Решение по дело №63818/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13994
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20211110163818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13994
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110163818 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” ЕООД против Д. М. М. -
М..
Ищецът поддържа, че на 03.12.2008 год. „фирма” ЕАД сключил договор за кредит с
ответника, като сумите по същия не били погасени. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3000 лв., представляваща
главница /част от общо дължимите 6719.59 лв./, които са индивидуализирани по месеци в
молба от 11.05.2022г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението по договор за кредит № (номер)/03.12.2008г.,
сключен между „фирма” ЕАД и ответника, вземането по който е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия, както и сумата от 799.16 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.08.2018г. до 30.07.2021г. Претендира направените по настоящето производство разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че
вземането е погасено по давност. Поддържа, че банката е обявила предсрочна изискуемост
преди 28.09.2012г.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения договор за кредит от 03.12.2008г., „фирма“ АД е предоставила
на ответника кредит в размер на 7 000 лева, а ответникът се е задължил да върне сумата при
условията, посочени в договора. Неразделна част от договора е погасителният план.
1
Видно от представения по делото договор за цесия от 28.09.2012г., потвърждение за
извършена цесия и приложение № 1, в което фигурира и вземането към ответника, „фирма”
АД е прехвърлил вземането по договора за кредит на настоящия кредитор „фирма“ ЕООД.
Като доказателства по делото са приети уведомления за цесии и пълномощни, с които
старият кредитор е упълномощил новия да изпълни предвиденото в чл. 99 от ЗЗД
задължение. Видно от приетата като доказателство обратна разписка, тези уведомления са се
върнали като непотърсени от получателя.
По делото е изслушана ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че кредитът в размер на 7000
лв. е бил усвоен на 03.12.2008г., както и какъв е размерът на непогасените задължения към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
От приложеното към настоящото дело частно гр. дело № 45662/2021 г. по описа на
СРС, 35 с-в, се установява, че срещу ответника въз основа на заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на настоящото
производство.
Исковата молба е предявена в срок и в срок са представени доказателства за
предявения иск.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявените в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове са допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже твърдяното облигационно
правоотношение, включително, че е налице уговорка за заплащане на договорна лихва,
както и че вземането за процесните суми е изискуемо.
Видно от представения договор за кредит, между „фирма“ АД и ответника валидно е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение с посоченото в исковата молба
съдържание.
Съдържанието на договора и положените подписи не бяха оспорени от ответника.
Видно от приетата и неоспорена ССЕ, кредитът е бил изцяло усвоен от М.. Нещо повече, по
договора са постъпвали частични плащания от ответника по делото.
С получаването на настоящата искова молба и приложените уведомления и
пълномощни може да се приеме, че е налице надлежно уведомяване на длъжника от
предишния кредитор по договора за заем. Част от приложенията към исковата молба са
договора за прехвърляне на вземания /цесия/, както и уведомления до длъжника по смисъла
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договора. С получаването на препис от
исковата молба и приложенията към нея ответникът следва да се счита за надлежно
2
уведомен за извършената цесия. В този смисъл съдът съобрази и константната практика на
ВКС, – решение № 137/2015г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014г., III ГО; решение № 78/2014г.
на ВКС по т.дело № 2352/2013г., II ТО и цитираните в него решения. Въпреки че по делото е
представено и уведомление от стария кредитор, няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия или друго лице да уведоми длъжника за извършените цесии. Ето защо,
съдът приема, че с получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея,
ответникът е бил уведомен за извършената цесия. Уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че е била обявена предсрочно
изискуемост преди 28.09.2012г. Такива доказателства по делото не бяха ангажирани.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.06.2014г. постановено по т. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. По делото такива доказателства липсват. Отделно от
това видно от приетата ССЕ, на вещото лице не са били предоставени данни банката да е
обявявала предсрочна изискуемост. Такива данни липсват и в представените от "фирма" и
"банка" удостоверения. Ето защо, съдът приема, че по делото липсват доказателства банката
да е обявила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на исковата молба, за което
да е уведомила изрично ответника.
Видно от представения договор за кредит и погасителен план крайният срок на
договора е 03.12.2018г., поради което цялата сума по договора е изискуема. В решение №
50173/13.10.2022г. по гр. д. № 4674/ 2021 г. на ВКС, III ГК, ВКС приема, че по договора за
кредит връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява
по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части, поради
което приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110
ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката
3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните
погасителни вноски. В цитираното решение е посочено, че съществуващото до момента в
практиката противоречие /давността да тече за всяка отделна вонска от датата на настъпване
на изискумеостта на съответната вноска/ следва да се счита за преодоляно посредством
решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на
ВКС, в които е утвърдена практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно/, респективно при уговорката плащането
3
да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. „Приема се, че в този случай задължението се погасява на
части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението
престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи,
които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.
Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно
задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт
сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и
крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът,
в който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита”.
Ето защо, давността е започнала да тече от 03.12.2018г. и към датата на подаване на
заявлението на 03.08.2021г. все още не е изтекла.
От приетата по делото ССЕ се установява размерът на непогасените задължения, а
именно: 3000 лв. главница и 900.80 лв. мораторна лихва. Сумата от 702.07 лв. за договорна
лихва, посочена от вещото лице, съдът не взема предвид, тъй като в настоящето
производство е претендирана мораторната, а не договорната лихва.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде уважен до посочените с исковата молба
размери, с оглед диспозитивното начало.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че искът е предявен като
частичен – за сумата от 3000 лв. за периода м. 05.2016г. до м. 12.2018г. /крайният срок на
договора./, поради което и на ищеца са дадени указания да конкретизира каква част от
главницата за всеки месец претендира, които същият е изпълнил с молба от 11.05.2022г.
Видно от приложения погасителен план и от приетата по делото ССЕ, а и от самата молба на
ищеца от 11.05.2022г., за така посочения период – м. 05.2016г. до м. 12.2018г. това е цялата
дължима главница, а не част от нея, както е заявена от ищеца.

По разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски в размер общо на 394.02 лв.
4
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените по ч. гр. д. №
45662/2021г. на СРС, 35 с-в разноски в размер на 75.98 лв.

По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. М. - М., ЕГН **********, с
адрес (град), (адрес) че дължи на „фирма” ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявените искове с правно основание чл. 415 ГПК сумата
от 3000 лева, представляваща неплатена главница за периода м. 05.2016г. до м. 12.2018г. по
договор за потребителски кредит № (номер)/03.12.2008г., сключен между "фирма" АД и
ответника, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.09.2012г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както
и сумата от 799.16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2018г. до
30.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 45662/2021г. по
описа на СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА Д. М. М. - М., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на
„фирма” ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 394.02 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 75.98 лв., представляваща направените по ч. гр.
д. № 45662/2021г. на СРС, 35 с-в разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5