Определение по дело №51/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 26/03.04.2013 г., постановено по Г.д. № 3188/2012 г., К.районен съд е признал за недоказано оспорването истинността,в частност авторството на фиш за заплата за м.август 2012 г. на А. М. С.. Съдът е отхвърлил предявените от А. М. С. против „Г.” О., Г. К., искове с правно основание чл. 124 от КТ за сумата от 169.00 лв., представляваща претендирано неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2012 г., както и на основание чл. 224, ал.1 от КТ за сумата от 260.45 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното погасяване. Съдът, с оглед изхода на делото, е осъдил ищцата да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща направените по делото разноски.

Настоящото производство е образувано по повод подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищца‗а. В същата се твърди, че постановеното решение, с което са отхвърлени предявените искове, е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Сочи се, че първоинстанционното решение е порочно и неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата е изложено становище, че съдът е обсъдил доказателствата поотделно, без да ги е преценил като част от съвкупността на целия доказателствен материал. Излагат се твърдения ищцата да е била заставена да подпише представения по делото фиш за трудово възнаграждение за месец август 2012 г. заедно с много други документи, като условие да бъде прекратено трудовото й правоотношение с ответното дружество. Развити са доводи и за неправилна интерпретация на доказателствата от страна на първоинстанционния съд, в частност на представеното по делото писмо с изх. № 0046-5341/04.10.2012 г. от Дирекция „Инспекция по труда” , Г. К., в което се сочело, че към момента на извършване на проверка от инспекцията по жалба от 24.09.2012 г. претендираните в настоящото производство суми за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не били платени на ищцата. Жалбоподателката счита, че от посоченото доказателство по безспорен начин се оборвало твърдението на ответното дружество, че на 13.09.2012 г. е извършено от него плащане на процесните суми. Във въззивната жалба се сочи също, че съдът е дал в мотивите си неправилна оценка на доказателствената стойност на представената по делото „Декларация – образец 6” за месец август 2012 г. за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ, която като документ, съставен от страна на ответното дружество, не би следвало да бъде ценена от съда преимуществено спрямо горепосоченото писмо на Дирекция „Инспекция по труда” като официален документ, издаден от контролен орган. С оглед на изложените обстоятелства жалбодателката моли настоящата инстанция да отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение, вместо което постанови ново, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 124 и чл. 224 от КТ. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата подава отговор, в който заявява, че счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следвало да бъде потвърдено. Не претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбодателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозира чрез процесуалния си представител становище по жалбата, в което заявява, че поддържа същата.

В съдебно заседание ответникът по жалбата „Г.” О., Г. К., чрез процесуалния си представител, поддържа изложено в отговора на въззивната жалба, становище.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, и като такава е допустима.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 124 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа за месец август 2012 г. в размер на 169.00 лв., както и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни в размер на 260.45 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

За да постанови атакувания в настоящото въззивно производство първоинстанционен акт районният съд е приел за безспорно обстоятелството, че страните в производството са се намирали в трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор, въз основа на който ищцата е изпълнявала длъжността „продавач-консултант” в ответното дружество с уговорен размер на основното трудово възнаграждение, считано от 01.01.2012 г., от 450.00 лв. Съдът е приел за безспорно и обстоятелството, че на 16.08.2012 г. договорът е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните по трудовия договор. Установено в производството е и обстоятелството, че със Заповед с правно основÓние чл.325, ал.1,т.1 от КТ № 3/ 14.08.2012 г. е разпоредено да се изплатят на работника С. по повод прекратяване на трудовия договор, съществувал между страните, сумата по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 260.45 лв. Установено е от прочита на приложения по делото фиш за м.август 2012 г., че същият е издаден на името на продавач –консултантът С., че носи нейния подпис и че е за сумата в размер на 375.76 лв., от която 176.09 лв. –работна заплата за отработен 9 дни, допълнително възнаграждение за професионален опит - 4.23 лв., обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 260.45 лв., при общо удръжки в размер на 65.01 лв.

Първоинстанционният съд е индивидуализирал предмета на доказване като е извел като основен спорния между страните факт е ли е извършено от ответното дружество като работодател плащане на претендираните суми за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като е възложил тежестта на доказване на ответника.

Водим от разпоредбата на чл.269 от ГПК, настоящата въззивна инстанция намира атакуваното пред нея първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Предвид изложените във въззивната жалба доводи относно порочността на атакуваното решение, въззивната проверка следва да обхване преценката именно на така индивидуализирания релевантен и за настоящия спор юридически факт.

В аспекта на изложеното въззивният съд намира атакуваното първоинстанционно решение за правилно. На основание чл.272 от ГПК съдът при така формирания свой извод, приемайки изложените от решаващия съд мотиви, препраща към тях. Подобно на първоинстанционния съд и настоящата инстанция приема за доказан в процеса фактът на плащане на процесните суми. И това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, предл.второ от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост, или срещу разписка. В този смисъл приложеният по делото, подписан от ищцата А. М. С. фиш за заплата за м.август 2012 г., чиято истинност в открито по смисъла на чл.193 от ГПК производство, не беше оспорена, може и следва да бъде приравнен по своята правна стойност на разписка по смисъла на цитираният чл. 270, ал. 3 от КТ. Прочие като такъв той следва да бъде ценен като доказателство за извършено плащане на претендираните по делото суми. В подкрепа на така формирания извод е и приетото по делото заключение, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно наложила се в ответното дружество практика във ведомостите отсъстват подписи на работниците и/или служителите, а ведомостите са оформени чрез прилагане към тях на подписани от съответния работник и/или служител фиш за заплата. В.л.е установило въз основа на подадената от ответното дружество в ТД на НАП,Г.П., офис Г.К. , декларация обр.6 –„Данни за дължимите вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” за м.август 2012 г. под № *1752/13.09.2012 г., че в поле 8 на същата е попълнен код 3 – „Изплатено възнаграждение за месеца”. Това записване според вещото лице означава, че възнаграждението с оглед счетоводното му оформяне е изцяло изплатено.

Или казано в обобщение следва подобно на решаващия съд да се приеме за безспорно установен в производството фактът, че претендираните от ищцата суми за работна заплата и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са платени от работодателя изцяло.

Този извод не се променя и от анализа на приетото по делото като надлежно писмено доказателство писмо с изх. № 0046-5341/04.10.2012 г. на Дирекция „Инспекция по труда”, Г.К..Всъщност цитираното писмо е обсъдено и от решаващия районен съд, който в тази връзка е обсъдил и разпоредбата на чл.404, ал.2 от КТ, а именно,че задължителното предписание за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на тези вредните последици може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. Т.е. в настоящото съдебно производство, при така събраните и обсъдени доказателства цитираното писмо не притежава обвързваща съда материална доказателствена стойност относно съдържащите се в него обстоятелства. На основание чл.272 от ГПК, съдът при така формираният свой извод, приемайки направените от решаващия съд изводи препраща към обстойните в тази им част първоинстанционни мотиви.

За изчерпателност на изложението следва изрично да бъде посочено, че наведеният във възивната жалба довод, че ищцата е била заставена да подпише представения по делото фиш за трудово възнаграждение за месец август 2012 г. заедно с много други документи, като условие да бъде прекратено трудовото й правоотношение с ответното дружество, при все, че е възможно да се е случило, това обстоятелство остана недоказано в производството.

С оглед изложеното настоящият състав счита, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски на жалбоподателката не се следват, а доколкото ответникът по жалбата не е претендирал заплащане на такива и на него не следва да бъдат присъдени. А по отношение на направените в производството разноски, вкл. и дължими се държавни такси е приложима разпоредбата на чл.359 от КТ.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/03.04.2013 г., постановено по Г.д. № 3188/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.