Решение по дело №294/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на «Булстрейт» ООД, [населено място], с ЕИК ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №10/27.01.2025 г., постановено по анд №787/2024 г. по описа на Районен съд–Кърджали. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Касаторът счита, че районният съд не е произнесъл по отношение на съответствието на съставения АУАН и издаденото НП с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При постановяване на решението си, съдът не съобразил и нарушенията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, допуснати в хода на административнонаказателното производство, тъй като свидетелят А. С., присъствал при извършване и установяване на нарушението, не бил посочен и не подписал съставения АУАН. Наред с горното и въпреки, че А. С. не бил вписан и не подписал АУАН, съдът го разпитал като свидетел, с което допуснал отделно процесуално нарушение. Намира за недоказано по безспорен начин и присъствието на А. К. на обекта. Твърди също, че в случая е допуснато смесване на съставите на нарушенията по чл. 61, ал.1 КТ и чл. 62, ал. 1 КТ, като по този начин било нарушено и правото му на защита. Неправилно била определена и датата на извършване на нарушението. Счита също, че в разглежданата хипотеза е налице гражданско правоотношение при условията на сключения договор за изработка с лицето А. Б. К.. Според горния договор, лицето е било натоварено с конкретна задача - поставяне на облицовъчни плочки по проект, която задача е следвало да изпълни за определено време. По горните съображения иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът – Директор на Дирекция “ИТ”, гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В представеното по делото писмено становище, излага доводи за законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение, ако то е над минималния размер, определен в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила решението на РС –Кърджали. Счита, че нарушението е доказано, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №787/2024 г. по описа на Районен съд -Кърджали.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение, РС - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2400160/ 30.08.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.З от КТ, на „Булстрейт” ООД, ЕИК ***, [населено място], в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение по чл.61, ал.1, вр. с чл. 62, ал.1 от КТ, за това, че не сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. Б. К., преди постъпването му на работа. С горното решение дружеството е осъдено да заплати на ИА „ГИТ“, гр.София, и деловодни разноски в размер на 100 лв.

За да постанови решението си районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като приел, че описаното нарушение е доказано по безспорен начин. Позовавайки се на данните от извършената проверка, показанията на свидетелите Л. И., А. С., Н. Н. и З. Т.-Н., кредитирани изцяло; показанията на свидетеля Г. П., на които съдът дал вяра отчасти и на декларацията, попълнена от А. К., съдът намерил за безспорно установено по делото, че горното лице е осъществявало трудова дейност в полза на жалбоподателя. Последната дейност била възприета от свидетелите-очевидци – И. и С., извършили проверката. Обсъдена е подписаната от работника декларация по чл. 402 КТ, както и показанията на свидетеля Д. Х., които съдът не кредитирал в частта им, в която е посочил, че заварените в обекта лица работели на граждански договори, като те сами решавали кога и как да започнат работа. Прието е, че показанията на този свидетел не кореспондират с останалите доказателства по делото, подкрепят единствено защитната теза на жалбоподателя и са пристрастни, тъй като лицето работи за дружеството-жалбоподател. Съдът не кредитирал, като неотносими към констатираното полагане на труд от лицето А. Б. К. и представените от жалбоподателя: Договор от 05.06.2024 г., Протокол за приемане на работа от 15.06.2024 г. и Разходен касов ордер от 21.06.2024 г. Прието е, че горните документи касаят различно лице - А. В. А., както и че са били съставени за нуждите на производството, за да се избегне отговорност и да се прикрият действително установените отношения между санкционираното дружество и К..

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е стигнал до извода, че работодателят „Булстрейт” ООД, не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, в нарушение на разпоредбите чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 КТ, поради което законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Посочено е, че А. Б. К. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект, изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Съдът не констатирал и допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Обратно на доводите на касатора, съдът е изложил подробни съображения по отношение на съответствието на съставения АУАН и издаденото НП с изискванията на чл.42, респ. на чл.57 от ЗАНН, като в тази връзка е приел, че АУАН и атакуваното постановление били съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци. От изложените в акта и наказателното постановление факти било ясно, деянието осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за недоказаност на нарушението е посочено, че изводът за извършеното административно нарушение не е основан единствено на приложената от работника декларация по чл.402 от КТ, а следва от анализа на всички приети писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите И. и С., които са установили на място лицето А. К. и още четири лица да полагат труд за жалбоподателя. Обстоятелството, че свидетелят А. С., който е участвал в проверката и установяването на нарушението, но не е присъствал при съставяне на АУАН, е прието за несъществено процесуално нарушение. Спазени били изискванията и на чл.40, ал.З от ЗАНН. В съставения АУАН било отразено, че към датата на съставянето му [длъжност] А. С. е в отпуск по временна неработоспособност, а актът бил съставен в присъствие на друга двама свидетели. Прието е също че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл.402, ал.1, т.2 от КТ, тъй като сведения за работника били изискани с призовка по чл.45 от АПК, в деня на проверката по работни места - 11.06.2024 г. По горните съображения, районният съд стигнал до извода, че издаденото НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът намира, че същото е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не се констатираха нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила.

Изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието и доказаност на нарушението са правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилен е и изводът на районния съд, че в конкретната хипотеза лицето е престирало работната си сила и правоотношенията между страните са трудови, поради което приложими за тях са разпоредбите на КТ.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена на 11.06.2024 г. проверка по спазване на трудовото законодателство се установило, че в обект, изпълняван от касатора, лицето А. К. извършва дейност като [длъжност]. По делото е приложена и писмена декларация, подписана от А. Б. К., в която е посочено, че работи за „Булстрейт“ ООД, [населено място], на обект СМР на сграда, с работно време от 13.00 до 15.00 часа. В декларацията лицето е посочило също, че извършва дейност по фугиране на плочки, няма сключен трудов договор, но има граждански договор. Така попълнената декларация е валиден частен свидетелстващ документ. Действително, последната не се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, но преценката й в съвкупност с всички останали доказателства, писмени и гласни такива, води до извод за наличието на трудово правоотношение между работника и дружеството-касатор.

Приложения към делото Договор, сключен на 05.06.2024 г. между лицето А. В. А. - изпълнител и „Булстрейт“” ООД – възложител и Разходен касов ордер от 21.06.2024 г. са неотносим към спора и правилно не са били кредитирани от районния съд, тъй като не касаят установеното в обекта лице.

При тези факти съдът намира за безспорно установено, че на 11.06.2024 г., А. К. е престирал работна сила по трудово правоотношение, което е следвало да се оформи с трудов договор в писмена форма и то преди постъпването му на работа. В тази връзка, правилно констатираното деяние, е било квалифицирано като нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1 КТ, респ., неоснователни са възраженията на касатора за допуснато смесване на съставите на горните две разпоредби.

По изложените от районния съд подробни мотиви, към които препраща, на основание чл.221, ал.2 от АПК, неоснователни се явяват и възраженията, поддържани и пред касационната инстанция, че лицето А. К. не е престирало труд, а извършвало дейност по граждански договор за изработка, тъй като по делото не са приложени и доказателства за наличието на такъв договор, сключен с лицето А. К.. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилно определена дата на извършване на нарушението. Видно от приложените доказателства, престирането на работна сила по трудово правоотношение, което е следвало, но не е оформено с трудов договор в писмена форма, е извършено на 11.06.2024 г. Извършените последващи действия по изискване и представяне на доказателства за установяване на нарушението, не водят до различен извод, по отношение на датата на извършването му.

Не са отменителни основания и обстоятелствата, че лицето А. С., присъствал при извършване и установяване на нарушението, не бил посочен и не подписал съставения АУАН, както и обстоятелството, че това лице било разпитано като свидетел, в хода на производството пред районния съд. В случая не се установява горните обстоятелства да са довели да ограничаване правата на някоя от страните, поради което не може да се приеме, че същите представляват основания за отмяна на наказателното постановление, както и на оспореното решение.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“, гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10/27.01.2025 г., постановено по анд №787/2024 г. по описа на РС–Кърджали.

ОСЪЖДА „Булстрейт“ ООД, [населено място], с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София, деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.