Решение по дело №12021/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 362
Дата: 16 януари 2018 г. (в сила от 1 октомври 2018 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20121100112021
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 16.01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-вв открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12021 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявения от К.И.Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу М.Д.Л. /преди Д./.

Ищецът твърди, че срещу бившата му съпруга Т.Б.е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Т.С.“ АД и е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Б.. Тъй като живее с Т.Б.в общо домакинство и е безработен от дълги години, изцяло зависи от нейния доход. Изпълнителното производство се отразило много негативно на дохода на домакинството, отразило се на отношенията му с Б., на неговото здравословно състояние. Твърди, че изпълнителният лист е издаден от съдията под неправомерното въздействие и оказан корупционен натиск от ответницата. Счита, че с тези действия тя го е увредила, поради което предявява претенция срещу нея за сумата 400 000лв. неимуществени вреди.

Ответницата М.Д.Л. /преди Д./ оспорва иска по допустимост , по основание  и по размер. Сочи, че ищецът предявява чужди права и в този смисъл предявения иск е недопустим. Намира го и за основателен, тъй като не е осъществен състава на чл.45 от ЗЗД. Сочи, че е изпълнявала служебните си задължения по длъжностна характеристика, че вземането срещу Б.е установено по реда на чл.422 от ГПК и в тази връзка твърденията, че си е служила с „подправен“ изпълнителен лист  са неоснователни. Моли съда да отхвърли иска. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните, установи следното от фактическа страна:

Ответницата работи в „Т.С.“ ЕАД като юрисконсулт от 6.04.2009г. Съгласно представената длъжностна характеристика, неоспорена от ищеца, между задълженията на ответницата е и да организира и изпълнява необходимите правни и технически действия за завеждане на молба в СРС и СИС към СРС за събиране на вземанията на дружеството по съдебен ред от неизправни длъжница- потребители на топлинна енергия; да осъществява процесуално представителство на дружеството по повод на принудително събиране на просрочени задължения на потребители на топлинна енергия, вкл. и по установителни искове относно съществуването и размера на тези задължения. Отделно от това, с пълномощно от 23.12.2010г. ответницата била упълномощена от изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД  да представлява и защитава интересите на дружеството по дела, по които е страна, като извършва всички съдопроизводствени действия до свършване на делото  и в изпълнителното производство .

Въз основа на възложените правомощия, на 22.08.2011г. ответницата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Т.С.“ ЕАД и длъжник Т.Ц.Б.за сумата 3 494,73лв. дължима топлинна енергия за м.08.2008г. – м.04.2010г., 587,80лв. лихва за забава от 1.10.2008г. – 27.05.2011г. и съдебни и деловодни разноски. Към заявлението е приложено и извлечение от сметка. СРС е образувал ч.гр.д.№ 11785/2011г. , уважил е заявлението и е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение от 3.09.2011г. В срок Т.Б.подала възражение, че не дължи сумата по заповедта за изпълнение на парично задължение. По указание на съда и в срок „Т.С.“ ЕАД е предявила установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за сумата по заповедта. С решение № 120-76/15.01.2014г. по гр.д.№ 10250/12 на СРС вземането на Т.С. ЕАД срещу Т.Б.по заповедта за изпълнение, издадена по гр.д.№ 11785/2011г. на СРС е признато за установено. Решението е влязло в сила на 21.07.2016г.

Междувременно и въпреки, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 3.09.2011г.  по гр.д.№ 11785/2011г. на СРС не е била влязла в сила, поради подадено от Т.Б.възражение, съдия Н.М. е разпоредил да се издаде изпълнителен лист от 4.06.2012г. срещу Т.Ц.Б.в полза на „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника М.Д.Д. за предявените суми. Въз основа на изпълнителния лист ответницата е поискала от ЧСИ Б. да образува изпълнително производство срещу Т.Б.и да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземането си. Такова е било образувано под № 20128380406341 и сумата по изпълнителния лист - събрана.

На 21.12.2012г. ищецът е сезирал СГП за извършено престъпление от съдия М., от ответницата и от ЧСИ Б., но е отказано образуване на наказателно производство срещу тримата.

В същото време прокуратурата е образувала срещу ищеца наказателно производство за набеждаване. С присъда по НОХД № 709/2016г. на СРС , НО ищецът е признат за виновен за това, че на 21.12.2012г. в гр.София, пред надлежен орган  на властта- пред прокурор  от СГП, чрез изложеното в жалба от 20.12.2012г., входирана на 21.12.2012г. на СГП набедил М.Д.Д.  в престъпление по чл.289 от НК с думите „жалба срещу М.Д.Д.….за извършено престъпление от юрисконсулт М.Д.Д. - за оказване на корупционен натиск върху съдия Н.М. за издаване на подправен изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 11785/2011г. на СРС в полза на „Т.С.“ ЕАД като знаел, че е невинна , поради което и на основание чл.286 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода и обществено порицание. По отношение на съдия М. и на ЧСИ Б. ищецът е оправдан за това да ги е набедил респективно за издаване на подправен изпълнителен лист и за образуване на изпълнително производство въз основа на подправен изпълнителен лист. Присъдата е потвърдена от СГС и е влязла в сила.

Поради встъпване в брак по време на съдебното производството ответницата е престанала да носи фамилното име Д. и е възприела нова фамилно име Л..

Ищецът представя решение на ТЕЛК, видно от което страда от следните заболявания: аортна клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип ІІ, диабетна полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните крайници, за които му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде основателен предявения иск по чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от ответницата, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите. Ищецът твърди, че ответницата неправомерно и противоправно е въздействала върху съдия М., за да получи подправен изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство срещу бившата съпруга на ищеца Т.Б., което е довело до намаляване на имущественото състояние на домакинството и е причинило на ищеца морални вреди.

По допустимостта на предявения иск - съдът намира че ищецът има правен интерес да предяви настоящата претенция по чл.45 от ЗЗД. Правният си интерес обуславя от търпените от него неимуществени вреди в резултат на воденото срещу съпругата му принудително изпълнение. Последното е накърнило имуществената сфера на Б., която единствено осигурява финансовите средства в общото домакинство, създало е негативна обстановка в дома на ищеца, което като цяло му се е отразило негативно. Съдът намира, че тези твърдения обуславят правния интерес на предявената претенция, която следва да се разгледа от съда по същество.  

 Ищецът твърди, че предявява иска си срещу М.Л. /преди Д./ като физическо лице, но в същото време сочи на нейни действия /снабдяване с изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело/ , свързани със служебните й правомощия на юрисконсулт на Т.С. ЕАД. В този смисъл съдът намира, че искът е предявен срещу ответницата като юрисконсулт на търговско дружество и така ще го разгледа и ще се произнесе по него.

С влязла в сила присъда е установено, че ищецът е набедил ответницата с твърдението си, че тя неправомерно е въздействала върху съдия М. за издаване на подправен изпълнителен лист. Влязлата в сила присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Като е признал ищеца за виновен за набеждаване, наказателният съд е приел, че той е съобщил на органите на власт – прокурор от СГП недостоверна информация – че ответницата е оказала корупционен натиск върху съдия Н.М. за издаване на подправен изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 11785/2011г. на СРС в полза на „Т.С.“ ЕАД. След като с влязла в сила присъда е установено, че е недостоверно твърдението на ищеца, то тогава настоящият граждански съд е длъжен да приеме, че ответницата не е извършила твърдяното в исковата молба неправомерно действие – да е въздействала върху съдия М., за да получи подправен изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство срещу бившата съпруга на ищеца Т.Б..

При липса на установено противоправно поведение у ответницата, съдът няма да изследва останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане- вредата и причинно-следствената връзка между вредата и противоправното деяние.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Действително, срещу бившата съпруга на ищеца е бил издаден неправилно изпълнителен лист на 4.06.2012г. Такъв е следвало да се издаде едва след приключване на производството по водения установителен иск по чл.422 от ГПК по гр.д.№ 10250/12г. на СРС, т.е. след 21.07.2016г.

Отговорност за това не може да се търси от ответницата, тъй като издаването на изпълнителен лист се извършва служебно от съда, след като прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и няма подадено възражение по чл.414 от ГПК, а не се издава по изрично искане на заявителя -Т.С. ЕАД или нейния юрисконсулт. В случая съдът счита, че изпълнителният лист е бил издаден поради опущение, допуснато от съда, породено от неприлагане на възражението на Б.по делото. Последното не зависи от съдията-докладчик, в случая съдия М., а може да се обясни с организационни проблеми в съда. Средството за защита за Т.Б.е било да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Това не е сторено, поради което срещу нея е проведено принудително изпълнение преди да е установено вземането на взискателя. Впоследствие, в слязло в сила съдебно решение вземането на Т.С. ЕАД е установено за същата сума, за която е издаден изпълнителния лист, поради което събраното от ЧСИ Б. в полза на „Т.С.“ ЕАД не е недължимо.

Разноски не се претендират.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К.И.Б., ЕГН ********** срещу М.Д.Л. /преди Д./, ЕГН ********** с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 400 000лв., търпени в резултат на неправомерно и противоправно въздействие на ответницата върху съдия М., за да получи подправен изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 11785/2011г. на СРС, въз основа на който е образувано принудително изпълнително производство срещу Т.Б.по изп.дело № 20128380406341 на ЧСИ Б., което е довело до намаляване на имущественото състояние на домакинството на ищеца и му е причинило емоционални вреди.  

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: