РЕШЕНИЕ
Номер
1392 31.07.2013 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: двадесети
юни
Година: две хиляди и тринадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар А.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
гражданско дело номер
5517
по описа за 2012 година
Производството по делото е за делба и
е в първа фаза – по допускане на делбата.
Образувано е по исковата молба на З.С.Н. ***,
С.П.Г. ***, П.С. ***, И.П.И.
***, К.П.П. ***,
А.П.С. *** и Д.П.Т. ***, всички със съдебен адрес гр.Б.,...
– чрез адв.П.Т., ПРОТИВ Г.С.П. (починал в хода на делото) от с.М.,...,
П.Г.П. ***, С.И. ***, Т.И.К. ***, Х.Г.И. ***, Д.С.П. ***
и Т.И.П. (починала в хода
на делото) от с.М.,..., с
която се иска от съда да допусне до делба съсобствените между страните недвижими имоти,
находящи се в землището на с.М.,..., а именно: 1/.имот № 005056
с площ от 6.002 дка, в местността „К.б.”, землището на с.М.; 2/.имот № 006054 с площ от 4.003 дка, в местността „Т.к.”, землището на с.М.;
3/.имот № 006251 с площ от 7.907 дка, в местността „Л.”,
землището на с.М.; 4/.имот № 009027 с площ от 2.234 дка, в местността „Я.”,
землището на с.М.; 5/.имот № 010154 с площ от 9.002 дка, в местността „П.”,
землището на с.М.; 6/.имот № 012070 с площ от 2.511 дка, в местността „К.”,
землището на с.М.; 7/.имот № 013014 с площ от 3.501 дка, в местността „Б.д.”,
землището на с.М.; 8/.имот № 013189 с площ от 10.001 дка, в местността „Г.п.”,
землището на с.М.; 9/.имот № 015144 с площ от 7.501 дка, в местността „Ч.м.”,
землището на с.М.; 10/.имот № 017004 с площ от 1.000 дка, в местността „Ч.ю.”,
землището на с.М.; 11/.имот № 003057 с площ от 1.269 дка, в местността „Я.”,
землището на с.М., и 12/.имот № 003058 с площ от 1.277 дка, в местността „Я.”,
землището на с.М., при посочени в исковата молба квоти между съделителите, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК да се отменят като неверни
констативен нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../ ... г. и
констативен нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../ ... г.
С определение от 24.09.2012 г., на основание чл.227 ГПК съдът е конституирал като ответници по делото Г.Г.К. и Х.Г.П., на мястото на починалия ответник Г.С.П., починал на ...
г., който е заличен от листа за призоваване на лицата.
С определение от 08.04.2013 г. съдът е
заличил от листа за призоваване на лицата ответницата Т.И.П., починала на ...
г., като не е приложена разпоредбата на чл.227 ГПК, тъй като единственият й
наследник Д.С.П. е страна по делото на лично основание.
В исковата молба се твърди, че
страните са съсобственици на процесните имоти по наследство от техните общи
наследодатели – братята П.С.П., б.ж. на с.М., починал на ... г. и П.С.П., б.ж.
на с.М., починал на ... г. Твърди се, че с решения №№ МАР/21.04.1999 г..
МАР1/21.04.1999 г. и 79/15.06.2000 г., всички на ПК – Бургас, на наследниците П.
и П. С.П. е възстановено правото на собственост върху описаните земеделски
имоти, но страните не могат по доброволен начин да ги поделят. Твърди се също
така, че при снабдяването си с документите за настоящото дело, ищците разбрали,
че за имот № 003057 в м.”Я.” ответниците Д.С.П. и Т.И.П. се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост по давност № ..., том ..., рег.№ ...,
н.д.№ .../ ... г., а за имот № 003058 в м.”Я.” ответницата Т.И.К. се е снабдила
с констативен нотариален акт за собственост по давност № ..., том ..., рег.№ ...,
н.д.№ .../ ... г., които актове били неверни, тъй като имотите били общи на
всички наследници, поради което се моли за тяхната отмяна по реда на чл.537,
ал.2 ГПК. В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, молят
съда да допусне до делба всички описани в исковата молба недвижими имоти при
посочените квоти между съделителите. Ангажират писмени и гласни доказателства и
експертизи.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Д.С.П. и Т.И.П. (починала в хода на делото), с който се признава иска за делба на имотите, описани под т.1-10 в исковата молба. За останалите два имота по т.11 и т.12 претенцията се оспорва като неоснователна с твърдението, че не е налице съсобственост между страните, тъй като имотите са придобити на основание давностно владение, като в тази връзка се оспорва и искането за отмяна на констативните нотариални актове. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата Д.П. поддържа възраженията в писмения отговор и моли съда да отхвърли иска за делба на имот № 003057. Ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата П.Г.П., както и писмен отговор от ответницата Т.И.К.,
с които се взема становище за основателност на иска за делба по отношение на
имотите под № 1-10, описани в исковата молба. Претенцията за делба на имоти под
№ 11 и 12 се оспорва като неоснователна и недоказана с твърдението, че не е
налице съсобственост между страните. Оспорва се участието в делбата на
ответницата Х.Г.И., като се твърди, че същата няма качеството на наследник по
закон. Оспорва се представения към исковата молба договор за наем на земеделска
земя, като нищожен, поради липса на изискуемата форма, както и поради липса на
представитела власт на ищцата З.Н., тъй като същата не е била упълномощавана от
другите сънаследници да извършва такива действия от тяхно име. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, молят съда да изключи от делбата
имот № 003058. Онгажирани са писмени и гласни доказателства и експертизи.
В срока по чл.131 ГПК е постъпила
молба от ответницата С.И.Н., която не съдържа реквизитите на писмен отговор, с
която се изразява съгласие с предявения иск за делба на наследствените земи. В
първото по делото съдебно заседание ответницата Н. заявява становище за
основателност на иска за делба, като счита, че всички земи са наследствени и
следва да се разделят.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили
писмени отговори от ответниците Г.Г.К. и Х.Г.П., не се взема становище по
исковете. В съдебно заседание, ответницата Г.К. чрез назначения й от съда
особен представител адв.П., не оспорва предявения иск за делба на недвижимите
имоти. В съдебно заседание, ответникът Х.П. счита иска за делба за основателен
и желае извършването на делба на земеделските имоти. Не ангажират
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответницата Х.Г.И., като същата не се явява и не се
представлява в съдебно заседание, не се взема становище по исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че
собствеността на земеделските недвижими имоти, предмет на делбеното
производство, е била възстановена по реда на земеделската реституция по ЗСПЗЗ.
Така, с решение № МАР/21.04.1999 г. на ПК – Бургас на наследниците на П. и П. С.П.,
бивши жители на с.М., е възстановена собствеността с план за земеразделяне на следните
имоти: 1/. Нива с площ от 6,002 дка, четвърта категория, в местността „К.б.”,
имот № 005056 по по плана за земеразделяне на землището на с.М.; 2/. Нива с
площ от 4,003 дка, четвърта категория, в местността „Т.к.”, имот № 006054 по
плана за земеразделяне на землището на с.М.; 3/. Нива с площ от 7,907 дка,
четвърта категория, в местността „Л.”, имот № 006251 по плана за земеразделяне
на землището на с.М.; 4/. Нива с площ от 2,234 дка, четвърта категория, в
местността „Я.”, имот № 009027 по плана за земеразделяне на землището на с.М.;
5/. Нива с площ от 9,002 дка, седма категория, в местността „П.”, имот № 010154
по плана за земеразделяне на землището на с.М.; 6/. Нива с площ от 2,511 дка,
четвърта категория, в местността „К.”, имот № 012070 по плана за земеразделяне
на землището на с.М.; 7/. Лозе с площ от 3,501 дка, четвърта категория, в
местността „Б.д.”, имот № 013014 по плана за земеразделяне на землището на с.М.;
8/. Лозе с площ от 10,001 дка, седма категория, в местността „Г.п.”, имот №
013189 по плана за земеразделяне на землището на с.М., при описани в решението граници
на имотите и приложени скици.
С решение № МАР1/21.04.1999 г. на ПК –
Бургас, на наследниците на П. и П. С.П., бивши жители на с.М., е възстановена
собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти:
1/. Нива с площ от 1,269 дка, четвърта категория, в местността „Я.”, имот №
003057 по картата на землището на с.М.; 2/. Нива с площ от 1,277 дка, четвърта
категория, в местността „Я.”, имот № 003058 по картата на землището на с.М.;
3/. Широколистна гора с площ от 7,501 дка, седма категория, в местността „Ч.м.”,
имот № 015144 по картата на землището на с.М., при описани в решението граници
на имотите и приложени скици.
С решение № 79/15.06.2000 г. на ПК –
Бургас, на наследниците на П. и П.С.П. е възстановено правото на собственост
върху гори и земи от горския фонд на следния имот: имот № 017004 по КВС на
землището на с.М., с площ от 1,000 дка, представляващ залесена горска
територия, находящ се в местността „Ч.ю.”, при описани в решението граници на
имота и приложена скица.
По делото не се спори, че страните са
наследници по закон и по право на заместване на двамата братя П. и П. С.П..
Наследодателят П.С.П. е починал на ...
г. От представените по делото удостоверения за наследници № 82/17.05.2012 г., №
108/20.07.2012 г. и № 116/02.08.2012 г. е видно, че след смъртта си същият е
оставил за наследници съпруга – Д.В.П. (починала на ... г.), син – С.П.П.
(починал на ... г.), дъщеря – И.П.И. (ищца по делото), син – К.П.П. (ищец по
делото), син – А.П.С. (ищец по делото) и дъщеря – Д.П.Т. (ищца по делото). От
същите удостоверения е видно, че починалият син С.П.П. е оставил за свои
наследници съпруга – Т.И.П. (ответница, починала в хода на делото на ... г.) и дъщеря
– Д.С.П. (ответница по делото). При това, след смъртта на общия наследодател П.С.П.
призовани да го наследят са неговите низходящи И.И., К.П., А.С. и Д.Т., както и
Д.П. по право на заместване (низходящ наследник на починалия син С.П. и съпругата
му Т.П.).
Наследодателят П.С.П. е починал на ...
г. От представените удостоверения за наследници № 75/21.04.2012 г. и № 107/20.07.2012
г. е видно, че след смъртта си същият е оставил за наследници съпруга – Т.П.П.
(починала на ... г.), дъщеря – Г.П.Н. (починала на ...г.), дъщеря – С.П.Г.
(ищца по делото), син – С.П.П. (починал на ... г.) и син– И.П.П. (починал на ...
г.). От същите удостоверения е видно, че починалата дъщеря Г.П.Н. е оставила за
единствен наследник дъщеря си З.С.Н. (ищца по делото). Починалият син С.П.П. е
оставил за свои наследници съпруга – Х.Г.И. (ответница по делото) и синове – П.С.П.
(ищец по делото) и Г.С.П., който е починал в хода на делото на ... г. и е
оставил за наследници дъщеря си – Г.Г.К. (ответница по делото) и сина си Х.Г.П.
(ответник по делото). Починалият син И.П.П. е оставил за свои наследници
съпруга – П.Г.П. (ответница по делото) и двете си дъщери – С.И.Н. (ответница по
делото) и Т.И. К. (ответница по делото). Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗН, низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в
наследяването по закон само от своите низходящи без ограничение на степените. В
този смисъл, тъй като синът С.П.П. е починал на ... г., т.е. преди наследодателя
си П.С.П. (починал на ... г.), то на основание чл.10 ЗН този низходящ се замества в наследяването
само от своите низходящи – синовете П.С.П. и Г.С.П., като в случая съпругата Х.Г.И.
не участва в наследяването. При това положение, след смъртта на общия
наследодател П.С.П., призовани да го наследят са дъщеря му С.П.Г., внучката З.С.Н.
(низходящ на починалата дъщеря Г.Н.), внука П.С.П. (низходящ на починалия син С.П.,
правнуците Г.Г.К. и Х.Г.П. (низходящи на починалия внук Г.П. – син на С.П.),
както и внуците С.И.Н. и Т.И.К. и тяхната майка П.Г.П. (деца и преживяла
съпруга на починалия син И.П.).
Предвид горното, така посочените
наследници по закон и по право на завестване на двамата братя наследодатели се
явяват съсобственици върху реституираните земеделски земи по силата на
наследственото правоприемство, поради което са легитимирани да участват в
делбата на имотите.
По отношение на ответницата Х.Г.И., съдът
намира, че предявеният иск за делба следва да се отхвърли, като неоснователен. И.
е съпруга на низходящ, починал преди своя наследодател, поради което и на
основание чл.10, ал.1 ЗН е изключена от наследяването и не притежава качеството
на наследник, т.е. в случая същата не е придобила права в съсобствеността на
основание наследственото правоприемство и не е легитимирана на участва в
делбата.
По делото не се спори, че описаните под
т.1-10 в исковата молба земеделски имоти в землището на с.М. са съсобствени
между страните в качеството им на наследници на П. и П. С.П., поради което
искът за делба на тези имоти е основателен.
Между страните е спорен въпросът
налице ли е съсобственост по отношение на реституираните имоти, описани под
т.11 и т.12 в исковата молба, като спорът по делото е сведен до правно
релевантния факт – придобили ли са ответниците Д.П. и Т.К. правото на
собственост съответно върху имот № 003057 и имот № 003058 в м.”Я.” въз основа
на изтекла придобивна давност в полза на всяка една от тях.
Видно от представения по делото Нотариален
акт за собственост № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../ ... г. на нотариус А.Д.
– рег.№ ..., с район на действие БРС, в производство по обстоятелствена
проверка по чл.587, ал.3 ГПК Д.С.П. и Т.И.П. са признати за собственици по
давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: Нива с площ от 1,269
дка, четвърта категория, имот № 003057, в м.”Я.”, в землището на с.М., при граници: имот № 003055 – нива на
остатъчен общински фонд, имот № 000049 – индивидуално застрояване на с.М., имот № 003058 – нива на н-ци на П. и П. С.П.
и имот № 000045 – полски път на Общински фонд. Ответницата П. твърди, че
независимо от възстановяването на посочения имот като нива с площ от 1,269 дка,
образуваща имот № 003057 в м.”Я.”, същият винаги е бил част от двора на дядо П.С.П.
(единия от братята наследодатели П.), ограден общо с дворното място, образуващо
парцел ІІ-57 в кв.39 по плана на с.М., където се е намирала неговата жилищна
сграда и за който имот той е притежавал нотариален акт по давност № ..., том ..от
... г. на БРС. Твърди се също така, че през същата 1961 г. наследодателят П.С.П.
продал на сина си С.П.П. (баща на П.) жилищната си сграда заедно с ½
ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 1800 кв.м., а С.П. оградил общо целия
недвижим имот, заедно с мястото в м.”Я.” и оттогава (1961 г.) само той ги е
влядял като свои собствени имоти и никой друг, включително и ищците не са се
противопоставяли на това. Независимо, че през същата година процесните 1,269
дка били изключени от регулацията на селото по силата на ПМС №216/1961 г., те
никога не са били включвани в ТКЗС и никога не са били обработвани от
стопанството, като в имота имало трайни насаждения – овощни дръвчета, за които
само С. се е грижел и само той ги е берял. Спор между наследниците на П.П.
никога не е имало, даже те били направили отказ от наследството му с вх.№
1674/22.11.1983 г. Ответницата П. твърди още, че нотариалните актове от 1961 г.
били открити от нея наскоро и затова тя била принудена да докаже правото си на
собственост по давност, а освен това от момента, в който баща й С.П.П. бил
официално въведен във владение на процесния имот с Протокол за въвод от
20.05.1999 г. били изтекли повече от 10 години, през което време само тя е
владяла имота като собствен, без някой друг да го оспорва.
От представения Нотариален акт за
собственост № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../ ... г. на нотариус А.Д. –
рег.№ ..., с район на действие БРС, в производство по обстоятелствена проверка
по чл.587, ал.3 ГПК Т.И.К. е призната за собственик по давностно владение и
наследство върху следния недвижим имот: Нива с площ от 1,277 дка, четвърта
категория, имот № 003058, в м.”Я.”, в землището на с.М., при граници: имот № 003057 – нива на н-ци на П. и П. С. П., имот №
000049 – индивидуално застрояване на с.М., имот № 000047 – полски път на
Общински фонд и имот № 000045 – полски път на Общински фонд. Ответницата К.
твърди, че процесният имот № 003058 се намира непосредствено зад дворното
място, където е построена къщата й, в която тя живее заедно с майка си П.П.,
представляващо УПИ ХVІІ-265 в кв.25 с площ от 1 166 кв.м., като между
нивата и парцела никога не е имало разделителна ограда или мрежа и те заедно се
ползват като цяло повече от 40 години. Твърде се, че през 1966 г.
наследодателят П.С.П. се е снабдил с нотариален акт № ..., том ..., дело № .../
... г., с който бил признат за собственик по давност, наследство и доброволна
делба на дворното място с площ от 600/1030 ид.ч. кв.м. от парцел ХІV-58 в кв.39
по плана на с.М., заедно с къщата, построена в северната част на парцела, като
една от границите на имота била блок на ТКЗС. През 1973 г. сина на
наследодателя и баща на К. – И.П.П., заедно с останалите наследници на П.П. са
водили дело за делба и с протокол от 24.11.1973 г. по гр.д.№ 3172/1973 г. на
БРС в дял на И.П. бил поставен описания недвижим имот – къщата заедно с
600/1030 кв.м. от парцела. Ответницата К. твърди също така, че още от 1966 г.
процесната нива се е ползвала от наследодателя П.П., след това от баща й И.П.,
а след неговата смърт през 1986 г. от самата нея, като между нивата и дворното
място никога не е имало ограда. Преди решението на ПК – Бургас за
възстановяване й, нивата никога не е била реално отнемана от владението на
наследодателя на ответницата и не е била включвана в ТКЗС, както и не е била
обработвана от стопанството, а винаги се е ползвала като зеленчукова градина, имало
засадено лозе и люцерна. Твърди се, че никога не е имало спорове за процесния
имот с останалите наследници, тъй като още дядовците им са се разбрали и така
са си ползвали нивата, която граничи с дворните места, наследниците не са имали
достъп до имота и не са искали такъв, тъй като знаели, че нивата е на К. и не
са изразявали претенции за ползването й.
Във връзка с възраженията за липса на
съсобственост върху процесните имоти № 305037 и 305038 и придобиването им по
давност от ответниците Д.П. и Т.К., по делото са събрани гласни доказателства –
свидетелите А.Г.И. и Е.Г.М. (ангажирани от ищците), С.А.С. и Х. Н. Й.
(ангажирани от ответницата П.), Т. Х. С. и И. П. Ж. (водени от ответницата К.).
От свидетелските показания се установява, че след колективизацията на земите в
ТКЗС, процесните две ниви, които били продължение под дворовете с къщите на
ответниците П. и К., също били взети в ТКЗС, но след това били оставени на
стопаните им за лично ползване, а по време на реституцията по ЗСПЗЗ им били
възстановени, като всеки от тях продължил да ползва и обработва нивите под
дворните места. От гласните доказателства се установява също така, че в с.М. се
знаело, че процесните ниви се водят на двамата братя П. и П. С. (св.И., св.М.);
тези земи били наследствени (св.Ж.); земите под дворовете ги е обработвал
дядото на Д. и всеки си е онаследил местата от старите хора (св.С.); двамата
братя П. и П. са си работели парцелите, като имот № 003057 се знаел като нива
на дядо П., но сега вече се знаел като имот на Д.П., защото сега тя го
обработвала (св.Й.); имот № 005038 се обработвал най-напред от дядо П. и жена
му, после от снахата П., а сега от Т.К. (св.С.). От показанията на свидетелите
А.И., С.С., Т.С. и И.Ж. се установява, че не е имало спорове между наследниците
за процесните ниви, като не са чували някой от тях да е имал претенции и да е
оспорвал мястото на Д. и мястото на Т., като в градината на П. имало засадени
овощни дръвчета, а в градината на К. имало два-три реда лозе и люцерна. От показанията
на св.М. (дъщеря на ищцата С.Г.), които съдът преценя по реда на чл.172 ГПК, се
установява, че през 2002 г. майка й С.Г. и леля й Г.Н. изрично са предупредили
ответницата Т.К. да не гради нивите и да не сее трайни насаждения, тъй като
нивите били наследнически на братята П. и п. С. и още не са били разделени,
като Т. се съгласила и нямало конфликти и скандали.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, както и на
св.М., преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като показанията са
последователни, обективни и незаинтересовани, същите са основани на лични
възприятия, като изнесените данни не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
От заключението на извършената по
делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните се установява, че до
момента за с.М. са действали три плана за регулация – Кадастрален и
регулационен план от 1945 г. (Заповед № 7411 за одобрение на улична регулация и
Заповед № 7412 за одобрение на дворищна регулация), Кадастрален и регулационен
план от 1973 г. (Заповед № 221) и Кадастрален и регулационен план от 2012 г.
(Решение на ОС № 11-10/ 26.06.2012 г., влезли в сила от 05.10.2012 г.).
Констатирано е, че плана от 1945 г. е бил променен с ПМС № 216/1961 г. за
подобряване на градоустройственото планиране на населените места и увеличаване
фонда на обработваемата земя, съгласно което територии от населените места се
преотреждали в земеделски земи. От експертизата е видно, че по плана от 1945 г.
процесният имот № 003057 попада в парцел ІІ-57, кв.39, като през 1961 г. е
извършена промяна на регулацията по силата на ПМС № 216/1961 г., съгласно което
част от парцел ІІ-57 се преотрежда в земеделски имот, а за останалата в регулация
площ се сформира нов парцел ХІІІ-57, кв.39 по плана от 1945 г., последния
впоследствие преобразуван в парцел ХVІ-267 в кв.25 по регулационния план от
1973 г. От 1961 г. до 2012 г. процесният имот № 003057 е бил извън регулацията
на с.М. и преотреден за земеделска земя, като същият е включен в регулацията на
селото едва в с плана от 2012 г., когато е отреден в самостоятелен парцел – УПИ
ХХV-30057 с площ от 909.80 кв.м. По същия начин стои въпроса и с процесния имот
№ 003058, който по плана от 1945 г. е бил в регулацията на селото и е попадал в
парцел І-58 в кв.39, като през 1961 г. е извършена промяна на регулацията по
силата на ПМС № 216/1961г., съгласно което част от парцел І-58 се преотрежда в
земеделски имот, а за останалата в регулация площ се сформира нов парцел ХІV-58,
кв.39 по плана от 1945 г., последния впоследствие преобразуван в парцел ХVІІ-265
в кв.25 по регулационния план от 1973 г. От 1961 г. до 2012г. процесният имот №
003058 е бил извън регулацията на с.М. и преотреден за земеделска земя, като
същият е включен в регулацията на селото едва с плана от 2012 г., когато е
отреден в самостоятелен парцел – УПИ ХХІІІ-30058
с площ от 1149.85 кв.м.
По делото не се спори, а и видно от
техническата експертиза, понастоящем процесният имот № 003057 с площ от 1,269
дка, в м.”Я.”, землището на с.М., е урегулиран и идентичен с УПИ ХХV-30057 с
площ от 909.80 кв.м., както и понастоящем процесният имот № 003058 с площ от
1,277 дка, в м.”Я.”, землището на с.М., е урегулиран и идентичен с УПИ
ХХІІІ-30058 с площ от 1149.85 кв.м.
От заключението на извършената по
делото агрономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че
между двата имота № 003057 и № 003058 (понастоящем УПИ ХХV-30057 и УПИ
ХХІІІ-30058) има разделителна ограда по дължината на имотите от изток към
запад, осъществена чрез циментови колове с прикрепена към тях телена мрежа.
Вещото лице е направило заключение за наличните в имотите насаждения и тяхното
разположение въз основа на зададените от ответниците граници на имотите. Така,
експертът е констатирал, че в имот № 003057 има налични общо 41 броя овощни
дръвчета, от които пет са на възраст над 10 години, двадесет и две дръвчета са
на възраст от 7 години и останалите са по-млади дръвчета, овошките са предимно
череши, като една значителна част от тях са изсъхнали и са подменени с
новозасадени, а на друга част местата стоят празни. В имот № 003058 има засята
люцерна, зеленчуци, овощни дръвчета, три реда лозе лози в близост и успоредни
на разделителната ограда, а в долната част на парцела има засадено лозе над 35
години, от което са останали и и се обработват 12 броя лози. Една част от същия
имот се стопанисва от Т.К., друга част – от П.п.”, а трета част – от
наследниците на Г.С., като в целия имот има общо 47 броя лози (26 над
петнадесет години и останалите по-млади от осем години), 11 броя овощни
дръвчета (1 над 20 години и останалите по-млади от 6-7 години) и 2 броя овощни
декоративни видове над 12 години (в частта на насл. на Г.С.).
При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск за делба на имот № 003057 и № 003058 (понастоящем УПИ ХХV-30057 и УПИ ХХІІІ-30058) е основателен, като доказателствата по делото сочат, че имотите са съсобствени между всички сънаследници.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
като в разпоредбата на чл.69 ЗС е установена оборима законова презумпция, като
се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
При наследстветното правоприемство, каквото има в случая, всички
сънаследници придобиват право на собственост в наследственото имущество в
определен обем, поради което, ако само един от наследниците владее и ползва
имота, то той е владелец на своята идеална част и държател на частите на
останалите наследници. Ето защо, наследникът, който се позовава на придобивна
давност следва да докаже не само, че е упражнявал фактическата власт върху
имота за предвидения в чл.79 ЗС давностен срок, но и че е променил намерението
си и е завладял частите на другите сънаследници. Промяната на намерението от
държане във владение не трябва да е останала скрита, а е необходимо да е
намерила външна изява чрез предприемането на конкретни действия, които да са
насочени към другите сънаследници и да показват по явен и несъмнен начин
отричането на правата на другите наследници и владеенето на имота само за себе
си, т.е. необходимо условие е изричното манифестиране на намерението за своене
на вещта и довеждането му до знанието на другите съсобственици. В този смисъл
са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.дело
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че при наследственото правоприемство
сънаследникът, който владее целия имот, е владелец на своите идеални части и
държател на частите на другите наследници, поради което в тези случаи
презумпцията по чл.69 ЗС се счита за оборена и затова, промяната на намерението
на владелеца и завладяването на частите на останалите сънаследници следва да
бъде изрично манифестирано пред тях и осъществено
чрез действия, които трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици.
В конкретния случай,
ответниците-сънаследници Д.П. и Т.К. оспорват иска за делба на рестуитуираните
два имота, като се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Безспорно е по делото, че процесните имоти №
003057 и № 003058 са възстановени на наследниците на П. и П. С.П. през 1999 г.
с влязло в сила решение № МАР1/21.04.1999 г. на основание чл.14, ал.1, т.1
ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, придружено със скици, поради което това решение
има силата на констативен нотариален акт за собственост, което доказва
собственическото отношение към имотите на всички наследници. В тази връзка, следва да се отбележи, че
предвид възстановяването на процесните имоти с влязло в сила решение на ПК –
Бургас, позоваването на ответниците П. и К. на нотариалните актове на преките
им наследодатели от 1961 г. и 1966 г. е неоснователно, тъй като такива
твърдения биха били относими към спор за собственост върху земеделските земи
към минал момент по чл.14. ал.4 ЗСПЗЗ, който е недопустимо да бъде разглеждан в
настоящото производство за съдебна делба, поради което не следва да се обсъждат
от съда. Следва да се отбележи също така, че неоснователно е и позоваването от П.
на извършен от наследниците отказ от наследството на П.С.П., тъй като съгласно
разпоредбата на чл.91а ЗН, когато в наследството се включват възстановени по
реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, последните се смятат за новооткрито наследство,
поради което отказът от наследство, извършен след кооперирането на имотите,
няма действие по отношение на тези имоти, какъвто е и настоящият случай.
Предвид разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, за да се признае на Д.П.
и Т.К. правото на изключителна собственост по отношение на процесните
наследствени имоти, същите следва да са
упражнявали фактическата власт върху имотите в продължение на повече от 10
години, без противопоставяне от страна на останалите сънаследници, както и да
са демонстрирали по отношение на тях поведение на пълноправни собственици чрез
действия, които безсъмнено, явно и недвусмислено да сочат за намеренията им да
упражняват собственически правомощия в пълен обем и единствено са себе си. При
това, в случая доказването на изтекла придобивна давност е изцяло в тежест на
ответниците П. и К., като съдът намира, че същите не са провели по делото пълно
и убедително доказване в тази насока. От събраните гласни доказателства се
установява единствено, че двете ответници са упражнявали фактическа власт върху
спорните имоти за необходимия 10-годишен срок, който съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ
е започнал да тече най-рано от 22.11.1997 г., респ. от м.април 1999 г., когато
са били възстановени земите по реда на ЗСПЗЗ. Доказателствата по делото, обаче,
не установяват намерението на П. и К. да своят имотите за себе си, тъй като
липсват данни те да са манифестирали изрично това намерение по несъмнен начин
спрямо останалите сънаследници, нито да са го обективирали по какъвто и да е
начин спрямо тях. Както е посочено по-горе, претендиращият съсобственик трябва
да докаже не само ползване от него на целия имот за установения в закона срок,
но и факта, че анимусът му да го държи за себе си е бил изрично демостриран
пред другите съсобственици, а това по делото не е доказано от ответниците.
Свидетелските показания сочат, че П. и К. са обработвали двете ниви, но
в с.М. се знаело, че земите се водели на двамата братя П. и П. С., те били
наследствени и всеки си е онаследил местата от старите хора. Съсобственикът,
който е променил намерението си да владее само за себе си, не може да го държи
в тайна, а трябва да явно да го демонстрира и да го сведе до знанието на други
съсобственици. В този смисъл, от свидетелските показания не установява, че
промяната в намерението П. и К. да владеят имотите само за себе си е била
доведена до знанието на останалите сънаследници. Обстоятелствата, че двете ниви
са се обработвали само от Д.П. и от Т.К., че те са ги засаждали с овошки и само
те са беряли плодовете, представляват действия на обикновено управление на
съсобствеността, които в никакъв случай не сочат, че с тях по явен и недвусмислен начин са отрекли и
отблъснали владението на останалите съсобственици. Двете ответници са
обективирали несъмнено и са демострирали явно намерението си да своят идеалните
части на останалите сънаследници на общите наследодатели П. и П. С.П.,
снабдявайки се с нотариалните актове по обстоятелствена проверка, което обаче е
станало едва на 24.07.2009 г., поради което към датата на подаване на настоящия
иск за делба – 09.07.2012 г. няма как да е изтекла предвидената в закона
придобивна давност. По делото няма данни, от които да се установява, че по
някакъв друг начин, че П. и К. са довели до знанието на останалите сънаследници
намерението си да владеят целите съсобствени имоти единствено за себе си като
свои. Доказателствата сочат, че липсва субективния елемент, ответниците не са
се чувствали единствени собственици на процесните земи, довод в подкрепа на
което са и съдържащите се в нотариалните преписки документи – скиците и
удостоверенията за данъчна оценка на имотите от 2009 г. се водят на името на
всички наследници, а освен това в констативните нотариалните актове по
обстоятелствена проверка южната граница на имот № 003057, респ. северната
граница на имот № 003058 е посочена като „нива на н-ци на П. и П. С.П.”, което
сочи на липса на намерение към този момент за своене на имотите. Ето защо,
съдът намира, че ответниците Д.П. и Т.К., в чиято тежест е възложено
доказването, не установиха, че са придобили изцяло процесните два имота по
силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което имотите са съсобствени
между страните по силата на наследственото правоприемство. Съгласно експертното
заключение на в.л. А., посочените два имота № 003057 и № 003058 са урегулирани
в УПИ по плана на с.М. от 2012 г., поради което същите следва да бъдат допуснати
до делба и описани съобразно актуалното им правно положение като урегулирани
поземлени имоти с номерация, площ и граници, съгласно скица-приложение № 3 към
основното заключение на техническата експертиза, неразделна част от настоящото
решение.
