№ 75
гр. Севлиево, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20224230200168 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Д.К.К. от гр.Севлиево е обжалвал наказателно постановление № 13
от 18.04.2022 г. на Директора на РИОСВ гр.В.Търново, с което за извършено нарушение по
чл.166, т.3 във вр. с чл.155, ал.2 и на осн. чл.166, т.3 във вр. с чл.165, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда / ЗООС / му е наложено наказание глоба в размер на 2
000.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, в подкрепа на което се излагат подробно
развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Директор на РИОСВ гр.В.Търново, редовно призован, се
явява представител при разглеждане на делото и прави искане жалбата да се остави без
последствия и наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
С Решение № ВТ-17-ОС/2020 г. на директора на РИОСВ – В.Търново за преценяване
на вероятната степен на въздействие върху защитени зони, било съгласувано инвестиционно
предложение с възложител жалб.К. „Къща за гости с барбекю – основно и допълващо
застрояване в ПИ № 063031 в землището на с.Стоките, общ.Севлиево“.В решението били
поставени четири условия, касаещи реализацията на инвестиционното предложение и
експлоатацията на предвидените обекти.На 17.09.2021 г. свид.СВ. Н. СТ. – главен експерт,
свид.Т. Н. СТ. и свид.Б.Х. Р.-Ч. – старши експерти в РИОСВ В.Търново, извършили планова
проверка на посоченото по-горе инвестиционно предложение, находящо се в посоченият по-
горе поземлен имот, в землището на с.Стоките, общ.Севлиево и стопанисван от
жалб.К..Проверката била извършена във връзка с последващ контрол на посоченото по-горе
решение.Проверката била извършена в присъствието на жалб.К., а за резултатите от нея бил
съставен Констативен протокол № БР-СС-14 от същата дата – 17.09.2021 г.Освен останалите
констатации в същият е отразено, че по условие 3 при обхода се установило, че се изгражда
зид от камък в ниската част на левия бряг на дерето, преминаващо западно от имота в ПИ №
063009, с цла да се обособи площадка за монтиране на модулна пречиствателна станция,
1
която да пречиства битово-фекалните води, образуващи се в строящата се къща за гости.От
РИОСВ В.Търново няма издадено разрешение за процедиране на ЛПСОВ.От БДДР – Плевен
няма издадено разрешително за ползване на воден обект цза заустване на отпадъчни води в
повърхностни води.Не се спазват и разпоредбите на чл.143 от Закона за водите и за което ще
бъде дадено предписание за преустановяване и премахване на строежа в бреговата част на
дерето.В заключение е отразено, че е установено нарушение на условие 3, тъй като се
извършва изграждане на съоръжение извън границите на имота, предмет на ИП / ПИ №
063031 /.С посоченият протокол и на осн. чл.155, ал.2 от ЗООС били издадени няколко
предписания, едно от които, записано като т.4: „С цел спазване на разпоредбите на чл.143 от
Закона за водите, да се преустанови и премахне изграждането на каменния зид по брега на
дерето, граничещо на запад с имота, като срок за изпълнение на предписанието била
определена датата 31.10.2021 г., а като отговорник жалб.Д.К.К. – собственик на имота.В
протокола като обяснения от страна на жалб.К. е вписано, че възразява.На място били
изготвени и фотоснимки, представляващи неразделна част от протокола.Така изготвеният
протокол бил подписан от проверяващите и жалб.Д.К.К..
На 30.09.2021 г. в деловодството на РИОСВ В.Търново било депозирано възражение
от страна на жалб.К. срещу посоченият по-горе Констативен протокол.В него
жалбоподателят освен останалите възражения изразява становището, че въпросният зид е
построен вероятно още преди да бъде роден, по теечението на дерето има и други изградени
съоръжения, бент и каптаж, които са направени най-вероятно с цел водохващане и поливане
на имотите.След консултация с адвокат счита, че не е нарушил нито една от разпоредбите
на чл.143 от Закона за водите.Това потвърждавало правото му на възражение и правело
невалиден казуса за нарушението на чл.143 от Закона за водите.Към възражението били
приложени и фотоснимки.
На 13.12.2021 г. свид.СВ. Н. СТ., свид.Т. Н. СТ. и свид.Б.Х. Р.-Ч. извършили
извънредна проверка, за резултатите от която бил изготвен Констативен протокол № БР-СС-
26 от същата дата.В същият е отразено, че проверката е извънредна на изпълнението на
предписания, дадени с КП № БР-СС-14/17.09.2021 г.По време на проверката присъствал
жалб.К..В протокола са описани констатациите, направени по време на извършената
проверка.Отразено е също така, че по предписание в т.4 се установило, че каменния зид не е
премахнат и не са предприети действия по неговото разрушаване.Към момента на
проверката няма извършване на строитолно-монтажни работи по неговата
конструкция.Отразено е също така, че видно от констатираното на място, предписанието по
т.4 не може да се счете за изпълнено.Протоколът бил подписан от проверяващите, както и от
жалб.К., който вписал в него, че възразява отново по отношение на предписанието от т.4.
С Писмо изх. № И-48/04.03.2022 г. жалб.К. бил поканен да се яви на 11.03.2022 г. от
10.00 до 12.00 часа в РИОСВ В.Търново за съставяне на АУАН във връзка с извършена
проверка и съставен констативен протокол № БР-СС-26/13.12.2021 г.В поканата е отразено,
че при неявяване АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие съгласно чл.40, ал.2 от
ЗАНН.Писмото-покана било изпратено по куриер и доставено на 09.03.2022 г.
На посочената в поканата дата 11.03.2022 год. жалбоподателят не се явил, поради
което на същата дата свид.Б.Х. Р.-Ч., в присъствието на свид.С.С. и свид.Т.С., съставил
против жалбоподателя Д.К.К. от гр.Севлиево, ***, ЕГН **********, и в негово отсъствие
Акт за установяване на административно нарушение / АУАН / № 10, в който като дата на
извършване на нарушението е посочена 13.12.2021 г., а като място на извършването му –
имот с номер 063009, землище на с.Стоките, общ.Севлиево.Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които нарушението е било извършено в АУАН е посочено следното.С
Решение № ВТ-17-ОС/2020 г. на директора на РИОСВ В.Търново за преценяване на
вероятната степен на въздействие върху защитени зони, е съгласувано инвестиционно
предложение / ИП / „Къща за гости с барбекю – основно и допълващо застрояване в ПИ №
063031, в землището на с.Стоките, общ.Севлиево“.За същият имот е проведена процедура за
преценяване на вероятната степен на въздействие върху защитени зони, приключила с
Решение № 06/С-ОС/2011 г. на директора на РИОСВ за съгласуване на ИП „Изграждане на
къща за гости, басейн и барбекю“.Горното ИП, с което се предвижда изграждане на втора
къща за гости, обособяване на летен бар с барбекю и обслужващи постройки се явява
разширение на съгласуваното през 2011 г.През 2021 г. е извършена планова проверка от
експерти на РИОСВ – В.Търново, в присъствие на възложителя на ИП.При обхода, направен
по време на проверката се установи, че в западната част на имота текат строително-
монтажни дейности по строежа на втората къща за гости.Същата се изгражда чрез зидария с
камък.При обхода се установи, че текат и строителни работи /гради се зид от камък/ в
2
ниската част по левия бряг на дере, преминаващо западно от имота в ПИ № 063009, с цел в
ниската част на брега да се монтира модулна пречиствателна станция, която да пречиства
битово-фекалните води, образуващи се в строящата се къща за гости.От РИОСВ –
В.Търново няма издадено разрешение за процедиране на ЛПСОВ.От БДДР – Плевен няма
издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води.Не се спазват и разпоредбите на чл.143 от Закона за водите, а именно:
т.2 „намаляването на проводимостта на речните легла, включително чрез баражи и прагове,
без съответното разрешително“.За така направената констатация е дадено предписание за
преустановяване и премахване на строежа в бреговата част на дерето с констативен
протокол / КП / № БР-СС-14/17.09.2021 г.
При направена последваща проверка от експерти на РИОСВ – В.Търново на
13.12.2021 г. е съставен КП № БР-СС-26/13.12.2021 г. във връзка с контрол по изпълнение
на дадените предписания.
По време на проверката е установено, че не са предприети действия по
предписанието, дадено в т.4 от КП № БР-СС-14/17.09.2021 г., а именно да се преустанови и
премахне изграждането на каменния зид по брега на дерето, граничещо на запад с
имота.Каменният зид не е премахнат и не са предприети действия по неговото разрушаване.
Даденото предписание не е изпълнено към датата на проверката / 13.12.2021 г. /,
респективно до предписания срок за изпълнение – 31.10.2021 г.
Даденото предписание в точка 4 от КП № БР-СС-14/17.09.2021 г., въвежда
задължително поведене за физическото лице и същото има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.
Като законови разпоредби, които са били нарушени, в АУАН са посочени чл.166, т.3
в частта „не изпълняват предписанията, дадени в …констативните протоколи по чл.155…,
издавани от… директорите на РИОСВ…или от упълномощени от тях длъжностни лица.“ във
вр. с чл.155, ал.2 и чл.165 от ЗООС.
Така съставеният АУАН бил изпратен до кмета на община Севлиево за предявяване и
връчване на препис на жалб.К..Същият му бил предявен лично и срещу подпис на
28.03.2022 г., който след запознаване със съдържанието му е заявил, че възразява срещу
изложената фактическа обстановка и изцяло не е съгласен с акта.Възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на РИОСВ – Велико Търново с № 13 от 18.04.2022 г.Същото е
издадено против Д.К.К., ЕГН **********, от ***, общ.Севлиево, обл.Габрово.Същото е
издадено за това, че от жалб.К. е извършено следното: на 13.12.2021 г., имот с номер 063009,
землище на с.Стоките, общ.Севлиево не е преустановено изграждането и не е премахнат
каменният зид по брега на дерето, което представлява неизпълнение на предписание, дадено
в т.4 от КП № БР-СС-14/17.09.2021 г., с което се нарушават изискванията на чл.166, т.3 в
частта „не изпълняват предписанията, дадени в … констативните протоколи по чл.155…,
издавани от … директорите на РИОСВ… или от упълномощени от тях длъжностни лица“,
във вр. с чл.155, ал.2 и чл.165, ал.1 от ЗООС.
С Решение № ВТ-17-ОС/2020 г. на директора на РИОСВ В.Търново за преценяване
на вероятната степен на въздействие върху защитени зони, е съгласувано инвестиционно
предложение / ИП / „Къща за гости с барбекю – основно и допълващо застрояване в ПИ №
063031, в землището на с.Стоките, общ.Севлиево“.За същият имот е проведена процедура за
преценяване на вероятната степен на въздействие върху защитени зони, приключила с
Решение № 06/С-ОС/2011 г. на директора на РИОСВ за съгласуване на ИП „Изграждане на
къща за гости, басейн и барбекю“.Горното ИП, с което се предвижда изграждане на втора
къща за гости, обособяване на летен бар с барбекю и обслужващи постройки се явява
разширение на съгласуваното през 2011 г.
През 2021 г. е извършена планова проверка от експерти на РИОСВ – В.Търново, в
присъствие на възложителя на ИП.При обхода, направен по време на проверката е
установено, че в западната част на имота се извършват строително-монтажни дейности по
строежа на втората къща за гости.Същата се изгражда чрез зидане на камък.При обхода е
установено, че се осъществяват и строителни работи /изгражда се зид от камък/ в ниската
част по левия бряг на дере, преминаващо западно от имота в ПИ № 063009, с цел в ниската
част на брега да се монтира модулна пречиствателна станция, която да пречиства битово-
фекалните води, образуващи се в строящата се къща за гости.От РИОСВ – В.Търново няма
3
издадено разрешение за процедиране на ЛПСОВ.От БДДР – Плевен няма издадено
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води.Не се спазват и разпоредбите на чл.143 от Закона за водите, а именно: т.2
„намаляването на проводимостта на речните легла, включително чрез баражи и прагове, без
съответното разрешително“.За така направената констатация е дадено предписание за
преустановяване и премахване на строежа в бреговата част на дерето с констативен
протокол / КП / № БР-СС-14/17.09.2021 г.
При направена последваща проверка от експерти на РИОСВ – В.Търново на
13.12.2021 г. е съставен КП № БР-СС-26/13.12.2021 г. във връзка с контрол по изпълнение
на дадените предписания.
По време на проверката е установено, че не са предприети действия по
предписанието, дадено в т.4 от КП № БР-СС-14/17.09.2021 г., а именно да се преустанови и
премахне изграждането на каменния зид по брега на дерето, граничещо на запад с
имота.Каменният зид не е премахнат и не са предприети действия по неговото разрушаване.
Даденото предписание не е изпълнено към датата на проверката / 13.12.2021 г. /,
респективно до предписания срок за изпълнение – 31.10.2021 г.
Даденото предписание в точка 4 от КП № БР-СС-14/17.09.2021 г., въвежда
задължително поведене за физическото лице и същото има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.
АУАН № 10 от 11.03.2022 г. е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като
същият не се е явил след надлежно изпратена покана.Актът е връчен чрез община Севлиево
на 28.03.2022 г., като в т.11 графа „обяснения или възражения“ е изразено несъгласие срещу
изложената фактическа обстановка и несъгласие със съставения АУАН.Допълнителни
възражения в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпвали.
Във връзка със съставения констативен протокол № БР-СС-14/17.09.2021 г. от
нарушителя са постъпили възражения и обяснения с вх. № 1527-2020/8/ от 30.09.2021 г.,
като по отношение на т.4 на дадените предписания, е описано, че въпросният зид е построен
преди много години и същият е в заварено положение.Последното е възприето и от
актосъставителя, и от административно-наказващият орган като невярно, защото именно по
време на проверката на 17.09.2021 г. е установено реално извършване на строително-
монтажни работи по каменния зид от двама работници и разположен улей за изливане на
бетон или друг материал за зидане.Направен е снимков материал /снимки 3 и 4/, който е
приложен към КП № БР-СС-14/17.09.2021 г. и подписан от нарушителя, който изцяло
опровергава твърдението му, че не е извършвал никакви строителни дейности и не е
изграждал или доизграждал зида.На снимки 3 и 4 ясно се виждат работниците в момент на
извършване на строителни работи и улея за материала за зидане.Виден е и прясно
положеният материал за зидане върху най-горния ред камъни.И въпреки, че в настоящото
производство не следва да се разглежда законосъобразността на издаденото предписание, то
следва да се отбележи, че същото с оглед посочените обстоятелства, е дадено след изяснена
фактическа обстановка и цели преустановяване на несъответстващото на нормативните
изисквания състояние.Отделно, с оглед липсата на оспорване на предписанието по
съответният административен ред, следва, че се дължи изпълнение на указаното му
фактическо действие в рамките на предоставения му срок.
Гореописаното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на Пар.1,
ал.1, т.4 от ДР от ЗАНН.Предвид характера на нарушението, засегнатите обществени
отношения, свързани с опазването на околната среда и липсата на други смекчаващи вината
обстоятелства, случаят не може да се определи като такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните от този вид.Всяко физическо и юридическо лице е
длъжно да спазва законодателството, включително и екологичното такова, във връзка с
извършваната от него дейност и неизпълнението на задължително предписание сочи на
неглижиране на задълженията, които нарушителя има в изпълнение на своята дейност.
Нарушенията по ЗООС, с оглед характера на регулираните от него обществени
отношения, могат да доведат до увреждане или замърсяване на околната среда.За защитата
на тези обществени отношения е отдадена по-висока обществена значимост.Все пак се касае
за действия, свързани с опазване на околната среда, които пряко касаят всички граждани и
тяхното здраве – по аргумент и от чл.1 от ЗООС.С оглед горното, случаят не може да се
квалифицира като маловажен, поради което разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не следва да
намери приложение.
4
За Д.К. това е първо по вида си нарушение, поради което глоба в размер от 2000.00
лв. е справедлива, отговаря на тежестта на нарушението и с нея биха се осъществили в
достатъчна степен целите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Въз основа на гореизложеното административно-наказващият орган / АНО / е счел, че
същото съставлява нарушение на чл.166, т.3 в частта „не изпълняват предписанията, дадени
в… констативните протоколи по чл.155…, издавани от … директорите на РИОСВ… или
уполномощени от тях длъжностни лица“ във вр. с чл.155, ал.2 и чл.165, ал.1 от ЗООС.На
осн. чл.168 и съгласно чл.165, ал.1 във вр. с чл.166, т.3 от ЗООС, АНО е наложил на жалб.К.
глоба в размер на 2 000.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Б.Х. Р.-Ч., СВ. Н. СТ. и Т. Н. СТ. и писмените доказателства –
товарителница; електронно изявление D2137611198/04.05.2022 г. обратна разписка по
пратка № 1050537990342; писмо изх. № И48(4)/ 18.04.2022 г. до Д.К.; НП № 13/18.04.2022 г.;
писмо изх. № ДД-1В-01.11 –(1) от 30.03.2022 г. от Община Севлиево; писмо изх. № И-
48(1)/15.03.2022 г.; АУАН № 10/11.03.2022 г.; обратна разписка от 09.03.2022 г.; покана изх.
№ И-48/ 04.03.2022 г.; КП № БР-СС-26от 13.12.2021 г.; възражение до РИОСВ-Велико
Търново от Д.К., ведно с 24 бр. фотоснимки и схема; КП № БР-СС-14/ 17.09.2021 г. с
приложени към него цветни изображения; заповед № РД-263/ 21.05.2021 г.; КП от 24.03.2022
г. и копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за поземл.имот с идентификатор
69147.63.36.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
20.04.2022 год.От товарителницата на куриерската фирма и електронното изявление се
установява, че жалбата е подадена на 03.05.2022 год., тоест в законноустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, оправомощен за това по силата на чл.168 от
ЗООС, предвид заеманото от него длъжностно качество.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това със Заповед № РД-263/21.05.2021 г. на Директора на РИОСВ
В.Търново.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП, са за извършено
нарушение на разпоредбите на чл.166, т.3 във вр. с чл.155, ал.2 и чл.165, ал.1 от
ЗООС.Съгласно разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС: „С наказанията по чл.165 се наказват
и лицата, които: не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната
среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите
на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица”.Текстът на чл.155
от ЗООС гласи: „(1) По време на извършването на текущия контрол длъжностни лица,
определени от органите по чл.148, ал.3, съставят констативни протоколи. (2) В протоколите
по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни
предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им”.Съгласно
разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗООС: „Длъжностно лице, което не допусне в обекта или на
територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се
наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.“.
Административно-наказващият орган на осн. чл.165, ал.1 във вр. с чл.166, т.3 от
ЗООС е наложил на жалбоподателя Д.К.К. глоба в размер на 2 000.00лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.Явява се и
негов процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното НП.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат
неговата отмяна.Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.АУАН и НП, както вече бе отбелязано по-
горе, са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
5
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57
от ЗАНН, реквизити.Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити.Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
В жалбата жалбоподателят, а в съдебно заседание процесуалният му представител
изтъкват на първо място довода, че жалбоподателят не е осъществил нито от обективна,
нито от субективна страна, вмененото му нарушение, като се оспорва изложената в НП
фактическа обстановка, както и законосъобразността на издаденото предписание.Излагат се
доводи, че каменния зид е старо съоръжение и търпимо като вид строеж от гледна точка на
ЗУТ.Наведени били твърдения, че при първата проверка проверяващите счели, че зидът е с
предназначение изграждане на пречиствателна станция.Това обаче били някакви устни
намерения, а при втората проверка не било констатирано нищо подобно.При положение, че
не е новоизграждан обект, а се извършвало почистване и заздравяване на основите, това по
никакъв начин не нарушавало разпоредбите по чл.143 от Закона за водите.В този смисъл
предписанието било незаконосъобразно, фактически необосновано и нормативно
неправилно.
Съдът държи на първо място да отбележи, че в случая изложените доводи са
ирелевантни и по принцип не следва да се обсъждат по същество, тъй като в случая на
жалб.К. е наложено наказание за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на издадено от
контролните органи предписание по реда на чл.155, ал.2 от ЗООС.Тези доводи, а това се
твърди и в съдебно заседание, касаят законосъобразността на издаденото предписание.То
обаче не подлежи на съдебен контрол от настоящата съдебна инстанция.Факт е, че
издаденото предписание е било връчено на жалб.К., то не е било обжалвано и това не се
спори, същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение в посочения в него срок, от
лицата спрямо които е било издадено – в случая жалб.Д.К.К..Безспорно за резултатите от
извършената на 17.09.2021 г. проверка от страна на контролните органи бил съставен
Констативен протокол № БР-СС-14/17.09.2021 г.На осн. чл.155, ал.2 от ЗООС с посоченият
по-горе Протокол било издадено предписание под № 4, с което на жалбоподателя било
предписано да се преустанови и премахне изграждането на каменния зид по брега на дерето,
граничещо на запад с имота.Като срок за изпълнение на предписанието била определена
датата 31.10.2021 г., а като отговорник – жалб.Д.К.К..Предписанието, направено с
посоченият по-горе протокол, както вече бе посочено по-горе, е издадено по ред различен от
административно-наказателното производство, протичащо по реда на ЗАНН, на друго
правно основание, а именно чл.155, ал.2 от ЗООС.За така издаденото предписание е
предвиден различен ред за контрол, в това число и съдебен, предвиден в разпоредбите на
АПК.По делото не се съдържат данни, не се представят доказателства и не се съдържат
твърдения, така издаденото предписание да е било оспорено или обжалвано, поради което
същото е влязло в законна сила и като такова е следвало да бъде изпълнено от страна на
жалбоподателя.Не се съдържат данни, не се спори и това, че от страна на жалб.К. не е било
поискано удължаване на определения в предписанието срок за изпълнение.Безспорно е също
така, че така издаденото писмено предписание не е било изпълнено от страна на
жалбоподателя в определения му от контролния орган срок.Неизпълнението му се
установява, както от свидетелските показания на разпитаните свидетели, така и от
писмените доказателства, събрани по делото.То не е било отстранено в указания срок, към
момента на последващата проверка, а и към датата на издаване на НП.В този смисъл е и
Решение № 114 от 28.07.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 93/2021 г.
Твърди се на следващо място, че контролните органи са съставили АУАН извън
сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН и най-вече извън 3-месечния срок от откриване на
нарушителя.Крайният срок за изпълнение на предписанието бил 31.10.21 г., а проверката за
спазването на това предписание била извършена на 13.12.21 г.Жалбоподателят като адресат
и като лице чиято наказателна отговорност се ангажирала можело да бъде открит по
смисъла на чл.34 от ЗАНН още на 01.11.21 г. тоест първия ден след крайния срок за спазване
на предписанието и това била началната дата, от която следвало да тече 3-месечния срок,
визиран в чл. 34 ЗАНН.
Съдът не споделя така изложеният довод.В настоящият случай неизпълнението на
задължителното предписание е било констатирано при извършена от страна на контролните
органи проверка на 13.12.2021 г. и това е моментът от който започва да тече срокът, визиран
в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.В случая АУАН е съставен на 11.03.2022 г., тоест преди да
6
изтече тримесечният срок, посочен в цитираната по-горе разпоредба.
При така изложеното, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят
Д.К.К. е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.166, т.3 във вр. с чл.155, ал.2
и чл.165, ал.1 от ЗООС.
Алтернативно, в жалбата и в съдебно заседание, към съда се отправя молба да
приеме, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не може да бъде споделено това
становище.Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е
обсъдил и възможността за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като правилно е
преценил, че липсват основания за нейното прилагане, доколкото нарушението не може да
бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на посочената
разпоредба.Мотивите, изложени от АНО в НП изцяло се споделят от настоящият съдебен
състав, поради което същият намира за ненужно да ги преповтаря.
При така установеното от фактическа страна законосъобразно и обосновано АНО е
приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.166,
т.3 във вр. с чл.155, ал.2 и чл.165, ал.1 от ЗООС и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.165, ал.1 във вр. с чл.166, т.3 от ЗООС.При
определяне размера на наказанието наказващият орган се е съобразил с изискванията на
чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента
на обществена опасност на конкретното нарушение, при което и е наложил глоба в
минималния размер, предвиден в закона, а именно 2000.00лева, с което ще се постигнат
целите на наказанията, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По така изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.
От страна на процесуалния представител на ответната страна към съда се отправя
искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи
юрисконсулско възнаграждение.С оглед изхода на делото в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 120.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13 от 18.04.2022 год. на Директора
на РИОСВ гр.Велико Търново, с което на Д.К.К. от ***, общ.Севлиево, обл.Габрово, ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.166, т.3 във вр. с чл.155, ал.2 и чл.165, ал.1 от
ЗООС и на осн. чл.165, ал.1 във вр. с чл.166, т.3 от ЗООС е наложена глоба в размер на 2
000.00 / две хиляди / лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д.К.К. от ***, общ.Севлиево, обл.Габрово, ЕГН **********, да заплати на
РИОСВ В.Търново, сумата от 120.00 / сто и двадесет / лв., съставляваща направени по
настоящото дело разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7
8