Определение по дело №3258/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2445
Дата: 5 ноември 2020 г.
Съдия: Яна Вълдобрева
Дело: 20201000503258
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 244502.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София4-ти граждански
На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503258 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Център за развитие на човешките
ресурси”, чрез пълномощника адв. Д. З., срещу определение № 8324 от
03.06.2020г., постановено по гр.д. № 15256/2017г. на Софийския градски съд,
І ГО, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на
„Център за развитие на човешките ресурси” за изменение на разпореждане №
32292 от 15.10.2019г., с което е върната въззивната жалба на Училищно
настоятелство при МГ „Константин Величков-гр.Пазарджик, като в полза на
„Център за развитие на човешките ресурси” да се присъди сумата 3 257,37
лева-разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е
неправилно и необосновано. Сочи, че след като е получил препис от
въззивната жалба на Училищно настоятелство при МГ „Константин
Величков-гр.Пазарджик срещу постановеното първоинстанционно решение, в
предоставения от съда срок е подал отговор на жалбата, с който е оспорил
същата и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3
257,37 лева. Поддържа, че по подадентата въззивна жалба делото е
администрирано от състава на СГС, като с писмо от 26.08.2019г. САС е
върнал преписката с указания да се внесе държавна такса за въззивно
обжалване. Твърди, че въпреки дадените от съда указания за внасяне на
дължимата ДТ, сдружение Училищно настоятелство при МГ „Константин
Величков-гр.Пазарджик не представило доказателства за плащане на същата
и с разпореждане от 17.10.2019г. съставът на СГС е върнал въззивната му
жалба. Сочи също, че е направил искане до първоинстанционния съд, на
основание чл. 78, ал.4 ГПК да му бъдат присъдените разноски за въззивното
производство, но с обжалваното определение, СГС неправилно и
необосновано е оставил искането без уважение. Смята, че
първоинстанционният съд е нарушил императивните изисквания за
1
администриране на въззивната жалба и въпреки липсата на внесена държавна
такса е изпратил препис от нея на насрещната страна, която във връзка с
подадения отговор е сторила разноски. Предвид изложеното частният
жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното определение и вместо това
да бъде постановено друго, с което молбата по чл. 248 ГПК бъде уважена в
пълен размер или съобразно правилото на чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба – сдружение Училищно настоятелство
при МГ „Константин Величков-гр.Пазарджик не е взело становище по нея.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на частния
жалбоподател и представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
С решение № 4317 от 13.06.2019г., постановено по гр.дело №
15256/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 4 състав, сдружение Училищно
настоятелство при МГ „Константин Величков-гр.Пазарджик е осъдено, на
основание чл. 55, ал.1, предл.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да плати на Център за
развитие на човешките ресурси-гр.София сумата 37 230,40 лева-получена на
отпаднало основание и представляваща авансово плащане в размер 40% от
максималния размер н афинансова подкрепа по сключен между страните
договор от 16.02.2016г. за отпускане на финасова подкрепа за изплънение на
проект „Инициативни и креативни млади хора-заедно в съвременна Европа”,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
Срещу така постановеното решение, на 12.07.2019г. от Училищно
настоятелство при МГ „Константин Величков-гр.Пазарджик е подадена
въззивна жалба, като на 01.08.2019г. администриращият съд е разпоредил
препис от жалбата да се изпрати на насрещната страна.
На 22.08.2019г., в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от Център за развитие на
човешките ресурси е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата е
оспорена като неоснователна.
Делото е изпратено в САС, като с разпореждане № 655 от 23.08.2019г.
на и.ф.зам.председател преписката е върната на състава на СГС за
администриране на въззивната жалба-даване на указания на жалбоподателя да
внесе дължимата държавна такса за въззивното производство.
На 17.09.2019г. съставът на СГС е оставил без движение въззивната
жалба на Училищно настоятелство при МГ „Константин Величков-
гр.Пазарджик и е дал на жалбоподателя указания в 7-дневен срок да
представи доказателства за заплатена по сметка на САС държавна такса.
С разпореждане № 32292 от 15.10.2019г. на СГС, поради неотстраняване
в срок на констатираните нередовности, въззивната жалба на Училищно
2
настоятелство при МГ „Константин Величков-гр.Пазарджик е върната, като
липсват данни за обжалване на това разпореждане.
С молби от 25.10.2019г. и от 27.05.2020г. Център за развитие на
човешките ресурси, чрез процесуалния си представител, е направил искане,
поради прекратяване на съдебното производство по вина на въззивника и на
основание чл. 78, ал.4 ГПК, да му бъдат присъдени сторените разноски за
въззивно производство в размер 3 257,37 лева.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
молбите са такива по чл. 248 ГПК, но същите са неоснователни, тъй като не
се е развило въззивно производство, с оглед връщането на въззивната жалба.
Частната жалба срещу това определение е подадена в срок от активно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима и САС дължи разглеждането й по същество.
Съгласно чл. 81 ГПК разноските се възлагат с акта на съда по същество,
с който приключва производството в съответната инстанция или с акта, който
слага край на производството, поради наличие на процесуални пречки.
Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено за допълване на
решението /респ. определение или разпореждане, с което се слага край на
производството/, при непроизнасяне на съда по искането за разноски или
изменение на съдебния акт при допусната грешка в изчислението или
пропуск на съда за произнасяне по разноските. Компетентен да се произнесе
по искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта за
разноските е съдът, който го постановил.
В конкретния случай, САС намира, че актът, с който се слага край на
производството, е разпореждането № 32292 от 15.10.2019г. на СГС, с което е
върната въззивната жалба поради неотстраняване в срок на констатираните
нередовности. Това разпореждане има характера на преграждащо по-
нататъшното развитие на делото, а съгласно цитираната разпоредба на чл. 81
ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът
се произнася по искането за разноски.
Ответникът по въззивната жалба е подал писмен отговор, като в него е
изложил подробни съображения относно нейната неоснователност.
Следователно първоинстанционният съд, като администриращ въззивната
жалба съд има правомощие, на основание чл. 81 ГПК да се произнесе по
искането на ответника по въззивната жалба за присъждане на разноски, респ.
на основание чл. 248 ГПК да допълни разпореждането си, с което е върнал
въззивната жалба, в частта за разноските.
В случая, молбата от 25.20.2019г., изпратена по пощата на 24.10.2019г. е
била подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото Център за
развитие на човешките ресурси е бил уведомен за постановеното
разпореждане за връщане на въззивната жалба на 17.10.2019г.
3
Същата молба се явява основателна. Молителят е депозирал в срок
писмен отговор на въззивната жалба, направил е с нея искане за присъждане
на разноски, за извършването на които е ангажирал писмени доказателства.
Следва разпореждането на СГС от 15.10.2019г. да бъде допълнено, като се
присъдят извършените от Център за развитие на човешките ресурси разноски
за изготвяне на отговор на въззивна жалба в размер 2 443 лева, определен
съгласно чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/2004г. Предвид изложеното
атакуваното определение на СГС следва да бъде отменено и вместо това
следва да бъде постановено друго в изложения смисъл.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав






ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 8324 от 03.06.2020г., постановено по гр.д. №
15256/2017г. на Софийския градски съд, І ГО, 4 състав и вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА, Училищно настоятелство при МГ „Константин Величков-
гр.Пазарджик ДА да плати на Център за развитие на човешките ресурси-
гр.София сумата 2 443 лева, представляваща сторените от Център за
развитие на човещките ресурси разноски за адвокатско възнаграждение за
подаване на писмен отговор на въззивна жалба.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в
едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5