна писмена молба сочи, че поддържа предявения отговор.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 3177/2019г. по описа на ПлРС, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата
от 20423,63 лв. – изискуема главница, от която: редовно
падежирала главница в размер на 1681,59 лв. и предсрочно изискуема главница в
размер на 18742,04 лв.;сумата от 631,35 лв. – изискуема редовна лихва,
начислена за периода от 10.08.2018 г. до 15.04.2019 г.;сумата от 339,05 лв. –
изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 10.09.2018 г. до
16.05.2019 г. включително, от която – изискуема наказателна лихва върху вноски
с настъпил падеж в размер на 98,58 лв. и изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 240,47 лв.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019 г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 427,88
лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. - съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакциите му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017
г. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 1732/21.05.2019 г., връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът с оглед на реализираната от
длъжника възможност да оспори вземането по издадената заповед е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и Договор за банков кредит № 1806252373328815, сключен между страните по
делото, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 20 630.00
лева, със срок на издължаване 10.07.2025 г. В договора страните са уговорили
размера на възнаградителната лихва за първите 12 месеца да е в размер на 4.90
% , а след първата година а дължимата
редовна лихва да е в размер на 6-месечен Sofibor и
надбавка в размер на 5.035. Видно е, че страните са договорили, че ГПР е в
размер на 5,93 %. Установява се и, че страните са договорили и дължимата
наказателна лихва при просрочване на дължимите плащания. От договора се
установява и, че всички уведомления и изявления във връзка С Договора следва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя,
ако по факт, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска
служба с обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на
кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса.
Представен като
доказателство по делото е и Погасителен план към договора за кредит, от който
се установява и какви са месечните вноски, които е следвало да заплаща
ответника и какво съдържа всяка една вноска.
Установява се от приложеното по делото писмо с изх.№ ИЗХ-001-21634 от 25.03.2019 г., изпратено до адреса на
кредитополучателя, че ищецът е направил опит да уведоми ответника, че
обявява договора за кредит за предсрочно изискуем.
Видно е от представената по делото обратна разписка, че уведомлението, с
което ищецът е направил опит да уведоми ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост е върнато като непотърсено в срок.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страната. От заключението на същата се установява,
че: на 26.06.2018 г. е сключен договор
за банков кредит между страните по делото в размер на 20630 лева, която сума е
преведена по сметка на ответника на 29.06.2018 г.; че крайният срок на
погасяване на договора за кредит е 10.07.2025 г., като общата сума, която
следва да се възстанови по договора за кредит е в размер на 24593,07 лева на 84
анюитетни вноски от по 293,13 лева, платими в периода от 10.08.2018 г. до
10.07.2025 г.; че от счетоводните записвания се установява, че ответникът е
заплатил на 10.08.2018 г. първа вноска по главницата в размер на 206,67 лева и
лихва в размер на 84,24 лева, както и част от договорната лихва от втората
вноска с падеж 10.09.2018 г. -27,25 лева; че погасителните вноски с падежи от
10.09.2018 г. до 10.04.2019 г. не са заплатени, поради което и банката е
предприела действия по обявяването на кредита за предсрочно изискуем, а то
17.05.2019 г. кредитът е заведен като съдебен; че падежиралите е неплатени
вноски от 10.09.2018 г. до 10.04.2019 г. са както следва: главница в размер на
1681,59 лева; просрочена редовна лихва в размер на 616,04 лева и просрочена
наказателна лихва в размер на 98,58 лева; че задължението, което е заведено по
счетоводните книги на банката по отношение на процесния договор е както следва:
изискуема главница в размер на 20423,63 лева, от която падежирала и неплатена
главница от 10.09.2018 г. до 10.04.2019 г. в размер на 1681,59 лева и
предсрочно изискуема главница в размер на 18742,04 лева, за периода след
16.04.2019 г; изискуема редовна лихва в размер на 631,35 лева, от които:
редовна лихва върху вноски с настъпил падеж от 10.09.2018 г. до 10.04.2019 г. в
размер на 616,04 лева и редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в
размер на 15,31 лева за периода от 11.04.2019 г. до 16.04.2019 г.; изискуема
наказателна лихва в размер на 339,05 лева, от които наказателна лихва върху
вноски с настъпил падеж от 10.09.2018 г. до 10.04.2019 г. в размер на 98,58
лева и наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 240,47
лева за периода от 11.04.2019 г. до 16.04.2019 г.; че размерът на дължимите
суми, ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 31.01.2020 г. е
както следва:изискуема главница в размер на 20423,63 лева, от които от която
падежирала и неплатена главница от 10.09.2018 г. до 10.01.2020 г. в размер на
3640,12 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 16783,51 лева, за
периода след 30.01.2020 г; изискуема редовна лихва в размер на 1321,21 лева, от
които: редовна лихва върху вноски с настъпил падеж от 10.09.2018 г. до
10.01.2020 г. в размер на 1273,05 лева и редовна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 48,16 лева за периода от 11.01.2020 г. до
30.01.2020 г.; изискуема наказателна лихва в размер на 339,30 лева, за периода от 10.09.2018 г. до 30.01.2020 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане
на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; Следва да
установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде
установено, както и валидно връчването на уведомлението за предсрочна
изискуемост на ответника. По делото следва да се установи и поставянето в забава на ответника, както и
претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест
на ответника е да докаже
точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл че са заплатили сумите.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №3177/2019 г., че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява
се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е връмена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключени договор за банков
кредит между страните по силата, на който е предоставил на кредитополучателя
банков кредит в общ размер на 20 630,00
лева, която сума ответникът се е
задължил да върне по установения между тях начин - чрез
месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в Договора за кредит и погасителния
план към него.
Особеният представител на ответника не оспорва
валидното сключване на
договора за кредит между страните по делото.
Основният спорен
между страните въпрос е може ли да бъде връчено съобщението за настъпилата предсрочна
изискуемост на особения представител на ответника по делото и съответно дали
такава е настъпила.
За
да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо волеизявлението от страна на банката да е достигнало до длъжника, като от този момент настъпват целените
последици. Съобразно с
мотивите към т.18 на ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС, заявителят по заповедното
производство по чл.418 и сл. от ГПК следва да докаже, че е уведомил
кредитополучателя, че счита кредита за предсрочно изискуем. В случая в процесния договор, независимо от уговорената
автоматична предсрочна изискуемост, страните са уговорили и че всички
уведомления и изявления във връзка с Договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка,
достигнат до адреса за кореспонденция на
кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна на
адреса. Тази уговорка на страните представлява „фингирано връчване“ на книжа, и
съобразно представените доказателства, такова връчване е налице на адреса,
посочен от кредитополучателя в договора за кредит.
Обстоятелството, че ответникът не е потърсили изпратената му
пратка, е ирелевантно в случая, и съобразно договореното, следва да се счита,
че той е бил уведомен от кредитора си за настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита, като началната дата на предсрочната
изискуемост следва да бъде приета за 16.04.2019г. – датата на констатиране на непотърсването на пратката от длъжника. Поради
изложеното съдът приема, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем към датата
на депозиране на заявлението по реда на чл.410 ГПК. Невъзможността за лично връчване е обусловена от
поведението на длъжника, за който и в настоящото производство се установи
отсъствието му от вписаните постоянен и настоящ адрес. Доколкото кредитът е бил обявен
за предсрочно изискуем преди датата на депозиране на исковата молба по реда на
чл.422 ГПК ирелевантни са възраженията, направени от страна на особения
представител на ответника, че като такъв не може да му се връчи уведомлението
за предсрочна изискуемост. С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва
да отбележи, че уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост съобразно
трайната практика на ВКС може да бъде връчено надлежно на особен представител
на ответника.
От
приобщените по делото доказателства безспорно се установява наличието на облигационна
връзка между страните, породена от сключения между тях Договор за банков кредит.
Съгласно събраните по делото доказателства, и най-вече на базата на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, ответникът не е изпълнил
задължението си за погасяване на дължимите суми по сключения договор за кредит.
С оглед на изложеното съдът приема, че към датата на депозиране на заявлението
по чл.410 ГПК ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
по кредита и за него е съществувало задължението за заплащане на главницата по
договора.
Поради изискуемост
на главницата съдът прима, че ответника дължи на ищеца и претендираната
изискуема редовна лихва до датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
По отношение на акцесорния иск за лихва върху просрочената главница,
съдът намира, че същият е основателен, доколкото същата е начислена поради
виновното неизпълнение от страна на ответника за заплащане на дължимите суми по
кредита в уговорения между страните срок.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 477.88 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 1381,07 лв.. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че Н.Б.К. ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
„Експо 2000“, следните суми: изискуема главница в размер на 20
423.63 лева, от която - редовно падежирала главница в размер на 1 681.59
лева, начислена за периода от 10.09.2018
г. до 10.04.2019 г.
включително и предсрочно изискуема главница в размер на 18 742.04 лева; изискуема редовна лихва в размер
на 631.35 лева, от която - изискуема редовна лихва върху вноски с настъпил
падеж в размер на 616.04 лева начислена за периода от 10.08.2018 г. до
10.04.2019 г. включително и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 15.31 лева, начислена за периода от 10.04.2019 г. до 15.04.2019 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 339.05 лева,
от която - изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер
на 98.58 лева, начислена за периода от 10.09.2018 г. до 16.05.2019 г.
включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в
размер на 240.47 лева, начислена за периода от 16.04.2019 г. до 16.05.2019 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Б.К. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, „Експо 2000“,, сумата от 477,88 лева , представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 3177 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Б.К. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
„Експо 2000“, сумата от 1381,07 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: