№ 90
гр. гр. Лом, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислава Сл. Борисова
при участието на секретаря Любомира Б. Петрова
като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно
наказателно дело № 20231620200220 по описа за 2023 година
Жалбоподателят Т. В. Т. с ЕГН ********** от с.Замфир, обл.Монтана
обжалва издаденото от Началник сектор в ОД на МВР Монтана, РУ гр.Лом
........., упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0294-000286 от 27.03.2023г., с
което на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „ГЛОБА“, в размер на 200лв /двеста лева/ и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал. 1 от
ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят не се явява лично, поддържа жалбата и моли съда
да постанови решение с което да отмени издаденото НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемият не се явява, не се представлява.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
С Наказателно постановление № 23-0294-000286 от 27.03.2023г.
издадено от Началник сектор в ОД на МВР Монтана, РУ гр.Лом .........,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР на
жалбоподателят Т. В. Т. от гр.Лом, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му
1
наложени административни наказания „ГЛОБА“, в размер на 200лв /двеста
лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 21.02.2023г. в
17,12ч. в гр.Лом, по ул.“Ломски казарми“, управлява лек автомобил марка
„Пежо“, модел „206“, с рег.№ ............, собственост на .......... от гр.Лом, като
при направена справка с РСОД-АНД се установява, че МПС-то е с прекратена
регистрация на 05.01.2023г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Образувано е ЗМ-3783
от 22.02.2023г. по описа на РУ гр.Лом.
В с.з. жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не е извършил административното нарушение за което е санкциониран.
Управляваният лек автомобил не е негова собственост, не са събрани
доказателства собственика на автомобила да е уведомен за служебно
прекратената регистрация на автомобила от страна на ГФ, както и
жалбоподателят да знае това обстоятелство, за да е налице виновно
извършено деяние. Поради липса на субективен елемент от това нарушение,
издаденото НП следва да бъде отменено, тъй като деянието е несъставомерно.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо
правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 21.02.2023г. около 17,12ч. полицейските служители при РУ гр.Лом –
св.Д. Д. и А. Йорданов, извършвали обход на ул.“Ломски казарми“ в гр.Лом,
когато спрели за проверка движещият се по улицата лек автомобил марка
„Пежо“, модел „206“, с рег.№ ............. По време на извършената проверка
полицейските служители установили, че водача на същия е жалбоподателят,
но автомобилът е собственост на трето лице .......... от с.Замфирово,
обл.Монтана. Тъй като при извършена справка с РСОД-АНД се установило,
че МПС-то е с прекратена регистрация на 05.01.2023г. по чл.143, ал.10 от
ЗДвП, то на място св.Д. Д. в присъствието на колегата си А. Ц. и на
жабоподателят му съставил АУАН № 934102 от 21.02.2023г. който бил
предявен и подписан от Т..
Била образувана ЗМ-162 от 2023г. по описа на РУ гр.Лом, респ.
2
пр.преписка вх.№ 1363/23г. по описа на РП гр.Монтана, ТО гр.Лом, която
приключила с Постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 22.03.2023г. на прокурор при РП гр.Монтана, ТО гр.Лом
......... тъй като не е извършено престъпление от общ характер. Мотивите на
наблюдаващият прокурор са свързани с обстоятелството, че в случая са
налице основанията за приложение на нормата на чл.9, ал.2 от НК и случаят е
с по-ниска степен на обществена опасност. Преписката е изпратена на
Началника на сектор ПП в ОДМВР за произнасяне по съставеният АУАН.
Възоснова на така изготвеното прокурорско постановление и
съставеният АУАН, впоследствие АНО – Началник Сектор в ОД МВР, РУ
гр.Лом издал обжалваното Наказателно постановление № 23-0294-000286 от
27.03.2023г., с което на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „ГЛОБА“, в размер на 200лв /двеста лева/ и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетел
Д. Д. , които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи
се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от
закона случай.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е
ангажирана за извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр. от ЗДвП, съгласно
която правна норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
3
Процедурата по служебно прекратяване на регистрацията на
автомобилите и уредена нормативно в Наредба I-45 от 24.03.2000г. на
Министъра на вътрешните работи регистрацията на превозно средство.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. на Министъра на
вътрешните работи регистрацията на превозно средство се прекратява
служебно, а според чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба регистрацията на
превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд.
Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче
при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на
ПС, посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в ал.10 на
чл.143 от ЗДвП, според която когато служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, следва да
се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че на посочените в АУАН и НП дата и място – 21.02.2023г. – 17,12ч.
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на друго лице,
който е бил с прекратена служебно регистрация на 05.01.2023г. на основание
чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, като за това обстоятелство собственика на
автомобила - жалбоподателят не е бил уведомен по предвидения ред.
Видно от писмените отговори на направените в хода на съдебното
следствие писмени запитвания до Началник на сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР гр.Монтана се установява, че въпросния автомобил е с прекратена
регистрация, поради изтекла З „ГО“ на 05.01.2023г., а в деня следващ
съставянето на АУАН – 22.02.2023г. – един ден след установяване на
нарушението и съставянето на АУАН е налице служебна промяна на
регистрацията на същият автомобил, която е възстановена служебно при
уведомление от ГФ за валидна ТО. От тук може да се направи изводи, че
веднага след като жалбоподателят или собственика на автомобила е разбрал
за прекратената регистрация, същият е предприел действия за нейното
възстановяване – обстоятелство, което представлява още едно основание да се
приеме, че същият в действителност не е знаел, че регистрацията на
4
управляваният от него автомобил е била прекратена по служебен ред.
В хода на делото АНО не ангажира доказателства, че собственика на
МПС-то е получил въпросното уведомление, както и че жалбоподателят в
качеството на водач на въпросното МПС към момента на проверката е бил
уведомен и е знаел за служебно прекратената регистрация.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото не се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от субективна страна посоченото нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, а именно, че е действал в условията на пряк умисъл към момента на
извършване на нарушението.
Наред с това, в срока за решаване на делото бе прието Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023г. с което е прието, че не се наказва с
предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство
В цитираното ТП е застъпено становището, че съществува законово
задължение по чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП за административния орган да
уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното
превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при
посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за
установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било
съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна
полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е
несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има
предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.143,
ал.10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и
доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвани и доказани всички елементи от състава на административното
нарушение, включително вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага.
5
В настоящето производство АНО не успя да докаже по безспорен и
категоричен начин факта на узнаване от страна на жалбоподателя за служебно
прекратената регистрация на автомобила.
Водим от горното, съдът счита, че жалбата се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена, а издаденото наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за това
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0294-000286
от 27.03.2023г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР Монтана, РУ
гр.Лом ........., упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
МВР, с което на жалбоподателят Т. В. Т. с ЕГН ********** от с.Замфир,
обл.Монтана, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „ГЛОБА“, в размер на 200лв /двеста лева/ и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен
на Началника на РУ гр.Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6