Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри
касационен състав, в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Добринка Долчинкова
в присъствието на прокурор Силвиян И.
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.дело № 625/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Образувано е по касационна жалба на Р.Г.Г. от
гр.Варна, чрез адв.С.И. против Решение № 260042/18.01.2021г., постановено по
НАХД № 2960/2020г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Заповед № 439зз-707/14.07.2020г. на полицейски инспектор от 3-то РУ при ОД на МВР - Варна, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа. Касаторът счита
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно
изложени в жалбата; процесната заповед не отговаря на изискванията на чл.74
ал.2 от ЗМВР, тъй като не е посочено правното основание за издаването й. Моли
съда да отмени обжалваното решение, както и потвърдената с него заповед. В
съдебно заседание и по съществото на спора, не се явява, не се
представлява.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно
производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Предмет
на оспорване пред районния съд е Заповед за задържане на лице № 439зз-707/14.07.2020г.,
издадена от полицейски инспектор от 3-то РУ при ОД на
МВР - Варна, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е разпоредено
задържането на Р. Гинчев за срок от 24 часа.
От фактическата страна на спора районният съд
е установил, че на производство в 03 РУП Варна е ДП № 836/2020г., което е образувано
за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, за това, че на 12.07.2020г. в гр.Варна Г.
отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 240лв., от лицето Д. В. Д.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване.
При разследването било установено, че на 13.07.2020г. около 15.30часа пред
входа на Първо основно училище в гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик" Д. е бил
застигнат от лек автомобил „Фолксваген пасат",цвят - сив. От задната
седалка на автомобила излязло лице с име „ А." , който го заплашил с пистолет, вследствие на което Д. му
дал парична сума в размер на 240лв. В последствие било установено, че се касае за лицето А. С.
А., ЕГН ********** от гр.Варна, а от проведените разпити бил установен като
водач на лекия автомобил – Р.Г. „Р.“,
който бил задържан със Заповед № 707/15.07.2020г. в 03 РУП Варна.
От
правна страна съдът е приел, че оспорената заповед представлява принудителна
административна мярка, издадена от компетентен полицейски орган, със спазена
форма по чл.74, ал.2 от ЗМВР. Фактическите съображения освен в заповедта се
съдържат и в документите по ДП № 836/2020. Спазена е процедура по чл.74, ал.3 и
ал.6 от ЗМВР и съответствие с материалния закон. Според съда, спрямо
задържаният са били налице данни за извършено престъпление по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, като достоверността на същите е извън приложното поле на мярката и е
спазена целта на закона – предотвратяване на действия, които биха затруднили
разкриването и доказването на престъплението. По посочените правни доводи съдът
е отхвърлил жалбата.
В пределите на касационната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Преценено за съответствието с материалния закон, решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
Правилна е преценката на районния съд относно
наличието на фактически основания за прилагане на мярката по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР. Във фактическите обстоятелствата по заповедта за задържане органът е
мотивирал мярката с образуваното срещу лицето досъдебно производство №
836/2020г. Фактите са достатъчни за надлежна мотивировка на заповедта по смисъла
на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Отделно от това, органът е препратил и към
материалите по образуваното досъдебно производство, които в своята съвкупност
обосновават извода на органа за съпричастност на задържания към извършеното
престъпление по чл.346, ал.1 от НК. За прилагане на мярката е достатъчно
наличие на данни за извършено престъпление, без да е необходимо да се уточнява
неговия характер. При това положение неоснователно е възражението на касатора
за отсъствие на надлежно мотивиране на акта от фактическа страна. Правилна е
преценката на районния съд за спазване на материалния закон при издаване на
заповедта за задържане. Налице са данни за съпричастност на задържания към
извършеното противозаконно отнемане на парични средства от лицето Д. Д.. За прилагане на мярката
не е необходимо събиране на доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на задържания. ПАМ е наложена в изпълнение на служебните правомощия на
органа по разследване и разкриване на престъпления.
Не е налице нарушение на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК и нецелесъобразност по чл.4, ал.2 от АПК.
Поведението на лицето и неговата съпричастност към извършеното престъпление на
повод за прилагане на ПАМ. Спазена е целта на закона да се попречи на лицето да
укрие вещта, като по този начин се даде възможност за ефективно извършване на
разследването. Липсва нарушение на чл.5, §1, б.“с“ от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, ратифицирана от Република България със
закон, приет от НС на 31.07.1992г., обн. ДВ, бр.66/14.08.1992г. Задържането е
осъществено по предвиден от закона ред и основания от компетентен орган при
наличие на достатъчно данни, обуславящи реална необходимост за задържането в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната свобода на лицето.
Предвид на изложеното, оспореното решение
като обосновано, постановено при спазване на разпоредбите на материалния закон
и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК ще се остави в сила.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди
ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се заплати от
жалбоподателя.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260042/18.01.2021г., постановено по НАХД № 2960/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Р.Г.Г., ЕГН **********
*** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща
ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.