РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. Бургас, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120108159 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т..Ш. С., ЕГН
**********, от гр. ...., срещу П. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в град ...., с която
се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. (пет хиляди
лева), представляващи неимуществени вреди, претърпени вследствие на извършено от
ответника престъпление на 15.06.2022 г., за което е влязло в сила споразумение, постановено
по НОХД ..../2024 г. по описа на БРС, а именно - ответникът по хулигански подбуди, чрез
нанасяне на удар с дясната ръка в областта на дясната скула причинил лека телесна повреда
на ищеца, довела до временно разстройство на здравето. Претендира се заплащане и лихва
за забава върху главницата от датата на увреждането – 15.06.2022 г., до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Излагат се доводи, че вследствие на извършеното престъпление ищецът
претърпял болки и страдания. Представени са писмени доказателства и се претендират
направените по делото разноски. Моли се за допускане до разпит на един свидетел при
режим на довеждане и евентуално допускане на съдебно-медицинска
експертиза.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез
упълномощения представител адв. Г. Я. от БАК, с който претенцията се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че по делото не се установява деянието, вината и причинната
връзка. Моли се за допускане до разпит на двама свидетели.
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 вр. чл. 51 ЗЗД и е процесуално
1
допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от приобщеното споразумение от 20.09.2024
г., одобрено с определение № 473/20.09.2024 г. по НОХД № ..../2024 г. на БРС, че ответникът
П. К. К. е признат за виновен в това, че на 15.06.2022 г. в гр. Бургас, до автобусна спирка
„...“, по хулигански подбуди чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта на дясна скула
причинил на Т..Ш. С. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по клепачите на
дясно око и околоочната област, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като за извършеното деяние е било наложено наказание пробация.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест в настоящото производство ищецът следва да установи фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно - извършване на твърдяното деяние от ответника,
неговата противоправност и виновността на дееца, причинените вреди и причинната връзка
между вредите и деянието. По отношение на авторството на деянието, неговата
противоправност, вината и причинната връзка между двете е налице влязло в сила
определение № 473/20.09.2024 г., с което се одобрява сключено споразумение по НОХД
..../2024 г. на БРС. Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в законна
сила присъда, съобразно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК, и по силата на чл. 300 ГПК е
задължително за гражданския съд. Изложените доводи за подадена молба за възобновяване
на наказателното производство са неотносими към настоящия процес, доколкото не е налице
произнасяне по молбата и до приключване на устните състезания към настоящия момент по
отношение на извършеното деяние от ответника има влязъл в сила съдебен акт. Затова съдът
приема за установено, че извършеното от ответника престъпление е противоправно и
виновно, като описаните вреди са в резултат на неговото поведение. Твърдяните от ищеца
факти за понесени болки и страдания в резултат на удара в областта на дясната скула, с оглед
представеното влязло в сила определение, са установени и предявеният иск се явява доказан
по основание.
За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение на основание непозволено
увреждане, следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици, настъпили за ищеца в резултат
на престъплението. Затова в тежест на последния е да установи претърпените от него болки
и страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички
доказателствени средства, предвидени в ГПК.
По делото е разпитана като свидетел работещата с ищеца С..Х..М.., която посочва, че
след инцидента пострадалият се оплаквал от болки в окото и по тялото в продължение на
около месец. Първите три дни след случилото се той не идвал на работа, а след това носел
шапка и очила. Посочва, че е виждала синини в областта на окото му и по гърба, като
2
вследствие на удара му се наложило да използва капки и мехлеми, а синината около окото
му започнала да изчезва след около петнадесет дни. Съдът кредитира показанията на свид.
М..относно степента и интензитета на понесените от ищеца болки и страдания, които
съответстват на приетите доказателства по ДП № ..../2022г. С оглед интензитета и
продължителността на претърпените вреди съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 500 лв. За да
достигне до този извод, съдът съобрази възрастта на пострадалия, необходимия
възстановителен период, претърпения стрес от създадената конфликтна ситуация и
изпитаните болки в областта на дясната скула от нанесения удар. Съдът отчете още
обстоятелството, че се касае до непродължителни психо-емоционални и физиологични
състояния без трайни вредни последици за психичното и физическото здраве на ищеца.
Ударът в скулата, довел до кръвонасядания по клепачите на дясното око и околоочната
област, по естеството си е причинил болка към момента на нанасянето му. По делото обаче
не се установява наличие на значително продължително лечение, нито дали претърпените
вреди са затруднили значително ежедневието на ищеца и допълнително са допринесли за
влошаване на здравословното му състояние. Съдът не кредитира показанията на свид. К.а,
както поради вероятната й заинтересованост като съпруга на ответника, така и поради липса
на съответствие на показанията й с приетите по делото писмени доказателства. Изложеното
от нея, че е останала в колата и не знае какво точно се е случило между страните като
физическо съприкосновение, също дават основание показанията й да не бъдат ценени. Дори
и да се възприеме като достоверно твърдението, че ищецът се държал провокативно като
клатил глава и ги гледал “иронично”, това не може да бъде основание за намаляване на
отговорността на ответника.
С оглед изложеното съдът приема искът за основателен до размера от 1000 лв., като
за горницата над тази сума до пълния заявен размер от 5000 лв. претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По претенцията за присъждане на лихва за забава съдът съобрази разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, според която при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята за
изпаднал в забава и без покана. Следователно мораторната лихва се дължи от деня на
увреждането, тъй като деецът е нарушил всеобщата забрана да не вреди другиму. С оглед
датата на предявяване на иска, съдът приема, че претенцията за лихва е основателна и
доказана за периода от 15.06.2022 г. до 27.11.2024 г. и по правилата на чл. 162 ГПК съдът
приема, че същата възлиза на 306.54 лева, определена върху главницата от 1000 лв.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството, в тежест
на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от общо 200 лв.,
представляваща дължимото адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложено
заплащането на сумата от 800 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл.
3
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в настоящото
производство в размер на 100 лв. по сметка на Бургаски районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. К. К., с ЕГН **********, с адрес гр. .... да заплати на ищеца Т..Ш. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. ....., сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – неимуществени вреди,
претърпени от причинена от ответника лека телесна повреда, за която е влязло в сила
определение № ..../20.09.2024 г., с което е одобрено сключеното споразумение по НОХД
.../2024 г. на БРС, а именно: ответникът по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с
дясната ръка в областта на дясната скула причинил лека телесна повреда на ищеца, довела
до временно разстройство на здравето, ведно с лихва за забава в размер на 306.54 лв. (триста
и шест лева и петдесет и четири стотинки), начислена за периода от 15.06.2022 г. до
27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от на подаване на
исковата молба - 28.11.2024 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 200 лв.
(двеста лева) – адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
горницата над 1000 лв. (хиляда лева) до пълния претендиран размер от 5000 лв. (пет хиляди
лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т..Ш. С., ЕГН **********, с адрес гр. ...., да заплати на П. К. К., с ЕГН
**********, с адрес гр. ...., сумата от 800 лв. (осемстотин лева) – разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА П. К. К., с ЕГН **********, с адрес гр. ...., да заплати по сметка на
Бургаски районен съд сумата от 100 лв. (сто лева) - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4