Р Е Ш Е Н И Е № 260588
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение – девети състав, на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година,
след публично съдебно заседание на
десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева,
след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2589 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, с която се обжалва изцяло решение № 260388 от 16.09.2020 г., постановено по гр. д. № 1169 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е осъден ответникът „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР да заплати на ищеца С.С.П., сумата от общо 1770,30 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250,5 часа за периода от 25.01.2017 г. до 25.01.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 229,56 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 25.01.2020 г.
Изложени са, в жалбата, подробни оплаквания относно неправилност на постановеното решение, като се твърди, че съдът неправилно тълкува и прилага нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи. Счита се, че в процесния период, който е от 25.01.2017 г. до 25.01.2020 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, какъвто е ищецът, като съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР организацията на работното време се урежда именно с тази наредба. В тази насока се твърди, че е недопустимо прилагането на общите правила, установени по Кодекса на труда и НСОРЗ. Изразява се становище, че съдът прави неправилно и необосновано заключение, поради факта, че то не съответства на приложимата в настоящия случай правна разпоредба Заявява се, че правоотношенията по служба, уредени в специален закон, са създадени, за да може поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. Заявява се, че в чл. 142, ал. 2 от ЗМВР било записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон, както и, че в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР било записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. Заявява се също, че в чл. 142, ал. 5 от ЗМВР било посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този Закон. В случаите на препращане към Кодекса на труда законодателят изрично посочил съответните разпоредби. Завява се, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1,т.1 от ЗМВР, размер на основния платен годишен отпуск - чл. 89, ал.1 от ЗМВР, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск - чл.234, ал.1 ЗМВР, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение - чл.234, ал.1 ЗМВР, по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР и други, като в тази насока се заявява, че това далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение, както и, че заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положения нощен труд.
Прави се преглед на нормативната история, на уредбата, която е изменена от Закона за МВР, включително от 2006 г., съответно от 2009 г., с неговото изменение и допълнение със Закона за МВР, като се правят изводи, че нито в този Закон за МВР, нито в Закона за държавните служители има непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в тези закони случаи КТ, се прилага съответно, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. В тази насока се прави анализ на разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР, като се сочи, че тази норма определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. В тази насока се заявява, че това е идеята на законодателя и смисълът на тази норма, в противен случай тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът, се заявява, от жалбоподателя, полаган между 22 часа и 6 часа. Заявява се, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Заявява се, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, по 0,25 лв. на час. В тази насока се заявява, че не се доказало по делото, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Заявява се, че не се мотивира от съда извода, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Заявява се, че съдът не правил разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Прави се извод, че извънредния труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, поради което се счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.
Заявява, се, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Заявява се, че съдебно — счетоводната експертиза е дала заключение, което е изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143.
Моли се, съдът да се произнесе с решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано постановеното от първоинстанционния съд; като се постанови друго решение, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.С.П., чрез пълномощник адв. С.А., с който се изразява подробно становище по направените във въззивната жалба оплаквания. Допълнително по въззивното дело е постъпило на 08.12.2020г. писмено становище от адв. А., пълномощник на въззиваемия, с което се оспорва въззивната жалба, поддържа се депозирания отговор на въззивна жалба; заявява се, че няма да сочи нови доказателства; по същество се моли да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд,. като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски, съгласно списъкът по чл. 80 от ГПК, който се прилага към писменото становище.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима –подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С.С.П. *** обективно съединени искове по чл.178, ал.1,т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв в размер на 1770.30 лв за периода 25.01.2017г. – 25.01.2020г., обезщетение за забава в размер на 229.56 лв за периода 31.03.2017г. до 25.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Не е спорно по делото, че ищецът е
полагал труд като старши пожарникар в
група “Пожарогасителна и спасителна дейност” на Втора Районна служба към РД “Пожарна
безопасност и защита на населението” – Пловдив
при Главна дирекция ПБЗН при МВР, като за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на
смени, всяка от които с продължителност от 24 часа, отчитани при сумарно на
работното време на тримесечие.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, отчитайки разпоредбите на чл.187, ал.1 , ал.3, ал.5 и ал.9 ЗМВР чл.188 ЗМВР; изложен е сравнителен анализ съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 КТ; мотивирана е приложимостта на разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбите на чл.9 , ал.2 на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Въззивният съд намира, че даденото разрешение от първоинстанционния съд по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ. С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждението за извънреден труд. С разпоредбата на чл.187, ал.9 на министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство и др. През процесния период, за който се претендира възнаграждение за извънреден труд – м.01.2017г. – м.01.2020г. действа Наредба № 81213-776/ 29.07.2016г. и Наредба № 8121з/ 02.08.2018г., в които не е уредена изрична регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с определен коефициент, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. При липса на изрична законова регламентация следователно се следва субсидиарно приложение на разпоредбите на чл.9, ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на Кодекса на труда, към който изрично препраща разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни служители. В противен случай би стигнало до поставяне на служителите в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите служители по служебно и трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР, /Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен принцип би се стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая по отношение на служителите на МВР в процесния период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, и като съществувала специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, не можело да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.3 НСОРЗ.
Относно размера на исковете, същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено по надлежен ред и от двете страни по делото.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг.от чл. 78 ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения ДПЗС и списък на разноски по чл.80 ГПК в размер на 450 лева, който предвид възражението на жалбоподателя не се явява прекомерен поради обосноваността на защитната теза на въззиваемата страна, доразвита в писмената защита, както и депозиране на допълнително писмено становище по делото от процесуалния представител.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 16.09.2020г. Решение № 260388, на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХV граждански състав, по гр.д. № 1169 по описа за 2020 година, с което се ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.П., ЕГН: **********, сумата от общо 1770,30 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250,5 часа за периода от 25.01.2017 г. до 25.01.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 229,56 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 25.01.2020г.; както и се осъжда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 220,81 лв. – разноски в първоинстанционното производство, от които 120,81 лева държавна такса, и 100 лева – разноски за назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза; и се осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С.С.П., ЕГН: **********, сумата от 450 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а, да заплати на С.С.П., ЕГН **********, сумата 450 лева, /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/