Р Е Ш Е Н И Е
260376/18.10.2021г.
18.10.2021г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
септември през две
хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря А.Пушевска, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №2470
по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.415, ал. 1, вр. с
чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за съществуване на
вземането.
Производството по делото е образувано по повод подадена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ: *** с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА ГР.СОФИЯ,
РАЙОН ***, Ж.К. *** № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, законен
представител: Д.К.К.– изпълнителен директор, пълномощник: адв. Н.А.Ш.– АК гр.
София, тел.: ***, съдебен адрес:*** срещу И.С.П. ЕГН ********** с адрес ***, искова молба с цена на иска 1281,90 лв., с която са предявени положителни
установителни искове с правно основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на сумата от 1281.90
лв. /хиляда двеста осемдесет и един лева и деветдесет стотинки/ -
представляваща неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
от 04.11.2016 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 25.01.2017 г., Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 02.03.2018 г. и Договор за лизинг към него, като са
издадени фактури №№ **********/20.03.2018 г., **********/20.04.2018 г.,
**********/20.05.2018 г., **********/20.06.2018 г., **********/20.07.2018 г., и
законната лихва от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се разходите в заповедното и съдебното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Между между длъжника и „Теленор България“ ЕАД са сключени: Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 25.01.2017 г., Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 02.03.2018 г. и Договор за лизинг към него,
като са издадени фактури №№ **********/20.03.2018 г., **********/20.04.2018 г.,
**********/20.05.2018 г., **********/20.06.2018 г., **********/20.07.2018 г.
Според ищеца, договорните задължения не се изпълнени от ответника.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива
на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с
уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес
от провеждане на избраната форма на искова защита.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба. На същия са му изпратени и е получил исковата молба, с всички
приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не сочи
доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
Съдът
е събрал като относими по делото представените с ИМ писмени доказателства – ксерокопия
на фактура (дубликат) № **********/20.03.2018 г.; фактура (дубликат) №
**********/20.04.2018 г.; фактура (дубликат) № **********/20.05.2018 г.;
фактура (дубликат) № **********/20.06.2018 г.; фактура (дубликат) №
**********/20.07.2018 г.; пълномощни – 3 бр.; извадка от търговски регистър за
актуалното състояние на ищеца с дата 23.10.2018 г.; както и ЧГД № 884/2020 г.
по описа на РСШ.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявените положителни установителни искове са
допустими и доказани. Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът
не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по
искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези
последици са редовно указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно
основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78
ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.С.П.
с ЕГН ********** с адрес ***,
дължи на кредитора „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК/БУЛСТАТ: ***, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. „***“ № 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, п.к. 1766, законен представител: Д.К.К.– изпълнителен
директор, със съдебен адрес:***, п.к. 1606,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. №884/2020г. по описа на РС-Шумен: 1281.90 лв. /хиляда двеста осемдесет и един лева и деветдесет стотинки/
- представляваща неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 04.11.2016 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*** от 25.01.2017 г., Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 02.03.2018 г. и Договор за лизинг към него, като са
издадени фактури №№ **********/20.03.2018 г., **********/20.04.2018 г.,
**********/20.05.2018 г., **********/20.06.2018 г., **********/20.07.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.06.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.С.П. с ЕГН
********** с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ: ***
с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. *** № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, законен
представител: Д.К.К.– изпълнителен директор, със съдебен адрес:***, п.к. 1606 -
сума в общ размер на 731,01 лева, от
които 345,37 лева – разноски в исковото
производство и 385,64 лeва - разноски в
заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се
приложи ч.гр.д.
№884/2020г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: