№ 3746
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221100101760 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД от К. Л.
Д. с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез пълномощника си
адвокат А. В., вписан в САК Съдебен адрес: гр, София, ул. ****, против С.О.,
БУЛСТАТ **** и адрес: гр. София, ул. ****, за заплащане на сумата от 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на 31.08.2021 г.,
ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане и 192.23 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
22.11.2021 г. - датата на извършения разход до окончателното изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 31.08.2021 г. около 13.00ч. претърпял
инцидент в гр. София докато вървял по тротоара, прилежащ към ул. Бели Дунав в
района на бл. *** в ж.к. Надежда 4. Инцидентът настъпил при движение по десния
тротоар, гледано в посока от бул. Ломско шосе към Северен парк. В района на бл.***
тротоарната площ представлява неравна асфалтова настилка с множество кръпки и
щирина от около 3 метра, като същата е осеяна с напречни свличания и пропадания на
асфалта, в резултат на което по щирина на тротоара са се образували ръбове на места с
височина от около 10-15 см. Достигайки района на вх.А на бл. *** или непоредствено
преди кръстовището, ищецът се спънал в ръб на свлечената настилка, при което паднал
от собствен ръст на лявата си страна. Изпитал е силна и остра болка в рамото, а на
помощ са му се притекли случайни минувачи. След като травмираното място е отекло
ищецът се е самонасочил към УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ" ЕАД. Там е прегледан от
ортопед като след извършени образни изследвания е констатирано счупване на горния
край на раменната кост. Предприето е консервативно лечение като е предписано
носене на обездвижваща ставата шина - ортеза тип „Дезо" и прием на медикаменти
против възпаление (Фиброзим) и обезболяваши. Получената вследствие на инцидента
телесна повреда му е причинила значителни болки и страдания, които са били със
голям интензитет в рамките на първите 50 дни след инцидента, като през този начален
период ставата е била обездвижена посредством закупена ортеза „Дезо". Травмата на
1
лявото рамо е обусловила трайно затруднение на движението на горния крайник или
по своите медико-биологични характеристики и същата се квалифицира като средна
телесна повреда. Тя е довела със себе си не само интензивни и постоянни физически
болки и страдания, но е причинила и редица битови неудобства и несгоди. За
правилното провеждане на лечебно-възстановителния процес ищецът е направил
разноски за закупуване на обездвижваща ортеза и медикаманети, които разноски не се
покриват по линия на здравното осигуряване и за които той е заплащал с лични
средства. Касае платени суми, както следва: - 95 лева - за ортеза за горен крайник,
съгласно Фактура № **********/31.08.2021Г.; - 16,63 лева - за медикаменти
{Фиброзим), съгласно Фактура № **********/31.08.2021г. - 40,60 лева - потребителска
такса за престой в „НСБФТР" ЕАД, съгласно Фактура № **********/12.11.2021г. - 40
лева - за преглед от специалист в „НСБФТР" ЕАД, съгласно Фактура №
**********/22.11.2021 г. Общият размер на разноските за лечение, които е направила
ищеца възлиза на 192,23 лева.
В исковата молба са налице твърдения, че според одобрената кадастрална карта
и регистри, района на инцидента е част от поземлен имот с идентификатор
68134.1384.2074 с начин на трайно ползване „За второстепенна улица", чиито
собственик е ответната о.. Местонастъпването на инцидента е терен, предназначен за
задоволяване на обществени нужди, с неограничен достъп за гражданите, който о.та
следва да управлява и стопанисва в интерес на населението и с грижата на добрия
стопанин - аргумент от чл. 11, ал.1 от ЗОС. Поради общественото предназначение на
конкретния обект, а именно „За второстепенна улица", о.та е задължена по закон да
осъществява дейността по неговата поддръжка като осигурява нормален достъп,
проходимост и предвижване на пешеходци. Разрушените, неподдържани и
необезопасени тротоари са източник на опасност за пешеходците, като от правна
страна наличието им представлява неизпълнение на вмененото й със закон задължение
по чл. 11 ЗОС. Ето защо ищеца намира, че С.О. носи отговорност за причинените от
бездействието на нейните служители вреди на трети лица.
Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане
като писмени доказателства по делото. Иска се допускане на експертизи – СМЕ, СТЕ,
както и ангажиране на гласни доказателствени средства.
В срока за отговор ответникът С.О. оспорва иска по основание и размер.
Счита, че не са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността
му. Твърди, че Съгласно Договор № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г., сключен въз
основа на проведена открита процедура, между С.О. и „В.К.Г.“ ЕООД, в IV зона,
включваща райони „Надежда“, „Нови Искър“ и „Сердика“, от посоченото дружество се
извърщват дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения в посочените райони, включително и по ул. „Бели Дунав“. Срокът на
изпълнение на договорът е 48 месеца, като изпълнението на дейностите, предмет на
посочения договор, е целогодишно, съгласно чл. 2 от Договора. Комисия от
представители на С.О., районната администрация, инвеститорски контрол и
изпълнителя ежемесечно обхожда и проверява на място улиците, попадащи в обхвата
на договора и подлежащи на абонаментна поддръжка. При извърщване на проверките
се съставя констативен протокол, отразяващ конструктивните качества на пътя, като
при установяване на компрометирани участъци или увредени пътни съоръжения,
съответннят обект не се приема от комнснята. Видно от приложени констативни
протоколи за извършени проверки през месец юни, юли, август и септември 2021г. не
са открити дупки или пукнатини над максимално допустимия размер. За посочения
период не са подавани жалби или сигнали в С. общнна - район „Надежда“ за наличието
на такива. След направени инспекции преди и след настъпването на вредоносния за
2
ищеца резултат на прилежащ към ул. „Бели Дунав“ тротоар, не са били установени
нередности на техническото състояние на същия. Видно от становище на главния
инженер на С.О. - район „Надежда“, в участъка от тротоара на ул. „Бели Дунав“ в
близост до кръстовището на ул. „Без име“, пред вх. „А“ на бл. *** в ж.к. „Надежда IV“,
не е било установено наличието на дупки, а неравностите са класифицирани като
незначителни. Широчината на тротоара е 3 метра, като по протежението му има само
следи от прекарването на кабелно трасе. С оглед на гореизложеното счита наведените
от ищеца твърдения, че С.О. не изпълнява вмененото й с чл. 11 от ЗОС задължение, за
несъстоятелни, тьй като както вече бе посочено, о.та е предприела мерки по поддръжка
и текущ ремонт на пътните съоръжения и уличната мрежа в район „Надежда“,
включително и прилежащите тротоари, създавайки необходимите условия за безопасно
и удобно движение по съответните участъци целогодишно. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства медицинските документи по
лечението на ищеца /л. 8 и сл./, от които е видно, че ищеца е получил счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/.
Прието като писмено доказателство е и заверено копие на договор от
17.06.2019 г., сключен между С.О. и „В.К.Г.” ЕООД, гр. София, видно от който
последното дружество се е задължило да дейностите по поддържане и ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения в районите Надежда, Нови Искър и Сердика.
Приети са и констативни протоколи, подпсани между страните по договора, свързани с
изпълнението му.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е.С..
Твърди, че е бил очевидец на инцидента. Ищецът разхождал едно куче по тротоара и
когато се приближил до свидетеля паднал, поради дупка на тротоара, по – точно имало
голямо слягане на тротоарната настилка. Ищецът паднал напред и си ударил ръцете.
Казал, че изпитва силни болки в лявата длан и рамото.
Разпитана е и свидетелката Р.Х., която е във фактическо съжителство с
ищеца. Знае за инцидента, тъй като ищецът излязъл да разхожда кучето, но се върнал
бързо и с болки в лявата ръка. Казал, че се е спънал и паднал. В болница Пиргов му
сложили обездвижваща шина на ръката, която ищецът носил около два месеца. Имал
много силни болки и приемал обезболяващи лекарства. Ръката била силно отекла и
била синьо – лилава на цвят. Ищецът не могъл да работи дълго време. Чувства и в
момента болки в ръката при смяна на времето.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно изготвено се установява, че на К. Л. Д.
е поставена диагноза: счупване на горния край на раменната кост (хумерус). Това
счупване реализира медикобиологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
ДВИЖЕНИЕТО НА КРАЙНИК (лявата ръка) за срок не по-малък от 4 месеца при
обичаен ход на възстановяване. Счупването е лекувано консервативно с поставяне на
имобилизация - дезо, която пострадалия е носил за 56 дни. Впоследствие е провеждана
и рехабилитация. По делото са приложени болнични листове за 76 дни домашно
лечение. Такова счупване се получава при падане върху терена и подпиране на ръката в
дланта при изпъната ръка в лакета. Между това падане и полученото счупване
3
съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. При получаване на
счупването и в първия месец пострадалия е изпитвал силни болки и страдания. В
периода на имобилизация е имало затруднение в ежедневното обслужване. Сега К. Д.
се оплаква от болка при промяна на времето в мястото на счупване и сутрешна болка
при раздвижване. Обема на движение в лява раменна става е леко ограничен: При
отвеждане на ръката назад към гърба, при хоризонтално отвеждане на ръката назад.
Силата на ръката е запазена. По делото са приложени следните разходни документи за
192,23 лева: 95 лв. за ортеза за горен крайник, 16,лв. - за медикаменти (Фиброзим-
лекарство за на възпаление, проявяващи се като болка, отток, зачервявания.), 40,60 лв.
потребителска такса за престой в „НСБФТР" ЕАД и 40 лв. - за преглед от специалист в
„НСБФТР" ЕАД, които са били необходими за лечението на пострадалия.
По делото е прието и заключение на вещо лице по съдебно – техническа
експертиза. Според експерта мястото на настъпване на инцидента е тротоар, находящ
се в гр. София, на ул. Бели Дунав и попада в имот с кадастрален идентификатор
68134.1384.2074 съгласно Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София,
одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/12.10.2011г. на Изп.
Директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-22 1896/12.12.2013г. на
Началник НА СГКК – СОФИЯ, Общинска публична собственост, урбанизирана
територия и с начин на трайно ползване -за второстепенна улица с площ 6421,00кв.м.
Според експерта състоянието на тротоара е много лошо и не отговаря на изискванията
за експлоатация. В този си вид не отговаря и на чл. 6, ал. 3 от Наредба на Столичен
общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София. Повърхността на
тротоара трябва да е равна с наклон към уличното платно. При огледа на място се
установило, че в частта на инцидента има голям праг с височина около 15см. поради
пропадане на участъци от настилката с установена кухина в процепа. Установи се и
втори праг с височина 3-5см по дължина на тротоара, малки ръбове около правоъгьлна
шахта и множество неравности в настилката от асфалт, които са образувани от
пропадания в основата и температурните разщирения на асфалта. Установеното
състояние на тротоара по време на огледа отговаря и на представените по делото
снимки.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
По отношение на иска с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата,
във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди. Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на
Пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа
4
не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие
на лицето, на което е възложена работата. За възложителя бездействието на
изпълнителя на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите
или други правила и от характера на възложената работа. Така, за да се уважи
предявения иск ищецът следва да докаже: възлагане на работа от ответника; деяние на
изпълнителя на работата, което да е настъпило вследствие на изпълнение на
възложената работа или по повод изпълнението на същата; настъпила вреда за ищеца
по иска; причинна връзка между деянието и вредата, т.е. вредите да са причинени от
лице, на което ответникът е възложил някаква работа (извършителят); наличие на
задължение на ответната о. да извършва поддръжка на съответния пътен участък, както
и размера на неимуществените вреди.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното право, основавайки го на виновното поведение на лицата, на които
С.О. е възложила да поддържат в изправност местните пътища и носи отговорност за
бездействията на тези лица.
Събраните свидетелски показания напълно кореспондират помежду си в
частта относно непосредствено възприетите от свидетеля Е.С., който е пряк очевидец
обстоятелства по падането на ищеца и е възприел както самото падане на ищеца, така и
състоянието на тротоара, където е станал инцидентът, а и получените от пострадалия
наранявания. Свидетелят не е заинтересован от изхода на делото, като в тази насока е и
заключението на вещото лице по СТЕ. В свидетелските си показания свидетелката Р.Х.
по непротиворечив начин излага преките си наблюдения върху възстановяването на
ищеца от претърпяната травма, проведеното от него лечение и продължителността на
същото, както и последиците от преживяното върху здравето и емоционалното му
състояние. В тази връзка съдът кредитира тези показания, тъй като са логични и
непротиворечиви с останалия доказателствен материал по делото, а именно писмените
доказателства и СМЕ. Затова въз основа на кредитираните показания, както и
останалите доказателства, съдът приема за установено, че на твърдените от ищеца дата
и място същия е претърпял инцидент, като е паднала в необезопасена дупка, получена
при слягане на асфалта на тротоара.
Причинно-следствената връзка между наличието на твърдения вредоносен
резултат е установена и от приетата като компетентно изготвена съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически и доказателствени изводи
въз основа на установените по делото обстоятелства, като изяснява, че причинените
травматични увреждания върху тялото и лицето на ищеца съответстват на описания
механизъм на инцидента, поради което съдът приема, че те са закономерна, естествена,
необходима, присъща последица (при необходимата причинно-следствена връзка) от
падането на ищеца на тротоар, находящ се в гр. София, на ул. Бели Дунав, за която се
установява, че е част от местната пътна мрежа, по следните съображения.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ „пътищата са републикански
и местни“, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи,
втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни. Според
чл. 5, ал. 1 пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни елементи:
обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а според ал. 2 обхватът на
5
пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици
от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина,
определена с нормите за проектиране на пътищата. Легална дефиниция на „земно
платно“ е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗП, като това е част от повърхността в обхвата на
пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните
ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя. Съгласно чл. 8, ал. 3 от същия закон общинските
пътища са публична общинска собственост, като в чл. 10 от Наредбата за управление
на общинските пътища на територията на С.О. е предвидено, че собствеността на о.та
се разпростира върху всички основни елементи на пътищата – обхват, пътни
съоръжения и пътни принадлежности. Посочените норми налагат извод, че
изключителен собственик на пътния участък /тротоара/, където е настъпило
процесното вредоносно събитие, е именно ответната о..
Съгласно чл. 31 ЗП на общините е вменено задължението за полагане на
грижи за поддръжка и ремонт на общинските пътища и съоръжения. Посочените
дейности по отношение общинската пътна инфраструктура на територията на С. о.
ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на
които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по
повод изпълнението на възложената им работа.
Вменените на ответната о. правомощия за стопанисване на общинската пътна
мрежа несъмнено включват и отстраняване на всякакви повреди по общинските
пътища, които създават опасност от увреждане на пътните превозни средства и на
пешеходците, като част от общото задължение на о.та за поддържането им в
необходимото за гарантиране на безопасно състояние. Затова и в процесния случай
наличието на неремонтиран и несигнализиран участък от тротоара към пътя, който е
станал причина за настъпилата злополука, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на указаните по-
горе дейности по поддръжка на общинската инфраструктура. Натоварените с тези
дейности лица не са извършили дължимите действия по привеждане на проблемния
участък в обезопасено състояние, като това тяхно бездействие, съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД, се презюмира да е виновно. В тази насока е и заключението на вещото лице по
съдебно – техническата експертиза.
Предвид изложеното, доколкото се установи, че в причинна връзка с
визираното противоправно поведение на лицата, на които са възложени дейностите по
поддръжка на общинската пътна мрежа, за ищеца са настъпили вреди, то за същите
спрямо нея отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството
6
му на възложител. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че е възложил на трето лице - „В.К.Г.” ЕООД поддържката на процесния
тротоар, тъй като това възражение би имало значение единствено в отношенията
между тях, а именно относно изпълнението на горецитирания договор от 17.06.2019 г.
Съдът намира, че при процесното събитие са налице елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което ответникът дължи
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
По отношение размера на предявените искове за вреди, съдът следва да
отбележи, че гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа по
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на делинквента и
съответно тъждествена на нея по обем и съдържание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на
цитираната правна норма не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне
размера на обезщетението, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и социално - икономическите
условия на живот в страната и др.
Съдът като взе предвид, следните обстоятелства при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, а именно: причинените травматични
увреждания - счупване на горния край на раменната кост (хумерус),
продължителността на възстановяването, което обичайно е за период не по – малък от
четири месеца. Съдът отчита и че пострадалия е изпитвал силни болки и страдания.
Следва да се има предвид и че от данните по делото, както от разпитаните свидетели,
така и от приетото заключение на вещо лице по СМЕ, се установява, че болките в
лявата ръка продължават, като е налице и ограничение в обема на движенията. Затова
настоящата инстанция намира, че следва да бъде определено обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер от 30 000 лв., т.е. в
претендирания размер, който не се установява да е прекомерен.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди, съдът намира
същия за основателен. В таи насока съдът кредитира заключението на вещото лице по
съдебно – медицинската експертиза, според която по делото са приложени следните
разходни документи за 192,23 лева: 95 лв. за ортеза за горен крайник, 16,лв. - за
медикаменти (Фиброзим-лекарство за на възпаление, проявяващи се като болка, отток,
зачервявания), 40,60 лв. потребителска такса за престой в „НСБФТР" ЕАД и 40 лв. - за
преглед от специалист в „НСБФТР" ЕАД, които са били необходими за лечението на
пострадалия.
Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да се присъди и законна лихва
върху главницата за неимуществени вреди от настъпване на деликта 31.08.2021 г. до
7
окончателното им изплащане и върху главницата за обезщетение за имуществени
вреди - от 22.11.2021 г. - датата на извършения разход до окончателното изплащане.
С оглед изхода на настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сума в размер на 600 лв. възнаграждение за вещи лица,
адвокатско възнаграждение, платимо на процесуалния представител адв. А. С. В.,
поради предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в
размер на 3 050 лв., според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и сума в размер на 1 207.69 лв.,
платими по сметка на СРС, представляващи държавна такса по реда на чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД С. о., ЕИК: ****,
с адрес: гр. София, улица „****, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на К. Л. Д. с
ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез пълномощника си адвокат
А. В., вписан в САК Съдебен адрес: гр, София, ул. ****, против С.О., БУЛСТАТ ****
и адрес: гр. София, ул. ****, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на 31.08.2021 г., ведно със
законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 192.23
лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
22.11.2021 г. - датата на извършения разход до окончателното изплащане, както и сума
в размер на 600 лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. о., ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, улица „****, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на адв. А. С. В. ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. София, ул. ****, сума от 3 050 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, поради предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С. о., ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, улица „****, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати по сметка на Софийски
градски съд, сума в размер на 1 207.69 лв., представляващи държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8