РЕШЕНИЕ
№ 3756
гр. Варна, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110107707 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Р. С. В., гр. *, с която
срещу **са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника
да преустанови бездействието си и да извърши ремонт на тротоара пред имота на ищцата,
който й пречи да упражнява правото си на собственост, както и да заплати обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди в имота й, на основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищцата Р. С. В. твърди, че е собственик на недвижим имот,
находящ се на адрес гр.* на партерен етаж, с идентификатор *, който е придобила по силата
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 15.10.2002 г. Сочи, че
имотът се намира на второстепенна улица, представляваща ПИ с идентификатор *, която е
публична общинска собственост и е с тротоар от двете страни, като входът се намира около
45 см под нивото на тротоара. Излага, че до март 2022 г. в имота не е имало влага и повреди
по стените, като тротоарната настилка е била направена от класически тротоарни плочки с
циментова фуга, водонепропусклива, на около 4 см под прага на входната врата на имота,
като съществувал улей от циментирани бетонни улични елементи, който е отвеждал
покривната вода от водосточната тръба на сградата върху уличното платно. Твърди, че март
2022 г. ответникът Община Варна извършил подмяна на тротоарната настилка, като била
положена нова такава с бетонни павета върху пясъчен слой и пясъчна фуга, която е
водопропусклива и се намира на няколко милиметра под нивото на прага на входната врата
на имота й. Сочи, че при извършената подмяна съществуващият улей, който отвеждал
покривната вода от водосточната тръба, бил премахнат и покривната вода се изливала
направо върху тротоарната настилка, като доколкото е налице обратен наклон, водата се
считала плътно и успоредно по фасадната стената на ищцата. Поради тази причина
пораснала буйна растителност в успоредните на фасадната стена на сградата фуги, а
сградата е построена без хидроизолация на основата и подземните части. Счита, че е
необходимо тротоарната настилка да бъде достатъчно широка и водонепропусклива. Излага,
че скоро след подмяната на тротоарната настилка в имота й се появили влажни петна, които
непрекъснато се увеличават и мазилката прогресивно се разпада, като при силен дъжд и
1
вятър дъждовната вода прониква директно през прага на вратата и вътре в имота. Сочи, че
са налице обрушвания на мазилката на стената под прозореца и по стената в дясно от
входната врата, като влагата прониква по капилярен път. В тази връзка твърди, че баща й
многократно се обръщал към * за разрешаване на проблема, като подавал молби и жалби, но
без резултат. Посочва подробно какви действия следва да се извършат според нея, за да се
отстранят уврежданията, както и какви разходи е сторил във връзка с това. Счита, че с
бездействието си ответникът му пречи да си упражнява правото на собственост, както и че е
налице непозволено увреждане, поради което му се дължи и обезщетение за претърпените
имуществени вреди. В тази връзка моли съдът да осъди ответника да преустанови
бездействието си, да извърши съответните СМР и да заплати парично обезщетение. Моли за
присъждане и на разноските по делото.
Ответникът * подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита
твърденията на ищцата за недоказани, като сочи, че причината за уврежданията са, че не е
изпълнена хидроизолацията по цокъла и под нивото на терена още при извършването на
строителството на процесната сграда, като това не е задължение на общината, която е
собственик на тротоарната настилка. Сочи, че изградената тротоарна настилка покрива
изискванията на Наредба № РД-02-20-2/20.01.2021 г., която не допуска вграждане на улеи.
Твърди, че уврежданията в имота на ищцата се дължат на нейното бездействие, защото не е
предприела дължимата грижа да го опази. Не счита, че по някакъв начин пречи на ищцата да
упражнява необезпокоявано правото си на собственост или дължи извършването на каквито
и да е действия.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Представя писмена защита. Допуснато е увеличение на предявения иск за заплащане
на обезщетение за претърпените вреди от сумата 523 лв. до сумата от 810 лв.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представено е нотариално заверено пълномощно от Р. С. В. към С. С. В. от *г. за
извършване на широк обем от правни действия /л. 6-7/.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. на нотариус **/л.
8/ се установява, че **Х. и **Х.а са продали на Р. С. В. офис № * намиращ се на партерен
етаж на жилищна сграда в гр. *. Представена е схема на имота /л. 9/, от която се установява,
че и имотът е с предназначения за търговска дейност.
Представени са множество жалби от С. В., като пълномощник на Р. В., до Кмета на р-
н „*“ и Кмета на *Вар*а, в периода 2022 г. – 2024 г. във връзка с новоположената тротоарна
настилка, както и съответните отговори по жалбите /л. 11-22/ Представен е и снимков
материал /л. 23-26/. Представени са договори за отдаване под наем на процесното
помещение /л. 57-59/, сключени през 2017 г., 2018 г. и 2023 г.
От показанията на разпитаната по делото свидетел * /л. 61, гръб/ се установява, че
познава ищцата и нейният баща, и знае къде се намира процесното помещение. Сочи, че
знае за него от 2017 г., защото роднините му са го наели под наем чрез дружеството им.
Споделя, че когато са го наели то било в отлично съС.ие, като тогава тротоарната настилка
били с циментови плочки и водата от водосточната тръба до улицата се оттичала от улей по
циментови елементи. Разказва, че тротоарната настилка била подменена пролетта на 2022 г.,
когато бил направен ремонт и се подменили плочките. Сложили пясък и павета, без замазка
на фугите. До тогава не е имало никакви навлажнявания в имота, но след замяна на
настилката и премахването на улея, свидетелят започнал да вижда следи от вода вътре в
помещението. Появила се и растителност по тротоарната настилка. Според него тротоарът е
по-нисък от прага на помещението, отколкото е бил преди. Знае, че В. е ходил до Общината
да ги уведоми за проблемите след ремонта.
2
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /л. 62/ се установява, че
познава бащата на ищцата, като свидетелката е наемател на процесния офис от 2017 г. чрез
нейните дружества. Споделя как изглежда помещението, като в началото когато го наели
нямало никакви проблеми. Сочи, че тротоарната настилка била с обикновени плочки, имало
циментова фуга и улей за оттичане на водите с наклон към улицата. Споделя, че пролетта на
2022 г. се направил ремонт на тротоара, сложил се пясък и после павета, без замазка. Улеят
бил премахнат. Разказва, че след ремонтът започнали проблемите, като при първия по-силен
дъжд цялото помещение било мокро. Гумената изтривалка била подгизнала и имало влажно
петно от дясната страна на вратата. Положението се влошавало при всеки по-силен дъжд,
като мазилката от двете страни на входната врата, зад нея и под прозореца, се ронила.
Споделя, че влагата не изсъхвала и продължавала да се разпространява. Знае, че В. е ходил
до Общината да се оплаче за проблема. Спомня си, че първата настилка през 2017 г. била 4-5
см. от прага на входната врата на офиса, а сега е 1-2 см.
От заключението на вещото лице инж. О. по допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че в офис № *се забелязват участъци с увредени
латексово покритие, гипсова шпакловка и гладка варова мазилка по стените на
помещението, граничещи с тротоара пред сградата. Увредените участъци са с приблизителна
площ от 1 кв.м. по двете стени. Навлажнени участъци се забелязват по цялата долна част на
стената, граничеща с тротоара с площ 1.70 кв.м. Вещото лице посочва какви СМР следва да
се извършват, за да се отстранят уврежданията, като посочва, че тяхната стойност е 810 лв.
Вероятната причина за уврежданията е проникването на атмосферни води до стената
граничеща с тротоара и филтрирането им през нея. При обилни валежи е възможно и
директно проникване на атмосферни води в помещението. Налице е връзка между
уврежданията и начина на изграждане на тротоарната настилка пред офиса. Дори при добри
наклони тази настилка не е водоплътна и позволява проникването на атмосферни води до
земната основа под нея. Наличието на двете водосточни тръби, изливащи свободно
атмосферна вода при валежи пред стените на офиса, допълнително засилват това
въздействие. За предотвратяване на по-нататъшни увреждания на имота вещото лице
препоръчва да бъде демонтирана тротоарната настилка в зоната на офиса, да се отстрани
пясъчната подложка, при необходимост да се коригират нивото и наклона на земната основа,
да се положи хидро изолационна релефна мембрана, да се направи холкер от силен циментов
разтвор и фибри от страна на сградата и стъпалото, след което се положи пясъчна
възглавница и се възстанови самата тротоарна настилка. Да се следи стъпалото на офиса да
остане поне 2-3 см. по-високо от нивото на тротоарната настилка. Желателно е
атмосферните води от двете водосточни тръби да бъдат отведени до пътното платно с
отводнителни улеи с решетки. Най-важната причина за настъпването на повредите в имота
са видът и качеството на изпълнената тротоарна настилка. В съдебно заседание вещото лице
пояснява експертизата. Допълва, че сградата няма хидроизолация, но такава не е предвидена
и по проект. Посочва, че ако наклонът на тротоарната настилка е бил правилен проникването
на водата щяло да е минимално. В случая има обратен наклон, което води до задържане на
водата и попиване в стените на сградата. Дори да се сложи гумено уплътнение на вратата то
би възпрепятствало само навлизането на директно на атмосферна вода, но не би попречило
на филтриране на водата в стените на сградата. Посочената площ, която следва да се боядиса
е 18 кв.м., защото целите стени трябва да се боядисат, иначе ще остане следа.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен негаторен иск за извършване на действия от ответника, с
които да се преустанови увреждането на имота на ищцата, който е квалифициран по чл. 109
ЗС.
Предявен е и осъдителен иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат от бездействието на служители на ответника, в качеството му
на възложител на работата, който е квалифициран по чл. 49, вр. 45 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
3
докаже, че е собственик на недвижим имот с идентификатор *, находящ се на адрес: гр. * (не
се спори) и ответникът осъществява неоснователно въздействие върху вещта й, т.е. създава
пречки да упражнява правото си на собственост; възлагане на работа от ответника на негови
служители (не се оспорва); противоправно бездействие на служителите да извършат
възложените действия при изпълнението на работата (в случая, че не са изпълнили
задължението си да ремонтират тротоара, както и че този участък е общински път, който *е
длъжна да поддържа /последното не се оспорва/); настъпилите за ищцата вреди по
основание и размер; причинна връзка между бездействието на служителите и настъпилите
вреди. Вината на служителите се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в
тежест на ответника (в случай, че ищцата докаже останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане) е да обори презумпцията за вина, като установи, че
бездействията на служителите не са извършени виновно. В тежест на ответника е да докаже
възражението си, че с поведението си ищцата е съпричинила вредоносния резултат.
Между страните не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява,
че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор *, находящ се на адрес: гр. *,
както и че входът на имота има излаз на тротоарната настилка на улицата с идентификатор
*, която е собственост на ответника, който има задължението да поддържа същата. Не се
оспорва и че бащата на ищцата (като неин пълномощник) се е обръщал към общинската
администрация във връзка с възникналите проблеми относно имота и тротоарната настилка.
Основните спорни въпроси по делото са дали в резултат от новоизградената през
2022 г. тротоарна настилка пред процесния имот са настъпили имуществени вреди за ищцата
и дали с тези действия служителите на ответника са създали пречки да упражнява
необезпокоявано правото си на собственост.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Едно от правомощията на собственика
е да ползва вещта си. Действията на трети лица, които пречат на собственика да ползва
вещта си по предназначение, безспорно могат да се приемат за такива, които са предмет на
негаторния иск.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Няма спор по
делото, че процесната тротоарна настилка е положена от служители на ответника, съответно
той отговаря за поддръжката й както и за евентуално възникналите вреди в резултат от нея.
Твърденията на ищцата, че в имота не имало проблеми (навлизане на атмосферни
води в помещението) преди промяната на тротоарната настилка, бяха доказани пълно и
главно с показанията на разпитаните по делото свидетели, които имат непосредствени
впечатления от 2017 г. до настоящия момент. Предходната тротоарна настилка е била с
плочки и циментови фуги, имала е правилен наклон към пътното платно, улей за оттичане на
водата и е била по-ниска, поради което прагът на процесния офис е бил по-висок от нея с
няколко сантиметра.
След полагането на новата тротоарна настилка през 2022 г. в имота а започнали да се
просмукват атмосферни води, както и директно да влиза дъждовна вода при дъжд. Установи
се от свидетелските показания и от заключението на вещото лице, че тази настилка е
основната причина за настъпилите в офиса увреждания. Новата настилка е положена по-
високо от предходната, същата е с обратен наклон и пропуска вода, която се просмуква от
почвата и стените на сградата, което води до навлизането й вътре в имота. Липсват и
изградени улеи, които да отвеждат водата до пътното платно и съответно до канализацията.
Тези факти безспорно доказват, че вредите са настъпили в резултат от изградената от
служителите на ответника тротоарна настилка.
Основното възражение на ответника е, че вредите в имота на ищцата се дължат на
липсата на хидроизолация на сградата и поставена гумена подложка на прага. Тук следва да
се посочи, че вещото лице дава заключение, че по проект не е предвидено полагането на
такава за процесната сграда, като Общината е одобрила изграждането й по този начин.
4
Вещото лице посочва, че и поставянето на гумена подложка ще реши само частично
проблема относно навлизащите директно води, но не и просмукващите се такива в стените
на сградата.
На следващо място липсата на хидроизолация не е било пречка при предходно
положената тротоарна настилка. Уврежданията в имота са се появили след полагането на
новата настилка, което води до извод, че тези действия са непосредствената причина за
вредите, като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, доколкото с
действията си (или бездействието си) същата не е допринесла за уврежданията.
Дори самата тротоарна настилка да е изпълнена изцяло по проект и съгласно
съответните подзаконови актове (което не е било предмет на установяване в
производството), то тези действия на администрацията не следва да водят до възникване на
вреди за гражданите, или да създават пречки по-големи от обичайните. Следва да действа
принципът на пропорционалност. Забраната за вграждане на улеи в тротоарната настилка,
която е въведена с приетата през 2021 г. Наредба за определяне на изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията, не е единствената причина за настъпване на
вредите. Установи се също, че самата тротоарна настилка не е изпълнена правилно, защото е
с обратен наклон, както и че самите фуги пропускат вода. Отделно от горното, вещото лице
е посочило, че могат да се изградят в тротоара отводнителни улеи с решетки. Такава
възможност е предвидена в чл. 12, ал. 2 от Наредбата. Забраната за изграждане на улеи в
тротоара е, най-вече, с оглед по-затрудненото преминаване на хора с увреждания, но по
изключение могат да бъдат поставени такива, като в случая такова изключение е налице,
доколкото ако не бъде сторено, ищцата ще продължава да търпи вреди.
В настоящия случай съдът намира, че следва да се извършат необходимите действия
от ответника, с които да приведе тротоарната настилка във вид, в който ще се преустановят
трайните увреждания, които настъпват в имота на ищцата. Доколкото с тези действия пряко
са причинени вреди по вещта, то следва и ответникът да заплати обезщетение за тези вреди.
Настоящият състав възприема изцяло заключението на вещото лице относно
работите, които следва да бъдат извършени от служителите на ответника за привеждане на
тротоарната настилка във вид, който да преустанови вредното си въздействие върху офиса,
както и относно действията, които ищцата следва да извърши, за да отстрани уврежданията в
имота си за сметка на ответника.
Ответникът е многократно сезиран извънсъдебно с молби да реши възникналия
проблем, но това не е сторено, което изцяло води до наличието на интерес за ищцата от
търсената защита. Продължителното бездействие на ответника е в пряка причинна връзка с
претърпените вреди.
Предвид горното предявените искове по чл. 109 ЗС и чл. 49 ЗЗД са изцяло
основателни и следва да се уважат. Ответникът следва да бъде осъден да извърши описаните
от вещото лице действия, както и да заплати обезщетение за причинените вреди от
неоснователните си действия.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата сторените по делото
разноски, за които последната е представили списък и доказателства за извършването им, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендират се 100 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо
лице и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение, които съдът приема. Претендираното
възнаграждение не е прекомерно, като същото съответства на правната и фактическа
сложност на спора, както и извършените от адвоката процесуални действия. Възражението
на ответника в тази насока е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ПРЕУСТАНОВИ
неоснователното си противоправното бездействие, с което причинява щети върху имота на
Р. С. В., ЕГН **********, на адрес гр. *, самостоятелен обект с идентификатор *, като
извърши ремонт на тротоара, представляващ част от второстепенна улица с
идентификатор *и съответните СМР, както следва: демонтиране на тротоарната настилка в
зоната на офиса; отстраняване на пясъчната подложка; коригиране нивото и наклона на
земната основа; полагане на хидро изолационна релефна мембрана; направа на холкер от
силен циментов разтвор и фибри от страна на сградата и стъпалото; полагане на пясъчна
възглавница; възстановяване на тротоарната настилка, като стъпалото на офиса да остане
поне 2-3 см. по-високо от нивото на тротоарната настилка; изграждане на отводнителни улеи
с решетки от двете водосточни тръби до пътното платно, на основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА **, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 810 лв. /осемстотин и десет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходите за
отстраняването на нанесени щети от теч от тротоара в собствения на ищцата недвижим имот
с идентификатор *, в резултат на противоправното бездействие на служители на ответника
да извършат СМР, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, които разходи включват посочените
от вещото лице в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както следва: сваляне
на стара вътрешна мазилка със събиране на отпадъците; вътрешна гладка мазилка;
изкърпване на гипсова шпакловка; безпрахово шлайфане; грундиране с латексов грунд;
боядисване с интериорна боя друкратно; защитно покриване на врати, мебели; общо
почистване и извозване на отпадъците; непредвидени разходи, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/,
представляваща сторени от ищцата разноски в производството по делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищцата
банкова сметка в **с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6