Р Е Ш Е Н И Е № 260134
29.01.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 14.01.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 2731 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на В. Х.В., с ЕГН
********** и В.Г.В., с ЕГН **********,чрез пълномощника им адв.Р.П. , против решение № 2699/29.07.2020г. на РС
Пловдив, постановено по гр.д.№ 15173/2018г.,с което е разпределено реалното
ползване на основание чл.32,ал.2 от ЗС на дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 56784.522.872 по
действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес на имота: гр. Пловдив, ул. ***,
цялото застроено и незастроено с площ от 383 кв.м.,като на Д.Д.Н., с ЕГН **********, се предоставя за ползване площта колорирана в синьо по вариант № 3, скица № 4 към
заключението на вещото лице Й. Й.; на В.Х.В. с ЕГН ********** и В.Г.В. с ЕГН
**********, се предоставя за ползване
площта колорирана в жълто по вариант № 3, скица № 4
към заключението на вещото лице Й. Й., а
скицата към него да се счита
неразделна част от съдебното решение.
Жалбоподателите считат решението за
неправилно и искат неговата отмяна,като се постанови ново от въззивния съд,с което се разпредели ползването на дворното
място по вариант 5-ти или 4- ти от заключение на вещото лице.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подаден отговор на въззивната жалба
от въззиваемата Д.Д.Н.,
чрез пълномощника й по делото адв.Н.А., , с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
От В. Х.В., с ЕГН ********** и
В.Г.В., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.Р.П. е подадена и частна
жалба против постановеното по делото от първоинстанционния
съд на 16.09.2020г. определение в производство по чл.248 от ГПК,с което е
оставено без уважение искането им за изменение на решение в частта , с която са
осъдени да заплатят на Д.Д.Н. направените по делото разноски в размер от 1
175 лева.Жалбоподателите поддържат, че в производството по чл.32 от ЗС, имащо
характер на спорна съдебна администрация , разноските за такси и възнаграждения
за експертизи следва да бъдат разпределени съобразно размера на дяловете на
страните, а заплатените адвокатските възнаграждения следва да останат в тежест
на страните , така както са направени. Затова искането към въззивния съд е
за отмяна на първоинстанционното
определение и разпределение на разноските по посочения от жалбоподателите
начин.
Ответникът по частната жалба, в
подадения отговор в срока по чл. 276 от ГПК, счита обжалваното определение за правилно и
настоява за неговото потвърждаване.
Въззивната жалбата е подадена
от надлежна страна,която имат правен интерес да обжалва постановеното
решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и 261
от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането на въззивната жалба по същество
ПдОС намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.32,ал.2 от ЗС, предявен от
Д.Д.Н., с ЕГН **********, против В. Х.В. с ЕГН ********** и В.Г.В. с
ЕГН ********** .
От фактическа страна e безспорно между страните и
документално установено по делото, че са съсобственици на дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор № 56784.522.872 по действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес на
имота: гр. Пловдив, ул.“***, при квоти 4/5 ид.ч. за
ищцата и 1/5 ид.ч. за ответниците
при режим на СИО.В дворното място е изградена
в режим на етажна собственост
жилищна сграда, като ищцата е собственик на жилище с площ от 130 кв.м., заемащо целия
първи, надпартерен етаж от сградата , заснето като СО с
ИД№56784.522.872.1.2, ответниците са собственици, при режим на СИО, на жилището на партерния етаж от сградата,
представляващо СО с ИД№56784.522.872.1.1
Поискано е разпределение на ползването на дворното място,като в исковата
молба се твърди,че ползването на дворното място е било разпределено от
РС-Пловдив, с решение по гр.д.№2302/1999г. , което не е било
изпълнено и е изгубило своята изпълнителна сила.Ищцата твърди, че е придобила
собствеността върху имота , след постановяване на решението в производството по
чл.32,ал.2 от ЗС и макар извършеното с
него разпределение на дворното място да
отговаря напълно на правата на страните в съсобствеността, не би могла да
поиска да бъде изпълнено от съда. Поддържа, че ответниците
не се съобразяват с определения от съда начин на реално ползване на дворното
място , което поведение поражда
противоречия и недоразумения между тях.
Ответниците не оспорват
съсобствеността върху описания имот, нито правата на страните и основанията за
възникването им. Не оспорват, че ползването на дворното място е било
разпределено от съда , като сочат че
между страните няма спор относно начина на ползване на дворното място.
Поддържат, че ищцата отказва да им
предостави ключ за голямата врата,
осигуряваща достъп от улицата към
двора , като препятства и достъпа им до
тавана на жилищната сграда.
Безспорно е установено по делото, че с влязло в сила решение
№153/25.10.1999г. на РС-Пловдив, постановено по гр.д.№2302/1999г., между ответниците
по делото и праводателите на ищцата , на осн.
чл.32,ал.2 от ЗС е било разпределено
ползването на процесното дворно място, съгласно заключението и скицата на вещото лице Д. К.,
неразделна част от съдебното решение.Така постановеното в производството по
чл.32 ал.2 ЗС решение има изпълнителна сила относно разпределянето на ползването и въз основа на
него съсобственикът може да се
снабди с изпълнителен лист за въвод
във владение в реалната част от
имота, която му е разпределена от съда. Разпределението
на ползването по реда на чл.32 ЗС /независимо дали се касае
за споразумение по чл.32 ал.1 ЗС или влязло в сила решение
по иск по
чл.32 ал.2 ЗС/, обвързва не само лицата,
които са притежавали имота в съсобственост към момента на сключването
му, но и последващите приобретатели до момента, в който начинът на
ползуване не бъде променен по
предвидения в чл.32 ЗС ред.
Съгласно Решение №25 от
22.04.2012г. по гр.д.№3985 от 2013г.,на ВКС, ІІ г.о.,Решение №97 от
09.07.2013г. по гр.д.№866/2012г. на ВКС, І г.о.,Решение №№ 1419 от 17. 06. 2009
г. по гр.дело № 4896/2007 г., ІІ г.о , съсобствениците не могат да искат от
съда да преуреди
извършеното разпределение по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, освен ако не са се
променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постановено.
Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на
съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения /или
с обема на правата на всички съсобственици/ придобиване на право на собственост
по давност върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част от
трето лице по реда на чл.30 ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците,
вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг
и др./.Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един
съсобственик на трети лица не съставлява основание за преразпределение на
ползването по реда на чл.32, ал.2 ЗС, ако не е налице друга промяна в
обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, защото
разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на
съсобственика. Въпросът дали е настъпила промяна на обстоятелствата, при които е
било извършено първоначалното разпределение на реалното ползване, е по
съществото на материалноправния спор, а не по
допустимостта на иска по чл.32, ал.2 ЗС.
С оглед на така дадените от ВКС разяснения
по приложение на разпоредбата на чл.32,ал.2 от ЗС , обжалваното първоинстанционно решение,с което между страните е
разпределено ползването на дворното
място е неправилно.
В разглеждания правен спор ползването на дворното място е разпределено
между съсобствениците с влязло в сила решение на РС-Пловдив, постановено по
гр.д.№2302/1999г.,между ответниците по делото и праводателите на ищцата.Така извършеното разпределение на
реалното ползване на дворното място, обвързва не само лицата, които са
притежавали имота в съсобственост към момента на постановяване на съдебното решение , но и последващите
приобретатели до момента, в който начинът на ползуване
не бъде променен
по предвидения в чл.32 ЗС ред , при промяна на съществени обстоятелства, свързани с
предназначението и състоянието на съсобствения имот.
Придобиване от ищцата на идеални части
от вещта от предходния съсобственик през 2018г. , съгласно представения
по делото договор за дарение на недвижим имот от 04.09.2018г., не води автоматично до отпадане на
извършеното първоначално разпределение на ползването, тъй като беше казано,че
разпределението не се извършва с оглед личността на съсобственика.
Изводът, че съдебното решение има изпълнителна сила относно разпределянето
на ползването и въз основа на
него съсобственикът може да се
снабди с изпълнителен лист за въвод
във владение в реалната част от
имота, която му е разпределена от съда, се потвърждава и от събраните по делото доказателства.Така по молба от
14.11.2008г. на предходен приобретател на имота „Сириус-тим“ЕООД, представлявано от управителя С. Р. и изпълнителен
лист издаден на 10.11.2008г. по гр.д.№2302/1999г., е било
образувано срещу съсобствениците В.В. и В.В. изп.д.№674/2008г.
по описа на ЧСИ Мурджанова , по което разпределеното от съда ползване на
дворното място е изпълнено, а приобретателят е въведен в имота на 16.12.2008г. Тези обстоятелства се
потвърждават и от показанията на С. Р.,
разпитан по почин на ищцата като свидетел по делото, който заявява пред съда, че при въвода във владение, са били определени частите за ползване
на дворното място на всеки от съсобствениците съгласно заключението на вещото
лице по съдебното решение.След това в имота е била изградена метална ограда и всеки от съсобствениците е ползвал определената
му от съда площ.
Същевременно страните не оспорват съсобствеността , правата върху описания
имот и основанията за възникването им.Не
твърдят и не сочат доказателства
да имат спор относно начина на ползване на дворното място. Твърденията
на ищцата в исковата молба, останали недоказани по делото, че ответниците не се съобразяват с определения от съда начин
на реално ползване на дворното място ,
не може да обоснове необходимост от съдебна намеса и постановяване на ново разпределение на ползването на дворното място между съсобствениците. Защитата срещу действия нарушаващи начина на разпределение на реалното ползване
на дворното място , без оспорване на вещните
права, следва да се извърши
чрез иск по чл.109 ЗС за прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на съсобственик
да упражнява своето право, а при оспорване на
вещните права следва да се
извърши чрез искове за собственост, в който смисъл е решение №171/12.10.2015г. по гр.д.№1213/2015г. на ВКС, І
г.о
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че по делото не се
установи и доказа наличието на промяна във фактическото положение, което да
налага пререзглеждане на въпроса за разпределение
ползването на дворното място и
определянето му по начин, различен или тъждествен,както настоява ищцата, от
първоначално определения. В този смисъл, не е настъпила промяна в съществените
обстоятелства, при които е било извършено разпределението на реалното ползване
с решение №153/25.10.1999г. на РС-Пловдив, постановено по гр.д.№2302/1999г.,
поради което предявеният иск по чл.32, ал.2 ЗС е неоснователен.
Като е достигнал до различни правни изводи,
районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва
да бъде отменено изцяло на осн. чл. 271, ал.1 ГПК
и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор, въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателите направените във въззивното
производство разноски в размер от 640 лева,както и разноските в първоинстанционното производство в размер от 625 лева, след
отмяна като незаконосъобразно на определението на първоинстанционния
съд от 16.09.2020г.
постановено в производство по чл.248 от ГПК.
По изложените съображения, Пловдивският
окръжен съд
ОТМЕНЯ решение №
2699/29.07.2020г. на РС Пловдив, постановено по гр.д.№ 15173/2018г. и
определение /без номер/ от 16.09.2020г., постановено по гр.д.№ 15173/2018г. по
описа на РС-Пловдив и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.Д.Н., с ЕГН **********, срещу В. Х.В. с ЕГН
********** и В.Г.В. с ЕГН **********, за разпределение ползването, на основание чл.32,ал.2 от ЗС, на дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 56784.522.872 по
действащата КК и КР на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. Пловдив, ул.“***,
цялото застроено и незастроено с площ от 383 кв.м.
ОСЪЖДА Д.Д.Н., с ЕГН **********, да заплати на В. Х.В.,
с ЕГН ********** и В.Г.В., с ЕГН **********,
сумата от 640 лева-разноски по делото пред въззивната
инстанция и сумата от 625 лева- разноски за
първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.