№ 719
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20241110217252 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на П. М. против Наказателно постановление № 24-4332-
024400/16.10.2024 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на
100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„б“ ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като излага доводи за наличие на съществено процесуално
нарушение (липса на АУАН; качество на свидетелите в АУАН) и за недоказаност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява.
Поддържа жалбата, навеждайки доводи за неизяснена докрай фактология, за противоречие между
АУАН и НП Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
писмено заявление изразява становище по същество. Претендира деловодни разноски. В условията
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.07.2024 г., около 20:10 ч. жалбоподателят М. управлявал ППС Мерцедес Ц220, ДК
№ ... в гр. София, по ул. „Пирински проход“, с посока на движение – към ул. „Ген. Стефан Тошев“.
По същото време, след него и със същата посока на движение, св. К. С. управлявала лек автомобил
1
Нисан Кашкай, ДК № СВ 4734 ХР.
Навлизайки в кръстовището на ул. „Пирински проход“ и ул. „Ген. Стефан Тошев“, с
посока на движение – преминаване направо през него, жалбоподателят по неустановени причини
спрял и извършил движение на зад, в самото кръстовище, в резултат на което настъпило ПТП
между задната част на неговия автомобил и предна част на управлявания от св. С..
Поради напускане на местопроизшествието, от страна на другия водач, С. потърсила
съдействие от МВР и предоставила регистрационния номер на другия автомобил.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Х. Х. и К. С.; АУАН; НП; декларации; скица на ПТП; протокол за ПТП; копие на
СУМПС; картон на водач; заповед за компетентност.
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. С., която
е очевидец на инкриминираното деяние. Те носят всички белези на относително последователен,
вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ и намират опора в доказателствената съвкупност,
включително и саморъчно попълненото от самия свидетел сведение и протокола за ПТП. Тук е
мястото да се отбележи една важна подробност – действително, в показанията си пред съда С. сочи,
че е управлявала МПС в гр. София, по ул. „Дойран“, с посока на движение от бул. „Гоце Делчев“
към бул. „Тодор Каблешков“. Действително, подобно описание формално не кореспондира с
цитираното в АУАН и НП, но доколкото последните два процесуални документа се базират на
изготвените в деня на инцидента скица и протокол за ПТП, то и следва да бъдат разглеждани, като
по-достоверни, касателно мястото на инцидента (нещо повече – движение на заден ход, без
дължимата се проверка, би било съставомерно на всеки един път, отворен за обществено ползване,
без оглед на вертикална и хоризонтална пътна планировка, поради което и подобно несъответствие
не носи признаците на същественост). Отново в този ред на мисли, в показанията си пред съда С. не
декларира спомен за движение назад, от страна на другия водач (което, при изтекъл период от
повече от половин година, не е трудно за обяснение). Доколкото, обаче, подобно обстоятелство е
надлежно закрепено в изготвената в деня на инцидента декларация, а е било надлежно съобщено и
на св. Х. (респективно – намира отражение в показанията му пред съда), то и съдът не споделя теза
за недоказаност, касателно този пункт на обвинителната теза.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
2
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Независимо от това, обаче, по пункт втори от обвинителната теза се констатира
процесуално нарушение, от категорията на съществените, изразяващо се във вътрешно
противоречие. Докато словесно се инкриминира неуведомяване на органите на МВР и напускане
на местопроизшествието (нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП, предвид липсата на данни за
пострадали лица), дадената цифрова квалификация е по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДП – липса на
съставен двустранен протокол. В този смисъл и при наличие на противоречие между словесно и
цифрово изражение на обвинителната теза, съдът намира в тази му част атакуваното постановление
за незаконосъобразно (в този смисъл и Р 3828/2020 АССГ, XVIII кас с-в).
Нещо повече – по същия пункт на обвинението се констатира и второ, самостоятелно
отклонение от процесуалните стандарти, доколкото в АУАН като нарушена се сочи разпоредбата на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП, а в атакуваното НП – на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДП. Доколкото
двете визират отделни, самостоятелни задължения на участниците в ПТП, цитираното
несъответствие следва да се квалифицира, именно като съществено, респективно – препятства
ангажирането на отговорност, независимо от установената фактология.
По приложението на материалния закон
НП е частично законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че посочените дата и място жалбоподателят, при
движение назад и без да се увери, че пътят е свободен и няма да застраши и/или затрудни други
участници, е причинил ПТП с материални щети.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
налице неизпълнение на задължението по чл. 40, ал. 1 ЗДП – участник в движението да съобразява
маневрата си по движение на заден ход с обстановката зад него.
Съставът на нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДП урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй
като водачът на МПС при маневра по движение назад предприема същата, без преди това да се е
уверил в нейната безпрепятственост.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина непредпазливост (макар
законодателят да не е поставил изискване за определена форма на вина, като условие за
съставомерност), тъй като нарушителят е съзнавал задължението да съобразява обстановката при
3
движение назад /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните
последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
транспорта, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от този род. Липсата на критичност към извършеното е
допълнителен аргумент в тази насока (отмяната по пункт втори е на процесуално, а не – на
материално основание).
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, наказва се с глоба 20 лв. водач, който
нарушава правилата за движение назад. Наказанието е във фиксиран размер, поради което
подробни разсъждения по индивидуализацията му са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-024400/16.10.2024 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР в частта, с която, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11
ЗДП, на П. М. била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-024400/16.10.2024 г., издадено от
началник на група при Пътна полиция – СДВР в частта, с която, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДП, на П. М. била наложена глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за срок
от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, П. М., ЛНЧ ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4