№ 337
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20235330200802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-6207-000572/
14.12.2022г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ
ТРУД, с което на Н. Р. П. са наложени:
-глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП;
- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП въз основа на конкретно изложени
съображения. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На
22.11.2022 г., в 15:45 часа, в община Марица, на път ТРЕТИ КЛАС № 80, км.
3+900м Н. Р. П. управлява лек автомобил НИСАН с рег.№ ******* като
извършва следните нарушения:
1/ Навлиза след пътен знак В1, поставен на преместваема стойка за
въвеждане на временна организация на движението, а именно затворен
пътен участък за движение на МПС поради строителни дейности по
пътното платно;
2/ Не спира за проверка при ясно и разбираем за водача подаден
сигнал от униформен служител на МВР облечен със светлоотразителна
жилетка тип МВР. Водачът е сам в автомобила.
По делото не съществува спор, че:
-жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочените в АУАН
време и място;
-че процесният пътен участък е бил сигнализиран с Пътен В1;
-че жалбоподателят навлезнал в процесния пътен участък в нарушение
на знак В1;
-че жалбоподателят не спрял при вида на полицейски служител, а
продължил движението си с МПС.
Посочените обстоятелства се установяват освен това по несъмнен
начин от писмените материали по приложената прокурорска преписка.
Това, обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 6, Т.1 ЗДВП, ВР. ЧЛ. 183,
АЛ.7 ЗДВП.
За допуснатото формално несъобразяване с предписанията на пътен
2
знак В1 деецът е санкциониран по квалифицирания състав на чл. 183,
ал.7 ЗДвП.
Наличието на основното съставомерно обстоятелство, изложено в НП и
обуславящо отговорност по този квалифициран състав обаче, а именно
валидно въведена временна организация на движението, се опровергава
от събраните по делото официални писмени доказателства.
Съгласно чл.3, ал.4 ЗДвП: „Условията и редът за създаване на
временна организация за безопасност на движението по пътищата се
определят с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на вътрешните работи“.
В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението
при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците.
Съгласно чл. 81, вр. чл. 80 от Наредбата временна организация на
движението за път трети клас, какъвто е процесния, се въвежда със
Заповед на оправомощено длъжностно лице от Областно пътно
Управление на АПИ.
С оглед гореизложеното, по служебна инициатива на съда бе изискана
информация от ОПУ-Пловдив дали към дата 22.11.2022 г. за път ТРЕТИ
КЛАС № 80, км. 3+900м е била издадена Заповед за временна организация
на движението.
В отговор е постъпило Писмо от ОПУ-Пловдив Вх.№
13552/10.02.2023г., с което се уведомява съда, че подобна заповед не е
налична и не е издавана.
При липса на издадена заповед по чл. 81 от Наредбата се налага
извод, че към процесната дата е липсвала валидно въведена временна
организация на движението, поради което деецът не може да се
санкционира за нейното нарушаване, независимо от фактически поставени от
неизвестен субект, не по надлежния ред пътни знаци.
Така Решение № 74 от 14.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 3077 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 859 от 16.05.2022
г. по к. адм. н. д. № 547 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив
От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е нарушил валидно
3
въведена временна организация на пътя и деянието му, така както е
описано в АУАН и НП, се явява несъставомерно.
Налице е и допълнително основание за отмяна на НП в тази част.
В НП е посочено, че деецът се санкционира на основание чл. 183, ал.7
ЗДвП за несъобразяване със знак, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство при въведена временна организация на
движението.
В АУАН и НП е посочено, че според контролния орган тази временна
организация на движението е сигнализирана с пътен знак В1.
Този извод противоречи на материалния закон.
Според изричния текст на чл. 22, ал.1 и 2 от цитираната наредба
забраната за движение в даден участък при временна организация на
движението се въвежда със затваряща табела С19.
Същевременно според чл. 54 от Наредбата освен със затваряща табела
С19, краткотрайните ремонтни дейности могат да се сигнализират и със знак
А23.
Съгласно чл. 35 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци: Пътен знак А23 "Участък от пътя в ремонт" се
използва за сигнализиране на пътен участък в обхвата на пътя, в който се
извършват строителни или ремонтни работи, дейности по поддържането,
при аварийни ситуации и др. и движението на пътни превозни средства,
по който не е спряно.
При систематичното тълкуване на двете разпоредби се налага извод, че
употребата на двата знака: затваряща табела (С19) и ПЗ А23 е
алтернативно и има различно приложно поле:
-затваряща табела (С19) се използва, когато пътят е изцяло
затворен за движение;
-знак А23 се използва, когато пътят не е изцяло затворен за
обществено ползване.
В процесните АУАН и НП липсват каквито и да било твърдения за
налични знаци С19 или А23, които да сигнализират въведена временна
организация на движението.
Липсват също така изложени твърдения дори за същината на твърдяната
временна организация –дали движението по пътя е изцяло забранено, или
4
пътят не е изцяло затворен за обществено ползване, дали ремонтните
дейности са били краткотрайни или продължителни.
Посоченият порок е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на
доказателства относно тези непредявени на дееца съставомерни
обстоятелства и тяхното установяване за първи път на етап съдебно
следствие, доколкото съгласно ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС деецът има
право да бъде запознат със съставомерните факти, които са предпоставка за
реализиране на отговорността му още при съставяне на АУАН, като
установяването им за първи път със съдебния акт, представлява съществено
изменение на административно обвинение, което е недопустимо.
Действително знак В1 сигнализира забрана за навлизане по процесния
пътен участък, но без надлежен знак и по-конкретно затваряща табела
С19 или знак А23, който да сигнализира временна организация на
движението, той не е достатъчен да обуслови отговорност по чл. 183, ал.7
ЗДвП.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 103 ЗДВП.
Съдът намира, че деянието, така както е описано в АУАН и НП,
съществено нарушава процесуалните правила-чл. 42 и 57 ЗАНН.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен състава на чл.
103 ЗДвП сигналът подаден от контролния орган следва да бъде по един от
лимитативно изброените в чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със
сигнали, които не са нормативно уредени водачите не са длъжни да се
съобразяват.
В процесния случай в АУАН и НП основния съставомерен факт е
описан с думите „не спира за проверка при ясно и разбираем за водача
подаден сигнал…“
Видно е, че липсва каквато и да било конкретика за начина на подаване
на сигнала, освен субективната преценка на контролния орган, че той е
бил достатъчно ясен, като тази липса лишава съда от възможността да
прецени бил ли е длъжен водача да се съобрази с посочения сигнал.
Допуснатият порок при описание на основния съставомерен белег за
административния състав по чл. 103 ЗДвП, а именно начина на подаване на
сигнала от контролния орган, е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране
5
на доказателства, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено административно обвинение.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране
правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна
квалификация и правилното приложение на материалния закон са в
контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на
районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на
безпротиворечиво изложение на съставомерните факти обаче, каквато
безспорно се явява начина на подаване на сигнала по чл. 103 от ЗДвП при
вменено нарушение по чл. 103 ЗДвП, единствената възможност е НП да се
отмени.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
ОТНОСНО ДОПУСНАТИТЕ ПРИ ИЗДАВАНЕ НА НП
ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ.
Налице е и допълнително процесуално основание за отмяна на НП.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗАНН „При констатиране на признак/признаци
на извършено престъпление административно наказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор“
В случая при изложените в АУАН и НП факти безспорно са били
налице признаците на престъпление по чл. 270 НК, което е било основание
6
за прекратяване на административното производство и изпращане
материалите на прокурора.
Поради изложеното, изцяло законосъобразно се явява първоначалното
процедиране на органите на РУ-Труд по изпращане на цялата преписка на РП-
Пловдив с мнение за образуване на досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 270 НК.
Незаконосъобразни са обаче последващите действия по издаване на
НП преди произнасянето на наблюдаващия прокурор дали е извършено
престъпление или не.
Това е така, доколкото по силата на чл. 33, ал.2 ЗАНН за контролните
органи е съществувала безусловна забрана да се произнасят по издадения
АУАН до разрешаване на въпроса дали в случая е извършено
престъпление или не.
Въпреки това, процесното НП е издадено на 14.12.2022г., един месец
преди издаването на постановление на РП-Пловдив от 09.01.2023г. за
отказ да се образува ДП, като едва от тази дата за наказващия орган е
съществувала възможността на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН да издаде НП.
Като е издал процесното НП един месец по-рано, при данни за
извършено престъпление и преди да изчака произнасянето на
наблюдаващия прокурор, наказващият орган грубо е нарушил процесуалния
закон, което се явява основание за отмяна на НП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 800
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като следва да се споделят доводите й , че с
оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- приключване на производството в едно съдебно заседание
7
- следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
адвокатска защита и съдействие, изразило се не само в изготвяне на жалбата,
но и реално процесуално представителство.
Особеност на производството е, че с едно НП деецът е наказан за две
самостоятелни административни нарушения. В чл. 18 от Наредбата не е
изрично уредена хипотезата как следва да се процедира в този случай.
При това положение, по аргумент от чл. 84 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери чл. 13, ал. 3 от Наредбата, според който при
процесуално представителство и защита в рамките на едно дело по няколко
обвинения минималното възнаграждение, предвидено за най-тежкото
обвинение, се увеличава с 1/2.
При приложението на тази норма се получава справедлив баланс между
интересите на всички страни:
-защитникът получава достойно възнаграждение за труда си, включващ
защита по няколко самостоятелни нарушения;
-жалбоподателят бива обезщетен в максимална степен за вредите, които
се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения
от администрацията санкционен акт;
-не се достига до прекомерно засягане на финансовите интереси на
държавата, чрез бюджета на органа, върху който следва да се възложи
заплащането на адвокатския хонорар;
-отчита се обстоятелство, че отделните нарушения са извършени с
едно деяние, при общи подлежащи на доказвани факти и са обективирани
в един и същи АУАН и едно и също НП, което в повечето случаи предполага
общност на евентуално налични процесуални пороци. В този смисъл
присъждането на няколко отделни възнаграждения, всяко от които на
минимална стойност от 300 лева би се явило непропорционално.
-отчита се обстоятелството, че макар и извършени с едно деяние,
отделните нарушения са с различна правна квалификация, което
предполага допълнителни усилия за защита по всяко едно от тях. В този
смисъл присъждането на възнаграждение в минимален размер 400 лева
независимо дали се осъществява защита по едно или няколко самостоятелни
нарушения би се явило несправедливо.
8
Предвиждания от чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата размер на
минималното възнаграждение, както за нарушението по чл. 6 ЗДвП, така и за
това по чл. 103 ЗДвП е еднакъв, а именно 400 лева. При приложение на чл.
13, ал. 3 от Наредбата този размер следва да се завиши с ½ на 600 лева, като
именно този размер следва да се присъди.
Претенцията за разноски за разликата до пълно претендирания
размер от 800 лева следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в договора за
правна защита и съдействие е отбелязано, че адвокатския хонорар от общо
800 лева е формиран, като страните са договорили отделно възнаграждение
за административната санкция глоба и отделно за административната
санкция лишаване от правоуправление.
Този подход е незаконосъобразен, доколкото санкцията за всяко едно
административно нарушение е единна и комплексна и при нейната отмяна
се дължи единен адвокатски хонорар, а не отделно възнаграждение за всяка
една компонента от комплексната санкция.
В този изричен смисъл е и текста на чл. 18, ал.4 от Наредбата, в която се
сочи, че отделно възнаграждение за наложено наказание, което няма
имуществени измерения се дължи само извън случаите по ал. 2, тоест
како няма наложена санкция в паричен размер.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна РУ-Труд
не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да
бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-6207-000572/ 14.12.2022г.,
издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ ТРУД, с което
на Н. Р. П. са наложени:
-глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП;
- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати в полза на Н. Р. П. , ЕГН
********** сумата от 600 лева, представляваща съдебни разноски пред
Районен съд- Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за
разликата над 600 лева до пълно претендирания размер от 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10