ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2240
гр. София , 10.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е в закрито заседание на десети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело №
20211100508228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Р. Р. Х. от гр. София срещу насочване на изпълнението
върху недвижим имот, който не е собственост на длъжника чрез насрочване на публична
продан по изп.дело № 20218510400272 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 НК и район на
действие СГС.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е трето за изпълнителното производство
лице, което владее въз основа на предварителен договор от 20.10.2006г., от посочената дата,
недвижимите имоти, срещу които е насочено изпълнението. Излага се, че осъществяваното
от него върху имотите владение, продължило повече от десет години, е било
необезпокоявано, явно и несмущавано от трети лица, като през целия период от време и към
момента жалбоподателят е владял имотите за себе си, поради което и на основание чл.79
ал.1 от ЗС, считано от 21.10.2016г., е придобил собствеността върху тях въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди се, че след изтичане на 10-годишния
срок, посочен по-горе, и придобиване на правото на собственост върху имотите от
жалбоподателя, върху процесните имоти са учредени две договорни ипотеки – на
13.10.2017г. от „Парк Резиденс Р1С“ в полза на кредитора „М.К.Г.“ ООД и на 14.08.2019г.
от „Б.Г.Р.“ ЕООД в полза на кредитора „М.К.Г.“ ООД, поради което и същите са нищожни.
Жалбоподателят излага, че с искова молба вх.№ 280886/17.02.2021г. е предявил иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК срещу Д.М.Л. и взискателя по изпълнителното дело „М.К.Г.“
ООД. Поддържа се, че е налице нарушение на чл.483 от ГПК, тъй като ЧСИ не е съобразил,
че не са налице сигурни данни за собствеността. Излага се, че жалбоподателят е депозирал
искане с вх.№17321/21.05.2021г. за изоставяне на принудителното изпълнение по изп.дело,
но ЧСИ с писмо изх.№ 30005/25.05.2021г. му е изпратил писмо, че не е компетентен да се
произнесе по направените искания, с което мълчаливо е отказал да изостави принудителното
изпълнение върху имотите. Вместо това с изх.№ 29844/25.05.2021г. е издал обявление за
насрочване на публична продан на процесните недвижими имоти за периода от 28.05.2021г.
до 17.00 часа на 28.06.2021г., въпреки, че жалбоподателят е собственик на тези имоти и че
не е длъжник към дружеството-взискател. Направено е искане за отмяна на насрочената с
обявлението с изх.№ 29844/25.05.2021г. публична продан и за спиране на изпълнението по
1
реда на чл.438 от ГПК.
В срока по чл.436 ал.2 от ГПК е депозирано възражение срещу жалбата само от
взискателя по изпълнителното дело - „М.К.Г.“ ООД, като се възразява, че жалбата е
процесуално недопустима и неоснователна. Излага се, че жалбата е подадена от законния
представител на ипотекарния длъжник „Б.Г.Р.“ ЕООД, но в лично качество, като
единствената й цел е посредством нея да бъде осуетено изнасянето на процесните имоти на
публична продан и че с жалбата се претендират материални права, защитата на които не
може да бъде осъществена по реда на чл.435 и сл.от ГПК чрез обжалване на действията на
съдебния изпълнител, а посредством самостоятелно исково производство. Твърди се, че
посочената от жалбоподателя искова молба не е вписана, като образуваното по нея гр.дело
№ 2136/2021г. по описа на СГС, Първо ГО, 13 състав е частично прекратено поради
недопустимост на иска, в частта, с която се оспорват правата на дружеството-взискател.
Поддържа се, че жалбата е просрочена, като дори да се допусне, че жалбоподателят има
качеството на владелец, тя е подадена след срока, а искането за изоставяне на изпълнението
е депозирано няколко месеца след налагане на възбраната, поради което и се прави искане
същата да бъде оставена без разглеждане. Жалбоподателят, в качеството му на законен
представител на дружеството ипотекарен длъжник е назначен от съдебния изпълнител като
пазач на имотите, като в това си качество е подписал протокола за извършения по
изпълнителното дело опис от 23.04.2021г. и е налице дублиране в процесуалните му
качества, тъй като същият в лично качество оспорва правото на собственост на
дружеството, чийто законен представител и едноличен собственик на капитала е. Постъпили
са мотиви от ЧСИ за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и ЧСИ и след запознаване с
изпълнителното дело, намира, че подадената от третото за изпълнителното производство
лице се явява процесуално недопустима, като подадена извън срока по чл.436 ал.1 от ГПК,
поради следното:
Изп.дело № 20218510400272 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 НК и район на
действие СГС е образувано на 29.01.2021г. въз основа на молба „М.К.Г.“ ООД по изп.лист
от 22.01.2021г., издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по
гр.дело № 1268/2021г. на СРС, 157 състав, срещу Д.М.Л. за събиране на парично вземане,
обезпечено с първа и втора по ред договорни ипотеки върху недвижими имоти, собственост
на „Б.Г.Р.“ ЕООД, подробно описани в обявлението са насрочената публична продан, които
са възбранени на 02.02.2021г., видно от извършеното отбелязване от Служба по вписванията
– София върху искане за вписване на възбрана с изх.№ 5123/29.01.2021г., приложено по
изп.дело. Преди извършване на опис на възбранените имоти ЧСИ е извършил проверка за
собствеността в ИКАР, изискал е от АВ – Имотен регистър издаване на удостоверение за
тежести.
Недвижимите имоти са описани, за което е съставен Протокол за опис с изх.№
22431/23.04.2021г., като за извършването на описа са уведомени взискателят „М.К.Г.“ ООД,
присъединеният по право взискател с вписана предходна възбрана „Банка ДСК“ ЕАД,
длъжникът Д.М.Л. и ипотекарния длъжник „Б.Г.Р.“ ЕООД. По време на извършване на
описа, видно от отразеното в протокола, са присъствали: за взискателя – адв. С.Ч.,
длъжникът Д.М.Л., за ипотекарния длъжник „Б.Г.Р.“ ЕООД – Р. Р. Х., който е управител и
едноличен собственик на капитала, както и вещо лице Татяна Праскова.
При извършване на описа е възложено на вещото лице да извърши оценка на
имотите, като предявяването на оценката е насрочено за 29.04.2021г. от 16 часа. Съгласно
искане на представителя на взискателя – адв. С.Ч., и на основание чл.484 ал.4 от ГПК в
протокола за опис са посочени мястото и времето на проданта, а именно от 28.05.2021г. до
2
28.06.2021г., както и че наддавателните предложения ще бъдат отворени на 29.06.2021г. от
10 часа в сградата на СРС, находяща се в гр. София, бул.“********* и следва да бъде обявен
купувач.
За предявяването на оценката на 29.04.2021г. от 16 часа е съставен протокол с изх.№
24415/29.04.2021г. На 17.05.2021г. на собственика на имотите и ипотекарен длъжник
„Б.Г.Р.“ ЕООД чрез управителя и едноличен собственик на капитала Р. Р. Х. е връчено
съобщение с изх.№ 27208/12.05.2021г., съгласно което следва на основание чл.45 ал.7 от
ЗДДС вр.чл.45 ал.3 от ЗДДС да избере дали публичната продан на сградите да бъде
облагаема по смисъла на ЗДДС, като депозира писмено уведомление за това в кантората на
ЧСИ, в 3-дневен срок.
На 21.05.2021г. в кантората на ЧСИ е постъпило Искане с вх.№ 47321/21.05.2021г.,
съгласно което Р. Р. Х. в лично качество е поискал изпълнението спрямо недвижимите
имоти да бъде изоставено, като становище за неоснователност на искането е изразено от
взискателя.
След изтичане на срока за оспорване на оценката, съгласно чл.485 ал.2 от ГПК и при
липсата на постъпило уведомление, че собственикът на имотите и ипотекарен длъжник
„Б.Г.Р.“ ЕООД желае публичната продан на сградите да бъде облагаема с ДДС, съдебният
изпълнител е съставил Протокол с изх.№ 29843/25.05.2021г. за оценка и определяне на
начална цена на имотите при публичната продан, както и Обявление с изх.№
29844/25.05.2021г.
Публичната продан е разгласена, съгласно чл.487 от ГПК, за което са съставени
протоколи, последният от които е депозиран в деловодството на СРС на 27.06.2021г.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че макар жалбоподателят да е навел
твърдения, че към датата на възбраната е бил във владение на имотите, предмет на
изпълнението, което е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата на третото
лице, съгласно чл.435 ал.4 от ГПК, каквото се явява той в случая, е подал жалбата си след
изтичане на срока по чл.436 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, жалбата се подава
чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок
от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е
била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението, като за третите лица срокът
започва да тече от узнаване на действието.
От приложеното изпълнително дело се установява, че жалба с вх.№
52914/31.05.2021г. е депозирана от Р. Р. Х. в кантората на ЧСИ на 31.05.2021, а същият е
присъствал лично на описа, извършен на 23.04.2021г., съгласно отразеното в подписания от
него Протокол с изх.№ 22431/23.04.2021г., макар и в качеството на управител и едноличен
собственик на ипотекарния длъжник „Б.Г.Р.“ ЕООД, като съдът счита, че именно от този
момент жалбоподателят – трето за изпълнителното производство лице, е узнал за
насрочването на публичната продан върху имотите, тъй като в протокола, по искане на
кредитора, изрично е било записано това обстоятелство. Последният ден, в който
жалбоподателят е можел да подаде жалба като трето лице срещу насочването на
принудително изпълнение върху имотите, описани в обявлението за публична продан, е
07.05.2021г. /петък, присъствен ден/, а жалбата му е подадена на 31.05.2021г., поради което
се явява просрочена. Доколкото жалбата е недопустима, съдът намира, че същата следва да
се остави без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено.
Направеното в жалбата особено искане за спиране на принудителното изпълнение
съдът намира за неоснователно, тъй като в рамките на производство по чл.435 и сл. от ГПК
3
съдът е оправомощен да постанови спиране на принудителното изпълнение единствено на
основание чл.438 от ГПК, т.е. докато се разглежда жалбата срещу обжалваното
изпълнително действие и до приключване на производството по нея с окончателен съдебен
акт. В тази хипотеза спирането има обезпечително действие и се постановява с цел да не се
причинят на жалбоподателя вреди от евентуално незаконосъобразно принудително
изпълнение. Искането за спиране се уважава само ако съдът е сезиран с редовна жалба
срещу действията на съдебния изпълнител. Доколкото жалбата, по която е образувано
настоящото дело е недопустима, искането за спиране на изпълнението е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Р. Х. от гр. София срещу насочване
на изпълнението върху недвижим имот, който не е собственост на длъжника чрез
насрочване на публична продан по изп.дело № 20218510400272 по описа на ЧСИ М.П. с рег.
№ 851 НК и район на действие СГС и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №
8228/2021г. на СГС, ГО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.438 от ГПК на Р. Р. Х. от гр. София за
спиране на изпълнението по изп.дело № 20218510400272 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851
НК и район на действие СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, в частта, с която жалбата е оставена
без разглеждане и е прекратено производството по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4