РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Бургас, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър П. С.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело №
20242120108244 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Д. Д. с
ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, *** против Прокуратурата на Република
България.
В исковата молба се твърди, че на 27.03.2023 г. около 12, 35 часа в гр.
Бургас, ищцата К. Д. управлявала лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №
*** когато била спряна за проверка от полицейски служители на Четвърто РУ
МВР – Бургас. В хода на проверката Д. била тествана за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер DrugTest 5000. Резултатът
от теста бил положителен, като била отчетена положителна проба за
употребен амфетамин. Във връзка с установеното, на лицето бил издаден
талон за медицинско изследване, след което била отведена от полицейските
служители в УМБАЛ – Бургас, където в изпълнение на предписанията, дадени
в талона за медицинско изследване били взети биологични проби – кръв и
урина за извършване на медицинско и химико – токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техните аналози. По време на престоя в медицинското заведение ищцата
изпитала неудобство и срам от преминаващите около нея посетители на
болничното заведение и работен персонал, тъй като била оградена от
униформени лица.
Сочи, че срещу ищцата била издадена Заповед за задържане на лице по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която била разпоредено задържането й за срок от 24
часа. На същата дата- 27.03.2023 г. по реда на НПК със съставяне на акт от
1
първото действие по разследването, а именно протокол за разпит на свидетел,
било образувано наказателно производство, като на Д. била наложена и
принудителна административна мярка – „Отнемане на свидетелство за
управление на МПС“ и по този начин фактически й била отнета възможността
да управлява каквото и да било моторно превозно средство. В хода на
образуваното ДП била назначена съдебна химико – токсикологична
експертиза, от заключението на която се установило, че в предоставената от Д.
кръвна проба нямало съдържание на наркотични вещества и психоактивни
медикаменти. Междувременно предвиденият законов двумесечен срок за
разследване бил удължаван многократно. С постановление от 06.10.2023 г. РП
– Бургас на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК
прекратила наказателното производство с мотиви за липса на извършено
престъпление.
Излага твърдения, че през целия този шестмесечен период, от
образуването на наказателното производство до момента, в който е разбрала,
че същото е прекратено, ищцата изпитвала непрекъснат стрес и страх от
бъдещото несправедливо осъждане, като това й състояние повлияло зле и на
личния й живот. Ситуацията се отразила негативно върху отношенията й с
близките й хора, които започнали да се държат с нея с недоверие. Започнали
да й задават въпроси дали взема наркотици, дали си дава сметка как цялата
ситуация ще се отрази на живота й, какъв пример дава на малкото й дете и
прочие. Случилото се отразило изключително тежко и на психическото здраве
на ищцата. Д. изпаднала в депресия, станала изключително напрегната и не
можела да спи. Започнала да излиза по – рядко и като цяло ограничила
социалните си контакти, за да не й се налага да обяснява на всеки, че никога не
е шофирала след употреба на наркотични вещества. Освен това
невъзможността да управлява МПС ограничила значително възможността й
да се придвижва, още повече, че обикновено тя водила малкото й дете на ясла,
до болницата и т.н. Тя многократно следвало да ангажира близки, когато
трябвало да пътува на по – далечни разстояния. Липсата на свидетелство за
управление на МПС я принудила да напусне работата си в гр. К. тъй като
същата ежедневно трябвало да пътува по маршрута между Бургас и К. за да
осъществява работните си задължения.
Посочва, че за ищцата възникнали неимуществени вреди, които
подлежат на репарация. Позоваване се на практика на ВКС, според която с
образуването на досъдебно производство , което впоследствие е прекратено,
поради това че липсва извършено престъпление, е осъществена хипотезата на
отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, независимо, че в това
производство не се повдигало обвинение по реда на НПК и уличеното лице не
се привлича в качеството на обвиняем. В случая било ирелевантно
обстоятелството, че липсва фигура на уличено лице в разпоредбите на сега
действащото законодателство.
Поддържа, че Д. изпитвала негативни преживявания от воденото срещу
нея наказателно производство. В случая чрез неоснователно упражнената
2
принуда срещу ищцата било нарушено правото й на лична свобода, била
лишена от правото на управление на МПС. В резултат на образуваното
досъдебно производство ищцата е изпитала чувство на безпокойство и страх
от възможността да получи несправедливо наказание, чувство за несигурност
и притеснения, в резултат на което се влошили и отношенията й със
семейството и приятелите. Ищцата била задържана за 24 часа, но срещу нея не
било повдигнато обвинения. Общата продължителност на производството е
приблизително шест месеца, през което време ищцата била лишена от правото
си на управление на МПС.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, напрежение, страх от несправедливо осъждане,
притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и
достойнство, претърпени вследствие на образуваното и водено досъдебно
производство №182/2023 г. по описа на Четвърто РУ Бургас, пр.пр.
№4508/2023 г. по описа на БРП, прекратено с постановление за прекратяване
на наказателното производство от 06.10.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба 29.11.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата. Прави доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответнита
страна, с който се излага становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск.
Изложени са подробни доводи, че твърдените вреди са изцяло от или във
връзка с действия, извършени от полицейските органи, по реда на ЗМВР и
ЗДвП и то преди образуване на наказателното производство и не били
свързани с него. В този смисъл принудителните административни мерки не
били наложени от полицейските органи при условията на обвързана
компетентност заради образуването на наказателното производство, тъй като в
разпоредбите на ЗДвП такова основание липсва. Излага доводи в насока
липсата на пасивна легитимация на Прокуратурата на Република България.
Наред с това ищцата не ангажирала каквито и да било доказателства за
твърдените негативни последици, както и те да са в пряк резултат от
процесното наказателно производство. Въведените от ищцата обстоятелства
не сочат на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между
претендираните от нея вреди и дейността на прокуратурата по процесното
дело. В тази насока не били представени каквито и да било доказателства за
реално претърпени от ищцата вреди, за техния размер, както и че същите са в
пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с поведението на
ответника.
Недоказани били твърденията на Д. за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, чест и достойнство и
злепоставянето й в обществото. Оспорва твърденията, че фактите за воденото
наказателно производство били станали известни на широк кръг лица, довели
3
до накърняване на доброто име и чест на ищцата в обществото, тъй като
съгласно нормата на чл.198 от НПК разгласяването на факти, свързани с
воденето на наказателно производство може да стане единствено с
разрешение на прокурора, а по посоченото дело органите на прокуратурата не
били давали разрешение за това, не извършили действия, чрез които фактите
да са станали достояние на лица извън страните по делото. Вероятността
широк кръг лица да са узнали за воденото досъдебно производство е това да е
сторено от ищцата, тоест същата сама била допринесла за разгласяването на
това обстоятелство – положение, кореспондиращо с уредената в чл.5, ал.2 от
ЗОДОВ хипотеза на съпричиняване на вредоносния резултат.
Счита, че образуването и воденето на наказателно производство за
престъпление от общ характер, в хода на което лицето не е привлечено като
обвиняем, не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ. Основателността на претенцията е обусловена от неоснователно
поддържано обвинение. ЗОДОВ определял специален ред и условия за
обезщетяване на пострадалите лица, поради което не следвал да се тълкува
разширително. За неуредените в закона случаи следвало да бъдат приложени
общите разпоредби на ЗЗД.
Сочи, че в случая ищцата не била привлечена като обвиняем за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, по отношение на нея не била прилагана
мярка за процесуална принуда. Не била налице хипотезата на чл.356, ал.4 от
НПК, тъй като с Д. изобщо не били провеждани действия по разследването и
процесуални такива, което сочило, че претенцията на същата към ПРБ била
изцяло неоснователна.
В случай, че искът бъде приет за основателен, прави възражение
относно претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Същото се явявало неадекватно на твърдените вреди и социално –
икономическите реалности в страната и не съответствало на принципа на
справедливост при определяне на неговия размер, както и на съдебната
практика по аналогични случаи. Изложени са подробни и обстоятелствени
доводи в тази насока.
Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и недоказана. Прави се доказателствени искания. Претендират
се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено досъдебно производство №182/2023 г. по описа
на Четвърто РУ, гр. Бургас, пр.пр. вх.№4508/2023 г., пор.№755:/2023 г. по
описа на РП Бургас, което било образувано на 27.03.2023 г. с извършване на
първото действие по разследването – разпит на свидетел за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК.
От материалите, приложени в досъдебното производство, се установява,
че на 27.03.2023 г. дежурни служители на Четвърто РУ – Бургас спрели за
4
проверка лек автомобил „Мерцедес С320“, който бил управлявал от К. Д. Д..
Била извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, като
дрегерът отчел, че алкохол не бил употребяван от лицето. Д. била изпробвана
с техническо средство за наличие на употреба на наркотични вещества, като
било отчетено наличието на положителна проба за употреба на наркотични
вещества – амфетамин, като на водачката бил издаден талон за вземане на
кръвна проба.
По досъдебното производство е приложена Заповед за задържане на
лице от 27.03.2023 г., видно от която К. Д. Д. била задържана за срок до 24
часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Била издадена и заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-0769-000258 от
28.03.2023 г. на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, с която била приложена
принудителна административна мярка – Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на К. Д. Д..
Впоследствие на 28.03.2023 г. по досъдебното производство била
назначена физико – химична експертиза на предоставената от лицето кръвна
проба, която била изготвена на 19.09.2023 г. Резултатът бил, че в
представената от Д. кръвна проба не е установено наличието на наркотични
вещества и психоактивни медикаменти.
В резултат на това, на 06.10.2023 г. било издадено постановление за
прекратяване на наказателното производство, което е влязло в сила.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства.
В показанията си свидетелят В.Д без родство и дела със страните,
ангажиран от ищеца, заявява следното:
Познава се с ищцата, като от шест години били близки приятелки и й
била съседка. Известно й е, че на 27.03. 2022 или 2023 г. К. Д. била спряна от
полицията и й била взета проба за алкохол, която била отрицателна, но за
наркотици била положителна. Отвели са я в РУ, където стояла три часа. Когато
се прибрала, споделила на свидетелката за случилото се. След случката тя се
отчаяла и изпаднала в депресия, не искала да говори с приятелките си,
притеснявала се, включително за това да не бъде осъдена. К. Д. работила в гр.
К. и търсила някой да я води до работа, тъй като й била отнета шофьорската
книжка. Свидетелката знае, че Д. била задържана за три часа докато излязла
пробата, като за друго задържане в полицията не знае.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Според нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, или че то не
е престъпление.
Съдебната практика трайно приема, че фактът на прекратяване на
наказателното производство поради липса на доказателства за извършено
5
престъпление, осъществява хипотезата на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е
повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. Следва да се посочи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
/предишна т.2/ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно - процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е
осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без
да му е повдигнато обвинение /Така Решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 127 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1881/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 2329/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3143/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
В Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III
г. о., ГК, е прието също така, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни
мерки- „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно
производство по чл. 343"б", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на
доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
Съобразявайки изложеното, следва да се посочи, че от представените по
делото писмени доказателства, се установява, а и това не е спорно от
страните, че срещу К. Д. Д. е било образувано наказателно производство за
извършено от последната престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Въпреки, че К.
Д. Д. не е привлечена като обвиняем по смисъла на НПК, то следва да се
приеме, че наказателното производство е образувано срещу нея, поради което
и тя търпи вреди от същото. Безспорно е, че с нейно участие са извършвани
процесуално – следствени действия, както и срещу същата и във връзка
именно с наказателното производство са осъществени принудителни мерки
като „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. Същите са били необходими
и са приложени именно във връзка с обезпечаване на нуждите на обсъжданото
досъдебно производство.
Следва да се посочи, че по време на едно наказателно производство
водено срещу дадено лице, последното безспорно изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и
общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства
неминуемо търпи в известна степен. В тази връзка е осъществен фактическият
6
състав за ангажиране отговорността на Държавата за дейността на
правозащитните й органи, в конкретния случай - Прокуратурата на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо
дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно
производство, дали процесуално – следствените действия са били извършени
в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени
вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган.
Конкретно за размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.
2, ал. 1, т.3 в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е указано, че значими
конкретни обстоятелства на случая са тежестта на престъплението, за което е
образувано наказателното производство, продължителността на същото, видът
на взетата мярка за неотклонение, наложените други мерки за процесуална
принуда и ограничения на личността, има ли разгласяване чрез медиите, има
ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на
ищеца, възможностите за професионална изява и развитие в служебен и личен
план и др.
В тази връзка и като цяло съдът кредитира показанията на разпитания
по делото свидетел Венета Димитрова. Показанията на посочената свидетелка
като цяло са логични, безпротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото
писмени доказателства. Следва да се посочи, че от тях се установяват
изпитаните негативни емоции и чувства от страна на ищцата, вследствие на
воденото срещу нея наказателно производство.
При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази и
приложените спрямо ищцата мерки за принуда, наложени във връзка с
образуваното досъдебно производство. Установява се, включително от
показанията на разпитваната свидетелка, така и от приложените по
досъдебното производство писмени доказателства, че наложената на ищцата
мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е била преустановена след около три часа. За
това дава показания изрично свидетелката, като от приложените по
досъдебното производство писмени доказателства също се установява, че след
даване на кръвна проба от ищцата, същата е освободена. Тоест следва да се
отчете, че същата е била задържана в рамките на около три часа по реда на
ЗМВР. Също така следва да се отчете, че на същата е била наложена и
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал.
1, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Следва да се отчете и общата продължителност на наказателното
производство. То е образувано на 27.03.2023 г., като е приключило с
постановление за прекратяването му на 06.10.2023 г., тоест за период от около
шест месеца. Това е период, който не се отличава с особено неразумна
продължителност, тоест наказателното производство е приключило с не
особено голямо забавяне. Следва да се посочи, че продължителността на
същото е била обусловена преди всичко от нуждата от изготвяне на
7
експертиза, която е била назначена на 28.03.2023 г. и била изготвена на
19.09.2023 г.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че с оглед
критериите на чл. 2 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая
и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в
страната, за обезвредата на процесните неимуществени вреди се дължи общо
сумата 1500 лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата
молба - 29.11.2024 г. до окончателното изплащане.
По тези съображения, искът за разликата над уважения размер от 1500
лв. до пълния предявен размер от 3000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
исковото производство ищецът е направил следните разноски: 700 лв. за
платен адвокатски хонорар и 10 лв. за заплатена държавна такса.
Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар не следва да бъде уважавано, доколкото същото е
съобразено с правната и фактическа сложност на делото и не надвишава
значително установените с Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 355 лв.,
направени в исковото производство.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, *** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение,
страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване
на доброто име, чест и достойнство, претърпени вследствие на образуваното и
водено досъдебно производство №182/2023 г. по описа на Четвърто РУ Бургас,
пр.пр. №4508/2023 г. по описа на БРП, прекратено с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 06.10.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
29.11.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 3000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на К.
Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, *** на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата в размер 355 /триста петдесет и пет/ лв. , представляваща
дължимите разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част
от иска.
8
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9