РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Монтана, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500184 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в РП Монтана и по жалба на А. И., подадена
чрез пълномощник адвокат П. Г. срещу постановено от РС Монтана решение № 115 от
22.03.2023г. по гр.дело № 2567/2022г. , с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати
на А. И. сумата 2500 лева, представляваща обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.1 НК, както и сумата 1700 лева, представляваща обезщетение за
понесените от незаконното обвинение имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 22.07.2020 година до окончателното й изплащане, както и сумата от
520.51 лева разноски по делото, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди над
уважения размер до предявения такъв от 10 000 лева като неоснователен.
Жалбата на Прокуратурата е насочена срещу решението в осъдителните части с
твърдения за неправилност и необоснованост. Оспорени са изводите на съда за наличие на
незаконно обвинение, както и за търпени от ищеца вреди във връзка с това обвинение с
подробно изложени в тази насока доводи в жалбата. Иска се отмяна на решението в
обжалваните части и отхвърляне като неоснователни исковите претенции , а при условията
на евентуалност – намаляване размера на обезщетенията.
1
Жалбата на А. И. е насочена срещу решението в частта, с която исковата му
претенция за неимуществени вреди е отхвърлена над уважения до предявения размер от 10
000 лева с твърдения за неправилност и необоснованост, нарушен принцип на справедлив
размер на обезщетението за вреди с подробно изложени в тази насока доводи и съображения
. Иска се отмяната му в обжалваната част и уважаване иска в предявения размер, ведно с
присъждане на разноски.
По жалбата на Прокуратурата е подаден отговор от насрещната страна, с който
жалбата се оспорва като неоснователна.
В съдебно заседание жалбите се поддържат, така както са подадени, съответно се
оспорва основателността на подадената от другата страна въззивна жалба .
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, приема следното:
Въззивните жалби против първоинстанционното решение са подадени в срока по чл.
259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и са допустими
за разглеждане.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ по обективно съединени
искове за заплащане обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от обвинение в
извършване на престъпление, повдигнато и предявено по досъдебно производство №
3/2017г. по описа на РУ на МВР *с внесен обвинителен акт и образуване на НДОХ №
1556/2019г. по описа на РС *, приключило с присъда, с която ищецът е оправдан.
Ищецът А. И. е сезирал първоинстанционния съд с искова молба с ответник
прокуратурата на РБ с твърдения, че срещу него неоснователно е повдигнато и поддържано
от РП *по ДП № 3 /2017г. на РУ на МВР *и по НДОХ № 1556/2019г. по описа на РС
*обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.20 НК, за което с влязла в сила на 22.07.2020г. присъда е оправдан.
В резултат на незаконосъобразните действия на прокуратурата по воденото срещу
него наказателно производство е претърпял имуществени вреди в размер на 1700 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и неимуществени вреди , изразяващи се в преживян
стрес, несигурност за бъдещото му , уронване честта и доброто му име , които оценява на
сумата 10 000 лева , които вреди претендира за заплащане , ведно със законна лихва от
22.07.2020г. .
С постановеното по делото решение съдът е приел исковете за доказани по основание
, уважил е изцяло претенцията за имуществени вреди от 1700 лева, а по отношение
неимуществените вреди е присъдил по справедливост обезщетение от 2500 лева , ведно със
законна лихва от 22.07.2020г. , като е отхвърлил иска за неимуществени вреди над уважения
до предявения размер от 10000 лева като неоснователен . Присъдени са за плащане и
2
разноски 521.51 лева.
Първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни в съответните части с
оглед правния им интерес , като предмет на въззивен контрол е изцяло постановения от РС
Монтана по съществото на спора съдебен акт .
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установена следната
фактическа обстановка, която не е спорна между страните :
На 03.01.2017 година е образувано досъдебно производство № 3/2017г. по описа на
РУП *срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал.1 НК. На 29.03.2019
година на ищеца е повдигнато и предявено обвинение по досъдебното производство за това,
че на 01.01.2017 година в стая *на хотел *, при условия на повторност, в съучастие като
съизвършител с А.Ц. и К.И., отнел от владението на собственика А.Е. движими вещи на
обща стойност 6 900 лева без негово съгласие с намерение за присвояване – престъпление
по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1 НК, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години . В хода на досъдебното
производство ищецът е разпитан като обвиняем при повдигане на обвинението,
представляван е от служебен защитник и му е взета на 29.03.2019г. мярка за неотклонение
„подписка“. На 12.09.2019г. разследването е предявено на служебния защитник на ищеца, а
на 10.10.2019 година е внесен от РП *обвинителен акт в РС *и е образувано НДОХ №
1556/2019г. по описа му. Първото съдебно заседание, насрочено за 29.10.2019 година не е
проведено поради нередовно призоваване на един от подсъдимите, като ищецът е
представляван от упълномощен защитник адвокат П. Г. . На 05.12.2019 година е проведено
редовно открито съдебно заседание, като съдебно следствие е проведен по реда на чл.
371,т.1 НПК без разпит на свидетели и вещи лица и е постановена оправдателна присъда по
отношение на ищеца. По протест на РП – *е образувано на 19.02.2020 година ВНОХД
15/2020 година, по което след провеждане на едно съдебно заседание на 29.06.2020г., в
което ищецът се е явил лично със защитника си адвокат П. Г. , е постановено на 22.07.2020
година решение, с което оправдателната присъда по отношение на ищеца е потвърдена.
Срокът за разглеждане на делото пред втората инстанция е удължен, поради въведени
извънредни мерки във връзка с пандемията от Covid 19. Към момента на повдигане на
обвинението март 2019г. ищецът е бил на 30 години, като от септември 2017г. живеел на
съпружески начала със св. Д.Д., от което съжителство има две деца , родени съответно
ноември 2017г. и юни 2020г. . Според данните от наказателното производство е бил
безработен, но според свидетелските показния на Д.Д. и Г. Н. е работел в строителната
фирма на баща си в гр. *, в която продължава да работи и към настоящия момент . Св. Д.Д.
установява, че двамата са живеели като семейство в гр. *, ищецът плащал всички сметки и
нищо не им е липсвало, като двамата се разделили през 2021г. . В началото на връзката им
ищецът бил жизнерадостен , усмихнат, добър човек, не употребявал алкохол, наркотици
никога не е вземал, всичко се развивало добре, бил с чувство за хумор, всичко било наред,
докато март 2019г. се променил. Станал раздразнителен, нервен, избухлив, ставал през
нощта да пуши, като след настояване от нея й споделил, че е обвинен несправедливо за
3
кражба. Променило се отношението към дъщеря им И., родена ноември 2017г., не й
обръщал внимание, престанал да си играе с нея. Синът им се родил юни 2020г., но ищецът
не бил толкова щастлив, колкото при първото раждане, не показал загриженост. Страхувал
се, че пак може да влезе в затвора, въпреки, че вече се е променил и влязъл в правния път .
След юли месец 2020г. се успокоил , но вече не бил същия човек, продължил да бъде нервен
и неспокоен , двамата много се карали и имали скандали , поради което и в началото на
2021г. се разделили .От показанията на св. Г.Н. , колега и близък на ищеца, се установява, че
двамата работят заедно от 2017г. . Определя А. като много добър човек , весел, усмихнат, не
е употребявал алкохол и наркотици, не пушел. Ищецът му е споделял, че е лежал в затвора,
а през март 2019г. казал, че отново го викат в полицията, след което коренно се променил.
Станал раздразнителен и нервен, страхувал се да не влезе отново в затвора. На работа идвал
изморен, като казвал, че не може да спи. В това състояние бил около година и половина,
след което малко се пооправил, но останал нервен и раздразнителен, вече не бил същият
човек.
