РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Кюстендил, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20221520101665 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “Драган Цанков” № 37, чрез юрисконсулт Д. Г., против Л. Г. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, кв. “***” № ***, за установяване, че
ответницата му дължи сумата от 12 903,25 евро.
В исковата молба е изложено, че за вземането банката е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
кредитополучателя Й. С. Ч. и поръчителя Л. Г. Ч., за което е образувано
ч.гр.д. № 1411/2021 г. по описа на КРС. По горепосоченото дело е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 16.07.2021 г., като въз основа
на тях е образувано изпълнително дело № 1038/2021 г. по описа на ЧСИ В. А.
Сочи се, че настоящият иск е подаден в изпълнение на указания на съда, в
които е посочено, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът твърди, че между него и Й. С. Ч. е сключен договор № 211LD-R-
000395/12.04.2013 г. за банков кредит, по силата на който банката е
1
предоставила на кредитополучателя сумата от 5 300 евро, изцяло усвоена на
12.04.2013 г. Сочи, че за обезпечаване на задължението е подписан договор за
поръчителство с Л. Г. Ч.. Твърди, че съгласно т. 4 от договора
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта, като
към датата на сключване на договора, базовия лихвен процент за евро е в
размер на 7.99 %. плащания, дължими, но неизвършени в срок, поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката, се отнасят в просрочие и олихляват с договорения в раздел II, т. 4
лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо
от това дали падежът е в неработен ден. Ищецът сочи, че при наличие на
просрочени плащания, банката има право да обяви кредитът за предсрочно
изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита,
включително надбавката.
В исковата молба се твърди, че общият размер на просрочената сума по
главницата е 5 072,95 евро; просрочени са 88 бр. погасителни вноски по
договорни лихви - в общ размер 3 689,32 евро, за периода 28.02.2014 г. -
29.05.2021 г.. Кредитът е в просрочие от 29.11.2013 г. Общият размер на
просрочените наказателни лихви е 4 140,98 евро, начислени са на основание
раздел II, т. 10 от Договора, за периода 29.11.2013 г. - 12.03.2020 г. 4 034.18
евро, за периода 14.05.2020 г. - 14.07.2021 г. 106,80 евро. Крайният срок за
погасяване на кредита е 29.05.2021 г., падежът е настъпил. Моли съдът да
присъди законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното плащане. Моли съдът да присъди
направените в заповедното производство разноски - 505,69 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в
настоящото производство разноски, държавна такса- 504.73 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В срок е постъпил отговор на искова молба от ответницата Л. Г. Ч., чрез
адв. В. У.. В отговора на искова молба от ответницата се заявява, че исковата
молба е допустима, но неоснователна. Сочи, че процесния договор за кредит
представлява потребителски договор и се прилагат разпоредбите на ЗЗП.
Счита, че разпоредбите в договора, определящи размера на
възнаградителната лихва и на годишния лихвен процент противоречат на
2
добрите нрави и са неравноправни по см. на ЗЗП и противоречащи на ЗПК.
Предвид това, намира, че уговорката за лихви е нищожна и те не са дължими.
Позовава се на Постановление № 5 от 18.01.1991 г. за лихвите по депозитите.
Сочи, че към датата на подаване на исковата молба вземанията за лихви са
погасени по давност. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли
изцяло иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.к.с правно основание. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр, чл. 138 и сл. от ЗЗД. Ответницата основава своите
възражения на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 111, б. “б” ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете ищецът трябва да се докаже: 1/наличието на
валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на
потребителски кредит; предоставяне на сумата; 2/неизпълнение на
задълженията по кредита от страна на длъжника; 3/изискуемостта на
вземането; 4/размера на вземането; 5/валидност на договора за
поръчителство; 6/договора за кредит притежава необходимото съдържание по
чл. 11 от ЗПК; 7/клаузите в договора за възнаградителната лихва, наказателна
лихва и годишният лихвен процент не противоречат не са неравноправни и са
уговорени индивидуално по см. на ЗЗП; 8/ клаузите за възнаградителна лихва
и наказателната лихва не противоречат на добрите нрави. В тежест на
ответницата е да докаже твърденията си, клаузите за възнаградителна и
наказателна лихва, и годишен процент на разходите от договора за
потребителски кредит са неравноправни, че отговорността и за лихви е
погасена по давност.
Съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, като
заключението не е оспорено от страните.
Съдът е указал на страните, че на осн. чл.7, ал. 3 ГПК ще провери служебно
договор за банков кредит, сключен между страните по делото за наличието на
неравноправни клаузи като им дава възможност да изразят становище по този
въпрос.
По допустимостта:
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция
3
се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата
искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника Ч. като в
законоустановения за това срок последният е депозирал възражение по чл.
414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на
установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е
да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
пресъдено нещо, тъй като в случая депозираното по реда на чл. 414 от ГПК
възражение препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията
и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и
въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
1. От доказателствата по делото е видно, че на 12.04.2023 г. е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит между “ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и Й.С. Ч., по силата на който банката се е
задължила да опусне банков кредит в размер на 5300 евро по разплащателна
сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит за
кредитна карта. Горното се подкрепя и от установеното в съдебно-
счетоводната експертиза.
2.При съобразяване на съдържанието на конкретния договор, поетите с
него права и задължения съдът намира, че същият има правната
характеристика на договор за потребителски кредит. Предвид това
преценката за неговата действителност следва да бъде направена в
съответствие с нормите на приложимия ЗПК (редакция от 26.03.2013 г.), при
действието на който е сключен процесния договор, и на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, която е транспонирана
в националното ни законодателство чрез ЗПК.
3.За обезпечение на задължението, на 12.04.2013 г. е сключен договор за
поръчителство между “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и Л. Г. Ч.,
4
по силата на който последната се е задължила да отговаря за изпълнението на
задълженията на Й. С. Ч., за главница, лихви, такси, комисионни и разноски,
произтичащи от отпуснат на кредитополучателя банков кредит в размер на
5300 евро, съгласно договор за кредит №2IILD-R-000395/12.04.2013 г.
Договора за поръчителство е в необходимата писмена форма по чл. 138, ал.
1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Срокът е материален, преклузивен и
изтичането му води до прекратяване на самото поръчителство /а не на правото
на иск/ - така мотивите към т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС – ОСГТК.
Предвид задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 5/21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. В случая изискуемостта
на задълженията е настъпила поради изтичане на уговорения в погасителния
план срок за плащане – 29.05.2021 г. и заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 15.07.2021 г. Следователно отговорността на
поръчителя не е погасена по давност.
4.От договора за кредит се установява, че кредитополучателя заплаща на
банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25
лева. Съгласно т. 7 Банката събира комисионна за отпускане на кредита в
размер на 2.95 % от разрешения кредит в деня на усвояването на кредита.
Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в
просрочие и олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката има право да
обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения
процент по кредита, включително надбавката.
От погасителния план се установява уговореният между страните начин на
5
изпълнение на задълженията от страна на кредитополучателите към
кредитодателя, като се установява размерът на всяка отделна вноска за лихва
и за главница по месеци.
Приложени са Общи условия на “Първа инвестиционна банка” АД за
кредитите на физически лица.
5.С помощта на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
последното плащане на вноска по кредита е на 28.05.2014 г. и е в размер на
101,06 евро.
6.Видно от раздел I, т. 3 от договора за банков кредит крайният срок за
погасяване на кредита е 29.05.2021 г. Следователно договора е с настъпил
падеж.
7.Съгласно заключението на вещото лице Р. Й. по съдебно-счетоводната
експертиза задължението на кредитополучателя е за: главница – 5072,95 евро,
възнаградителна лихва - 3689.32 евро; наказателни лихви 4140,98 евро,
начислени са на основание раздел II, т. 10 от Договора, за периода 29.11.2013
г. - 12.03.2020 г. 4 034.18 евро, за периода 14.05.2020 г. - 14.07.2021 г. 106,80
евро.
8.На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да провери за
неравноправни клаузи в договора. Налице са и твърдения на ответника за
неравноправност на клаузите относно годишния процент на разходите,
размера на възнаградителната и наказателна лихва.
8.1.Съдът счита, че договора за потребителски кредит е сключен при
спазване на чл. 11, ал. 1, т. 1 - 6, т. 12, 16, 22 от ЗПК (редакция от 26.03.2013
г.).
8.2.По отношение на годишния процент на разходите, в чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК (редакция от 26.03.2013 г.) е предвидено договорите да съдържат
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор ГПР е посочен в процентно изражение - 19.29 %,
както и общата дължима сума – 9866.05 евро. Освен това са посочени и
размерът на еднократната такса за разглеждане на искането за кредит – 40 лв.
6
и комисионната за отпускане на кредита – 2% от разрешения кредит в деня на
усвояването му. Вещото лице е посочило, че годишният процент на разходите
е изчислена в съответствие с Приложение № 1 към Закона за потребителския
кредит.
Съдът намира, че в I. Определения, т. 1.1. б.”б” от общите условия ясно и
изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при
определянето на ГПР, а в договора недвусмислено същите са посочени в
процентно изражение и като глобална сума. Предвид което потребителят е
могъл да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа
тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни
институции.
Освен това ГПР не надвишава петкратния размер (50%) на законната лихва
по просрочени задължения във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (чл. 19, ал. 4 от ЗПК, редакция
ДВ бр. 35/14 г.). Нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е приета след сключването
на процесния договор, но въпреки това следва да се посочи, че
кредитодателят е определил ГПР в рамките на допустимото. Възражението
на ответника, че ГПР е нищожен като определен в противоречие с добрите
нрави и неравноправност по см. на ЗЗП не бе доказано.
8.3.В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК (в редакцията към датата на
сключване на договора) е предвидено изискване договорът да съдържа
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден. Установява се от доказателствата по
делото, че правото на отказ е изрично уредено в чл. 7. 4 и 7.4.1 от общите
условия.
Процесният договор не сочи изрично размера на дължимия лихвен процент
на ден, но годишният лихвен процент (ГЛП) е уговорен в чл. 4 от договора, а
съгласно чл. 4. 13 от ОУ, дължимите лихви се изчисляват въз основа на
действителния брой дни, при година равна на 360 дни. Предвид това,
дневният лихвен процент, макар и да не е числово определен, е изчисляем на
база уговореното в договора и ОУ. Следователно липсата на данни за
7
лихвения процент на ден при упражняване на правото на отказ, не би могла да
попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
9.По отношение на възражението на ответника за нищожност на
разпоредбите в договора за кредит постановяващи заплащане на
възнаградителна и наказателна лихва:
9.1.Съгласно чл. 11, т. 9 от ЗПК (редакция от 26.03.2013 г.), договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Внимателният прочит на разпоредбата налага извода, че пълната редакция
на текста е свързана с възможността за промяна на уговорения първоначално
лихвен процент. В конкретния случай в договора е уговорен годишен лихвен
процент в размер на базовия лихвен процент на банката по кредити в евро,
увеличен с надбавка 8,51 пункта, като е посочено че към датата на сключване
на договора базовият лихвен процент на банката за кредити в евро е в размер
на 7,99%, или уговореният лихвен процент е в размер на 16,50%.
В общите условия на договора и по-конкретно в чл. 4.4, 4.7 и 4.8 от
Oбщите условия е предвидена възможност лихвеният процент да бъде
променян едностранно от банката, и то не само при наличието на обективни
състояния на пазара, но и при други обстоятелства, неупоменати изрично в
договора, а в случай на неизпълнение на което и да е от задълженията на
кредитополучателя банката може едностранно да увеличава размера на
надбавката на лихвата.
Освен това съгласно определението за базов лихвен процент в чл. 1. 1, б.
"а" от Общите условия, същият е променлив лихвен индекс, утвърждаван от
управителния съвет на банката и изчисляван за всеки отделен вид валута.
Предвид това, не може да се приеме, че е налице уговорен фиксиран лихвен
процент, още повече, че в самия погасителен план, както и в чл. 4. 2 и 5. 2 от
общите условия е изрично посочено, че размерът на лихвата и главницата са
изчислени на база референтния лихвен процент към датата на договора и не
отразяват точния размер на дължимата вноска и имат ориентировъчен
8
характер. Допуснатото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК обаче е
ирелевантно, тъй като от заключението се установява, че в срока на действие
на договора лихвения процент не е променян и съответно на това – не са
накърнени потребителските права на ответниците чрез едностранна промяна
от банката.
Следователно клаузата в договора за кредит за възнаградителна лихва е
действителна.
Съдът следва да посочи, че приемането на норми като визираните в чл. 19,
ал. 4 и ал. 5 ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за
преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорни възнаградителни
вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент
на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази
преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на
годишния процент на разходите - арг. Определение № 527 от 09.06.2022 г. по
гр. дело № 151/2022 г. на ВКС, ГК, в което ВКС.
Освен това, така уговорена възнаградителната лихва 16,50% не надвишава
двойния (20 %) или тройния размер (30%) на законната лихва за просрочени
парични задължения, определена съгласно Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения ДВ бр. 106/23.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.
Съдът следва за всеки конкретен казус да съобрази дали кредитът е
обезпечен и какъв е видът на обезпечението, икономическата динамика,
променливият характер на пазарните цени, растящата инфлация и тогава да
заключи дали е налице противоречие с добрите нрави. В случая съгласно
срока на договора и икономическата обстановка съдът приема, че размер на
лихвата от 16,50% не противоречи на добрите нрави.
9.2.По отношение на наказателната лихва:
В т. 10 от процесния е уговорено, че просрочените задължения се
олихвяват с договорения в т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка от
10 пункта. По своята същност уговорената в договора наказателна лихва
представлява неустойка за забава по смисъла на чл. 92 ЗЗД, която се формира
като сбор от дължимата възнаградителна лихва и 10 пункта, като се начислява
на годишна база. Така уговорената клауза за неустойка в т. 10 от договора е
недействителна.
9
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК (редакция от 26.03.2013 г.) при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата.
Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва - чл. 33, ал. 2
от ЗПК. Следователно разпоредбата на т. 10 от договора е в противоречие с
тези условия. Същата противоречи на закона и респективно е нищожна,
поради което искът за неустойка /наказателна лихва/ следва да се отхвърли.
Съдът намира, че тези клаузи са неравноправни и на основание чл. 143, т. 2
ЗЗП (редакция от 26.03.2013 г.), тъй като със същите са ограничени права на
потребителя, произтичащи от закон при пълно или частично неизпълнение/
чл. 33 ЗПК/, както и на основание чл. 143,т. 5 ЗЗП (редакция от 26.03.2013 г.),
тъй като на потребителя е вменено задължение да заплати необосновано
високо обезщетение. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че е
начислявана наказателна лихва за забава в размер на възнаградителната лихва
16,50 % плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва 10% или
общо в размер на 26,50 % за периода от 15.07.2018г. до 15.07.2021 г.
Размерът на наказателната лихва надхвърля повече два пъти размера на
законната лихва за забава по Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г.,
независимо, че задълженията по договора за кредит за обезпечени чрез
договор за поръчителство. Оспорените клаузи, представляващи част от
съдържанието на процесния договор за потребителски кредит нарушават
принципа на справедливостта, тъй като кредиторът, който е икономически по-
силната страна в правоотношението е възложил на потребителя несъразмерни
спрямо задължението му тежест и- заплащане на обезщетение за забава,
наречено наказателна лихва, в размер почти близък на задължението му за
главница.
10.По отношение на главницата няма спор, че е отпусната и няма
доказателства да е платена, настъпил е падежа и, следователно се дължи
цялата. Ответникът не е направил възражение за погасяване на вземането по
давност. Следователно искът за главницата следва да се уважи изцяло.
11.Ответникът е направил възражение, че задължението му за
възнаградителни лихви е погасено по давност.
Вземанията за лихва съобразно чл. 111, б. в), вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД се
погасяват с тригодишна давност от настъпване на тяхната изискуемост
10
/падежа на всяка вноска/. Следователно погасени по давност са всички вноски
за лихва, чиито падеж е настъпил преди 15.07.2018 г. Дължима е
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2018 г. до 15.07.2021 г.(дата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) съгласно
съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 762.55 евро, до който размер
искът се явява основателен, а до пълния предявен следва да се отхвърли.
12.По разноските:
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, като им се
дължат съразмерно както разноските за исковото производство, така и тези
направени в хода на заповедното производство.
Ищецът претендира сумата от 504.73 лв. – държавна такса в исковото
производство и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита,
че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да намали на 100 лв. Претендираните
разноски за заповедното производство са в размер на 505,69 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената
част от исковете ответницата дължи разноски в размер на 273,49 лв. за
исковото производство и сумата от 251,31 лв. – разноски за заповедното
производство.
Ответницата претендира разноски за исковото производство 2700 лв. –
адвокатски хонорар за исковото производство. Възражението по за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид чл.
7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. С оглед
отхвърлената част от исковете, се дължат разноски в размер на 1478,92 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. Г.
Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, кв. “***” № ****,
ДЪЛЖИ на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Драган Цанков” № 37,
следните суми: 5072,95 евро - представляваща непогасена главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица от
11
12.04.2023 г. е сключен между “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и
Й. С. Ч., за обезпечение на задължението по който на 12.04.2013 г. е сключен
договор за поръчителство между “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД
и Л. Г. Ч., ведно със законната лихва от 15.07.2021 г., до окончателното
изплащане, сумата 762.55 евро, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 15.07.2018 г. до 1507.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
възнаградителна лихва над присъдената сума до пълния предявен размер от 3
689,32 евро, за периода 28.02.2014 г. - 14.07.2018 г., както и иска по за
установяване съществуването на вземане за сумата 4034,18 евро, за
наказателна лихва за периода от 29.11.2013 г. до 12.03.2020 г., както и за
сумата от 106,80 евро – за наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
14.07.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Г. Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, кв. “***” № ***, да заплати на “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Драган Цанков” № 37, сумата от 273,49 лв. –
разноски за исковото производство и сумата от 251,31 лв. – разноски за
заповедното производство, които ДА ЗАПЛАТИ по следната банкова сметка
на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, IBAN:
BG90FINV915010PAL0ANFL, BIC: FINVBGSF.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “Драган Цанков” № 37, да заплати на Л. Г. Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, кв. “***” № ***, сумата от 1478,92 лв. разноски за
исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12