Р Е Ш
Е Н И Е
Номер Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На единадесети ноември Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: А. ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4109 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №19-0819-006287/14.11.2019г. на Началник
група към ОДМВР - Варна,сектор ПП Варна,
с което на А.В.К. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн. чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА
ОДМВР Варна, на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на А.В.К., ЕГН **********
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 360 /
триста и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А.В.К.
срещу наказателното постановление, с което са наложени административни
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата се счита, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е установено виновно поведение на
въззивника. Сочи се още, че в чл.140
ал.1 от ЗДП са предвидени отделни хипотези, като не е конкретизирано коя от тях
касае обвинението, с което е нарушено правото на защита на въззивника. Изразява становище, че е налице приключило
наказателно производство по отношение на въззивника, което препятства
ангажирането на администартивнонаказателната му отговорност. На последно място
изразява позиция за наличието на хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение. Формулира се искане за отмяна на НП.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален
представител.
По същество се иска отмяна на НП като се поддържат
основанията, наведени с жалбата. Претендират се разноски.
Представител на органа, издал НП не се явява. В
молба моли съда да потвърди НП и да
присъди юристконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 12.10.2019г. въззивникът К. управлявал л.а.
«Ланчия Капа» с рег. №СВ7497АМ, собственост на трето лице, в гр. Варна, по бул.
„Сливница“,в посока ул. „Отец Паисий“.
При движението
си в района на пожарната въззивника К. бил спрян за проверка от служители на
ОДМВР Варна , сред които св. М.. При това било установено, че регистрацията на
превозното средство е служебно прекратена.
Въз основа на събраните доказателства, срещу
въззивника бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани
обстоятелствата на извършване на нарушението , състоящо се в управление на
автомобила без регистрация по надлежния ред и била посочена правна квалификация
на същото по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в
съдържанието му възражения.
В срок по административнонаказателната преписка не
постъпили възражения.
АУАН бил изпратен на ВРП с оглед престъпление по
чл.345 ал.2 от НК.
С постановление от 11.11.2019г. прокурор при ВРП е
отказал да образува досъдебно производство, като препис от постановлението е
изпратен на ОДМВР – Варна.
На 14.11.2019г. е било издадено и НП , като видно
от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната
в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като такива по
чл.140 ал.1 и било наложено съответно
административно наказание , съобразно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета
от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства
– надлежно съставен АУАН, Постановление
на ВРП, справка относно автомобила, показанията на св. М. и др.
За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко
взе предвид основателността на доводите за отмяна на наказателното
постановление.
В настоящия казус по безспорен начин се установява,
че въззивника К. е управлявал превозното средство, което не е било регистрирано
по надлежния ред, предвид служебно прекратената по-рано регистрация. Това
деяние покрива обективните признаци на приложения административнонаказателен
състав по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Видно от съдържанието на постановление на ВРП от
11.11.2019г., по отношение на въззивника К., както и по отношение на
собственика на автомобила липсват данни да е извършвано уведомяване относно
прекратената регистрация.
Автомобилът е бил с поставени регистрационни
табели, поради което и за неговия ползвател не са били налице обективни данни
по отношение на липсата на регистрация по надлежния ред.
Безспорно, , не е налице задължение за уведомяване
на собственика на превозното средство относно служебно прекратената
регистрация, но знанието на дееца / в настоящия казус въззивника К./, че управлява
нерегистрирано по надлежния ред превозно средство е елемент от субективната
страна на нарушението. Както вече бе отбелязано по – горе, липсват данни
въззивникът К. да е знаел за прекратената регистрация.
Няма как при това положение и при наличието на регистрационни табели
върху превозното средство, да се сформира безкритичен извод, че у въззивника е било налице знание, че
управлява служебно дерегистриран автомобил.
Въз основа на горното се налага извод за
незаконосъобразно издадено наказателно постановление, което следва да бъде
отменено на това основание.
Въззивника счита още, че в чл.140 ал.1 от ЗДП са
предвидени отделни хипотези, като не е конкретизирано коя от тях касае
обвинението, с което е нарушено правото на защита на въззивника.
Доколкото обвинението срещу въззивника е било
формулирано словом, с диспозитивната част на наказателното постановление, съдът
намери, че не е налице съществено нарушаване на правото на защита на
въззивника.
Изразява се
становище, че е налице приключило наказателно производство по отношение на
въззивника, което препятства ангажирането на административнонаказателната му
отговорност.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото се
касае за постановление за прекратяване на наказателно производство, с което е
приета несъставомерност на деянието като престъпление, а не е осъществена
наказателна репресия или коментирано наличието
на чл.9 ал.2 от НК.
На последно
място изразява позиция за наличието на хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. Доколкото съдът констатира, че не е налице
субективен елемент от състава на нарушението, намери, че не следва да обсъжда
въпрос, касаещ степен на обществена опасност на такова нарушение.
След като
обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери същите за основателни, съдът
отмени НП като незаконосъобразно.
С
решението си съдът присъди направените по делото разноски от въззивника за
възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното адвокатско пълномощно,
отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1
ал. 2 и ал.3 НМРАВ №1 ОТ
09.07.2004г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: