Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 106
гр. Добрич, 18.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на двадесети май две
хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ Г. П. при секретар Б.М. – Ю. разгледа
докладваното т. д. № * по описа за ** г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Търговско
дело № ** г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба на Д.Т.С.,
С.С.С. ***, с която при условията на субективно съединяване срещу „** гр. Д. е предявен частичен иск за плащане на
сумата от ** лв., част от сумата от ** лв., представляваща неустойка по договор
за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими
имоти, обективиран в нот. акт № *, том *, рег. № * н.д. № * г. на нотариус К. К.,
вписан под № * на Нотариалната камара на Република България, с район на
действие добрички районен съд; вписан в Службата по вписванията при Добричкия
районен съд вх. рег. № ** г. акт № ** том **, за периода ** г., претендиран на
осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за заплащане на законната лихва
върху исковата суми, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът оспорва исковата претенция като инвокира
възражение за прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а при условията
на евентуалност – нейната нищожност поради противоречието й със закона и
добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, на осн. чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От
доказателствата по делото - нот. акт № *, том *, рег. № *, н.д. № * г. на
нотариус К. К., вписан под № * на Нотариалната камара на Република България, с
район на действие добрички районен съд; вписан в Службата по вписванията при
Добричкия районен съд, вх. рег. № ** г., акт № *, том ** – се установява, че
ищците по делото Д.Т.С., С.С.С. ***, като съсобственици на недвижим имот, находящ
се в гр. Д., ул. „**” с площ ** кв.м., ПИ № **, учредяват в полза на ответника ** гр. Д., правото на строеж за изграждане на
жилищна сграда с офиси от четири етажа, като учредителите си запазват правото
на строеж и стават собственици на самостоятелни обекти в сградата, както следва
– офис на площ от ** кв.м., офис на площ от ** кв.м.; апартамент № ** на * етаж
с площ от ** кв.м. и изба № * на площ от ** кв. м. и апартамент № * на * етаж с
площ от ** кв. м. и изба № * с площ от ** кв. м., като и съответните идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,
приобретателят – собственик на останалите обекти в сградата. Приобретателят –
строител се задължава да построи сградата в срок от * месеца след откриване на
строителната площадка за обекта, както и в същия срок да предаде обектите на
собствениците в степен на завършеност съгласно архитектурния план, като този
срок се счита автоматично продължен при настъпване на форсмажорни обстоятелства
или при падане на температури под – 5 градуса по Целзий повече от три
последователни дни, или административно – строителни забрани, с дните на тези
обстоятелства. Строителят се задължава в срок до * месеца от откриване на
строителната площадка за обекта да въведе в експлоатация целия обект като се
снабди с разрешение за това.
При
възпрепятстване на строителството по вина на собствениците, същите дължат на
приобретателя неустойка в двоен размер на извършените разходи и действия по
изграждането на обекта по пазарни цени към момента на възпрепятстването.
Страните
се договарят, че при неспазване на срока от * месеца за предаване от
приобретателя на учредителите на всички обекти, които следва да получат като
обезщетение, съгласно архитектурния план и с пълен комплект задължителни
документи, всички обекти с подобрения и съоръжения, приобретателят им дължи
неустойка в двоен размер на неизвършените разходи и действия по изграждането на
обектите по пазарна цена, както и обезщетение в размер на * за всеки просрочен
ден върху пазарната цена на обектите до окончателното изпълнение на
задължението.
С
протокол по чл. 223, ал. 2 ЗУТ от 20.03.2008 г. е открита строителна площадка и
определена строителна линия и ниво на строеж с местонахождение УПИ ** от кв. *
по плана на ** гр. Д. с възложител ** гр. Д., строител „** гр. Д. и строителен
надзор „** * гр. Д.
Видно
от удостоверение № * г. е въведен в експлоатация строеж – четвърта категория
жилищна сграда със ЗП = ** кв. в., РЗП = ** кв. м., ЗП подземен етаж = * кв. м.
и ЗП тавански етаж = ** кв. м.
По
делото няма спор относно факта на неизпълнение на задължението на строителя да
построи и предаде на прехвърлителите гореописаните недвижими имоти. Забавата на длъжника обхваща периода от ** г.,
т.е. * дни. Съгласно удостоверение, издадено от Националния институт по
метеорология и хидрология при БАН – филиал В., през периода *** г. е имало *дни,
през които температурата на въздуха е била под – 5 градуса по Целзий. От
периода на забавата, обхващащ * дни,
следва да се приспаднат * дни, в които температурата на въздуха е била под – 5
градуса Целзий, т.е. периодът на забавата включва * дни.
Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза,
справедливата пазарна стойност на имотите към ** г. е в размер на сумата от *
лв., като при ** коефициент за всеки просрочен ден – общо ** дни в периода от **
г., размерът на неустойката възлиза на сумата от ** лв.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Контроверсният
въпрос по делото е за наличието на елементите от фактическият състав, който
следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договора.
Неустойката е една от формите на
договорната отговорност. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката е правен
институт с обезпечителни, обезщетителни и наказателни функции. Неустойката
обезпечава изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите, които
изправната страна търпи от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В литература неустойката е дефинирана като акцесорно
съглашение с предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение
на главното задължение – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2013, с. 477. Неустойката е предварително
определена по съдържание, основание и обем вторична санкционна правна
последица, възникваща от факта на неизпълнението на едно валидно поето
облигационно задължение, за което длъжникът отговаря.
Фактическият
състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за плащане на
неустойка включва
следните елементи: 1. наличие на валидно договорно задължение; 2.
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3.
виновно неизпълнение от страна на длъжника, изпълнението му да е лошо или със
забава; 4. неустойката да е уговорена от страните по договора.
В разглеждания случай, Съдът
приема, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка. Между страните
по делото е възникнало облигационно отношение по договор за учредяване право на
строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти. Ищците в качеството
им на собственици на недвижим имот са изпълнили своето задължение за учредяване
в полза на ответника на правото на строеж за изграждане на жилищна сграда. Не е
спорен фактът на забавеното изпълнение на задължението на ответника като
приобретател да построи сградата в уговорения срок, както и в същия срок да
предаде обектите на собствениците в степен на завършеност съгласно
архитектурния план. Безспорно е установено, че периодът на забавата **
дни. Страните са уговорили мораторна
неустойка в тежест на приобретателя в размер на ** за всеки просрочен ден върху
пазарната цена на обектите до окончателното изпълнение на задължението. Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза,
размерът на неустойката възлиза на сумата от ** лв.
Приобретателят
е поел задължението за плащане на неустойка към своите контрагенти като
неделимо по смисъла на чл. 128, ал. 1 ЗЗД, т.е. длъжен е да предаде предмета на
неделимото задължение на всички кредитори общо.
Приобретателят
е релевирал възражение за „екзорбитантност” на неустойката - нищожност поради
противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а при условията на
евентуалност - възражение за
прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
Екзорбитантната неустойка е частен случай на неморална уговорка - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде обявена една
неустоечна клауза за екзорбитантна е нужно тя така да е формулирана, че да е
видна нейната противоречаща на добрите нрави прекомерност, която я прави
морално нетърпима. В ТР № ** е възприето разбирането, че уговарянето на
неустойката в твърде голям размер или без краен предел или фиксиран срок, до
който може да се начислява, нея прави нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не в последващ момент. Могат да се използват някои от следните
примерно посочени в ТР № ** критерии: 1. естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи; видът на уговорената неустойка ( компесаторна или мораторна ) и видът
на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част;
4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Прекомерността на
неустойката не я прави a
priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Тя се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди.
Съдът,
съобразявайки се с установените от доктрината и практиката критерии за
екзорбитантност на неустоечната клауза, приема, че в конкретния казус те не са налице.
Уговорената от страните неустойка притежава присъщата за всяко неустоечно
съглашение функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Определеният размер на неустойката
и фиксираният срок на действието й не
дават основание да се приеме, че съглашението за неустойка нищожно поради
противоречието му с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Възражението на ответника за
екзорбитантност на неустоечното съглашение по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е неоснователно
и следва да се отхвърли.
По отношение на релевираното от
ответника при условията на евентуалност възражение за прекомерност на
неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, Съдът приема следното:
Възможността неустойката да се
намали поради прекомерност е частно проявление на общия правен принцип за
справедливост и добросъвестност. Правото да се иска намаляване на неустойката е
потестативно право на неизправния длъжник, което по изрична законова разпоредба
възниква при наличие на прекомерна неустойка – чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Намаляването
на дължимата неустойка не цели да установи аритметично равенство между две
стойностни величини, а само да възстанови мярата, т. е. да установи едно
относително съответствие между размера на дължимата неустойка и обема на
действително претърпените вреди.
Правото да се иска намаляване на
неустойката възниква при алтернативното наличие на някоя от следните
положителни предпоставки: прекомерност по
смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД; съпричиняване от кредитора по чл. 83 ЗЗД;
некачествено или частично изпълнение – в случай на неустойка, уговорена за
пълно неизпълнение. Същевременно трябва да са налице и някои отрицателни
предпоставки, а именно: клаузата за неустойка да не е нищожна ( чл. 206, ал. 3 ЗЗД; да не е „екзорбитантна” неустойка ); неустойката да не е вече платена; да не е потвърдена в съдебна спогодба; да
не е уговорена между търговци ( чл. 309 ТЗ ). Специалният режим на чл. 309 ТЗ
въвежда изключение от правилото, според което прекомерността на неустойката е
основание за нейното намаляване. Разпоредбата дисквалифицира прекомерността
като предпоставка да се иска намаляване на неустойката, въвеждайки забрана за
прилагането на това основание, без формално да изключва другите основания по
чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Правилото на чл. 309 ТЗ кореспондира с разрешението на чл.
297 ТЗ, съгласно който търговската сделка, сключена между търговци, не може да
се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия, доколкото двете са
проявление на принципа на засилените изисквания към търговците. Ограничението
по чл. 309 ТЗ важи само при кумулативна даденост на двете предпоставки:
неустойката да е уговорена по търговска сделка, по която и двете страни са
търговци.
При наличието на изброените
положителни и отсъствието на отрицателните предпоставки се поражда правото на
намаляване на неустойката.
Не съществува общовалидно правило
за определяне на прекомерността. Член 92, ал. 2 ЗЗД използва израза
„неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди”. Законовият текст ни дава само основата за преценка
( „претърпените вреди” ), но не и точния мащаб, за да можем автоматично да
извършим тази преценка. Нормата е
относително определена и че преценката е предоставена на вътрешното убеждение
на Съда. Възможни ориентири за прекомерността
на неустойката могат да бъдат мащабите, които са установени за други правни
институти, или тези, които действат в специални хипотези – например известните
на римското частно право furtum
manifestum, nec manifestum, laesio enormis; наказателният наем в двоен
размер по чл. 197, ал. 2 КТК; явно неизгодните условия по чл. 33 ЗЗД; специалните
правила на чл. 206, ал. 3 и чл. 361, ал. 2 ЗЗД.
В доктрината като способ за обосновка на прекомерността на неустойката е
възприета т. н. „теорията за подвижната система” ( theorie des beweglichen
Systems ), известна
на страните в немския правен кръг – вж. Таков, К. Към въпроса за намаляването на неустойката. – Във: Юбилеен сборник в
чест на професор Живко Сталев. С., 2005, 406 – 407. Нейната същност се
свежда до следните положения: за да настъпи определена правна последица, трябва
да са кумулативно дадени няколко житейски факта. Тези факти обаче поради
същината си могат да са налице в различна степен, дори някои от тях могат да
липсват. Недостатъчната наличност или дори липсата на някой от фактите обаче не
винаги осуетява настъпването на правните последици. Такава недостатъчна
осъщественост на някой от фактите или отсъствието му могат да се компенсират от
сериозно количествено натрупване при
някой от другите факти. Така в крайна сметка се оказва, че общата сума
или генералният житейски резултат, или сумарната нравствена преценка на фактите
трябва да достигнат определена „критична маса”, за да настъпи правната
последица. Тази теория изисква да има количествено натрупване на някакви
обстоятелства, за да настъпи определен резултат. При това тя определя
абстрактно вида на обстоятелствата, които могат да участват в натрупването, без
обаче при това да изисква всяко от посочените обстоятелства да е представено в
крайното количествено натрупване. Такъв е случаят при тълкуването на закона –
чл. 46, ал. 1 ЗНА – използват се няколко критерия, без да е задължително всички
те да са налице. Така например систематическото и телеологичното тълкуване може
да са напълно достатъчни и да е излишно да се отправяме към „основните начала
на правото”. Критериите, които могат да се използват при употребата на тази
теория, не са ограничени като брой, нито използването на някои от тях може да
се счита за задължително или приоритетно. Списъкът на критериите е следният: 1.
Какво е превишението на неустойката над вредите ? 2. Какво е съотношението
между неустойката и цената на договора ? 3. Какъв е абсолютният размер на
неустойката ? 4. Каква е формата на вината на този, който дължи неустойката ?
5. Има ли съпричиняване на неизпълнението от страна на кредитора ? 6. Дали
кредиторът е могъл да сключи заместваща сделка, която да задоволи в достатъчна
степен интереса му от изпълнението на договора ? 7. Предвидена ли е горна
граница на неустойката или краен момент, до който тя се начислява ? 8. Дали
неустойката не се използва от кредитора, за да реализира значим приход, без да
полага допълнителни или каквито и да било усилия за изпълнението на собственото
си задължение ? 9. Обичайно ли е уговарянето на такъв вид неустойка при подобни
договори ? 10. Какво е съотношението между неустойката и имуществото на този,
който я дължи ? 11. Дали след сключването на договора има рязко изменение на
индекси или други детерминанти, от които зависи размерът на неустойката ? 12.
Дали неустойката се дължи за всяко отделно договорно нарушение или след
извършването на първото нарушение всички следващи се „поглъщат” от него ?
Претецията за плащане на
неустойка е в размер на сумата ** лв.,
като е определена на база **ни просрочие в периода **г. при ** коефициент за
всеки просрочен ден, като размерът на дължимата престация възлиза на сумата от **
лв., като съотношението между неустойката и цената на договора е
** лв. : ** лв. е приблизително 1 : 3.
Съдът, съобразявайки се с
горепосочените критерии за преценка и най – вече с критерия „съотношение
неустойка – цена на договора”, който счита за най – адекватен в конкретния
казус, приема, че в конкретния случай неустойката е прекомерна по смисъла на
чл. 92, ал. 2 ЗЗД е следва да се редуцира до размер, установяващ относително съответствие между размера на
дължимата неустойка и обема на действително претърпените вреди. Съдът приема,
че сумата от ** лв. създава баланс между функциите на неустоечното съглашение и
обема на действително претърпените от кредиторите вреди.
В настоящия случай са налице
предпоставките за възникване правото на длъжника да иска намаляване на
неустойката: наличие на прекомерност по
смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД; клаузата за неустойка не е нищожна; неустойката
не е вече платена; неустойката не е потвърдена в съдебна спогодба; неустойката не
е уговорена между търговци ( чл. 309 ТЗ ).
С оглед основателността на
възражението за прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, исковата
претенция следва да се уважи до размер от ** лв., като за разликата от ** лв.
до ** лв. следва да се отхвърли.
На
ищците не следва да се присъждат разноски, тъй като видно от представения
списък по чл. 80 ГПК се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от ** лв., но не са представени доказателства за плащането на въпросната сума
по банков път или в брой. Ищците не са посочили в молбата си и размерът на
сторените от тях разноски по делото.
На осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника с оглед представения списък по чл. 80 ГПК следва
да се присъдят разноски съразмерно отхвърлената част на иска в размер на ** лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на ** лв.
С оглед гореизложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ** гр. Д., ул. „**” № *, ЕИК ** да заплати на Д.Т.С.
ЕГН ********** със съд. адрес ***, С.С.С. със съд. адрес *** и ** гр. Д., ул. „**” № *, ЕИК ** сумата от ** (
тридесет хиляди ) лв., представляваща неустойка по договор за учредяване право
на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти, ведно със
законната лихва, начиная от датата на предявяването на иска – ** г. – до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от ** ( тридесет хиляди ) лв. до ** ( шестдесет и пет хиляди )
лв.
ОСЪЖДА Д.Т.С. ЕГН ********** със съд.
адрес ***, С.С.С. със съд. адрес *** и **
гр. Д., ул. „**” № *, ЕИК да заплатят на **гр. Д., ул. „**” № *, ЕИК **разноски
съразмерно отхвърлената част на иска в размер на * лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на * лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: