№ 76
гр. Плевен , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милена С. Томова
при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430103717 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ***, чрез ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** против И. В. Т., ЕГН: **********, в
която се твърди, че че вземането на ищеца се основава на договор за кредит
№ ***, сключен на 30 декември 2017 г. между *** като кредитор и И. В. Т.
като кредитополучател. Договорът бел сключен за закупуването на стоки и
услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване
на договора до 05.02.2019г., съгласно погасителен план, включваща
падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на вноската и
размера на оставащата главница.
Твърди се, че след сключване на договора сумата за закупуване на
стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
1
предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане
на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 43.54 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията.
Сочи се, че месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на
кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формирала
съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. Пояснява се, че ГЛП бил
лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент,
който се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР
показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения
процент по кредита се добавяли всички останали разходи, настоящи и
бъдещи, свързани с него. ГПР бил общата цена на кредита за потребителя,
изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван
кредит. При изчисляването му се включвали всички задължителни такси за
сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по
кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изичисляване на ГПР била датата на подписване на договора при
допускането, че годината имала 365 дни, независимо дали била високосна и
договорът бил валиден за целия срок като страните изпълнявали точно
задълженията си по него.
Сочи се, че на основание на чл. 2, във връзка с чл. 3 от договора за
ответника възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски,
всяка по 43.54лв., като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължиал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Излага се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
2
всяка погасителна вноска. Обезщетението за забава било равно на ОЛП,
обявен от ***, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли съответно приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база, като дневният й размер
за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
Твърди се, че ответника *** преустановил редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 05.07.2018 година, към която дата били
заплатени 4 броя погасителни вноски.
Сочи се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на *** ***
ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай била 05.08.2018г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от
страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на
13.12.2018г.
Сочи се, че на 31.01.2020г. кредитора претендирал вземанията си по
реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.*** по
описа на ПлРС била издадена Заповед за изпълнение, но при условията на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за предявяване на
иск. С изложените обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да
предяви установителен иск за съществуване на процесните вземания.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се за признаване за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение: 321.78 лева - главница по договора за
кредит, 26.54 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.07.2018 г. до 05 февруари 2019 г., 47.20 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.08.2018 г. до 19.01.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
3
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителен иск за
горните суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът И. В. Т. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК. Явява се лично в съдебно заседание и ангажира становище, според
което действително бил закупил сочения телефонен апарат от ***, но поради
финансови затруднения не успял да погаси вноските по договора.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, че ищеца е
депозирал на 31.01.2020г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 321,78лв. главница,
26,54лв. възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018г. до 05.02.2019г. и
47,20лв. мораторна лихва за периода от 05.08.2018г. до 19.01.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г. до
окончателното изплащане. За претендираните вземания е издадена заповед за
изпълнение №278 от 03.02.2020г. С Разпореждане на съда от 03.07.2020г. е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, при наличие на основания по чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, поради невъзможност да бъде връчена заповедта за изпълнение.
Установителната искова претенция е предявена в едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК. С оглед тези обстоятелства съдът я намира за допустима.
От представения препис на Договор за потребителски кредит ***-*** от
30.12.2017г., сключен между страните в настоящото производство,
застрахователен сертификат, Стандартен европейски формуляр за
4
предоставяне на информация за потребителските кредити се установява, че по
силата на подписания между страните договор било постигнато съгласие за
предоставяне на потребителски кредит за закупуване на описан смартфон,
при посочени обща цена на стоката – 519лв., първоначална вноска – 100лв. и
размер на кредита – 456,71лв. Уговорен е бил годишен процент на разходите в
размер на 23,80% и лихвен процент в размер на 21,54%. При това общата
стойност на плащанията била определена на 622,48лв. с първоначалната
вноска или 522,48лв. без нея.
Установява се също така, че страните са постигнали съгласие за
връщане на кредита на месечни погасителни вноски - общо 12 на брой, всяка
в размер на 43,54лв., първата от които платима на 05.03.2018г. и падеж на
последната на 05.02.2019г.
Не се спори, че ищеца е изпълнил произтичащото от договора
задължение за предоставяне на заемните суми по уговорения начин.
Ищецът признава извършени плащания от длъжника на четири броя
погасителни вноски, като не се твърди и не се установяват други плащания,
освен тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между
ответника, в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество, в
качеството на кредитодател, е възникнало облигационно правоотношение по
сключен между тях Договор за потребителски кредит от 30.12.2017г.
Установи се също така, че са били погасени единствено първоначалните
четири вноски и след това длъжника е преустановил плащанията.
Поради това, съдът приема, че в тежест на кредитополучателя е
останало непогасеното задължение за връщане на непогасена част от
главницата в размер на 321,78лв лв. и непогасена част от уговорената
възнаградителна лихва в размер на 26,54лв., като падежът на последната
погасителна вноска е настъпил преди депозиране на заявлението по чл.410 от
5
ГПК.
С оглед забавата на кредитополучателя за плащане на уговорените
вноски на определените дати на падеж, същият дължи обезщетение за забава
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от падежа на всяка непогасена вноска или от
05.08.2018г. до 19.01.2020г., възлизащо по размер на 47,20лв.
Прдвид горното, съдът намира, че предявените искове са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени, респективно се признае
съществуването на вземанията на кредитора, за които е издадена заповедта за
изпълнение в производството по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв. а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят
от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г.,
във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв.
Направените в исковото производство разноски са за държавна такса в размер
на 125 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП
или общо 225лв. Така направените разноски са изцяло дължими, с оглед
изхода на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
И. В. Т., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, чрез ***, със седалище и
адрес на управление: ***, следните суми : сумата от 321,78лв.,
представляваща главница; сумата от 26,54лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018г. до 05.02.2019г. и сумата от
47,20лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.08.2018г. до
6
19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.02.2020г. по
ч.гр.д.*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. В. Т., ЕГН **********,
от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, чрез ***, със седалище и адрес на управление:
***, следните суми: сумата от 75лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 225лв., представляваща разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7