Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
29.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
седемнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година,в състав:
Съдия - В. Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 1053 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
М.Ш.Р., с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №19-0851-001043 от
дата 01.07.2019 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Добрич.
С наказателното постановление за
извършени адм.нарушения на чл.6, т.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл.123, ал.1, т.2, б. ”а” от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени следните наказания:
1/ За нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП е
наложена „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
2/ За нарушение на чл.123, ал.1, т.2,
б.”а” от ЗДвП на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказание „глоба” в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 5 /пет/ месеца.
С жалбата се иска обжалваното НП
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, довели до ограничаване
на правото на защита.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител - адв.А.С. ***,
който поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата правни
основания. Застъпва становище, че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които
са довели до ограничаване правото на защита не могат да бъдат преодолени по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Аргументира защитната си теза с липсата на положен
подпис в АУАН от страна на актосъставителя, което нарушение се приравнява въобще
на липса на издаден акт, като годно доказателствено средство за издаване на НП.
Със защитната теза се оспорва и дадената правна квалификация на нарушението по чл.123,ал.1,т.2,б.”а”
от ЗДвП /пункт втори на НП/, за която се приема, че несъответства на направеното
словестно описание на изпълнителното деяние и изложената фактическа обстановка.
Въззиваемата страна излага бланкетно становище във връзка с жалбата, с
което моли същата да се остави без уважение, а НП да се потвърди изцяло.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната
проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
На 07.06.2019
г., около 22.40 часа жалбоподателят М.Ш.Р. управлявал л.а. „Шкода Октавия”, с рег.№ **** движейки се по
ул.”Отец Паисий” в гр.Добрич и в посока на бул.”Добруджа”. При наближаване на
кръстовище, образувано с булеварда жалбоподателят предприел извършване на
маневра „ляв завой”. Намеренията му били да се включи в движението по булевард
„Добруджа” и да продължи напред. При извършване на маневрата Р. не съобразил
поведението си с преминаващият по същото време по булеварда и движещ се по пътя
с предимство таксиметров л.а. ”Шавролет - Авео”, с рег.№ ***. Вследствие на
неправомерно извършена маневра, след като не изпълнил задължението си да спре на пътен знак „Б - 2”
и да пропусне движещият се по пътя с предимство л.а.”Шавролет”, жалбоподателят го
блъснал в задната лява част,предизвиквайки по този начин възникване на ПТП с
материални щети. След възникване на инцидента жалбоподателят не останал на местопроизшествието, а продължил движението си
напред.
Непосредствено
след инцидента водачът на таксиметровия автомобил ”Шевролет-Авео” подал сигнал
на тел.112, при което останал на място, изчаквайки пристигането на дежурния служител
от СПП - св.М.Г.Г.. Последният заварил на местопроизшествието единствено водача
на л.а.”Шавролет”. Жалбоподателят не е установен веднага, но след предприето
незабавно издирване е бил открит от служители на Първо РУ на МВР-Добрич,изчаквайки
на около 200 - 300 м. от мястото на пътния инцидент.
След
направен щателен оглед на двата автомобила и мястото, където е възникнал пътният
инцидент, св.М.Г. достигнал до извода, че виновен за настъпването ПТП е
жалбоподателят, който не е изпълнил задължението си като водач на МПС да спре
на пътен знак „Б-2” и да пропусне движещият се по пътя с предимство л.а.”Шавролет-Авео”.
Съобразно делегираните му властнически правомощия св.Г. привлякъл административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя с Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с бл.№961736/08.06.2019 г. за извършени нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП. Актът е съставен впоследствие на 08.06.2019
г. в СПП-КАТ след установяване на жалбоподателя и неговото призоваване. При
съставяне на АУАН от жалбоподателя е иззет като веществено доказателство контролния
талон към СУМПС .
Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява от безпротиворечивите показания на
актосъставителя М.Г.Г. и св.В.Е.Г. /присъствал при установяване на нарушението
и съставяне на акта/,както и от приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Въз основа на АУАН наказващият
орган е издал обжалваното НП №19-0851-001043/01.07.2019 г., с което е привлякъл
отговорността на жалбоподателя за извършени нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т., б.”а” от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.1
и 2 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му
наложил горепосочените адм.наказания.
В законоустановеният преклузивен
срок на чл.59,ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с
правен интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което
жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я
намира и за основателна.
Съдът споделя изцяло правинте аргументи и доводи на
защитата, че при съставянето на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, които
не могат да бъдат преодолени и санирани по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, нито с
последващи изявления в хода на производство. Във връзка с допуснатите нарушения съдът
намира за необходимо изрично да посочи, че поначало
административнонаказателния процес е строго формален. От това следва, че заложените от законодателя нормативни изисквания
като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно,
за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което
несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите
ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в
наказателния процес. Ето защо, съдът намира за правилно и обосновано становището на защитника,
че преди да издаде НП наказващият орган не е съобразил формалната
законосъобразност и обоснованост на АУАН, доколкото в него е липсвало надлежно положен
подпис от дл.лице, посочено в него като актосъставител.
Наказващият орган не е предпирел необходимите действия по отстраняване на този „технически
пропуск”, който впоследствие е оказал влияние върху формалната
законосъобразност на АУАН и на практика го е дисквалифицирал като доказателствено средство, което да послужи за
издаване на наказателното постановление. Соченото обстоятелство, отнасящо се до
липсата на положен подпис в АУАН от актосъставителя, налага за съда да коментира
някои съществените характеристики на АУАН и произтичащите от него правни
последици.
На първо място следва да се
отбележи, че юридическият ефект на АУАН може да се прояви, само ако същият е
редовно съставен. Единствено валидно съставеният АУАН е годен да осъществи
присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща
функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното
надлежно развитие на административно-наказателното производство, неподписването
му представлява съществено нарушение, опорочаващо самото
административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1
от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. С тази императивна разпоредба подписът на
актосъставителя е възприет като част от производството по съставянето на АУАН,
независимо от посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на
съставителя и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл. 42, т.1
от ЗАНН. Неподписването на акта от неговия съставител води до такова
съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на
издаден акт. В този аспект, съдът споделя становището на защитника, че
функциите и юридическият ефект АУАН по изключение биха могли да се проявят и
ако в него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл. 53, ал.2
от ЗАНН. Това изключение обаче се отнася единствено за отстранима
незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. Не такъв е разглеждания случай, в
който допуснатата нередовност на АУАН – неподписването му от актосъставителя е
съществена и не би могла да се санира след предявяването на АУАН на нарушителя.
Неподписването на акта от аксъставителя съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което не може да се преодолее /отстрани/ по реда на чл. 53, ал.2
от ЗАНН. И това е така, тъй като подписът служи именно за
удостоверяване авторството на документа и по същия начин, по който съдът не
може да извърши проверка дали АУАН е издаден от компетентно лице при
непосочване името на съставителя, той не може да извърши и проверка дали е
издаден от вписано като съставител в акта лице при липсата на подпис. Порокът
във формата на АУАН не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство
по обжалване на НП, чрез последващо предявяване на АУАН на св.М.Г. и показания
в насока, че той го е съставил. Коментираното процесуално нарушение е
достатъчно основание, издаденото НП въз основа на неподписан, а оттам и
недействителен АУАН да бъде отменено. Поради санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със законосъобразни
актове, въз основа на които да докаже обективираните в тях твърдения с валидни
доказателства / изцяло в тази насока е и практиката на адм. съдилища в
страната- Реш-№5/23.01.2012 г. по
к.а.н.х.д.№ 510/2011г. на АС-Хасково; Реш.№25/10.02.2011 г. по
к.н.а.х.д.№206/2010 г. на АС-Ямбол ;реш.№ 566/20.12.2013 г. по к.а.н.х.д.№ 553/2013г. на АС-Ст.Загора и
др./
На следващо място,съдът намира,
че при издаване на НП е допуснато друго съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в несъответствие
между направеното словестно описание на изпълнителното деяние на нарушението,
за което е привлечен да отговаря жалбоподателят и даденото цифровото означение
на нарушената материална правна норма - чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП.
Досежно словестното описание на нарушението в НП е посочено, че жалбоподателят при
извършване на маневра „завой на ляво”не е изпълнил задължението си да спре на
пътен знак „Б-2” , да пропусне движещият се по път с предимство
л.а.”Шевролет”... и се блъска в задната му част, с което допуска ПТП с
материални щети. От друга страна, нарушението за което е привлечен да отговаря
жалбоподателят е квалифицирано като съставомерно по чл.123, ал.1, т.2,б.”а” от ЗДвП, който текст обективно не съответства на словестното описание на нарушението.
С цитираната разпоредба от ЗДвП законодателят установява задължение за водача на
пътно превозно средство, участник в пътнотранспортно произшествие, когато от
него са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на МВР. Очевидно е, че
в така очертаната хипотеза задължението възниква само за онзи водач, който е
участник в ПТП, когато от него има пострадали хора. Не такъв е разглежданият
случай, в който от възникналото ПТП няма
пострадали хора, а единствено нанесени имуществени вреди. От това следва , че
изцяло незаконосъобразно и неправилно е
ангажирана отговорността на въззивника с НП за осъществен състав на адм.нарушение
по чл.123, ал.1, т.2,б.”а” от ЗДвП, по който текст той не може да бъде
административнонаказателно отговорен / отговорност на дееца би могла да се
търси за нарушение, посочено в хипотезите на чл.123, ал.1,т.3, буква „а”, „б”
или „в” от ЗДвП/. Този извод се налага с оглед на обстоятелството, че така
формулирана обвинителната теза и направено словестно описание на изпълнителното
деяние на нарушението от една страна, а от друга посоченото цифрово означение на
нарушената материално правна норма водят до невъзможност за нарушителя да се
защити и да разбере, за какво нарушение всъщност е привлечен да отговаря. Съдът
приема, че допуснатото нарушение води до ограничаване на правото на защита и е
от категорията на онези съществени процесуални нарушения, които не могат да
бъдат преодолени /санирани/ в хода на
административнонаказателното производство с последващи действия и изявления от
страните, поради което съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
А колкото
до изложената фактическа обстановка и направено описание на обстоятелствата,
при които е възникнало пътно-транспортното произшествие, описано в атакуваното НП, по отношение на тях
не се води спор. Съдът намира за безспорно доказано от събраните в хода на
съд.следствие писмени и гласни доказателства, че именно жалбоподателят, с
виновното си поведение, след като епридпиел маневра „завой на ляво” и не
изпълнил задължението си да спре на пътен знак „Б-2”, да пропусне движещият се
по пътя с предимство друго ППС – респ. л.а. ”Шавролет - Авео”, с рег.№ ***”, е
станал причина за възникване на пътно-транспортното произшествие с нанесени имуществени
вреди. Независимо от това, че фактическите обстоятелства и причините, при които
е възникнало пътно-транпортното проишествие са установени правилно от
наказващия орган, по изложените по-горе съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поднадзорното НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я изцяло Наказателно постановление
№19-0851-001043 от дата 01.07.2019 година на Началника на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Добрич, с което на М.Ш.Р., с ЕГН ********** за
извършено нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата на осн. чл.179,
ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от Закона за движението по пътищата
е наложена „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, както и за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от Закона за движението по пътищата на осн.чл.175,
ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата са наложени „глоба” в размер на
150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5
/пет/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :