Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен,09.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното
заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 7563 по описа за 2019 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
по чл.422 от ГПК, вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявена е искова молба от „***, със седалище
и адрес на управление ***, в която ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че същата била
връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което за него възниква правен
интерес от предявяване на настоящата искова молба. Ищецът твърди, че с
ответницата Н.А.Л. с ЕГН ********** *** бил подписан договор за паричен заем
№5415346/06.02.2018г. между „***като заемодател и ответницата като заемател,
сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди, че с подписване на
договора, ответницата е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Твърди, че на 01.12.2016г., между ***,
бил сключен договор за прехвърляне на вземания и Приложение №1 /03.06.2019г.
към него, по силата на който вземането спрямо ответницата било прехвърлено на
ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди,
че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави
на ответника паричен заем в максимален размер на 500 лева. Ищецът твърди, че ответницата се е
задължила да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения
договор като заплати сума в размер на 569,38 лева, ведно с договорната лихва на
7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110,92 лева, включваща
главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Твърди, че
ответницата е платила сумата от 526 лева и дължи главница в размер на 368,73
лева. Твърди, че ответницата дължи договорна лихва в размер на 69,38 лева за
периода 08.03.2018г.- датата на първата вноска
до 04.09.2018г. Ищецът твърди, че разпоредбите на договора предвиждат,
че заемателят ще ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите за одобрение, която такса е в размер на 207,06 лева, от която сума
ответницата дължи към момента 147,90 лева. Твърди, че съгласно договора,
ответницата се е задължила в тридневен срок от подписване на договора да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по договора –
поръчител физическо лице, което да отговаря на определени изисквания или
валидно банкова гаранция, издадена след усвояване на заема, в размер на цялото
задължение, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Твърди, че
поради неизпълнение на това задължение, на ответницата е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 207,06 лева, дължима на падежната дата на
погасителната вноска, от която сума ответницата дължи към момента 147,90 лева.
Твърди, че това е неустойка за неизпълнение на договорна задължение за
предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява
еднократно след три дни след датата на сключване на договора. Ищцовото
дружество твърди, че ответницата е следвало да заплати цялата сума по договора
в срок то 04.09.2018г., която е последната падежна дата, като от тогава, до
подаване на заявлението, сроковете за заплащане на сумите са изтекли и
ответницата дълги мораторна лихва в размер на 10,03 лева върху главницата за
периода 05.09.2018г. – 24.09.2019г.
В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата му дължи
368,73 лева главница,
37,97 лева договорна лихва за
периода 08.03.2018г. - 04.09.2018г.,
147,90 лева неустойка за
неизпълнение на договорна задължение,
147,90 лева такса за експресно разглеждане на
документи,
10,03 лева законна лихва за
забава върху непогасената главница за
периода 05.09.2018г. – 24.09.2019г.
законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски.
По
делото не е представен писмен отговор. След изтичане на срока за отговор
ответницата е представила писмен отговор, в който оспорва претенциите за такса
за експресно разглеждане и неустойка за неизпълнение като твърди, че са задължения по нищожни клаузи в договора. Моли
съда с платените суми по нищожните клаузи да погаси задълженията и по договора
за главница и лихва.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията на страните, намира за установено следното:
По
допустимостта и предмета на производството
От
приетото ч.гр.д. № 6514/2019г. на ПлРС, се установява, че ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
следните суми: 368,73лв. - главница, представляваща задължение по Договор за
паричен заем №5415346 от 06.02.2018г.; 37,97лв. – договорна лихва за периода от
08.03.2018г. до 04.09.2018г.; 147,90лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; 147,90 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение; 10,03 лв. –
законна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 24.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
03.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена
на ответника и в срок е постъпило възражение. Съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6514 по описа за
2019 г. на ПлРС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични,
поради което и производството се явява допустимо. В определението за насрочване съдът е указал на ищеца да
докаже наличие на облигационно отношение между страните, възникнало от сключен
договор за заем, предаването на сумата на ответника, уговорения падеж на
погасителните вноски, изтичането на срока на договора, че е изправна страна по
договора, прехвърлянето му на вземанията по договора с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „***и „А***, уведомяването на длъжника. В
доклада съдът е указал на ищеца, че това може да стане и с назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът следва да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договора, както и възраженията си.
От
представения по делото договор за паричен заем е видно, че между „***в
качеството на кредитодател и ответника, като заемател е възникнало заемно
правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в
размер на 500 лева. Страните са договорили със сумата да бъде рефинансиран
текущ заем и изцяло погасили задълженията
по договор за заем КИД 5384266 /18.09.2017г., като задължението към датата на
подписването на договора е в размер на 470,27 лева. Уговорен е между страните
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.30 %, като договорна лихва е в
размер на 69,38 лв. В договора е предвидено, че заемателя се е съгласил да
ползва услуга експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за
която услуга се заплаща такса в общ размер на 207,06 лева, разпределена в
месечните погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер на 110,92 лева и
общо дължимата сума по кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и
такса експресно разглеждане е в размер
на 776,44 лева. В договора в чл.5, ал.1 е предвидено в 3-дневен срок от подписването му
да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора –
поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция,
която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това
задължение се начислявала неустойка в размер на 207,06 лева, разпределена в
месечните погасителни вноски.
В съдебната практика (Решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г. на ВКС, I т.о. и др.) се приема, че за неравноправния характер
на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се
произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни ( т.1 и т.3 от
Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на
формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита
от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита (чл.6
т.3 от Договора). Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран
документ, като същите се съдържат в договора. При така изложеното
съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Заемодателят
„***представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл.9, ал.4 ЗПК. Видно от представения
по делото договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. и приложение № 1
от 03.06.2019г. към него, вземанията по
процесния договор срещу ответника са
цедирани н. "А.з.к.н.п.з." ЕООД. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В
договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част
от него. Представено е пълномощно от цедента (лист
27), с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението
по чл.99, ал.3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник съгласно
утвърдената практика на ВКС (решение №156/30.11.2015г.,
т.д.№2639/2014г. на II т.о., решение №137 от 02.06.2015г. на ВКС по гр.д.№5759/2014г.,
III г.о.). За цесията ответникът е уведомен с писмо.
С исковата молба се претендира главница в размер на 368,73 лева, договорна лихва в размер на 41,60 лева за периода от 08.03.2018г.
до последната погасителна вноска 04.09.2019г. и мораторна лихва в размер на 10,03 лева за периода
05.09.2018г. 24.09.2019г.
Основателна е претенцията за главница, която безспорно се дължи.
Основателна е претенцията и за договорна лихва за срока на договора. По договора е
предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.30 %. Няма пречка страните да
уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая
съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството
- срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва
спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и
автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на
договора е в размер на 69,38 лева, който размер съответен на насрещната
престация на кредитора.
Относно претенцията за лихва
за забава след изтичане срока на договора, съдът счита, че също е
основателна претенцията. С изтичане на срока на договора, кредитополучателят не
може да претендира договорна лихва, тъй като страните вече не са в облигационни
отношения и може да претендира забавеното плащане само като мораторна лихва.
Тези искове са доказани по основание. Що се отнася до
размера, следва да се установи какъв е размера, в който са основателни и
съответно да бъде направено прихващане от останалите претенции на ищеца, по
които има плащания, с оглед направеното
от страна на ответницата възражение, че са платени на основание нищожни клаузи
в договора за кредит – неустойка, такси за експресно разглеждане,
административни разходи за събиране на вземанията.
По отношение на неустойката
следва да се прецени дали не се касае за неравноправна клауза в договора, която
да противоречи на добрите нрави. За такива клаузи, съдът следи служебно
съобразно утвърдената съдебна практика.
(решение
№229 от 21.01.2013г., по т.д.№ 1050/2011г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР №
1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС). Съдът счита, че предвидена в договора клауза
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави: Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Приема, че преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Р. № 107/25.06.2010г. на ВКС по т.д.№
818/2009г., IIт.о./. Установява се от договора, че страните са уговорили
клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидели неустойка във фиксиран размер от 207,06 лв. Тази клауза за неустойка
поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение
противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна и по смисъла на
чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока, макар, че отношенията
между страните са по силата на сключен индивидуален договор, а не Общи условия.
Неустойката, както е уговорена между страните, е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Неустойката по съществото си е допълнение към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл.4 от договора. Поради изложеното, съдът приема, че претенцията
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение в размер на 147,90 следва се отхвърли изцяло, поради противоречието
на клаузите от процесния договор на добрите нрави.
В
чл.1, ал. 3 от договора, е уговорено, че
заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема в размер на 207,06 лв. Освен тази такса ищецът претендира и
145 лева -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания. В чл.13 от договора, длъжникът се е съгласил, че е
запознат с Тарифата на събираните такси от заемодателя. В тарифата – лист 13,
при кредити, платими на месечни вноски, какъвто е настоящия случай, е
предвидено че при забава на плащане на погасителните вноски е предвидено
заплащане на допълнителни суми, като максималният размер за заемни суми от 500
до 1500 лева не може да бъде повече от 175 лева. Сумата не се дължи, тъй като в
тази част, договорът е нищожен.
Съгласно чл.33,
ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че
тези разпоредби, предвидени в Тарифата на заемодателя се явяват в пряко
противоречие с чл.33 от ЗПК. В договора е уговорено при неизпълнение или
забавено изпълнение, заемополучателят да заплаща предварително определени
разходи за действия по събиране на задължението като едновременно са начислени
и двете максимални такси от 75 лева и 70 лева еднократна такса. Съдът намира,
че отговорността за разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по
същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи
задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на
вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед
изложеното съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в Тарифата на „Вива
Кредит ООД“. Тези клаузи не са включени в договора, а в тарифа, която не е
подписана от длъжника и макар в чл.12 от договора да е посочено, че се
съгласява с Тарифата, съдът не може да приеме, че е поел задължение да заплаща
тези разходи. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съдът приема, че събирането на тези разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния
процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа
на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се
дължат. Предвид изложеното претенциите за заплащане на сумата в размер на 145
лева представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
вземания следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът счита за нищожна като противоречаща на добрите нрави и
клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че заемателят дължи
плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема
в размер на 207,06 лева. Тази такса е уговорена
в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване
на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена.
Таксата е във фиксиран размер –приблизително 1/2 от размера на получения
заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. С
оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на
добрите нрави и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, представлява скрит
разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното претенцията за заплащане на
този разход е неоснователна.
В заключението си вещото лице е установило, че ответницата е
заплатила сумата от 526 лева. С така внесената по кредита сума,
кредитополучателят е погасил такса за експресно разглеждане на кредита в размер
на 59,16 лева, неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника да
предостави обезпечение по кредита в размер на 59,16 лева, разходи за събиране
на просрочени задължения в размер на 175 лева и административни разходи за
събиране на вземането в размер на 70 лева. Съдът приема, че тези суми в общ
размер на 363,32 лева, ответникът е платил на основание на нищожни клаузи в
договора и същите следва да се приспаднат от претенциите за главница и
договорна лихва. От заплатената от
ответника сума от 526 лева, са погасени законосъобразно единствено главница в
размер на 131,27 лева и договорна лихва в размер на 37,97 лева. След като се
приспадне от претенциите платените суми, събрани от кредитодателя на основание
на нищожните клаузи в договора, остава задължение единствено за главница в
размер на 5,41 лева.
При така изложеното, съдът счита, че се явява единствено
частично основателна претенцията за главница в размер на 5,41 лева, като
претенцията за договорна лихва се явява неоснователна, като погасена чрез
прихващане. Претенциите за такса за експресно разглеждане, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, разходи за събиране на просрочени
задължения и административни разходи за събиране на вземането се явяват
неоснователни.
Основателна е претенцията за мораторна лихва и същата следва
да бъде уважена до претендирания размер от 10,03 лева за периода 05.09.2018г. –
24.09.2019г.
По отношение на разноските, съдът приема,
че следва да се вземе предвид, че предявените искове са в общ размер на 712,53
лева, а се явяват основателни до сумата от 15,44 лева, от които 5,41 лева
главница и 10,03 лева лихва за забава за периода 10.04.2019г. –до
05.11.2019г.
Разноските на ищеца са в размер на 125 лева
за държавна такса, 200 лева за вещо лице. За юрк. възнаграждение, съдът приема,
че на ищеца се дължи сумата от 150 лева съобразно фактическата и правна
сложност на делото. Така разноските на ищеца в настоящето производство са в общ
размер на 475 лева. Съобразно уважената част на претенциите, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 10,29 лева.
За заповедното производство, разноските на
заявителя са в размер на 75 лева. Съобразно изхода на делото, ответникът дължи
разноски за заповедното производство в размер на 1,62 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Л. с
ЕГН ********** ***, че дължи н. “***,
със седалище и адрес на управление ***7, представлявано от законния си
представител ***- управител следните суми: 5,41
лв - главница по договор за паричен заем № 5415346 от 06.02.2018г. сключен с „***, вземанията по който са прехвърлени на 03.06.2019г.
с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземания
/цесия/ от 01.12.2016 г. н. „А.з.к.на п.з.” ООД; 10,03 лв.
- мораторна лихва за периода от 05.09.2018г.
до 24.09.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019г. до
окончателното й погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. № 6514/19г. по
описа на ПлРС със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за признаване за установено по отношение н.Н.А.Л. с ЕГН **********, че дължи н. „***следните суми: 124,25 - такса за експресно разглеждане на документи; 124,25 лева - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 41,60 лева договорна
лихва за периода 08.03.2018г. – 04.09.2018г, и остатък за главница за разликата
от 5,41 лева до 368,73 лева като погасени чрез прихващане и неоснователни
поради нищожни клаузи в договора за кредит.
ОСЪЖДА Н.А.Л. с
ЕГН ********** ***, да заплати н. “***,
със седалище и адрес на управление ***7, представлявано от законния си
представител ***- управител
сумата от 10,29 лева, представляващи
съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 1,62 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен
срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :