№ 124
гр. Варна, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20233000500179 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от „Еко-Тех Про“ЕООД, гр.С., представлявано от управителя
Д. Н. Х., чрез процесуалния представител адв.С.Б., против решение
№260005/13.02.2023г., постановено по т.д.№83/18г. по описа на ДОС, с което
е отхвърлен предявеният от „Еко-Тех Про“ЕООД против
„Трансмобил“ЕООД, гр.С., представлявано от управителя Д. И. И., иск с пр.
осн. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за част от причинени имуществени вреди,
изразяващи се в пропусната полза, цялата в размер на 1 790 000 лв.,
вследствие прекратяването на договор за продажба на Ковашка линия Е. Н.,
сключен на 24.01.2018г. между ищеца в качеството на продавач и „К.
д.“ЕООД в качеството на купувач, в резултат на деликт - ограничаване
достъпа на ищеца до собствената му вещ, ведно със законната лихва върху
сумата от 30 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и „Еко-Тех
Про“ЕООД е осъдено да заплати на „Трансмобил“ЕООД сторените по делото
разноски в размер на 400 лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.
1
Въззиваемото дружество „Трансмобил“ЕООД в депозирания отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител
адв.И.С. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 06.11.2018г.
ищецът „Еко-Тех Про“ЕООД излага, че чрез договор за продажба от
14.03.2017г. придобил от „М. Ф. П.”ЕООД собствеността върху ковашка
линия „Е. Н.“, произведена 1980г., заедно с всички принадлежностите към
нея: индукционен нагрев, марка „В. В. В.“, с участък за автоматично
зареждане на материал; автоматична прес-ножица „F.“, модел СТСН;
транспортьор, манипулатор за подаване на материала; хидравлична преса
„Е.“, транспортьор и робот за подреждане на готовия детайл, за сумата от
50 000лв.Ковашката линия е монтирана в сграда с идентификатор *.*.1944.2,
находяща се в гр.Т., ул.”* *”№*.Посочената сграда е придобита в собственост
от ответника чрез влязло в сила постановление за възлагане на недвижим
имот след приключила публична продан, проведена по изп.д.№1385/15г. по
описа на ЧСИ Л.Т..Ответникът е въведен във владение на придобития
недвижим имот на осн. чл.498 от ГПК с постановление от 14.12.2017г. по
изп.д.№421/17г.по описа на ЧСИ С.С..С определение от 25.10.2017г. е
допуснато обезпечение на предявен от синдиците на „КТБ”АД/в
несъстоятелност/ иск с пр.осн. чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН за връщане в
патримониума на „Х. М”ООД на движими вещи, придобити от „Еко-Тех
Про”ЕООД и „М. Ф. П.”ЕООД, чрез налагане на запор върху същите, като
една от тези движимите вещи е горепосочената ковашка линия „Е. Н.“,
продадена от „М. Ф. П.”ЕООД на „Еко-Тех Про”ЕООД с цитирания договор
за продажба.Въз основа на издадената на 10.11.2017г. обезпечителна заповед,
също на дата 14.12.2017г., ЧСИ С.С. с протокол за опис на движимо
имущество е наложил запор върху движимата вещ, собственост на „Еко-Тех
Про”ЕООД и на осн. чл.400, вр. чл.470 от ГПК е назначил за пазач на
запорираната движима вещ собственикът на недвижимия имот, в който тя се
намира, „Трансмобил”ЕООД.Горецитираното определение за допускане на
обезпечение е било отменено от САпС с влязло в сила на 22.01.2018г.
определение и съответно искането за допускане на обезпечение е оставено без
уважение.След отмяната на наложеното обезпечение, „Еко-Тех Про”ЕООД с
договор от 24.01.2018г. се е задължил да прехвърли собствеността върху
посочената движима вещ на „К. д.”ЕООД за сумата от 1 840 000лв. без ДДС,
от които 50 000лв., платимо капаро при сключване на договора /изплатено по
банков път на 02.02.2018г./ и остатък, платим в 10 дневен срок от успешното
преминаване на техническите изпитвания и пускане на машината в
експлоатация.Предвидено е, че собствеността преминава върху купувача в
деня на нейното предаване, което следва да се извърши най-късно в срок до
08.02.2018г., като в същия срок започне демонтажът й от сграда с
идентификатор *.*.1944.2.Предвидено е и, че в случай, че продавачът не
2
изпълни задължението си за предаване на вещта в срок до 08.02.2018г.,
договорът се прекратява автоматично, без да е необходимо купувачът да дава
допълнителен срок за изпълнение или да извършва други фактически или
правни действия.