Установява се приложените по делото писмени доказателства , че за периода 2010г.-
2017г. срещу ищеца са били образувани 13 прокурорски преписки, последната от които №
21/2017г. е във връзка с процесното обвинение . 10 от преписките са свързани с
престъпления по чл. 343в НК, като по две досъдебното производство е прекратено и
преписката е изпратена за реализиране административнонаказателна отговорност, по две е
наложено наказание по 78а НК, по три са постановени присъди с наложено наказание
лишаване от свобода , а по три от тях ДП е прекратено. Една от преписките с № 1607/2011 е
за престъпление по чл. 195 НК с внесен обвинителен акт и наложено наказание 12 месеца
пробация, изтърпяно на 14.11.2013г. , а една е за престъпление по чл. 213 НК, по която ДП е
прекратено. От справката за съдимост на ищеца се установява, че престъпленията, за които е
осъден са извършени в периода 2010г. – февруари 2016г., като след 17.08.2017г. , когато е
освободен от затвора след ефективно изтърпяване на общо 7 месеца лишаване от свобода
съгласно споразумение със значение на влязла в сила присъда по НДОХ № 72/2017г. на
МРС , ищецът няма данни да е извършвал други противообществени деяния. Справката за
съдимост и липсата на образувани след 17.08.2017г. прокурорски преписки сочи, че
изтърпяното ефективно наказание лишаване от свобода е довело до поправяне и
превъзпитание на ищеца към спазване на законите и добрите нрави , каквато е една от
целите на налагане на наказание .
При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, от правна
страна съдът приема следното :
Безспорно е, че за времето от 29.03.2019г.-22.07.2020г. , за период от 1 година и 4
месеца, ищецът е имал качеството на обвиняем, съответно подсъдим по наказателно
производство - ДП № 3/2017г. и НДОХ № 1556/2019г. с повдигнато и поддържано от
страна на РП *, включително и пред въззивния съд обвинени в извършване на престъпление
по чл. 195,ал.1,т.7 вр. с чл. 194,ал.1 и ал. 20,ал.2 НК, като наказателното производство е
приключило с постановяване на 05.12.2019г. оправдателна присъда , влязла в сила на
4
22.07.2020г. , което е основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2,ал.1,т. 3
от ЗОДОВ за вреди , причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване
на престъпление, за което лицето е оправдано , поради което и поддържаните от
прокуратурата доводи във възивната жалба за липса на предпоставките на чл. 2,ал. 1,т. 3 от
ЗОДОВ за ангажиране отговорността й са неоснователни.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в
случая от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 195,ал.1,т.7 НК.
Безспорно е установено от приложеното НДОХ, че в хода на първоинстанционното и
въззивно съдебно производство ищецът е бил представляван от упълномощен защитник
адвокат П. Г. , като от приложените по делата договори за правна помощ и съдействие от
05.12.2019г. и от 29.06.2020г. се установява, че е заплатил договореното адвокатско
възнаграждение от общо 1700 лева, представляващи имуществени вреди в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение , поради което и искът за заплащане сумата от 1700 лева се
явява доказан и основателен.
Безспорно е установено по делото , че в резултат на качеството си на обвиняем и
подсъдим в извършване на престъпление по чл. 197,ал.1,т.7 НК, за което по закон се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години , с взета мярка за
неотклонение „подписка „ за период една година и четири месеца до влизане в сила на
22.07.2020г. на оправдателната присъда , ищецът е преживял негативни емоции, свързани
със страх от налагане на ефективно наказание за нещо, което не е извършил , като се е
чувствал унизен и засрамен пред близките и познатите си. Променило се е отношението му
към близките и семейството , като е станал нервен и раздразнителен , престанал да се радва
на детето си и живота си , не можел да спи , изпитвал притеснения, че може отново да влезе
в затвора, предвид предишните си осъждания.
От доказателствата по делото е видно, че в продължение на една година и четири
месеца ищецът като обвиняем и подсъдим е изпитвал ноторните за несправедливо обвинен
човек усещания за накърнена справедливост, несигурност, времеви ангажименти за явяване
в съдебни заседания, неудобства и страх .
Тези обстоятелства обосновават отрицателни психологически изживявания в
причинна връзка с незаконното обвинение, които подлежат на обезвреда от ответника ,
повдигнал и поддържал в хода на наказателното производство пред първа и въззивна
инстанция обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление , за което е налице
влязла в сила оправдателната присъда. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според практиката на ВС,
изразена в т. II на ППВС № 4/68 г., понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретните обстоятелства - тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, данните за психичното състояние,
негативни последици в обществен план и други. При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът
5
следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на
принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на
подсъдимия - доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е
отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му
живот, на положението му в обществото, работата, семейното му положение , в т. ч. върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с
оглед конкретиката на случая.
Качеството на обвиняем , съответно подсъдим ищецът е имал за сравнително кратък
период от време - 1 годни и 4 месеца , като е оправдан още на първа инстанция с
постановяване на 05.12.2019г. присъда по НДОХ № 1556/2019г. на МРС. Наказателното
производство е приключило в разумен срок. Мярката за неотклонение , която е взета по
наказателното производство, е най-леката, предвидена в закона –подписка, като не се
установява да е довела до ограничаване правото на ищеца за свободно придвижване и
трудова заетост. Същият е продължил да живее със семейството си в гр. *и да работи в
строителната фирма на баща си, като са налице и данни, че е напускал пределите на
страната, видно от справката от ОД на МВР */л. 29 от първоинстанционното дело/. Няма
данни да се е ползвал с авторитет в обществото, който да е засегнат от повдигнатото му
конкретно обвинение, още повече при наличие на няколко предишно осъждания, в т.ч. и
ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Не се установява наличието на
обвинение да е имало широка медийна разгласа, което обстоятелство да се цени като
източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет. Не се установява пряка причинна
връзка между обвинението и раздялата му с майката на децата му, настъпила в началото на
2021г., месеци след влизане в сила оправдателната присъда . На досъдебното производство
се е явил един път при предявяване на обвинението, като пред първата инстанция са
проведени две съдебни заседания и едно пред въззивния съд, на които ищецът се е явявал.
Обвинението е поддържано от страна на прокуратурата в хода на съдебното наказателното
производство, проведено пред първоинстанционния и въззивен съд , съответно до влизане
в сила на оправдателната присъда .
Предвид всички горепосочени обстоятелства , възрастта на ищеца -30 годишен към
2019г., тежестта на обвинението , продължителността на наказателното производство ,
липсата на трайни последици върху здравето , психиката , семейния му живот и
професионална реализация , съобразявайки икономическия растеж и стандарта на живот
към датата на увреждането / 22.07.2020г. / , съдът намира, че справедлив размер на
обезщетение за причинените морални вреди вследствие незаконното обвинение е сумата от
2500 лева , поради което и предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан и
основателен до този размер . Над сумата 2500 лева до предявения размер от 10 000 лева
искът е неоснователен .
Върху вземането за обезщетение за вреди се дължи законна лихва, считано от
22.07.2020г. - датата на влизане в сила оправдателната присъда , от когато ответникът е в
6
забава с оглед чл. 84,ал. 3 от Закона за задълженията й договорите , присъждането на която е
поискано с исковата молба .
Изводите на въззивния съд съвпадат с направените такива от първостепенния съд,
поради което и обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.
При този изход на въззивното производство и неоснователност на двете въззивни
жалби, то разноски с оглед правилата на чл. 78 ГПК не са дължими .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 115 от 22.03.2023г. на Районен съд Монтана ,
постановено по гр.дело № 2567/2022г. по описа на същия съд, като ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда и условията на чл. 280 и
сл. от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7