№ 157
гр. гр.Несебър, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова
Административно наказателно дело № 20242150200539 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И." ЕООД с ЕИК-*****, седалище и адрес на
управление в гр.Б., к-с М.р., ул.А.***, представлявано от управителя Т. Й. против
Наказателно постановление № 780647-F779210/31.07.2024г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности"-Б., Дирекция „Оперативни дейности" в ГД „Фискален
контрол", оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г..
С обжалваното НП за извършено нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на осн. чл. 185, ал. 2, изр. 2 във
вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена
санкция" в размер на 1000лева.
В жалбата се излагат подробни доводи за отмяна на наказателното
постановление,тъй като в НП не са посочени отегчаващите и смекчаващи вината
обстоятелства, деянието е извършено за първи път и по невнимание, не е посочен
размера на нанесените щети. Счита че е следвало да бъде приложена разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, като жалбоподателят бъде предупреден от органите по приходите,
вместо да му бъде налагано наказание.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа подадената жалба. Моли, наказателното постановление
да бъде отменено, като поддържа становището, че е налице маловажен случай.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 20.07.2024г. в 22.06ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла
на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - коктейл бар „Иглика", находящ се в к.к. Слънчев
бряг, хотел „Вила Маре", стопанисван от „И." ЕООД.
Проверката била извършена от И. Л. И. на длъжност „старши инспектор по
приходите" при в ЦУ на НАП и Станка Николова Христова на длъжност „инспектор
по приходите" при в ЦУ на НАП.
По време на проверката е установено, че в обекта е монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство модел DATECS FP-2000 с ИН на ФУ DT508758 и
ИН на ФП 02508758. От изведен от това фискално устройство КЛЕН за дата
20.07.2024 г., органите по приходите са установили, че са извършени четири продажби,
за които са издадени: ФКБ № ********** 0659, ФКБ № 0302741 0662, ФКБ №
0302744 0665 и ФКБ № 0302745 0666 от дата 20.07.2024 г., в които е отразено, че
артикул „Бира" е регистриран неправилно в данъчна група „Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, вместо данъчна група „Б" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС.
При проверката е съставен констативен протокол № 0202471 от 20.07.2024г., в
който е отразено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да регистрира
конкретната продажба в данъчна група съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
Въз основа на извършената проверка и констатираните нередности е съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F779210/22.07.2024г.,
за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. В
акта е посочено, че е установено от ФКБ № ********** 0659, ФКБ № 0302741 0662,
ФКБ № 0302744 0665 и ФКБ № 0302745 0666 от дата 20.07.2024 г., че артикул „Бира"
е регистриран неправилно в данъчна група „Г" - за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9 % ДДС, вместо данъчна група „Б" - за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 20 % ДДС, като „И." ЕООД не е изпълнило задължението си да
регистрира конкретната продажба в данъчна група, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба № H-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от МФ, с което е нарушил разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба H-
18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. АУАН е връчен на
упълномощено от управителя лице.
Вследствие на горното нарушение, началник на отдел „Оперативни дейности"-
Б., Дирекция „Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол", оправомощен със
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384
от 27.02.2024 г., в качеството му на административнонаказващ орган, е издал
атакуваното Наказателно постановление № 780647-F779210/31.07.2004 г., с което се
приема, че е нарушен чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба H- 18/13.12.2006 г. на МФ във връзка
с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което и на „основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2,
във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС“ на дружеството-жалбоподател е наложено
наказание „имуществена санкция" в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Посочените по-горе доказателства кореспондират помежду си
и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.
От правна страна съдът приема следното:
2
Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно т. 1.1., буква „г" от заповед № ЗЦУ - 384/27.02.2024г. на изпълнителния
директор на НАП, с която е оправомощен да издава НП и в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, но различни от сочените от жалбоподателя.
В конкретния случай със съставения АУАН на жалбоподателя се вменява
извършването на нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Според цитираната разпоредба лицата по чл. 3 са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
"А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за
които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни
горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Жалбоподателят е наказан, тъй като продадените стоки е следвало да се
включат в група „Б", а не в група „Г", което е установено при извършване на
проверката. В АУАН са описани 4 бр. ФКБ, които сами по себе си представляват 4
отделни продажби, но в самия АУАН е посочено, че жалбоподателят не е изпълни
задължението си да регистрира конкретната продажба в данъчната група. От начина,
по който е описано нарушението в АУАН не става ясно колко нарушения е извършил
жалбоподателя - едно или четири, и за това ще бъде наказан веднъж или четири пъти.
Съдът намира, че така отразените констатации в АУАН и НП не са достатъчни
от фактическа и правна страна за пълно и точно описание на нарушението при
спазване на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Посочените норми
въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП
нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите
разпоредби, които са нарушени. Спазването на тези норми цели гарантиране на
правото на защита на наказаното лице, като деянието и приложимите нарушени норми
следва да бъдат описани по такъв начин, че за него да става ясно извършването на
какво нарушение му се вменява.
Нито в АУАН, нито в НП, по никакъв начин не е отразено продажбите на какви
стоки и услуги се включват в група „Б" и група „Г". Това не може да се установи и от
текста на чл. 27, ал. 1 от Наредбата, тъй като в този текст са посочени единствено
съответните ставки - 9 % и 20 %. Не става ясно по какъв начин актосъставителят и
наказващият орган достигат до извода, че алкохолните напитки (бира) се облагат със
ставка от 20 %, а оттам попадат и в обхвата на буква „Б", доколкото никъде не е
посочена релевантната норма въвеждаща разграничението.
В тази връзка следва да се посочи, че според чл. 66, ал. 1 от ЗДДС ставката на
данъка от 20 на сто се определя за облагаемите доставки с място на изпълнение на
територията на страната освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. В
чл. 66а от ЗДДС се посочват изрично доставката на стоките и услугите, който се
облагат със ставка 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в
доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка
3
на храна за вкъщи. От анализа на тези норми може да се направи извод, че за пълно
описание на обстоятелствата при извършване на нарушението е следвало да се опише
представлява ли продажбата на алкохолни напитки (бира) доставка на стока или услуга
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, която попада в приложното поле на чл. 66, ал. 1
или ал. 2 или в чл. 66а от ЗДДС, като се направят и съответните привръзки.
Нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 е бланкетна и посочва само
конкретните ставки в отделните групи, които следва да се обособят в паметта на ФУ,
но не и съответните видове стоки и услуги, които подадат под съответната група. За
пълно описание на нарушението от правна страна е било необходимо да се препрати и
към съответната норма от ЗДДС, която свързва съответната доставка на стока или
услуга с конкретната ставка, приета за приложима от наказващия орган.
Горното нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй като
за него трябва да е напълно ясно какво точно нарушение му се вменява още към
момента на съставяне на АУАН и НП. Същият не е длъжен да прави тълкуването,
направено в настоящото съдебно решение, за да стигне до действителната воля на
наказващия орган. Тази воля следва да може да бъде определена по ясен и категоричен
начин още от текста на АУАН и НП. След като в тях липсва съществен елемент от
соченото нарушение, а именно съотнасяне на конкретно установените факти
(включването на продажбата на алкохолните напитки (бира) в група „Г" от фискалната
памет на ФУ) към относимите правни норми, определящи размера на данъчните
ставки, то е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват извода, че
обжалваното НП следва да бъде отменено.
Отделно от горното, следва да се посочи и че е налице разминаване в АУАН и
НП относно конкретната хипотеза на нарушението, тъй като в АУАН е посоченсе
посочва, че е налице нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18, вр.чл. 118, ал. 1
от ЗДДС/касаеща задължение за издаване на ФКБ за всяка продажба или доставка/, а в
НП - чл. 118, ал. 4 от ЗДДС/въвеждаща задължение на Министъра на финансите да
издаде подзаконов нормативен акт/, което също нарушава правото на защита на
нарушителя.
Не на последно място, в издаденото НП административнонаказващият орган е
определил по-леката санкция, предвидена в ал. 1 на чл. 185, вр. с ал. 2 изр. 2 от ЗДДС
/от 1000лв. до 4000лв./, вместо общото наказание по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС /от 6000лв.
до 10000лв./, но липсват мотиви защо АНО счита, че продажбата не е довела до
неотразяване на приходи/които са необходими в случая, доколкото се констатира
продажба на стоки на 9% ДДС, вместо на 20%/. Именно поради мотивирана
констатация извършена от административнонаказващия орган и представена в НП, че
в конкретния случай коркретните продажби не са довели до неотразяване на приходи,
е налице основание, за приложението на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, което в
конкретния случай е сторено, но без мотиви и посочено фактическо основание.
Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват извода, че
обжалваното НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на
жалбоподателя се дължат сторените в производството разноски, като НАП следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 100лв. - платено
възнаграждение за един адвокат, за което реално плащане са представени
доказателства на л. 38 от делото.
Така мотивиран и на осн.чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 780647-F779210/31.07.2024г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности"-Б., Дирекция „Оперативни
дейности" в ГД „Фискален контрол", оправомощен със заповед на изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което за
нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.
4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „И."
ЕООД с ЕИК- *****, е наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 1000
лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. С., бул. „К.А.Д." № *** да
заплати на „И." ЕООД с ЕИК ***** сумата 100лв./сто лева/ разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Б. в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5