Р
Е Ш Е Н И Е
№
261193 / 2.12.2021г.
гр.
П., 02.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Б.а Миткова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 32 по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Р.К.П. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3645/2020 г. по описа на Районен съд П. за сума
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „***в размер на 1246,10 лева –
½ от главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 211,21 лева, представляваща ½ от
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до
23.06.2020 г., представляващи стойността на доставената и потребена топлинна
енергия и законна лихва за забава до процесния имот.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор е срок.
Намира предявените искове за неоснователни и недоказани по основание и размер.
Конкретно твърди, че не са налице договорни отношения с ищеца тъй като няма
качеството „потребител/клиент“ в процесния имот съгласно приложимото право.
Оспорва доставката на топлинна енергия до имота в процесния период. Оспорва
представените по делото писмени доказателства с аргумент, че не доказват по
основание и размер исковата претенция.
Намира, че предявените искове касаят
прогнозни сметки, а не реално потребление, поради което са неоснователни. Намира,
че по отношение на Общите условия на ищеца приложение намира чл. 16 ЗЗД.
Оспорва доказателствената стойност на
представените по делото доказателства. Намира, че представеното по делото
„извлечение от сметка“ не установява основателност на предявените искове и моли
да бъде открито производство по неговото оспорване.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се
представляват, като поддържат вече изложените правни и фактически тези.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният
иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на
в. „СъП.“, поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така
действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът
в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни
всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът
носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От представения по делото договор за
продажба на държавен недвижим имот се установява, че трето за спора лице – Цветанка
Методиева Иванова е придобила процесния недвижим имот, за който се твърди, че е
топлоснабден.
От представеното по делото удостоверение
за наследници се установява, че ответникът и Петър К. Палпурин са наследници на
Цветанка Методиева Иванова, която в декларация по чл. 14 ЗМДТ е посочила като
собственик себе си. Тези обективни данни, при липса на твърдения и
доказателства за съществуващи в полза на трето лице права върху имота в
процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай именно
ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове
(доколкото същите касаят ½ от общото задължение), тъй като е собственик
на ½ идеална част от имота по силата на универсално наследствено
правоприемство.
По делото е изслушана и приета
заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Услугата за дялово
разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са
налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за
сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От заключението се
установява, че в СЕС се ползва топлоенергия само за БГВ, като ищецът е взел
предвид нормативните технологични разходи, отдадени от съоръженията за БГВ.
Установено е също, че монтираните в
абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през
задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени
като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско
измерване и показанията им могат да се считат за достоверни.
Вещото лице е установило, че за
процесния имот е начислявана прогнозна топлоенергия за БГВ поради неосигурен
достъп.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 2492,19 лева за целия имот, като половината
от тази стойност се равнява на 1246,10 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период
равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна енергия е в
размер на 2492,19 лева, а законната лихва е в размер на 422,42 лева, като
половината от тази стойност се равнява на 211,21 лева.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до собствения на
ответника имот топлинна енергия, на стойност , посочена в исковата молба.
Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на
задължението, поради което исковете следва да бъдат уважени в цялост така,
както са предявени.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 578,29,00 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 678,29 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 54,15 лева
(половината от разноските, доколкото исковото производство се развило срещу
един от сочените в заповедното производство длъжници и за половината от
първоначалната претенция), които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Р.К.П., ЕГН ********** ***, за сума, в размер на 1246,10 лева, представляваща ½
от стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., град П., ул.
„***за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 211,21
лева, представляваща ½ от законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 10.07.2018 г.
до 23.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3645/2020 г.
по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.К.П. да заплати на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 678,29 лева – разноски
пред Районен съд П. в исковото производство и 54,15 лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________
Вярно
с оригинала М.Я.