По изложените съображения се налага извода, че предявеният иск за делба на всички описани в исковата молба 12 недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, е основателен, тъй като същите са съсобствени между страните в качеството им на наследници на общите наследодатели П. и П. С.П.. С оглед на това, след смъртта на наследодателите, правата на призованите да ги наследяват се уреждат съобразно правилата на чл.5, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от Закона за наследството, съгласно които децата на починалия наследяват по равни части, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, а починалите преди наследодателя низходащи се наследяват само от своите низходящи. В този смисъл, след смъртта на общите наследодатели П.С.П. и П.С.П., квотите на страните в съсобствеността са следните – 60/480 ид.ч. за ищцата З.С.Н., 60/480 ид.ч. за ищцата С.П.Г., 30/480 ид.ч. ид.ч. за ищеца П.С.П., 48/480 ид.ч. за ищцата И.П.И., 48/480 ид.ч. за ищеца К.П.П., 48/480 ид.ч. за ищеца А.П.П., 48/480 ид.ч. за ищцата Д.П.Т., 15/480 ид.ч. за ответницата Г.Г.К., 15/480 ид.ч. за ответника Х.Г.П., 20/480 ид.ч.за ответницата П.Г.П., 20/480 ид.ч. за ответницата С.И.Н., 20/480 ид.ч. за ответницата Т.И.К. и 48/480 ид.ч. за ответницата Д.С.П.. Посочените лица като единствени наследници са станали съсобственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, поради което същите следва да бъдат допуснати до делба при посочените по-горе квоти между тези съделители на основание чл.69, ал.1 ЗН.
По отношение на ответницата Х.Г.И. предявеният иск да делба следва да се отхвърли, тъй като на основание чл.10, ал.1 ЗН същата няма качеството на наследник на общите наследодатели и съответно право на собственост върху имотите.
Горните изводи на съда обосновават основателност на
искането на ищците по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативните нотариални
актове, издадени в полза на Д.П. и Т.К. за размера над притежаваната от тях по
наследство идеална част от спорните недвижими имоти. В този смисъл, нотариален
акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../ ... г. следва да се отмени като
неверен за размера над притежаваната от Д.П. 1/10 ид.ч. от имот № 003057, а
именно в частта, с която същата е призната за собственик по давностно владение
на 9/10 ид.ч. от имота, като в останалата част искането следва да се отхвърли.
По същия начин, нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../ ... г.
следва да се отмени като неверен за размера над притежаваната от Т.К. 1/24
ид.ч. от имот № 003058, а именно в частта, с която същата е призната за
собственик по давностно владение на 23/24 ид.ч. от имота, като в останалата
част искането следва да се отхвърли.
Относно направените искания от
страните за присъждане на съдебни разноски, следва да се отбележи, че такива се
присъждат при окончателното приключване на производството по съдебна делба с
решението във втора фаза по извършване на делбата, поради което съдът не следва
да се произнася по разноските с настоящото решение.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да
бъде извършена съдебна делба между З.С.Н. ***, ЕГН **********, С.П.Г. ***, ЕГН **********, П.С. ***, ЕГН **********, И.П.И. ***, ЕГН **********, К.П.П. ***, ЕГН **********, А.П.С. ***, ЕГН **********, Д.П.Т. ***, ЕГН **********, Г.Г. ***, ЕГН **********, Х.Г.П. ***, ЕГН **********, П.Г.П. ***, ЕГН **********, С.И. ***, ЕГН **********, Т.И.К. ***, ЕГН ********** и Д.С.П. ***, ЕГН **********, по отношение на недвижими имоти, придобитите
от тях по наследство от общите им наследодетели П.С.П., б.ж. на с.М.,
починал на ... г. и П.С.П., б.ж. на с.М., починал на ... г., както следва:
1/. Имот № 005056 с площ от 6.002 дка, в местността „К.б.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот № 005030, имот № 005051, имот № 005052, имот № 005053, имот № 005054, имот № 005055, имот № 000003 и имот № 005057;
2/. Имот № 006054 с площ от 4.003 дка, в местността „Т.к.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот № 006053, имот № 006270, имот № 006055 и имот № 006031;
3/. Имот № 006251 с площ от 7.907 дка, в местността „Л.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот № 000031, имот № 000029, имот № 006261, имот № 006256, имот № 006252, имот № 006253 и имот № 006250;
4/. Имот № 009027 с площ от 2.234 дка, в местността „Я.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот № 9028, имот № 009026 и имот № 000045;
5/. Имот № 010154 с площ от 9.002 дка, в местността „П.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – нива, седма категория, при граници и съседи: имот № 010153, имот № 010140, имот № 010218 и имот № 010168;
6/. Имот № 012070 с площ от 2.511 дка, в местността „К.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот № 012069, имот № 012071 и имот № 012086;
7/. Имот № 013014 с площ от 3.501 дка, в местността „Б.д.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – лозе, четвърта категория, при граници и съседи: имот № 000051, имот № 013015 и имот № 013013;
8/. Имот № 013189 с площ от 10.001 дка, в местността „Г.п.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – лозе, седма категория, при граници и съседи: имот № 013188, имот № 013190 и имот № 000086;
9/. Имот № 015144 с площ от 7.501 дка, в местността „Ч.м.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – широколистна гора, седма категория, имота попада в отдел 255/а – площ 7.364 дка широколистна гора и в отдел 255/в – площ 0.138 дка иглолистна гора, при граници и съседи: имот № 015143, имот № 015170, имот № 015169, имот № 015168, имот № 015145, имот № 015122 и имот № 015123;
10/. Имот № 017004 с площ от 1.000 дка, в местността „Ч.ю.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – залесена територия, девета категория, имота попада в отдел 250/а – площ 1.000 дка широколистна гора, при граници и съседи: имот № 017003, имот № 016022, имот № 017005 и имот № 018001;
11/. УПИ ХХV-30057, кв.25 по плана на с. М. от 2012 г., с площ от 909.80 кв.м., при граници: УПИ ХХVІ-30055,30056, УПИ ХХ-5010356, УПИ ХХІІІ-30058, УПИ ХХІV – за трафопост, улица, съгласно скица-приложение № 3 към основното заключение на в.л.А., прието в съдебно заседание на 13.05.2013 г., която е неразделна част от настоящото решение, представляващ бивш имот № 003057 с площ от 1.269 дка, в местността „Я.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот № 003055, имот № 003056, имот № 000049, имот № 003058 и имот № 000045;
12/. УПИ ХХІІІ-30058, кв.25 по плана на с. М. от 2012 г., с площ от 1149.85 кв.м., при граници: УПИ ХХV-30057, УПИ ХХІ-5010357, УПИ ХХІІ-5010358, улица, улица, съгласно скица-приложение № 3 към основното заключение на в.л.А., прието в съдебно заседание на 13.05.2013 г., която е неразделна част от настоящото решение, представляващ бивш имот № 003058 с площ от 1.277 дка, в местността „Я.”, землището на с.М., начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот № 003057, имот № 000049, имот № 000047, имот № 000045,
при следните квоти между съделителите за всички недвижими имоти:
60/480 ид.ч. за съделителя З.С.Н.,
60/480 ид.ч. за съделителя С.П.Г.,
30/480 ид.ч. ид.ч. за съделителя П.С.П.,
48/480 ид.ч. за съделителя И.П.И.,
48/480 ид.ч. за съделителя К.П.П.,
48/480 ид.ч. за съделителя А.П.П.,
48/480 ид.ч. за съделителя Д.П.Т.,
15/480 ид.ч. за съделителя Г.Г.К.,
15/480 ид.ч. за съделителя Х.Г.П.,
20/480 ид.ч.за съделителя П.Г.П.,
20/480 ид.ч. за съделителя С.И.Н.,
20/480 ид.ч. за съделителя Т.И.К.
48/480 ид.ч. за
съделителя Д.С.П..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от З.С.Н., С.П.Г., П.С.П., И.П.И., К.П.П., А.П.С. и Д.П.Т., всички със съдебен адрес гр.Б.,... – чрез адв.П.Т., против Х.Г.И. ***, иск за делба на гореописаните недвижими имоти, придобитите от тях по наследство от общите им наследодетели П.С.П., б.ж. на с.М., починал на ... г. и П.С.П., б.ж. на с.М., починал на ... г.
На основание чл.537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../ ... г. на нотариус А.Д. – рег.№ ... в
района на БРС, КАТО НЕВЕРЕН за
размера над притежаваната от Д.С.П. 1/10 ид.ч. от имот № 003057, а именно В ЧАСТТА, с която Д.С.П. ***,
ЕГН **********, е
призната за собственик по давностно владение на 9/10 ид.ч. от №
003057 с площ от 1.269 дка, в местността „Я.”, землището на с.М., начин на
трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот №
003055, имот № 003056, имот № 000049, имот № 003058 и имот № 000045, като отхвърля искането в
останалата част.
На основание чл.537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../ ... г. на нотариус А.Д. – рег.№ ... в
района на БРС, КАТО НЕВЕРЕН за
размера над притежаваната от Т.И.К. 1/24 ид.ч. от имот № 003058, а именно В ЧАСТТА, с която Т.И.К. ***,
ЕГН ********** е призната
за собственик по давностно владение на 23/24
ид.ч. от № 003058 с площ
от 1.277 дка, в местността „Я.”, землището на с.М., начин на трайно ползване –
нива, четвърта категория, при граници и съседи: имот № 003057, имот № 000049,
имот № 000047, имот № 000045,
като отхвърля искането в останалата част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД