О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1378 01.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на първи юни две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши съдия
Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 1085 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция
„Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище
в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка Табакова (пълнм.
л. 15 от първа инстанция) против Решение № 2/23.01.2020г. постановено по гр.д. №
99/2019г. по описа на РС Малко Търново, с което съдът е осъдил Главна дирекция
„Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи да заплати на Г.К.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 1198.85лева /хиляда сто деветдесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. - разликата
между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143,
мораторна лихва върху главницата в размер на 186.76лева /сто осемдесет и шест
лева и седемдесет и шест стотинки/ за периода от 31.10.2016г. до
26.07.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.07.2019г. до
окончателното изплащане, както и е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР,
да заплати на Г.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 350.00лева /триста и
петдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско
възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от
210.00лева / двеста и десет лева/ за изготвената експертиза и 100.00лева /сто
лева / държавна такса.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания,
че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, не е
съобразено с приложимите за претендираното възнаграждение норми и не е
мотивирано. За процесния период ищецът изпълнявал задълженията си съгласно
месечни графици като отработеното време се изчислявало сумирано, в резултат от
сумираното изчисляване, при надвишаване на нормата работни часове, му било
заплащано възнаграждение като извънреден труд съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Счита, че в случая е приложила уредбата по ЗМВР като редът за
организацията и разпределението на работното време, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли
с Наредба на Министъра на вътрешните работи съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР. За процесния период
действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г. Предвид посочената нормативна уредба РС неправилно приел, че
приложение следва да намери НСОРЗ. За държавните служители на МВР приложение
намирал ЗМВР, който предвиждал по-високо заплащане на нощен труд и по-висока
социална закрила отколкото КТ. Поддържа, че липсват празнини, които да водят до
прилагането на НСОРЗ. Разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ не била приложила и поради
това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време следвало да са
налице следните предпоставки: а) подневно отчитане на работното време; б)
работа на смени; в) продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното и г) трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми като в случая предпоставките по б. „в“ и „г“ не били налице. Дори
да се приемело, че НСОРЗ е приложила, предявените искове били неоснователни и
поради това, че преизчисляването с коефициент 1,143 било с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часовете, чието надвишение
да акумулира извънреден труд. След преизчисляване с коефициента на служителите
би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за
извънреден труд, тъй като смените не превишавали 12 часа. Намира, че са
неоснователни и претенциите за мораторни и законни лихви. Моли да се отмени
обжалваното решение и исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски. В случай, че не се уважи въззивната жалба,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Няма искания по доказателствата.
Препис от въззивната жалба е връчен на Г.К.К. чрез адв. Д. на 05.03.2020г. Със Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. в чл. 3, т. 1 се предвиди, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по
наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда. Съгласно пар. 13 от ПЗР
към ЗДравето сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", поради което срокът за отговор на въззивна жалба е изтекъл на
27.05.2020г., в който срок не е постъпил отговор на въззивна жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е
редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран ОС
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна
Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков,
със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка
Табакова против Решение № 2/23.01.2020г. постановено по гр.д. № 99/2019г. по
описа на РС Малко Търново, съобразно настоящото определение.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.