На 05.02.2018г. ищецът бил уведомен от ЧСИ С.С., че е определена дата
06.02.2018г. за вдигане на запора върху движимата вещ и освобождаване на
назначения й пазач „Трансмобил”ЕООД.Ищецът незабавно уведомил
купувача, че е готов да му предаде вещта на 06.02.2018г.На посочената дата,
съгласно съставен от ЧСИ протокол, е вдигнат запорът върху вещта/заедно
със запора върху останалите движими вещи, предмет на обезпечителната
заповед, общо 18бр./ и е освободен назначеният им пазач
„Трансмобил”ЕООД.На извършеното от ЧСИ действие е присъствал
упълномощеният от управителя на „Трансмобил”ЕООД представител на
дружеството П.П..След вдигането на запора и освобождаването на пазача от
ЧСИ, ищецът чрез своя упълномощен представител адв.М.А. е заявил на П.П.,
че желае незабавно да изнесе вещта от сградата на
„Трансмобил”ЕООД.Тогава П.П., в присъствието на ЧСИ и на в.л., заявил, че
има нареждане от управителя на дружеството да отстрани всички външни
лица от сградата, след което повикал охраната, която извела от сградата
адв.М.А. и управителя на „Еко-Тех Про”ЕООД Д.Х. и така била
предотвратена всякаква възможност за изнасяне на вещта.Този факт е отразен
в съставения от ЧСИ протокол от 06.02.2018г.На същата дата ищецът
писмено предложил на „К. д.”ЕООД нова дата за предаване на вещта-
08.02.2018г., на която дата назначената от „Трансмобил”ЕООД охрана отново
препятствала достъпа до сградата, в която се намира вещта, собственост на
ищеца.Поради виновните действия на служителите на ответника, изразяващи
се в противоправно ограничаване на фактическата власт на ищеца върху
собствената му движима вещ, след като вече ответното дружеството не е било
неин пазач, съответно лишаване от възможността да я ползва, ищецът е
претърпял имуществена вреда от вида на пропусната полза, т.к. предвид
изтичане на уговорения в договора от 24.01.2018г. срок и непредаване на
вещта в него на купувача, договорът е бил прекратен и ищецът не е могъл да
реализира целената продажба на вещта за посочената сума, от която би добил
печалба в размер на 1 790 000лв.Предвид изложеното, претендира ответникът
„Трансмобил”ЕООД да бъде осъден да му заплати сумата от
30 000лв./предявен като частичен иск, целият в размер на 1 790 000лв./, ведно
със законната лихва върху главницата от 30 000лв., считано от датата на
подаване на исковата молба - 23.03.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът „Трансмобил”ЕООД в депозирания в срок отговор и в хода на
производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че
ковашка линия „Е. Н.“, произведена 1980г., ведно с всички принадлежности
към нея, не представлява движима вещ, а съставлява част от собствената му
промишлена сграда с идентификатор *.*.1944.2, т.к. е трайно прикрепена към
нея по см. на чл.110 от ЗС, предвид което и е била придобита ведно със
3
сградата по силата на влязло в сила постановление за възлагане от
31.10.2016г., съответно сключеният от ищеца договор от 14.03.2017г. не е
имал вещно-транслативен ефект, защото не е сключен в изискуемата форма и
защото е сключен с несобственик.Поддържа и, че ищецът никога не е бил във
владение на процесната вещ, защото е сключил цитирания договор след като
до сградата, ведно с всички принадлежности към нея, е бил отнет достъпа на
праводателя му в момент, предхождащ 14.03.2017г. по силата на
обезпечителна заповед от 25.02.2017г., изпълнена на 07.03.2017г.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД.
Претендира се гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното
дружество за вреди, твърдени, че са претърпени в резултат от виновните
противоправни деяния на негови служители, осъществени по повод
възложената им от ответника работа.
Съгласно представения договор за продажба от 01.09.2015г. „Х. М“ЕООД
е продало на „М. Ф. П.“ЕООД ковашка линия „Е. Н.“, произведена 1980г.,
заедно с всички принадлежностите към нея: индукционен нагрев, марка „В. В.
В.“, с участък за автоматично зареждане на материал; автоматична
прес-ножица „F.“, модел СТСН; транспортьор, манипулатор за подаване на
материала; хидравлична преса „Е.“, транспортьор и робот за подреждане на
готовия детайл, за сумата от 10 000лв. без ДДС.
Съгласно представения нотариално заверен на 30.03.2017г. препис от
договор за продажба от 14.03.2017г. „М. Ф. П.“ЕООД е продало на „Еко-Тех
Про”ЕООД вещи, описани в 15 пункта, една от които/т.9/ горепосочената
ковашка линия „Е. Н.“, за която е посочено, че е монтирана в сграда с
идентификатор *.*.1944.2, с площ 2 664 кв.м., с адрес гр.Т., ул.”* *”№*, за
сума на вещта по т.9 от 50 000лв. без ДДС.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2016г., издадено
по изп.д.№1385/15г. по описа на ЧСИ Л.Т., влязло в сила на 04.05.2017г., на
„Трансмобил”ЕООД/тогава ООД/ е възложен недвижим имот, находящ се
гр.Т., ул.”* *”№*, представляващ по КККР, одобрени 2009г., поземлен имот с
идентификатор *.*.1944, ведно с изградените в него сгради, съответно с
идентификатори *.*.1944.1, *.*.1944.2 и *.*.1944.3, собственост на длъжника
в изпълнителното производство „Х. М“ЕООД.
При съвкупния анализ на изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ
от 02.06.2022г. на в.л. Н.Ст. и СТЕ от 05.01.2023г. на в.л. Н.В., кредитирани
от съда като обективно и компетентно дадени, както и на обясненията на
всяко от вещите лица в о.с.з., съответно на 10.06.2022г. и на 13.01.2023г.,
съдът приема, че ковашката линия, ведно с принадлежностите й, предмет на
цитираните договори, има характеристиките на движима вещ, защото не е
трайно прикрепена по см. на чл.110 от ЗС към сградата, в която е монтирана -
4
сграда с идентификатор *.*.1944.2.От заключенията се установява, че линията
е сложно техническо съоръжение, предназначено за производство на
стоманени корпуси.Поради голямото й тегло е закрепена към фундамент,
разположен под машината, оразмерен да издържа, както теглото, така и
натиска от 630 тона, окомплектована е с други машини в производствена
линия с дължина 18 метра, състояща се от няколко работни секции.За
изделията, които произвежда, се използват метални пръти, които се зарежат в
секция складова-магазин, състоящ се от четири транспортьора.След това те се
нагряват до определена температура посредством индуктори-машина за
обемно индукционно нагряване, състояща се от шест секции.След
нагряването прътите се нарязват автоматично на сегменти с определена
дължина от прес-ножица, преминават по транспортьора, поемат се от
механична ръка и се поставят в леглото на друга механична ръка, която
поставя заготовката в матрицата и след удар на пресата, пак по транспортьора
се отвежда готовото изделие до сортировъчната машина.Магазинът за
автоматично зареждане на пръти за нагрев е с метална конструкция,
закрепена към пода посредством бетонни стъпки, за които е захваната с по 4
болта за всяка стъпка.Всички други сектори са захванати посредством
фундаментни болтове за основата на отделните машини.Хидравличната
станция е монтирана в бетонен бункер, изграден на кота -3м., като таванът на
бункера, явяващ се под на цеха, в които е монтирана линията, е от метална
рифелова ламарина, монтирана върху метални колони с профилно дъно Т и
метални греди с профилно дъно.Нейните елементи и възли са монтирани към
бетонови фундамент посредством фундаментни болтове.Съоръжението може
да се демонтира чрез отделяне на машините от фундаментите/основи, които
не са основи на сградата/, към които са прикрепени, след което машините се
разглобяват на отделни възли/по-леките се свалят ръчно, а по-тежките с
помощна на лебедки, кранове и подемни платформи/.При монтирането на
машините на новото работно място се изграждат съответно аналогични
фундаменти, за които да се закрепят.Демонтирането е възможно, без да се
уврежда сградата, в която е монтирано съоръжението, но демонтажът може да
се извърши само от опитни специалисти с използване на специализирано
оборудване за тежки и извънгабаритни товари.
Предвид вида на съоръжението, представляващо съвкупност от движими
вещи, което не е трайно прикрепено по см. на чл.110 от ЗС към сграда с
идентификатор *.*.1944.2, с влизане в сила на постановлението за възлагане
на 04.05.2017г. ответникът, придобивайки собственост върху сградата, не е
придобил собственост върху ковашката линия.Също предвид тази
характеристика на ковашката линия и цитираните договори за нейната
продажба, съответно от 01.09.2015г. от „Х. М“ЕООД на „М. Ф. П.“ЕООД и от
14.03.2017г. от „М. Ф. П.“ЕООД на ищеца „Еко-Тех Про”ЕООД са сключени
в изискуема форма и могат да имат вещно-транслативен ефект.
Ковашката линията е съставлявала част от движимите вещи, били
собственост на длъжника по изп.д.№1385/15г. по описа на ЧСИ Л.Т. „Х.
5
М“ЕООД, намиращи се в ипотекираните имоти, взискател по което е била и
„К.“АД/в несъстоятелност/, първоначално като присъединен по право
взискател предвид насочване на изпълнението към недвижими имоти/един от
които сграда с идентификатор *.*.1944.2/, ипотекирани от „Х. М“ЕООД в
полза на банката за обезпечаване вземанията й по договори за банков кредит,
а впоследствие въз основа на издадени на 22.10.2015г. и на 03.11.2015г.
изпълнителни листи в заповедни производства за вземанията й по посочените
договори.Взискателят е насочил принудителното изпълнение и към
движимите вещи на длъжника/една от които процесната/ и същите са описани
от ЧСИ с протокол за опис от 14.12.2015г./в приложение №1 към протокола
за опис ковашката линия е под №15, общо вещите са 39/.За описаните вещи е
изготвена оценка от три вещи лица на 21.12.2015г., приета от ЧСИ с
постановление от 21.12.2015г.
Като трето за изпълнителното производство лице „М. Ф. П.“ЕООД е
заявило при описа пред ЧСИ, че е наемател на сградата по силата на договор
за наем от 01.09.2015г., а на 21.12.2015г. и, че е собственик на част от
движимите вещи/общо по 6 пункта от приложение №1 към протокола за опис,
една от които процесната ковашка линия/, придобити от дружеството с
договори за продажба от 01.09.2015г., и е поискало по отношение на тези
вещи принудителното изпълнение да бъде прекратено.
В депозираното становище взискателят „К.“АД/в несъстоятелност/ е
посочил, че тези вещи/вкл. процесната/ са предмет на договор за особен залог
на ДМА, находящи се в производствени цехове в гр.Т., сключен на
30.07.2009г. между „К.“АД като заложен кредитор и „Х. М“ЕООД като
залогодател за обезпечаване вземанията на банката по договор за банков
кредит, вписан в ЦРОЗ под №*, с подновено вписване със заявление
№2014081800218 и с вписано пристъпване към изпълнение върху цялото
имущество, предмет на залога със заявление №2015112300585, предвид което
и има право да се удовлетворява от същите, независимо от извършеното след
вписването на особения залог, съответно подновяването му през 2014г.,
прехвърляне.„М. Ф. П.“ЕООД е възразило, че движимите вещи, предмет на
особения залог от 2009г., са различни от тези, предмет на договора за
продажба от 01.09.2015г.Въз основа заключение на изготвена по
изпълнителното дело СТЕ за установяване идентичност между вещите,
предмет на залога, и тези, които са описани по делото и са предмет на
договора за продажба, ЧСИ е приел, че поради липсващо и непълно описание
на вещите в описа по вписания залог не може да се установи такава
идентичност, поради което с постановление от 19.05.2016г. е прекратил
изпълнението по отношение на същите.Това постановление е обжалвано от
взискателя „К.“АД/в несъстоятелност/ и отменено с решение
№202/12.07.2016г., постановено по в.гр.д.№376/16г. по описа на ДОС.С
решение от 05.12.2016г., постановено по в.гр.д.№534/16г. по описа на ДОС, е
оставена без уважение жалбата на „М. Ф. П.“ЕООД против извършения на
14.12.2015г. опис на движими вещи.Независимо от решенията, описаните по
6
изп.дело на 14.12.2015г. движими вещи не са били предмет на извършвана
впоследствие по изп.дело продажба, съгласно представеното по
първоинстанционното дело удостоверение от 09.05.2022г., изготвеното от
ЧСИ Л.Т..
С определение от 25.02.2017г. по гр.д.№11015/17г. по описа на СРС, по
искане на заложния кредитор „К.“АД/в несъстоятелност/ по реда на чл.35,
ал.3 от ЗОЗ е допуснато обезпечение на пристъпването към изпълнение по
особения залог от 30.07.2009г., чрез запечатване на недвижимите имоти, в
които се намират движимите вещи, предмет на залога, един от които ПИ с
идентификатор *.*.1944, с находящите се в него сгради, вкл. тази с
идентификатор *.*.1944.2.По издадената обезпечителна заповед е образувано
изп.д.№20177390400247 по описа на ЧСИ С.С. и сградите/в които се намират
и движимите вещи/ са запечатани на 04.05.2017г.Жалбата на .„М. Ф.
П.“ЕООД против действията на съдебния изпълнител е оставена без
разглеждане с определение №956/23.10.2017г., постановено по в.гр.д.
№350/17г. по описа на ДОС. по съображения, че дружеството не е имало
качеството владелец на запечатаното имущество.С определение от
13.12.2017г. по молба на „К.“АД/в несъстоятелност/ обезпечението е
отменено.
Спорът по чл.36, ал.2 от ЗОЗ между „Еко-Тех Про”ЕООД от една страна и
от друга „К.“АД/в несъстоятелност/ и „Х. М“ЕООД относно наличието на
противопоставимо заложно право на банката по силата на договора за особен
залог от 30.07.2009г. върху движимите вещи, предмет на договора за
продажба от 14.03.2017г./една от които процесната/ е предмет на гр.д.
№377/17г. по описа на ОС-Перник, образувано на 26.06.2017г.,
производството по което е висящо/понастоящем пред ВКС по т.д.№1176/22г.,
ВКС, I т.о., образувано по жалба против решение по в.т.д.№980/21г. по описа
на САпС/.
С решение от 20.10.2017г. по т.д.№3105/16г. по описа на СГС, по молба на
„К.“АД/в несъстоятелност/ е открито производство по несъстоятелност на „Х.
М“ЕООД, а с решение от 20.08.2018г. на осн. чл.710 от ТЗ дружеството е
обявено в несъстоятелност.Вземанията на „К.“АД/в несъстоятелност/ по
договорите за банков кредит, вкл. този, обезпечен с особения залог от
30.07.2009г., са приети в производството по несъстоятелност.
С протокол за предаване на владение от 14.12.2017г. по изп.д.
№20177390400421 по описа на ЧСИ С.С., въз основа на влязлото в сила на
04.05.2017г. постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2016г.,
издадено по изп.д.№1385/15г. по описа на ЧСИ Л.Т., „Трансмобил”ООД е
въведено във владение по реда на чл.498 от ГПК в ПИ с идентификатор
*.*.1944, ведно с находящите се в него сгради, вкл. тази с идентификатор
*.*.1944.2.В протокола е посочено, че в сградите/вкл. тази с идентификатор
*.*.1944.2/ са намерени движими вещи.За пазач на движимите вещи от ЧСИ е
назначен собственикът на недвижимия имот „Трансмобил“ООД чрез
7
управителя Д. И. И..
С определение от 25.10.2017г., постановено по т.д.№1575/17г. по описа на
СГС, е допуснато обезпечение на предявен от синдиците на „К.“АД/в
несъстоятелност/ иск с пр.осн. чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН за връщане в
патримониума на „Х. М“ООД на движими вещи, придобити от „Еко-Тех
Про”ЕООД и „М. Ф. П.“ЕООД чрез налагане на запор върху тези вещи, като
под №18 е посочена ковашка линия „Е. Н.“, произведена 1980г., заедно с
всички принадлежностите към нея: индукционен нагрев, марка „В. В. В.“, с
участък за автоматично зареждане на материал; автоматична прес-ножица
„F.“, модел СТСН; транспортьор, манипулатор за подаване на материала;
хидравлична преса „Е.“, транспортьор и робот за подреждане на готовия
детайл, посочено, че е продадена от „М. Ф. П.“ЕООД на „Еко-Тех Про”ЕООД
с договор от 14.03.2017г.
Въз основа на издадената по цитираното определението обезпечителна
заповед от 10.11.2017г. е образувано изп.д.№20177390400589 по описа на
ЧСИ С.С..С протокол от 14.12.2017г. движимите вещи, вкл. ковашка линия
„Е. Н.“, произведена 1980г., заедно с всички принадлежностите към нея/№18
по протокола/, са описани и запорирани.За пазач на движимите вещи, вкл.
процесната, от ЧСИ е назначен собственикът на недвижимия имот
„Трансмобил“ООД чрез управителя Д. И. И..
С определение №226/22.01.2018г., постановено по в.ч.гр.д.№269/18г. по
описа на САпС/неподлежащо на обжалване/, е отменено определение от
25.10.2017г., постановено по т.д.№1575/17г. по описа на СГС/прието е, че
исковете са предявени след изтичане на предвидения преклузивен
двугодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на
банката/ и е оставено без уважение искането на банката за допускане на
обезпечение.
Представен е писмен договор, сключен на 24.01.2018г. между „Еко-Тех
Про”ЕООД като продавач и „К. д.“ЕООД като купувач, съгласно който
продавачът се задължил да прехвърли на купувача правото на собственост
върху ковашка линия „Е. Н.“, произведена 1980г., заедно с всички
принадлежностите към нея: индукционен нагрев, марка „В. В. В.“, с участък
за автоматично зареждане на материал; автоматична прес-ножица „F.“, модел
СТСН; транспортьор, манипулатор за подаване на материала; хидравлична
преса „Е.“, транспортьор и робот за подреждане на готовия детайл, за сумата
от 1 840 000лв. без ДДС, договорената цена е франко гр.Т., посочено е, че
вещта е монтирана в сграда с идентификатор *.*.1944.2.Прието е в чл.2, ал.1
от договора, че продавачът е длъжен да предаде машината на купувача в срок
най-късно до 08.02.2018г., като в същия срок започне нейният
демонтаж/според чл.3, ал.1 демонтажът е задължение на продавача и се
извършва за негова сметка, за началото на демонтажа се съставя подписан от
двете страни протокол, а с неговото подписване машината се счита за
предадена на купувача/.Предвидено е в чл.2, ал.3 и чл.6, че правото на
8
собственост ще се прехвърли в деня на предаване на вещта.В случай, че
продавачът не изпълни задължението си за предаване по чл.2, ал.1 е
предвидено, че договорът се прекратява автоматично, без да е необходимо
купувачът да дава допълнителен срок за изпълнение.Предвидено е и, че в 14
дневен срок от подписване на договора купувачът заплаща капаро в размер на
50 000лв., а остатъкът се заплаща в 10 дневен срок от успешното преминаване
на технически изпитания и пускане на машината в експлоатация.
По подадена на 01.02.2018г. молба от „Еко-Тех Про”ЕООД по изп.д.
№20177390400589, ЧСИ го е уведомил на 05.02.2018г., че ще вдигне запора и
ще освободи вещите на 06.02.2018г. от 13ч.Съгласно протокол от 06.02.2018г.
по посоченото изп.дело ЧСИ е вдигнал запора и е освободил назначения пазач
на движимите вещи.Според отразяванията в протокола на действието е
присъствал представител на „Трансмобил“ООД-П.П., а от 13, 20ч. и
представител на „Еко-Тех Про”ЕООД/управителят Д.Х./, който е възразил, че
не му се позволява да изнесе вещите.С уведомление от 06.02.2018г. „Еко-Тех
Про”ЕООД е уведомил „К. д.“ЕООД, че не по негова вина не е могъл да
извърши предаване на вещите на 06.02.2018г., поради което го е поканил да
му ги предаде на 08.02.2018г.
Съгласно показанията на св.Й.Г. към 2018г., същият работил като
охранител в обект на „Еко-Тех Про”ЕООД в гр.Т., граничещ с обект,
собственост на „Трансмобил“ООД, представител на което бил П.П..Зимата на
2018г. управителят на „Еко-Тех Про”ЕООД Д.Х. поискала да я придружи до
цеха на „Трансмобил“ЕООД като свидетел/не за да помага при демонтаж/.Там
били П.П. и хора от тяхната охрана.Помолила ги да я пуснат вътре, за да си
демонтира и транспортира машините, но те не я пуснали.След отказа им тя си
тръгнала.
Съгласно показанията на св.В.М. към 2018г., същият работил като
охранител в обект на „Еко-Тех Про”ЕООД в гр.Т., граничещ с обект,
собственост на „Трансмобил“ЕООД.Зимата на 2018г./януари или февруари/
управителят на „Еко-Тех Про”ЕООД Д.Х. поискала свидетелят /заедно със
свидетеля Й.Г./ да я придружат до цеха на „Трансмобил“ЕООД.С тях не е
имало други хора, нито техника.Там били П.П., който е като управител на
„Трансмобил“ЕООД, и хора от тяхната охрана.Помолила ги да я пуснат
вътре, за да си демонтира и транспортира машините, но те не я пуснали.След
отказа им/срещата продължила около 5 минути/ тя си тръгнала.
Съгласно заключението на СИЕ от 27.05.2022г. на в.л.Е.Й. сметката на
„Еко-Тех Про”ЕООД е заверена със сумата от 50 000лв. на 05.02.2018г.,
преведена му от „К. д.“ЕООД като авансово плащане по договор от
24.01.2018г., която сума е наредена обратно от „Еко-Тех Про”ЕООД по
сметка на „К. д.“ЕООД, последната заверена със сумата на 14.02.2018г.За
преводите са извършени изискуемите счетоводни записвания от двете
дружества.
Твърди се от ищеца, че в резултат от противоправните деяния на
9
служителите на ответника, осъществени по повод възложената им от
последния работа, е претърпял вреди от вида на пропусната полза.За да носи
отговорност ответникът като възложител, на осн. чл.49 от ЗЗД е необходимо
установяване осъществяването от служителите му на кумулативно
изискуемите елементи от фактическия състав, предвиден в чл.45 от ЗЗД -
противоправно действие или бездействие, вреди, причинна връзка между
действието или бездействието и вредите, вина на деликвента.Последният
елемент се предполага, всички останали следва да бъдат установени от
ищеца.Доказателствената тежест за установяването им е указана от
първоинстационния съд с определението му по чл.140 от ГПК.Съгласно
разрешенията, дадени в ТР №3/2021 от 13.01.2023г. на ОСГТК на ВКС,
причинените от деликт пропуснати ползи, каквито се твърдят в случая, трябва
да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със
сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно
задължение.
Според клаузите в сключения на 24.01.2018г. договор ищецът, като
продавач, се е задължил да прехвърли собствеността върху процесната вещ
най-късно в срок до 08.02.2018г., като прехвърлянето на собствеността е
уговорено да се извърши с фактическото предаване на вещта на купувача, а
самото предаване се счита за извършено с подписването на протокол за
начало на демонтажа.Същевременно непредаването на вещта в срок до
08.02.2018г. е уговорено като прекратително условие по договора, с
настъпването на което същият се прекратява автоматично.Към датата на
сключване на договора ищецът не е упражнявал фактическа власт върху
вещта.Ковашката линия е била монтирана в сграда, придобита от ответника
като купувач на публична продан, в която той е въведен във владение на
14.12.2017г. по реда на чл.498 от ГПК, и на същата дата движимите вещи,
находящи се в сградата, вкл. процесната, са описани и запорирани от ЧСИ в
изпълнение на обезпечителната заповед от 10.11.2017г., съответно ответникът
е определен за техен пазач.Преди това сградата е била запечатана, предвид
допуснатото по реда на чл.35, ал.3 от ЗОЗ обезпечение на пристъпването към
изпълнение по особения залог от 30.07.2009г., което обезпечение е отменено
на 13.12.2017г., а още преди това вещите в сградата са били описани и
запорирани с протокола от 14.12.2015г. по изп.д.№1385/15г.
Твърденията на ищеца, че на 06.02.2018г., след вдигането на запора от
ЧСИ, предвид отмяна на обезпечението, било допуснато по т.д.№1575/17г. по
описа на СГС, владението върху вещите в сградата му е било отнето чрез
насилие от „Трансмобил“ООД, което чрез своите служители от охраната е
възпрепятствало ищеца да си изнесе вещите от сградите, са намерени за
неоснователни с влязлото в сила на 27.09.2021г. решение, постановено по
гр.д.№16711/18г. по описа на СРС, с което е отхвърлен предявеният от „Еко-
Тех Про”ЕООД против „Трансмобил“ООД иск с пр.осн. чл.76 от ЗС.Прието е,
че „Еко-Тех Про”ЕООД не е установил твърденията си, че е упражнявал
владение, като фактическо състояние, върху вещите в сградата, предвид което
10
и не може да се полза от защита по чл.76 от ЗС.
Към момента на сключване на договора от 24.01.2018г. ищецът не е
упражнявал фактическа власт върху вещта, каквато няма данни да е
упражнявал и от момента на сключване на договора от
14.03.2017г./независимо от декларираното в чл.2 от този договор, че вещите
му се предават и от сключването му той е техен владелец/ и
впоследствие.Същевременно към 24.01.2018г. процесната вещ е предмет на
предявения от ищеца „Еко-Тех Про”ЕООД на 26.06.2017г. иск с пр.осн. чл.36,
ал.2 от ЗОЗ против „К.“АД/в несъстоятелност/ и „Х. М“ЕООД относно
наличието на противопоставимо заложно право на банката по силата на
договора за особен залог от 30.07.2009г., който е спор висящ и понастоящем,
а вземанията на банката, обезпечени със залога, са приети за събиране в
производството по несъстоятелност на „Х. М“ЕООД.Без да упражнява
фактическа власт върху вещта, ищецът се е задължил да я предаде фактически
в срок до 08.02.2018г., уговорен като краен.Касае се за вещ, съставляваща
сложно производствено съоръжение, което, за да се демонтира е необходимо
да се извърши отделяне на машините от фундаментите, към които са
прикрепени, след което машините да се разглобят на отделни възли/по-леките
ръчно, а по-тежките с помощта на лебедки, кранове и подемни платформи/, а
последното може да се извърши само от опитни специалисти с използване на
специализирано оборудване за тежки и извънгабаритни товари.Вещите са
освободени от запора на 06.02.2018г., съответно ответникът освободен като
техен пазач, и на 06.02.2018г., при освобождаването им, управителят на
ищцовото дружество е посочил, че желае да започне да ги изнася.Според
свидетелските показания, когато свидетелите са придружавали управителя на
ищцовото дружество до сградата на ответника/извикани само да го
придружават/ и управителят е заявил, че желае да изнесе вещите, с тях не е
имало други лица.Не е имало и специализирана техника, единствено
посредством която обективно да могат да извършат подобни
действия.Предвид така установеното и съдът приема, че към 06.02.2018г.,
когато съдебният изпълнител е освободил вещите от запора/а молба за
горното ищецът е подал до ЧСИ не след постановяване на определението от
22.01.2018г. на САпС/цитирано в договора от 24.01.2018г./, а една седмица
след сключване на този договор, на 01.02.2018г./ управителят на ищеца,
отивайки до сградата, обективно не е можел да предприеме демонтаж и
изнасяне на ковашката линия, независимо от това дали е имал достъп до
сградата, като няма и твърдения, че е предприел постъпки по осигуряване на
подобна техника и необходимите специалисти, чрез които да може да започне
демонтажа, който дружеството се е задължило с договора да извърши за своя
сметка.В тази връзка и съдът приема, че не може да се установи причинно-
следствена връзка между деянието на служителите на ответника-недопускане
на управителя на ищцовото дружество в сградата и твърдените
вреди.Деянието е необходимо условие за настъпването на вредата тогава,
когато ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би
11
настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи,
следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на
деликвента и настъпилия вредоносен резултат.В настоящия случай, ако и
управителят да беше допуснат на 06.02.2018г., то демонтаж и изнасяне на
ковашката линия от него не биха могли обективно да се извършат, вкл. нито
демонтажът да започне с подписан протокол от представител на другата
страна по договора/такъв и не е присъствал, също според цитираните
показания/.Извън горното и според разрешенията в цитираното ТР
възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице
сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната
полза.Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на
съществуване или несъществуване на обективни факти от
действителността.Предположението за наличието на пропусната полза трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото на увреденото лице и не може да почива на логическото
допускане за закономерно настъпване на увеличението, а в случая почива на
такова допускане, че „К. д.“ЕООД може да заплати остатъка от така
договорената продажна цена за процесната вещ, без обективно да е
установена подобна възможност.При липсата на част от кумулативно
изискуемите горепосочени елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
не може да се приеме, че служителите на ответника са осъществили с
деянията си този състав, от което следва и, че не е възникнала обективната
отговорност на дружеството по реда на чл.49 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният частичен иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.Първоинстанционното решение, с
което същият е отхвърлен, макар и по различни от настоящите съображения,
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответното дружество
следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция, представляващи адв.възнаграждение в размер на
500лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
19.06.2023г., заплатено по банков път на 20.06.2023г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260005/13.02.2023г., постановено по т.д.
№83/18г. по описа на ДОС.
ОСЪЖДА „Еко-Тех Про“ЕООД, ЕИК *, да заплати на
„Трансмобил“ЕООД, ЕИК *, сумата от 500лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
12
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13