Решение по адм. дело №206/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс (АПК), във връзка с  чл. 198, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

            Образувано е по жалба на * В.Б.Т., изтърпяващ присъда в *** срещу Заповед № Л-1196/16.04.2025г. на Началника на ***, с която е продължено изтърпяването на наказанието „**“ по ЧНД № 115/2024г. на ОС-Враца в условията на „*“ *. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като необоснован и издаден в противоречие с материалния закон. Твърди се, че в атакуваната заповед липсват мотиви, а са посочени голословни твърдения. Прави искане оспорената заповед да бъде отменена. В с.з. жалбата се поддържа лично и се моли за уважаването й.

Ответникът по жалбата – Началника на ***, не се явява в съдебно заседание, представлява се от * Х., която оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

С оспорената Заповед № Л-1196/16.04.2025г. на Началника на *** е продължено изтърпяването на наказанието „**“ по ЧНД № 115/2024г. на ОС-Враца в условията на „*“ *. Този административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган съгласно чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС – началника на ***. Спазена е изискуемата от закона писмена форма, като фактическите и правните основания за издаването на оспорения административен акт се съдържат както в самия него, така и в представените по преписката доказателства. Процесната заповед е издадена след изпълнение на процесуалните изисквания на закона – представяне на становища от лимитивно изброените в разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС длъжностни лица относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, а именно становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. С оглед на това съдът намира, че са спазени императивно определените административнопроизводствени правила.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.04.2025 г., а жалбата е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 24.04.2025г. В този смисъл е процесуално допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на оспорване административния акт от лице, имащо правен интерес да го оспорва.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят изтърпява наказание "**", наложено му с Присъда от 14.06.2018г. , постановена като първа инстанция от регионален съд *** по нак.дело № 18.В.18182017/349, изменена с въззивна присъда, постановена на 20.06.2019г. по нак.дело № Lf.II.13/2019/237 на Апелативен съд ***, която присъда е призната и приета за изпълнение с Решение № 42/26.02.2024г. по ЧНД № 115/2024г. на ОС Враца. По силата на присъдата на В.Б.Т. е наложено общо наказание „**“, като на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС е определен „*“ * на изтърпяване на наказанието.

Жалбоподателят е постъпил в *** на 17.04.2024г. В атакуваната заповед е посочено, че периодът му на престой в МЛС е изразено очертан като проблемен и неблагоприятен, наказван е 4 пъти за допуснати нарушения на установения ред. Според изложеното в заповедта жалбоподателят е склонен да преувеличава и да се опитва да манипулира за постигане на лични цели, държи се нагло при засягане на интересите му. Безкритичен е към себе си, не осъзнава грешките си, склонен е да прехвърля вината на другите. Описан е като социално неустойчив, реагира импулсивно на дребни и незначителни ситуации, настроен е негативно към администрацията на затвора и изразява несъгласие със законовите норми в МЛС. Не поема инициатива за срещи и беседи с *****. Отказва да съдейства на администрацията. Относно извършеното деяние категорично отрича да има вина и не поема никаква отговорност, липсва съчувствие относно големия брой жертви /***/ и обвинява други лица за фаталния край.

По делото като писмени доказателства са приети изготвените в хода на административната процедура: ****************************************************************************************************************************************************************************.

Според становищата на посочените по-горе лица, с лишения от свобода е невъзможно да се провежда индивидуална работа, тъй като самият той не позволява. В заключение всички становища са категорични, че предвид съществуващия риск от вредно поведение, следва лишеният от свобода жалбоподател да продължи да изтърпява наложеното му наказание "**" в условията на специален режим.

В изпълнение на процедурите при осъществяване на това особено административно производство е представена и събрана експертна оценка на психическото и емоционално състояние на * Т.. Според становището на Е.С. - * в ***, *************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда възможност първоначално определеният специален режим на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да бъде изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим. Съгласно чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителна дейност и на психолог. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Доказателства за поправяне се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, съгласно който оценката се променя в зависимост от поведението на лишения от свобода. Алинея втора на посочената разпоредба предвижда, че въз основа на оценката се правят предложения за промяна на режима на изтърпяване на наказанието. В конкретната хипотеза такива данни не са налице. От представените експертни становища е видно, че поведеното на лишения от свобода не се е развило в положителна насока в процесния едногодишен период от време. На база изложеното в експертните становища може да се направи обоснован извод, че не са налице основания за изменение на специалния режим в по-лек. По делото не се събраха доказателства, които да обосноват друг извод на съда по отношение коригиране поведението на жалбоподателя и които да бъдат основание за отмяна на оспорената заповед.

На следващо място в оспорената заповед са цитирани, а и се  установява от приложената административна преписка, че по отношение на жалбоподателя в едногодишния период от време са били издадени четири заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, приложени към същата, за неспазване на установения в пенитециарното заведение ред. С оглед на това по аргумент от чл. 109 от ЗИНЗС не може да се приеме, че лицето е ненаказано. Следователно при приложението на чл. 218 от ППЗИНЗС във вр. с чл. 199, ал. 1 режимът на осъдения на доживотен затвор без замяна не може да бъде променен на следващия по-лек, а именно строг.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че административният орган мотивирано и при спазване на законовоустановената процедура е отказал смяна на режима, при който се изтърпява наказанието, в по-лек.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а депозираната жалба неоснователна.

Разноски не се претендират от ответника и не се присъждат.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Т., изтърпяващ присъда в Затвора *** срещу Заповед № Л-1196/16.04.2025г. на Началника на ***, с която е продължено изтърпяването на наказанието „**“ по ЧНД № 115/2024г. на ОС-Враца в условията на „*“ *.

Решението не подлежи на обжалване.