О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
......../…….03.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, проведено на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско дело № 1708/2016 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал.
1 от ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 5892/27.02.2017
г. от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на
управление гр.София пл. „Света Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян
и Енрико Минити, чрез пълномощника адв. Ц.А., с която е поискано да бъде допълнено постановеното
по делото определение № 515/20.02.2017 г. в частта му за разноските, като му бъдат
присъдени претендираните разноски, представляващи
платен адвокатски хонорар за изготвяне и депозиране на искова молба в размер на
3122,60 лв., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Искането се мотивира с това, че в
исковата молба ищецът е поискал от съда в случай, че приеме иска за недопустим,
да разпореди да бъде върната внесената държавна такса за образуване на делото,
както и да бъде присъден заплатения адвокатски хонорар за изготвяне и депозиране
на исковата молба в размер на 3122,60 лв., като с определение № 515/20.02.2017
г. съдът е отказал да възстанови връщане на внесената държавна такса, но е
пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на адвокатското
възнаграждение.
Постъпила е и молба с вх. №
626/01.03.2017 г. от ответниците Р.Т.Б., А.Д.Д. и Д.П.Д., чрез пълномощника им адв.
П.Т., с която е поискано да бъде изменено постановеното по делото
определение № 515/20.02.2017 г. в частта му за разноските, като бъдат присъдени
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
за всеки един от ответниците в размер на по 3100,00 лв. за защита в исковото
производство и по 1330,00 лв. за защита в заповедното производство, на основание
чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 2 и чл.
78, ал. 4 от ГПК.
Искането се мотивира с това, че с
цитираното определение производството по делото е прекратено, а искането на
ответниците за присъждане на разноски е оставено без уважение. Навеждат се
доводи, че при прекратяване на производството поради недопустимост на исковете,
както и при оттегляне или отказ от искове, предприети по незаявена и
неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника,
се възлагат в тежест на ищеца.
Молбите са постъпили в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК, като по всяка от тях другата страна в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подала отговор, с който е оспорила молбата като неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Разгледано по същество, съдът намира, че искането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД по чл. 248 от ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение по следните съображения:
С определение № 515/20.02.2017 г. съдът е прекратил
производството по т.д. № 1708/2016
г. по описа на ВОС, като е оставил без
уважение искането на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД за връщане на внесената по делото държавна такса в
размер на 2762,90 лв., но не се е произнесъл по искането на ищеца за осъждане
на ответниците да му заплатят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Действително, от представените по делото доказателства
се установява, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение.
Същото обаче по силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ще подлежи на възстановяване от
другата страна само при уважаване на иска. В случаите, когато искът бъде
отхвърлен или производството по него бъде прекратено, на ищеца не му се дължат
разноски. Изключение от това правило са случаите, когато с неизпълнение на едно
свое задължение ответникът е станал причина за предявяване на иска, но същия е
бил отхвърлен, поради направено в хода на процеса изпълнение. В тази хипотеза
ответникът сам е признал, че предявения срещу него иск е бил основателен и
неизпълнявайки е станал повод за предявяването му. Поради това направеното в
хода на процеса изпълнение не може да освободи ответника от задължението за
разноски, тъй като същият е бил неизправна страна. Настоящият случай не е
такъв. Ответниците, в качеството си на длъжници в заповедното производство, са
подали възражения по чл. 414 от ГПК и въз основа на тях заповедния съд е дал
указания на заявителя - ищец в настоящото производство да предяви иска по чл.
422 от ГПК. Както е посочено в исковата молба, самият ищец е считал тези
указания за неправилни, доколкото срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК е изтекъл. С
оглед на това той е имал на разположение няколко средства за защита, като
предявяването на иска по чл. 422 от ГПК е само едно тях. Съществувала е и
възможността ищецът да представи в срока по чл. 415 от ГПК пред заповедния съд
доказателства за по-ранното връчване на заповедта за изпълнение, с които е
разполагал, от които да се направи извод, че срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
пропуснат и да поиска отмяна на разпореждането, с което да дадени указанията за
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. Това разпореждане не е окончателно,
поради което и подлежи на отмяна от постановилия го съд. Наред с това е
съществувала и възможността, ако искът не е бил предявен в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК и издадената заповед е била обезсилена на основание чл. 415, ал. 2
от ГПК, това обезсилване да бъде обжалвано, като в производството по обжалване
бъде установено, че подадените възражения по чл. 414 от ГПК са извън преклузивния срок. При положение, че са били налице няколко
средства за защита, то изборът кое от тях да бъде използвано е бил предоставен
изцяло на банката и не зависи от поведението на ответниците. Поради това последните
не могат да носят отговорност за това, че избраното от ищеца средство за защита
не е постигнало целта си. След като не е налице посоченото по-горе изключение
от правилото по чл. 78, ал. 1 от ГПК, то не може да бъде ангажирана
отговорността на ответниците за репариране на направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. С оглед на изложеното
искането на ищеца за допълване на определение
№ 515/20.02.2017 г. в частта му за разноските следва да бъде оставено без
уважение.
Що се отнася до искането
на ответниците Р.Т.Б., А.Д.Д. и Д.П.Д. по чл. 248 от ГПК, разгледано
по същество, съдът намира, че същото е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:
Както е посочено в определение № 515/20.02.2017 г., с което
производството по делото е прекратено, ответниците са станали причина за
образуването на исковото производство с оглед предявяването на възраженията
срещу издадената заповед за изпълнение след изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК. При това, в мотивите на определението е прието, че същите са били в
известност за заповедта за изпълнение от един по-ранен момент, но не са подали
възражение срещу нея в законоустановения срок. С подаването на възражения след
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците на практика се опитват
да постигнат ревизия на заповедта за изпълнение след като същата вече е
стабилизирана и се ползва с изпълнителна сила по отношение на тях. Това тяхно
поведение е неправомерно, поради което същите не биха могли да се ползват от
собственото си неправомерно поведение, което би се получило, ако им бъдат
присъдени направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. Освен това, искането е неоснователно, доколкото в хода на
производството е депозиран един писмен отговор от тримата ответници Р.Т.Б., А.Д.Д. и Д.П.Д., който е
изготвен от техния общ процесуален представител адв. П.Т..
По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение се
дължи за един адвокат. В конкретния случай, след като ответниците са
представлявани от един процесуален представител, а не от трима различни, то ще
трябва да се присъди възнаграждение само за един адвокат, докато претендираното от тях адвокатско възнаграждение е по три
отделни договори за правна защита и съдействие, с които е договорено
възнаграждение от по 3100,00 лв. за всеки един от тях. Поради това, ако
искането бъде уважено, то ищецът ще следва да заплати разноски за трима
адвокати, което би било в противоречие с чл. 78 от ГПК. Предвид на това,
искането на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство е неоснователно. Що се отнася до искането за
присъждане на разноски в заповедното производство, то същото не може да бъде
уважено, тъй като исковият съд се произнася по тези разноски само в случаите,
когато се произнася по съществото на спора чл. 422 от ГПК, какъвто не е
настоящия.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 248 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5892/27.02.2017 г. от ищеца „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр.София пл. „Света
Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян и Енрико Минити, чрез пълномощника адв. Ц.А.,
с която е поискано да бъде допълнено постановеното по делото определение №
515/20.02.2017 г. в частта му за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 626/01.03.2017 г. от ответниците Р.Т.Б.,
А.Д.Д. и Д.П.Д., чрез пълномощника
им адв. П.Т., с която е поискано да бъде
изменено постановеното по делото определение № 515/20.02.2017 г. в частта му за
разноските, на основание чл. 248, ал. 1, във вр. с
чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: