Определение по дело №69885/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6352
Дата: 12 март 2022 г. (в сила от 12 март 2022 г.)
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20211110169885
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6352
гр. София, 12.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110169885 по
описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу Т. С. М. и С. М. М., като наследници
на М. С. М., осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от
1933,76 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. номер ., находящ се в гр. София, . за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 358,16 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г., сумата от 41,86 лв. – такса за дялово
разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021
г. до изплащане на вземането и сумата от 9.09 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2018
г. – 01.11.2021 г.
Счита, че съгласно наследствените квоти ответниците следва да бъдат осъдени за
следните суми:
1. Т. С. М. – 3/4 , а именно: 1450.32 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. София, . за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на
вземането; 268.62 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 01.11.2021г., както и
главница за услугата дялово разпределение в размер на 31.38 лв. за периода м.10.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва за забава върху нея, в размер на 6.81 лв. за периода 01.12.2018 г. до
01.11.2021 г.
2. С. М. М. – 1/4, а именно: 483.44 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. София, . за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на
вземането, 89.54 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 01.11.2021г., както и
1
главница за услугата дялово разпределение в размер на 10.46 лв., за периода м.10.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва за забава върху нея в размер на 2.27лв. за периода 01.12.2018 г. до
01.11.2021 г.
Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение с наследодателя на
ответниците, който бил собственик на процесния топлоснабден имот и е бил клиент на
топлинна енергия за битови нужди, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците не са
изпълнили задължението си по чл. 63, ал. 1 от Общите условия, тъй като не са подали
заявление за промяна на партидата след смъртта на наследодателя им. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил
това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „Т. ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата – „Т.” ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който
оспорват предявените искове като частично неоснователни. Не оспорват, че са наследници
на М. С. М. при посочените от ищеца квоти, както и че към момента на смъртта му той е
бил собственик на процесния имот. Не оспорват, че в процесния имот е доставяна топлинна
енергия в твърдените от ищеца количества за периода от м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Оспорват дължимостта на претендираната от ищеца сума за размера над 1855,50 лв. до
пълния предявен размер от 1933,76 лв. Твърдят, че задълженията са частично погасени чрез
извършени от М. С. М., а впоследствие и от наследниците му Т. С. М. и С. М. М. плащания,
а за задълженията за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г. вкл. правят възражение за
погасяването им по давност. Оспорват претенцията за заплащане на претенцията за лихва за
забава в общ размер на 358,16 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г. с аргумент, че
частичната неоснователност на главната претенция влече и частична неоснователност на
акцесорната претенция за лихва за забава, както и с аргумент, че част от задължението за
законна лихва е погасено чрез извършено от ответниците плащане. Оспорват частично
претенцията за заплащане на сумата от 41,86 лв. – главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., като за задълженията от м.10.2018
г. до м.11.2018 г. навеждат възражение за давност. Оспорват частично и задължението за
2
лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, доколкото частичната
неоснователност на главната претенция влече и частична неоснователност на акцесорната
претенция за лихва за забава.
Твърдят, че с платежни нареждания от дати 19.12.2018 г., 31.01.2019 г., 08.03.2019 г.,
01.04.2019 г., 04.06.2019 г., 22.07.2019 г., 25.10.2019 г. били платили общо сумата в размер
на 765 лв. за топлинна енергия, потребена за процесния имот. Сочат, че с два броя платежни
нареждания от 20.02.2020 г. били платени сумите в размер на 240,70 лв. и 60 лв. съгласно
фактура №**********, а с платежно нареждане от 11.03.2020 г. била платена сумата в
размер на 330,92 лв. съгласно фактура № .. С платежно нареждане от 22.04.2020 г. била
платена сумата от 314, 74 лв. съгласно фактура № .. С платежно нареждане от 06.07.2020 г.
били платени сумите от 150 лв. и 150 лв. съгласно фактура № . и фактура № .
Предвид изложеното, молят да бъдат отхвърлени исковете за размера над 1855,50 лв.
до пълния предявен размер от 1933,76 лв. за потребена топлинна енергия, да бъде
отхвърлена претенцията за лихва за забава за сумата над 283,83 лв. до пълния предявен
размер от 358,16 лв., да бъде отхвърлена претенцията за услугата дялово разпределение за
сумата над 37,56 лв. до пълния предявен размер от 41,86 лв., както и акцесорната претенция
за заплащане на лихва за забава върху сумата за дялово разпределение съразмерно с
неоснователната част от претенцията за главницата.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и наследодателя на ответниците въз основа на твърдяното вещно право на
собственост, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдeните количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжниците в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
На основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се е от
доказване са следните факти: ответниците са наследници на М. С. М., който е бил
3
собственик на процесния топлоснабден имот, респ. ответниците са съсобственици на
процесния имот и период при сочените от ищеца квоти, както и че ищецът е доставял
топлинна енергия и услуга дялово разпределение в твърдените от него количества в
процесния имот, а също и че размерът на обезщетенията за забава възлиза на посочените в
исковата молба от ищеца.
По исканията на страните:
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
дружеството „Т.“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това
лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Ищецът и ответниците са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Ищецът е поискал да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, на което искане ответниците са се
противопоставили с оглед на факта, че не оспорват, че ищецът е доставял топлинна енергия
в твърдените от него количества. Съдът счита, че не следва да бъде назначавана съдебно –
техническа експертиза с оглед становището на ответниците.
От съществено значение обаче за изясняване на спора от фактическа страна е
допускането на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите,
поставени в исковата молба, включително като вземе предвид представените по делото
платежни документи и посочи какъв е размерът на незаплатените за процесния период суми.
Съдът следва да остави без уважение исканията на ищеца по чл. 192 ГПК с оглед
това, че ответниците не оспорват, че наследодателят им е бил собственик на процесния
имот.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „Т.“ ЕООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „Т.“ ЕООД в
едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба,
включително и изготвените изравнителни сметки за периода.
4
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след
справка в счетоводството на ищеца и след запознаване с представените по делото
платежни документи, да отговори на формулираните в исковата молба задачи, вкл. и на
въпроса какъв е размерът на незаплатените от ответниците суми за процесния период.
УКАЗВА на вещото лице по ССчЕ в случай, че установи извършени плащания, да
посочи конкретните дати и платени суми, основанието за плащане и кой е платец.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца по сметка на СРС в
тридневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.. Т. Б., специалност: счетоводна отчетност, тел.: ..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно –
техническа експертиза, както и исканията на ищеца по чл. 192 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.05.2022 г. от 09:50
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на третото лице
помагач – и препис от исковата молба, отговора и доказателствата към тях, а на ищеца и
препис от писмения отговор.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила
на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане
на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че, ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5