Решение по дело №3716/2019 на Районен съд - Сливен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1447

 

гр.Сливен, 11.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№  3716 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу  която е постъпило в законоустановения срок по чл. 414 ГПК възражение- правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.

Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.  

В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410  ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 1897/2019 г. по описа на РС- Сливен и съдът издал заповед за изпълнение, като  осъдил  ответницата З.К.А., ЕГН: ********** *** да заплати на ВиК Сливен следните суми:  310,72 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.08.2018 г. до 31.01.2019 г.; 8,26  лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 20.03.2019 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26 лв.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответницата, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.

Сочи се, че ищеца предоставял на ответницата, в качеството й на потребител ВиК услуги в периода от  01.08.2018 г. до 31.01.2019 г. на обект с адрес  гр. Сливен, кв. „Сини камъни”, бл. 24, вх. В, ап. 27, за което били издавани фактури. За този обект, ответницата по делото имал открита партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР  и били в сила от 05.10.2014 г. 

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно 310,72 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.08.2018 г. до 31.01.2019 г.; 8,26  лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 20.03.2019 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26 лв. Претендират се разноски за исковото производство.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от процесуалният представител на  ответника адв. С.С. ***. Заявява, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Не било ясно от представените по делото доказателства дали ответницата е била потребител на В и К услуги и дали имало открита партида на нейно име, нито как били отчетени фактурираните кубици вода, нито дали бил монтиран индивидуален водомер в имота на ответницата. Не били представени карнетите въз основа, на които били издадени фактурите. Оспорва се съдържанието на представените по делото фактури.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало на 08.04.2019  г. пред  РС-Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника З.К.А., ЕГН: ********** ***  за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги  за периода от  01.08.2018 г. до 31.01.2019 г. на обект с адрес: гр. Сливен, кв. „Сини камъни”, бл. 24, вх. В, ап. 27. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. №1897/2019 г. по описа на РС- Сливен, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1268/ 09.04.2019 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: 310,72 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.08.2018 г. до 31.01.2019 г.; 08,26 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 08.04.2019 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

 Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  предявил настоящия положителен установителен иск – на 03.07.2019 г.  за сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №1268/ 09.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1897/2019 г. по описа на РС- Сливен. От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми.

Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответникът е клиент на водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера на абоната-ответник, и отчитането им не е било осъществявано редовно за процесния период от 01.08.2018 г. до 31.01.2019 г., а е било служебно, тъй като е била констатирана повреда в монтирания в жилището на ответницата водомер и на 17.01.2018 г. ищцовото дружество е издало предписание на ответницата на основание чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 на МРРБ, че следва да бъде сменен спирателния кран. Съгласно съдържанието на представеното по делото предписание ответницата е била уведомена, че срокът за изпълнение на предписанието е 30 дни и че при извършване на периодична метеорологична проверка, срокът за изпълнение на предписанието е три месеца. Ответницата е била предупредена, че след изтичане на този срок ще се начислява служебно разход съгласно чл. 20, ал. 3 от ОУ на ищцовото дружество. Няма представени по делото доказателства, че това предписание е било доведено до знанието на ответницата или че същата е била отказала да го подпише, тъй като представеното предписание е било подписано единствено от инкасатор на дружеството и отново в процесния карнет има единствено констатация на инкасатора,  че ответницата знае за предписанието. Не става ясно от представените по делото доказателства колко лица са обитавали жилището, тъй като в карнета са посочени три лица, а са били начислявани служебно по 18 и 20 дори 22 кубика потребена питейна вода, които отговарят на броя на повече лица. Липсват подписи от страна на абоната поставени върху представения карнет за процесния период и доказателства, че същият е отказал да го подпише въпреки наличието на такава констатация за датата-15.11.2018 г. от страна на инкасатора.

За исковия период  ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

         Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество исковете са  неоснователни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот  на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените карнети и фактури от ищцовото дружество на ответника редовно са били начислявани потребените количества питейна вода служебно поради констатирана повреда във водомера и същите са били фактурирани.

 Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.  услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора или лица, на които това е възложено с договор с оператора, както и от лица, представители на етажната собственост, отношенията с което също се уреждат с договор, като съгласно чл. 35, ал. 1 отчитането се извършва периодично, съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца. Ищецът не проведе необходимото пълно доказване на размера на вземанията си. Не се установиха материалноправните предпоставки за служебно начисляване на стойност на В и К услуги в хипотезата на чл.25, ал.8 от ОУ, според която на абонатите се начислява определено количество при липса на монтиран или при неизправен водомер. Дори да се приеме, че подобен факт е отразен в карнетите, то това писмено доказателство не обвързва съда да приеме обстоятелствата, отразени в тях относно констатирана повреда на водомера, предвид характера им на частни свидетелстващи документи и то при изричното им оспорване от ответника.

Същевременно, дори да се приеме, че водомерът е бил неизправен, то не се установи ищецът да е спазил предписаната в чл.33 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.  процедура при констатиране на повреда на измервателен уред- да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.  при установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите представителят на оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. Последното е било необходимо, за да се даде възможност на абоната да провери изправността, респ.да отстрани повредата, доколкото няма правомощие да разрушава целостта на пломбата. Вместо това, ищецът е предпочел в продължение на дълъг период от време да начислява служебно стойност на предоставените услуги, като не става ясно по какъв начин е формирана стойност в размер на 18-20 куб.м. месечно при условие, че се касае за  трима човека – обитатели на имота. 

В случая се представи от ищеца, предписание на ответницата за смяна на водомера, но не  се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е била уведомена за повредата във водомера или изтичане на срока на метрологичната проверка на същия да й е било връчено предписанието и да й е бил определен срок за неговата подмяна, само след изпълнение на която процедура ищецът има право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите, който следва да бъде установен по определен ред и не е достатъчно вписването му в карнетите.

В случая, не са представени доказателства относно броя обитатели - протокол, подписан от оператора и от упълномощен представител на етажната собственост-доколкото обектът е апартамент, респ. се намира в такава сграда-съгл.чл.39, ал.3 от Наредба № 4/2004г. Освен това, въпреки указаните начини на отчитане, това не освобождава ищеца при съставянето на частния свидетелстващ документ (какъвто е карнетът) да бъде полаган подпис, а такъв - при  по-голяма част от отбелязванията, липсва, съответно за част от периода при отчитане на база при наличие на водомер. Въз основа на записванията в карнета се издават данъчните фактури, които от своя страна създават задължението на потребителя да заплати предоставените услуги. При така установеното неправилно отчитане и некоректно водене на  карнета, не е налице реална база, която да послужи за реализиране договорната отговорност на ответника да заплати  изразходени количества вода. Както беше отбелязано по-горе, задължението на потребителя да заплати дължимите суми възниква след датата на фактурирането им. Процесната фактура удостоверява изразходени количества, за които с оглед  некоректното водене на карнета не може с категоричност да се установи кога са потребени, поради което и отговорността за заплащането им не може да се вмени на ответника. 

Ищцовото дружество установи единствено, че на името на ответницата е открита партида за предоставяни ВиК услуги, както и че за процесния период от време са начислявани различни количества вода, за които са издадени фактури.

Ищецът не установи в процеса действителното количество вода, доставено и респ.консумирано от ответницата въпреки изричните указания на съда, инкорпорирани в определението, постановено на основание чл.140 ГПК.

Установи се в процеса, че отчитането на водомера на ответницата е ставало, чрез начисляване на служебен разход, като само веднъж абоната  е положил подпис срещу записванията на инкасатора.

Освен това ищецът не установи да е спазил задълженията си, произтичащи от чл.33, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и тези по чл.20 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ищеца / одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г., т.41, в сила от 05.10.2014г. и приложими за исковия период от време/ – за установяване по надлежния ред на  повреда в индивидуалния водомер на ответника-абонат, съответно даване на  предписание за отстраняване на тази повреда, както и срока за това. Напротив от представените фактури се установява, че за по-голяма част от  исковия период, на ответницата бил начисляван разход при повреден водомер при различни кубици вода месечно и то без да е установено за колко обитатели в имота.

Не се установи в производството ищцовото дружество да е изпълнило и задължението си по чл.22, ал.4 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ищеца, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006г. на ДКЕВР, валидни до 05.10.2014г. и приложими за исковия период от време, както и по чл.23, ал.4  и чл.24, ал.4 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ищеца, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г., т.41 на ДКЕВР, в сила от 05.10.2014г. – за съставяне на протокол, удостоверяващ отказ на абоната да осигури достъп до средството за измерване / водомер/.

Приетите по делото фактури и карнета представляват частни свидетелстващи документи, ползващи се с формална доказателствена сила, т.е. удостоверяват изявлението на своя автор - издател, но не обвързват съда с материална доказателствена сила да приеме за установено удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до който се отнася удостоверителното изявление – в случая начисления разход, в това число и служебно при повреда в индивидуален водомер.

В исковия граждански  процес всяка страна следва да докаже своите твърдения. Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а именно доставени ВиК услуги в имота на ответника, основанието за тяхното начисление и съответно количеството им и тяхната стойност.

Ето защо съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, без същите да са отчитани през процесния период от време в процесния имот, съответно не доказва за този имот да е доставяна и изразходвана вода или пък да са ползвани други В и К-услуги от ответника, поради което установителният иск относно вземането за цената на доставени В и К услуги, за което е издадена заповед за изпълнение, следва да се отхвърли. Неоснователен е поради неговата акцесорност и искът за признаване дължимостта на претендираното мораторно обезщетение. 

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи сторените разноски от ответницата в исковото производство, но същата не претендира и не доказва, че е сторила такива, нито в исковото нито в заповедното производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване на установено, че З.К.А., ЕГН: ********** ***  дължи на ищеца следните суми:  310,72 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.08.2018 г. до 31.01.2019 г. за обект в гр. Сливен, кв. „Сини камъни”, бл. 24, вх. В, ап. 27  ; 8,26  лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 20.03.2019 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1268/ 09.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1897/2019 г. по описа на РС- Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1897/2019 по описа на РС- Сливен.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                                                                             

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: