Решение по дело №633/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 369
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20182100900633
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

№392

гр. Бургас, 10.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в открито съдебно заседание, на двадесет и седми септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Окръжен съдия: Диляна Йорданова

 

при секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 633 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба,  предявена от ТД на НАП- Бургас, ЕИК 1310631880024, чрез главен публичен изпълнител Георги Атанасов Радоев, с адрес на призоваване: гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ №56, ет.7, стая 5, против „Спийд ТП“ ЕООД, ЕИК147020815, със седалище гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ №59А, представлявано от Георги Желязков Желев, „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, ЕИК202696430, със седалище гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ №59А, представлявано от Димитър Димов Дичев и срещу С.Д.Т., ЕГН**********, с адрес ***, за постановяване на решение, с което на основание чл.216 ал.1 т.2 ДОПК да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на държавата следните възмездни сделки, а именно: 1./договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело№*от 22.11.2017г. на нотариус С. *** действие – РС-Несебър, сключен между ответниците Спийд ТП“ ЕООД в качеството му на продавач и купувача „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД и 2./ договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело№*от 08.02.2018г. на нотариус С. *** действие – РС-Несебър, сключен между ответниците „Спийд ТП“ ЕООД в качеството му на продавач и купувача С.Д.Т.. Ищецът твърди, че са установени изискуеми публични задължения на първия ответник в резултат на данъчна ревизия с ревизионен акт в размер на 679 090,65 лева,  като ТД на НАП-Бургас има качеството на негов кредитор, както и, че от задълженото лице са сключени възмездни сделки след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизията. Посочва се, че с атакуваните разпоредителни сделки първият ответник се е разпоредил с договори за покупко-продажба на недвижими имоти в полза на втория и на третия ответник и, че даденото по сделките значително надхвърля полученото по тях. В условията на евентуалност са заявени претенции със същия петитум, с правно основание  чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, като се поддържа, че сделките са извършени във вреда на публичния взискател. Ангажират се доказателства.

  В  преклузивния двуседмичен срок ответниците „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД и С.Д.Т. са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Ответникът „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД счита, че исковете спрямо него и третия ответник не следва да бъдат разглеждани съвместно в едно производство поради липса на връзка между тях, поради което възразява по допустимостта на производството. По същество оспорва фактическите твърдения в исковата молба и направените в нея правни изводи. Твърди, че договорената цена изцяло съответства на  състоянието на пазара към сключване на сделката, поради което намира, че липсва значително несъответствие. На следващо място развива доводи, че продавачът по сделката не е увредил публичния изпълнител. Ответникът С.Т. оспорва цената на исковете, предявени срещу него, като счита, че предмет на делото е разпореждане със седем недвижими имоти в полза на двама купувачи. Моли предявените срещу него искове да бъдат разделени в отделно производство. По същество оспорва исковете като се позовава на нищожност на сключения договор за покупко-продажба между него и първия ответник поради липса на съгласие и привидност на сделката по чл.17 от ЗЗД. Ангажира доказателства.

Не е депозиран писмен отговор от ответника „Спийд ТП“ ЕООД в законоустановения срок.

В законовия срок по чл.372 от ГПК  ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа изложените фактически твърдения в първоначалната искова молба. 

           Допълнителни писмени отговори по делото не са постъпили.

Предявени са при условията на евентуалност обективно и субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК и чл.216 ал.1 т.4 ДОПК, които са допустими.

 БОС счете за неоснователно възражението на ответника „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД по допустимостта на производството. По делото са налице общи факти относно установяването на публични задължения на първия ответник и субективно кумулативно съединените искове срещу тримата ответници, поради което, с оглед принципите за процесуална икономия, не се налага разделянето им в отделно производство. Възражението на ответника С.Д.Т., че  не е ясна цената на исковете, насочени спрямо него, също е неоснователно. Предмет на предявените главен и евентуален иск спрямо него е единствено втората разпоредителна сделка за покупко-продажба.         

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том*, рег.№*, по нотариално дело № */2017 г. на помощник нотариус по заместване Йорданка Йовчева, с район на действие РС-Несебър, Спийд ТП ЕООД  е прехвърлило на 22.11.2017г. Спийд Интернешънъл Транспорт ЕООД правото на собственост върху самостоятелни обекти с идентификатори 51500.503.7.1.9, 51500.503.7.1.10 и 51500.503.7.1.12 по КККР на гр. Несебър срещу сумата от 100 000лв. продажна цена.

На 08.02.2018г. ответното дружество Спийд ТП ЕООД  е извършило втора разпоредителна сделка с нотариален акт№*, том *, рег.№*по нотариално дело№145/2018г. на нотариус С. *** действие РС-Несебър, по силата на който е продало на С.Д.Т. следните свои недвижими имоти: самостоятелни обекти с идентификатори 51500.503.7.1.11, 51500.503.7.1.13, 51500.503.7.1.14 и 51500.503.7.1.15 по КККР на гр. Несебър срещу сумата от 80 000лв. продажна цена.

Видно от приложената заповед  от 22.03.2017г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-гр. Бургас е възложено извършването на ревизия на Спийд ТП ЕООД с обхват задължения за кооперативен данък за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г., данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2015г.-31.01.2017г., ДДС за периода 01.01.2015г.-28.02.2017г., ДОО за осигурители за периода 01.01.2015г.-31.01.2017г., вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2015г.-31.01.2017г., универсален пенсионен фонд за периода 01.01.2015г.-31.01.2017г. и професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2015г.-31.01.2017г. Посочената заповед е връчена на управителя на проверяваното лице на 11.04.2017г. съгласно приложената разписка.

По делото са приети заповеди от  09.06.2017 г., 10.08.2017г. и 07.09.2017г., с които е продължаван срока за извършване на ревизията, както и доказателства за електронното им връчване на ответника Спийд ТП ЕООД.

             След извършената ревизия е изготвен ревизионен доклад от 25.09.2017 г. за констатирани данъчни задължения на Спийд ТП ЕООД в размер на 50 000лв. ДДС и 12 542,91лв. лихви, който е връчен на ответното дружество на 05.10.2017г. по електронен път. В срока по чл. 117, ал.5 от ДОПК, който е бил продължаван по искане на управителя на проверяваното лице, не е постъпило възражение срещу констатациите в ревизионния доклад.

Ревизионното производство е приключило с издаването на ревизионен акт от 01.12.2017г., който е влязъл в сила на 28.11.2018г., след изчерпването на процедурата по обжалването му по административен и след това по съдебен ред пред Административен съд-Бургас и пред ВАС, с който след извършено прихващане са начислени публични задължения на Спийд ТП ЕООД в общ размер на 54 340,16лв., от които 40 792,19лв. главница и 13 547,97лв. мораторни лихви.

С изпълнителен лист от 28.11.2018г. на РС-Бургас, издаден по ч.гр.д.№8740/2018г. на БРС, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,  Спийд ТП е осъдено да заплати в полза на Уникредит Булбанк АД сумата от 98 444,15лв. главница по сключен договор за банков кредит под условие за поемане на банкова гаранция и документарни акредитиви съгласно извлечение от счетоводните книги на банката от 23.11.2018г., сумата от 7354,77лв. договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 1968,89лв. разноски.

На 26.02.2019г. по образувано изпълнително дело №42/2019г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с район на действие БОС, въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедта за незабавно изпълнение е насрочен опис на недвижимите имоти с идентификатори 51500.503.7.1.11, 51500.503.7.1.13, 51500.503.7.1.14 и 51500.503.7.1.15 по КККР на гр. Несебър, които са прехвърлени от Спийд ТП на ответника С.Д. и съпругата му А. С.-Д.след учредяване в полза на Уникредит Булбанк АД на договорна ипотека. За периода 25.08.2019г.-25.09.2019г. по реда на чл.487 и следващите от ГПК по изпълнителното дело е насрочена публична продан върху ипотекираните имоти.

По делото е представено обратно писмо от 08.02.2018г., подписано от С.Д. и от управителя на Спийд ТП ЕООД, в което са страните са изложили след сключването на договора за покупко-продажба с нотариален акт №* по нотариално дело№*/2018г., че между страните не е постигнато реално съгласие за продажба на имотите с идентификатори 51500.503.7.1.11, 51500.503.7.1.13, 51500.503.7.1.14 и 51500.503.7.1.15 по КККР на гр. Несебър, като описаните имоти  си остават собственост на продавача, купувачът не дължи сумата, посочена като продажна цена в нотариалния акт и се задължава да ги върне след покана от дружеството.

В депозираните пред настоящата съдебна инстанция обяснения на управителя на Спийд ТП ЕООД Георги Желев по реда на чл.176 вр. чл. чл. 177, ал.1, т.2 от ГПК посочва, че не е предлагал за продажба процесните недвижими имоти, нито е имал намерение да ги продаде на ответника-физическо лице С.Д.. Желанието му е било да ги спаси, като имал конкретни уговорки с купувача след това да му върне собствеността. Заявява, че с Д. са приятели и не е получил посочената в нотариалния акт продажна цена, нито са издавани фактури за продажбата.  Обратното писмо е изготвено преди делото от адвокат.

Средната пазарна цена на процесните недвижими имоти към момента на сключване на атакуваните в настоящото производство разпоредителни сделки по покупко-продажба възлиза съгласно изслушаното по делото заключение на вещото лице С.Р. по съдебно-оценъчната експертиза както следва: 17 500 лв. за имот с идентификатор 51500.503.7.1.9, 26 400 лв. за имот с идентификатор 51500.503.7.1.10, 43 700 лв. за имот с идентификатор 51500.503.7.1.12,  или общо средна пазарна цена в размер на 87 600 лева при посочена в нотариален акт №* по нот.дело №*/2017г. продажна цена от 100 000 лв, 32 600  лв.  за имот с идентификатор 51500.503.7.1.11, 32 000 лв. за имот с идентификатор 51500.503.7.1.13, 31 000 лв за имот с идентификатор 51500.503.7.1.14 и 35 000 лв. за имот с идентификатор 51500.503.7.1.15, или общо 130 600лв. средна пазарна цена при посочена в нотариален акт №* по нот.дело №*/2018г. продажна цена от 80 000 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обстойно обосновано, като същото не е оспорено от страните.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С разпоредбата на  чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК е уредена правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му задължение или след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник, а именно възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Установи се по делото, че публичното вземане, по което ищецът се явява кредитор, е установено с влязъл в сила ревизионен акт. И двете атакувани сделки са възмездни разпореждания с имуществени права на длъжника и са сключени след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия.

По отношение на първата сделка, чиято относителна недействителност се претендира, оформена с нотариален акт №* по нот.дело №*/2017г., от ищеца, чиято е тежестта на доказване, не се доказва нееквивалентност на насрещните престации към момента на сключването на сделката, както и въведеното от законодателя изискване за наличие на значително несъответствие. Напротив, видно от заключението на вещото лице средната пазарна цена на трите отчуждени имота възлиза на 87 600 лева към момента на разпореждането при продажна цена, посочена в нотариалния акт от 100 000 лв.

При горните мотиви и предвид липсата на значително несъответствие между даденото и полученото искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №* по нот.дело №*/2017г , срещу ответниците Спийд ТП ЕООД  и Спийд Интернешънъл Транспорт ЕООД е неоснователен и следва да се отхвърли.

Що се касае до втората сделка, сключена с нотариален акт №* по нот. дело №*/2018г., при средна пазарна цена на продадените имоти в размер на 130 600 лв. насрещната престация на купувача възлиза на 80 000 лв. продажна цена. Съдът намира, че дори имотите да са ипотекирани и определената от вещото лице Р. в заключението пазарна оценка да е малко по-ниска, така както вещото лице сочи в с.з. от 27.09.2019г. при изслушване на заключението, несъответствието се явява значително. В тази връзка съобрази съдебната практика на касационната инстанция, че дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай. За да достигне до този извод БОС отчете обясненията на управителя Георги Желев, които следва да бъдат цени  относно релевантните в процеса неизгодни  за страната факти и напълно се подкрепят от приетото обратно писмо. След като самите ответници твърдят и доказват, че обещаната продажна цена не е заплатена, очевидно е, че даденото надхвърля получено и това несъответствие е значително, тъй като разпореждането е с предмет четири недвижими имота в гр. Несебър.

Ответникът-прехвърлител възразява, че покупко-продажбата е нищожна поради липса на съгласие и намерение за обвързване, евентуално симулативна и не е породила правни последици. В отговора си поддържа, че повод за покупко-продажбата са задължения на дружеството-продавач към негов доставчик на горива. Всъщност се касае за въведено едно възражение в процеса за привидност на сделката, а не за две различни възражения, предявени при условията на евентуалност. При привидните договори няма намерение за обвързване от явната сделка, като двете страни са съгласни да се създаде привидността. В случая действителното намерение на страните е било да не се обвържат  - абсолютна симулация, като привидното съглашение е нищожно съгласно чл.26, ал.2, изр.1, пр. последно от ЗЗД. Дори обаче симулацията да е налице и страните да не са били съгласни да се обвързват от договора за покупко-продажба, това не може да се противопостави на третте добросъвестни лица, включително на предявилия иска кредитор по чл.216, ал.1 от ДОПК преди длъжникът или третото лице да впишат искова молба за разкриване на симулацията. Срещу кредитора ответниците могат да правят възражение за привидност на оспореното увреждащо действие, но само ако преди това са вписали искова молба за разкриване привидността. Подобно разрешение е дадено в съдебната практика при Павловия иск в решение №134 от 15.04.2015г. на ВКС по гр.д.№3288/2013г. на ВКС, IV ГО, като то е изцяло приложимо и по исковете по чл. 216, ал.1 от ДОПК. Съдът споделя разбирането, че положението на ищеца по иска по чл.216, ал.1 от ДОПК, както и по Павловия иск по чл.135 от ЗЗД, е аналогично на кредиторите на приобретателите по чл. 17, ал.3 от ЗЗД и техните права не могат да отпаднат, дори да е привидна сделката между длъжника и приобретателя.

Така мотивиран, БОС приема, че искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК с предмет втория договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело№*от 08.02.2018г. на нотариус С. *** действие – РС-Несебър, спрямо ответниците „Спийд ТП“ ЕООД и С.Д.Т., е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При това положение съдът следва да разгледа предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 216, ал.1, т.4 от ГПК с предмет договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело№*от 22.11.2017г. между ответниците Спийд ТП“ ЕООД и „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД.

 Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.

           Съдебната практика приема, че за да е налице намерение за увреждане по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК достатъчно е такова да е налице само по отношение на длъжника, като не е необходимо третото лице-съкотрагент на длъжника също да е действало с намерение за увреждане. Намерението като субективно състояние от волята на физическите лица, включени в управителните органи на ответното дружество-продавач, няма самостоятелна външна изява. Ето защо е трудно да бъде доказано намерението за увреждане от ищеца при пряко доказване и най-често доказването е косвено, въз  основа на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи намерението за увреждане.

Ответникът Спийд ТП ЕООД, в качеството си на продавач по сделката чрез едноличния си собственик на капитала и управител, е декларирал неистина в представената пред нотариуса декларация при сключване на процесния договор, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Освен това липсват доказателства да е получил  продажната цена по сделката от купувача, която съгласно нотариалния акт е следвало да бъде изплатена в срок до 20.12.2018г. Определеният падеж е почти една година след предаването на владението, при положение, че от останалото си имущество едва ли е могъл да удовлетвори публичния взискател, след като е имал големи задължения и към доставчици за горива.  Сделката е сключена на 22.11.2017г , около месец и половина след връчване на ревизионния доклад на 05.10.2017г. , с който е направено предложението за установяване на публичните задължения на продавача.

От така изложените обстоятелства съдът приема, че при продажбата на процесните имоти от ответното дружество на втория ответник - юридическо лице  продавачът е имал намерение да увреди ищеца. Съвкупният анализ на доказателствата налага извод за доказаност при условията на косвено доказване на субективния елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОП. С оглед на това и предвид наличието на останалите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, които бяха коментирани по-горе, основателен е евентуалният иск спрямо ответниците „Спийд ТП“ ЕООД и „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД.

При този изход на спора ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, определено от съда по реда на чл. 25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като искането на процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Ответниците Спийд ТП ЕООД и Спийд интернешънъл транспорт ЕООД следва да заплатят по сметка на БОС сумата от 1124,71лв. държавна такса, предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна такса, както и сумата от 200 лева, представляваща половината от изплатено възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда.

Ответниците Спийд ТП ЕООД и С.Д.Т. следва да заплатят по сметка на БОС сумата от 1752,08 лв. държавна такса, предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна такса, както и сумата от 200 лева, представляваща половината от изплатено възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда.

 

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо държавата по предявения иск от ТД на НАП- Бургас, ЕИК 1310631880024, чрез главен публичен изпълнител Георги Атанасов Радоев, с адрес на призоваване: гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ №56, ет.7, стая 5, против „Спийд ТП“ ЕООД, ЕИК147020815, със седалище гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ №59А, представлявано от Георги Желязков Желев и С.Д.Т., ЕГН**********, с адрес ***, на основание чл.216 ал.1 т.2 ДОПК, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело№*от 08.02.2018г. на нотариус С. *** действие – РС-Несебър, представляващи самостоятелни обекти с идентификатори 51500.503.7.1.11, 51500.503.7.1.13, 51500.503.7.1.14 и 51500.503.7.1.15 по КККР на гр. Несебър.

ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск с правно основание чл.216 ал.1 т.2 ДОПК от ТД на НАП- Бургас срещу Спийд ТП“ ЕООД, ЕИК147020815, със седалище гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ №59А, представлявано от Георги Желязков Желев и „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, ЕИК202696430, със седалище гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ №59А, представлявано от Димитър Димов Дичев, за обявяване за относително недействителен по отношение на държавата на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело№*от 22.11.2017г. на нотариус С. *** действие – РС-Несебър.

ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо държавата по предявения евентуален иск от ТД на НАП- Бургас, ЕИК 1310631880024, чрез главен публичен изпълнител Георги Атанасов Радоев, с адрес на призоваване: гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ №56, ет.7, стая 5, против „Спийд ТП“ ЕООД, ЕИК147020815, със седалище гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ №59А, представлявано от Георги Желязков Желев и „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, ЕИК202696430, със седалище гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ №59А, представлявано от Димитър Димов Дичев, на основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело№*от 22.11.2017г. на нотариус С. *** действие – РС-Несебър, представляващи самостоятелни обекти с идентификатори 51500.503.7.1.9, 51500.503.7.1.10 и 51500.503.7.1.12 по КККР на гр. Несебър.

ОСЪЖДА „Спийд ТП“ ЕООД,  С.Д.Т. и „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД да заплатят на ТД на НАП- Бургас сумата от 450 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

           ОСЪЖДА „Спийд“ ТП ЕООД и „Спийд Интернешънъл Транспорт ЕООД  да заплатят по сметка на БОС,  в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1124,71 лева държавна такса, както и сумата от 200 лева възнаграждение на вещо лице.

ОСЪЖДА „Спийд“ ТП ЕООД и С.Д.Т. да заплатят по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1752,08 лева държавна такса, както и сумата от 200 лева, възнаграждение на вещо лице.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: